№ 12240
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110121679 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
21.06.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 21679/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Подадена е искова молба от ГФ срещу К. Л. В., като се поддържа, че ищеца бил
заплатил обезщетение за неимуществени вреди на Цветан общ размер от 19405,84 лева за
ПТП от 05.01.2017 г., причинено от ответницата, която била управлявала лек автомобил
„Тойота Ярис“, рег. № СА .................. МХ. Твърди, че ответницата е била трето-лице помагач
на ищеца, като е налице влязло в сила Решение по гр. д. № 8139/2019 г. по описа на СГС.
Навежда доводи, че противоправното поведение на ответницата било установено, като
същата била нарушила нормата на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП. Излага съображения, че ПТП-то
е настъпило при следния механизъм – в гр. София на бул. „Симеоновско шосе“, на прав
участък, лек автомобил „БМВ“ се движи в лявата лента с посока от бул. „Н. Габровски“ към
бул. „Г. М. Димитров“, като приближавайки мястото на удара, в дясната лента по посоката
на движението успоредно е бил спрян автомобил „Тойота Ярис“, рег. № СА .................. МХ,
1
като преди да се разминат водачът на автомобила „Тойота Ярис“, рег. № СА .................. МХ,
предприел маневра за обратен завой, като навлязъл в лявата лента достигайки до двойна
непрекъсната линия, като автомобилът „БМВ“ се удря челно в „Тойота Ярис“. Поддържа, че
към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача лек автомобил „Тойота Ярис“,
рег. № СА .................. МХ не е била покрит застрахователен риск, въпреки, че застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите била задължителна. Твърди, че пострадалия
се бил обърнал към ищеца за заплащането на обезщетение, но тъй като не бил удовлетворен
от постановения отказ от плащане, бил завел дело в СГС, като била изплатена сумата от
15000,00 лева – главница и сумата от 2754,84 лева – законна лихва. Освен това била
изплатена и сумата от 815,00 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
сумата от 845,00 лева – дължима държавна такса. Инвокира доводи за приложението на
правилото на чл. 223 ГПК. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираното
регресно вземане, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенцията се оспорва. Твърди, че не оспорва, че е налице Решение по гр. д. № 8139/2019 г.
по описа на СГС, като е участвала като трето лице-помагач на ищеца по настоящото дело.
Поддържа, че по ищецът бил платил обезщетението без наличието на правно основание.
Навежда доводи, че по делото нямало ангажирано нито едно доказателство, че към датата на
ПТП-то за лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № СА .................. МХ не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Иска отхвърляне на
предявените искове.
С Протоколно определение от 09.10.2023 г., съдът на основание чл. 130 ГПК е върнал
исковата молба от 26.04.2023 г., подадена от ГФ срещу К. Л. В. в частта за сумата от 815,00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 845,00 лева,
представляващи заплатени държавни такси по гр. д. № 8139/2019 г. на СГС, като
настоящото производство е прекратено в тази част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
С Решение № 17853/01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 21679/2023 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът е осъдил К. Л. В., да заплати на ГФ, сумата от 17745,84
лева, представляващи регресно вземане за заплатено обезщетение по Решение №
3424/13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 8139/2018 г. по описа на СГС, I Г. О., 11-ти
състав за ПТП е настъпило при следния механизъм – в гр. София на бул. „Симеоновско
шосе“, на прав участък, лек автомобил „БМВ“ се движи в лявата лента с посока от бул. „Н.
Габровски“ към бул. „Г. М. Димитров“, като приближавайки мястото на удара, в дясната
лента по посоката на движението успоредно е бил спрян автомобил „Тойота Ярис“, рег. №
СА .................. МХ, като преди да се разминат водачът на автомобила „Тойота Ярис“, рег. №
СА .................. МХ, предприел маневра за обратен завой, като навлязъл в лявата лента
достигайки до двойна непрекъсната линия, като автомобилът „БМВ“ се удря челно в
„Тойота Ярис“, ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. (датата на подаването на исковата
молба) до окончателното плащане.
С Определение № 5312/09.04.2024 г., постановено по гр. д. № 14064/2023 г. по описа
на СГС, ГО е отменено прекратителното Протоколно определение от 09.10.2023 г., като
производството е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В
мотивите на определението си въззивният съдебен състав е възприел виждането, че
въпросът за дължимостта на разноските е такъв по съществото на правния спор.
В разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК е предвидено, че постановеното определение по
частната жалба е задължително за долустоящия съд.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая предвид произнасянето на СГС,
2
настоящото решение следва да се постанови при условията на чл. 250 ГПК. Тоест, касае се за
допълнително решение, което макар и да е самостоятелно се наслагва върху основното
решение. При това положение, тъй като в случая не се касае за приложението на чл. 250
ГПК при променена фактическа обстановка, а за същата възприета от съда при
постановяването на Решение № 17853/01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 21679/2023 г.
по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, то и при настоящото произнасяне по целия предмет
на правния спор, съдът намира, че е безпредметно да повтаря фактическата обстановка и да
коментира повторно събраните по делото доказателства, а е достатъчно да препрати към
мотивите на основното решение, доколкото в случая, вкл. при съобразяване на мотивите на
определението на СГС се касае за изводи от правна страна.
С оглед възприетото от съда в основното решение, че са налице предпоставките за
ангажиране на регресната отговорност на ответницата по отношение на сумите за
заплатената главница, то следва да се посочи, че доколкото отговорността за деловодни
разноски в исковия и изпълнителният процес е обективна и безвиновна и се родее с
деликтната отговорност, то в случая не може да се ангажира отговорността на ответника за
тези разноски, защото те са една по-далечна (опосредена) последица, която не следва пряко
от поведението на ответника в настоящото производство, а е пряка последица от поведение
на ищеца. Това е така, защото отговорността за разноските имайки обективен и деликтен
характер е последица от това, че страна по делото (независимо дали в хипотезата на исков
или изпълнителен процес) е ангажирала неоснователно имуществения патримониум на
насрещната страна с оглед възникналия правен спор. Предвид това само поведението на
ищеца в настоящото производство е станало причина за сторянето на разноски както в
исковите производства, така и в изпълнителните такива. Не само, че безпричинно ищецът не
е заплатил дължимите обезщетения на увредените лица, но и при наличието на влезли в
сила съдебни решения, очевидно (с оглед данните по делото) отново не е заплатил
доброволно, а едва при образуването на изпълнителни производства. Тези съждения
поставят обаче и въпроса, все пак дали и как може да се ангажира отговорността на
ответника в настоящото производство за разноски, предвид това, че той е имал качеството
на трето лице-помагач. Отговорът на този въпрос се извлича от чл. 78, ал. 10 ГПК, според
която новела на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските,
които е причинило със своите процесуални действия.
На следващо място, за да се отговори напълно на поставения проблем, трябва да се
извърши граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на правилото на чл. 558,
ал. 7 КЗ in fine.
От гледна точка на граматическото тълкуване има разлика между изразите разходи и
разноски. Действително разходите са вид разноска, но в случая разграничението се допълва
от последващите изрази „за определянето и изплащането му“. Това води до извод при
извършено систематично и телеологическо тълкуване с чл. 558, ал. 8 КЗ и чл. 557 КЗ, че
действителната законодателя воля, която съответства и на вида отговорност – по характера
си регрес при деликтна отговорност – е да се направи извод, че пряко делинквента би
отговарял за разходите за определянето и изплащането на обезщетението от ГФ, но само
тези, които са свързани пряко с поведението му или казано с други думите – за разходите
сторени извънсъдебно от ГФ, когато е определил обезщетение изплатено по посочения ред.
Такива например биха могли да бъдат чисто деловодните разходи (наричани често
ликвидационни разходи) по самата преписка, но също така и разходи необходими напр. за
мнение на различни видове експерти, за да се определи действителния и справедливия
размер на обезщетението. Отговорността на делинквента не може да бъде ангажирана за
съдебните разноски, защото правният спор е пряка последица не от неговото поведение, а от
поведението на ГФ, който или необосновано не изплаща обезщетение, или заплаща такова в
намален размер. Тоест, систематиката и телеологията на чл. 558, ал. 7 КЗ in fine, води до
извод, че законодателят е целял да се обхване само и единствено разходите, т.е. вредите
3
който могат и са пряка последица от деликта, което се обвързва с обема на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ГФ, а не всички разноски, които последният е сторил
именно поради собственото си неправомерно поведение.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли исковете в частта за сумата
от 815,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 845,00
лева, представляващи заплатени държавни такси по гр. д. № 8139/2019 г. на СГС.
При този изход на правния спор с оглед изложеното в основното решение и липсата
на искания на страните за присъждането на деловодни разноски по допълнителното
решение, съответно липсата на доказателства в тази насока, то и деловодни разноски на
основание чл. 78 ГПК не следва да се присъждат на никоя от страните.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ГФ, с адрес: гр. ....................... срещу К. Л. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ...................., за заплащане на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ,
във вр. чл. 558 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, на регресни вземания за сумата от 815,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 845,00 лева,
представляващи заплатени държавни такси по гр. д. № 8139/2018 г. по описа на СГС, I Г. О.,
11-ти състав, по което е постановено Решение № 3424/13.05.2019 г., постановено по гр. д. №
8139/2018 г. по описа на СГС, I Г. О., 11-ти състав за ПТП е настъпило при следния
механизъм – в гр. София на бул. „Симеоновско шосе“, на прав участък, лек автомобил
„БМВ“ се движи в лявата лента с посока от бул. „Н. Габровски“ към бул. „Г. М. Димитров“,
като приближавайки мястото на удара, в дясната лента по посоката на движението
успоредно е бил спрян автомобил „Тойота Ярис“, рег. № СА .................. МХ, като преди да
се разминат водачът на автомобила „Тойота Ярис“, рег. № СА .................. МХ, предприел
маневра за обратен завой, като навлязъл в лявата лента достигайки до двойна непрекъсната
линия, като автомобилът „БМВ“ се удря челно в „Тойота Ярис“.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4