Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 25.05.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 9054 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
258-273 от ГПК.
С решение № 96320 от 17.04.2019
г. на СРС, ІІ ГО, 68 състав по гр. дело № 53828/2013
г., съдът е допуснал, на основание чл.69 от ЗН, да се извърши съдебна делба
между
съсобствениците З.М.А., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес ***,чрез адвокат В.Т., и Д.М.А., ЕГН: **********,
с. Световрачене, Столична община , ул. „******, със съдебни адреси : гр.
София, бул. „*******,
чрез адв. Ц.К. и чрез адв. Л.Л., гр. София, ул. „*******, партер, на
следния недвижим имот:
ПЪРВИ ЕТАЖ НА ЖИЛИЩНА СГРАДА № 1, с
идентификатор на етажа 65601.5479.167.1.1,
находящ се в с.Световрачене, Столична община , район „Нови Искър" , ул. „*******, състоящ се от три стаи
, дневна, столова с кухненски бокс,
клозет, баня и други сервизни помещения, със застроена площ от 120 кв.м., при съседи по кадастрална карта : на
същия етаж: няма , под обекта -няма,
над обекта: 65601.5479.167.1.2, построена в поземлен имот с идентификатор 65601.5479.167 , представляващ
парцел XII от квартал 46 по плана на с. Световрачене, с квадратура на парцела 1
120 кв.м., при съседи на парцела по документи за собственост : от изток
- парцел XI на АПК, от север - парцел III на АПК
, от запад - парцел XIII на АПК и парцел Х1Уи от юг - улица, при следните квоти: за З.М.А. -1/2
( една втора) идеална част от правото на собственост върху посочения имот, и за Д.М.А.- 1/2
(една втора) идеална част от правото на собственост върху същия имот.
Недоволна от постановеното
решение е останала ответницата Д.М.А., която, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го
обжалва при твърдения за необоснованост, нарушение на материалния закон при
постановяването му и съществени съдопроизводствени правила. Във въззивната
жалба се поддържа направеното в първоинстанционното производство възражение за
изтекла в полза на ответницата придобивна давност по отношение на процесния
делбен имот. Направено е доказателствено искане за съъбиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, доколкото в противоречие на
разпоредбата на чл.159, ал.2, изр.2 СРС е отхвърлил възражението за придобивна
давност без да допусне до разпит поисканите 4-ма свидетели като се е позовал в
мотивите си, че придобивната давност не се установява от разпитания в
първоинстанционното производство свидетел, а е следвало да допусне за този факт
друг свидетел, който е своевременно поискан. Искането към въззивната инстанция
е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск за допускане делба
като да уважи направеното от ищцата възражение за придобивна давност. Претендира
разноски.
Въззиваемата З.М.А. оспорва въззивната жалба по
съображения изложени в депозирания от пълномощника й адв.В.Т. по реда на чл.
263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено като
правилно – законосъобразно и обосновано. Претендира сторените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на IV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
IV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на IV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая,
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. По
правилността на обжалвания съдебен акт, съдът съобрази следното:
Производството е за делба, в първата фаза по допускането й.
За да бъде допусната делба е
необходимо на първо място да се установи наличие на съсобственост между
страните в производството досежно имота, чиято делба се иска.
При съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства се установява, че:
По силата на нотариален акт №162/25.01.1980г.,том
I, дело № 94/1980г., обективиращ договор за дарение Л.Г.Г.и М.Ф.Г.са прехвърлили на
дъщерите си З.М. Ф.и Д.М. Ф.правото на собственост на процесния недвижим имот, представляващ
ПЪРВИ ЕТАЖ НА ЖИЛИЩНА СГРАДА ,
находящ се в с.Световрачене - София ,състоящ се от три стаи , дневна, столова с кухненски бокс, клозет, баня и други
сервизни помещения, със застроена
площ от 120 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ парцел XII от квартал 46 по плана на с. Световрачене, с
квадратура на парцела 1 120 кв.м., при
съседи на парцела по документи за собственост : от изток - парцел XI на АПК, от
север - парцел III на АПК , от запад - парцел XIII на АПК и парцел Х1Уи от юг - улица.
Спорните по делото въпроси са съсредоточени върху това осъществило ли се е в действителност оригинерното придибивно основание
– изтекла ли е в полза на ответницата Д.М.А. 10 годишна придобивна давност досежно делбения имот.
При съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав намира, възражението
за изтекла в полза на ответницата А. придобивна давност за неоснователно, по
следните съображения:
За осъществяване на
целения оригинерен придобивен способ ответницата Д.М.А. следва да установи, че е упражнявала в период по-дълъг
от 10 години фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот (corpus), без
противопоставянето от страна на титуляра/титулярите на правото на собственост,
както и да е демонстрирала по отношение на невладеещия собственик/съсобственици
на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем,
единствено за себе си. Това свое намерение ответницата следва да е манифестирала
спрямо съсобственицата си, за да отблъсне нейното владение и това да й стане
известно. Иначе всяко скрито или неопределено поведение, което може да се
тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна. Само доколкото елементите
от фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по отношение на
претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, посоченото придобивно основание - за изтекла
придобивна давност на конкретен имот, може да бъде уважено. В настоящия казус ответницата
не установи както обективния (corpus), така и субективния (animus) от
фактическия състав на чл. 79 ЗС. Това е така, защото за осъществяване на
фактическия състав на този оригинерен придобивен способ се изисква
упражняването на фактическа власт в нужния срок, същото да е непрекъснато, явно
и несмущавано, което не се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В същото време лицето трябва да е демонстрирало по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си. Позоваването не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС (TP № 4/17.12.2012 г. по тълк.
д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС).
Посочените елементи от
фактическия състав на придобивната давност следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване - по изключващ каквото и да е съмнение
начин. Липсата на категоричност или наличието на съмнение за някой от тях
изключва придобиването по давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с TP № 1/28.06.2012 г. по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
Разпитаната пред първостепенния
съд като свидетел Л.Г.Ф.- майка на страните установява, че от започването на
строежа на къщата ищцата искала да живее на втория етаж. Твърди , че цялото семейство
живеели на първия етаж през периода от 1978г. до 1983г. , когато свидетелката и
дъщерите й (страните по делото) отишли да живеят в друго село. Върнали се в
процесния имот през месец май 1989 г. за сватбата на ищцата , която обаче отишла да живее при съпруга си в друго населено
място. През 1994г. -1995г.
ответницата със съпруга й дошли да живеят в процесния делбен имот. Направили много ремонти и подобрения , а ищцата не се
противопоставила , тъй като и самата тя
извършила преустройства на втория етаж, включително и с финансова помощ от свидетелката, която изтеглила
кредит и й дала гоблен , който да
продаде. Според свидетелката ищцата нямала ключ от процесния имот. Посещавала
имота , но като на гости. Свидетелката посочва , че вторият етаж се води на нейно име (а не на страните по делото), но
ищцата имала съзнанието , че е неин.
Всички съседи знаели , че първият етаж е собственост на ответницата.
Пред въззивната инстанция на основание чл.266, ал.3 от ГПК съдът е допуснал разпит на свидетеля С.С.А.,
който съобщава, че познава страните по делото, знае за процесния делбен имот,
тъй като имал в близост свой собствен имот до 1998 г. Разказва, че не живее в
близост до имота, през 1993 г. имал заведение на разстояние 500-600 метра от
имота, в който като готвачка първо дошла да работи ответницата Д., а
впоследствие и съпругът й започнал работа катобарман. Посочва, че Д. и съпругът
й живеели на първия етаж на къщата, ходил им на гости. През 1994 г. направил
ресторант в центъра на селото и Д. и мъжът й се преместели да работят в него,
като през 1995 г. направили сватбата си в него. Свидетелят твърди,че след 2001
г. Д. правила ремонт в къщата. Съобщава, че втори етаж, не се ремонтирал и
обитавал, но не знаел страните да са правили делба на имота по между си.
Мислел, че след като Д. направила толкова много подобрения в делбения имот, че
има такава договорка между страните Д. да ползва
първия етаж, а З. - втория.
Нито събраните гласни
доказателства, нито представените документи за заплатени данъци, установяват, ответницата да е манифестирала
по какъвто и да е начин намерението си да свои чуждите идеални части от имота.
Не се установяват действия на ответницата, отблъскващи възможността за
осъществяване на владение на първия етаж на къщата от ищцата З.А.. Извършването
на подобрения в съсобствения имот не сочи на такова намерение, нито е от
естество да трансформира държането на идеалните части на
съсобственицата-ответник във владение единствено за себе си. По силата на
чл.30, ал.3 от ЗС извършените подобрения от съсобственик създават само
облигационни права, чието реализиране следва да бъде извършено във вторага фаза
на делбата чрез предявяване на съответни претенции по сметките.
За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1
ЗС е нужно владението на чуждите идеални части да е несъмнително - осъществявано по начин, който
да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно - т.е. намерението на
владелелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това
намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е демонстрирало
по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. По делото
липсват доказателства, които да са в състояние да обусловят извод за такива
намерения на ответницата Д.А. спрямо процесния имот.
Следователно, при тези данни по
делото, не е установено ответницатада да е владяла изключително за себе си
имота, както и това владение да е било явно, съответно настоящият съдебен
състав приема, че ответницата не е упражнявала давностно владение върху
процесните идеални части и не разполага с права върху тях, изключващи правата
на ищцата.
При посочените мотиви решаващият
състав приема за неосъщиствим в полза на ответницата Д.А. целеният оригинерен
придобивен способ за изтекла в нейна полза придобивна давност. Доколкото по
делото ответницата не установява правото си на изключителна собственост върху
целия процесен имот, искът за делба, като основателен, следва да бъде уважен, а
имотът допуснат до делба. В този смисъл решението на СРС е правилно –
законосъобразно и обосновано.
В упражнение на правомощията си
по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение,
вкл.в частта за разноските.
С оглед изхода на спора пред СГС на
въззивницата не следва да й бъдат присъдени сторените в производството съдебни
разноски. От своя страна въззиваемата страна не претендира такива пред
настоящата инстанция. Водим от
горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96320 от 17.04.2019 г. на СРС, ІІ ГО, 68 състав по гр. дело № 53828/2013 г.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.