Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 3129 22.07.2019
г. Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд осемнадесети граждански
състав
В публично заседание на 20.06.2019
г. в състав:
Председател: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
Секретар: Радка
Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 20506 по описа на ПдРС за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК във с чл. 79,
ал.1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола
Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от ***** Ц. К. П. и **** М. Т. П.,
чрез пълномощника си *** Р. К., е предявил против В.Д.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 7825/ 2016 г. на ПРС, II гр. с-в, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4435
/ 13.06.2016 г., суми, както следва: сумата от: 3 764,07 лева–
главница по договор за потребителски кредит от 03.09.2013 г., сумата 172,80
лева – редовна лихва за периода от 15.05.2015 г. до 03.02.2016 г.;
сумата 298,09 лева– наказателна лихва за периода от 15.05.2015 г. до 07.06.2016
г., ведно със законна лихва, считано от 09.06.2016 г. до окончателното плащане на вземането. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2013 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит между Л. В. П. /в качеството на кредитополучател/, В.Д.Л./в
качеството на съдлъжник/ и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД /в качеството на
кредитор/. По силата на сключения договор банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 6 079.20 лв. с включен застрахователен
пакет Живот в размер на 79.20 лв. Крайният срок за погасяване на кредита бил
15.08.2017г. Съгласно чл. 4 от Договора страните уговорили условията по
олихвяване на сумите по договора. Съгласно чл.4, ал.4 общата дължима сума от
кредитополучателя, изчислена към датата на сключване на договора, възлизала на
7 550.86 лв. Кредитът следвало да бъде погасяван на 48 анюитетни месечни
вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.09.2013г. до
15.08.2017г. ведно с лихвата по чл.4. Размерът на вноската за първите 12 месеца
бил 149.84 лв., съгласно погасителния план. Съгласно чл. 9.1 Банката имала
право да начислява наказателна надбавка в случай на просрочие на коя да е
погасителна вноска или част от нея.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем.
Посочва, че когато едната от страните не пребивава на посочения от нея в
договора адрес и не е уведомила съконтрахента си за актуалния си адрес,
респективно е отказала да получи волеизявление, адресирано до нея, тя сама се
поставила в невъзможност да узнае за волеизявленията на другата страна,
направени по договора. Последиците на неизпълнението на това договорно задължение
попадали в хипотезата на чл. 95 ЗЗД, като върху неизправната страна преминавал
рискът от невъзможността й да узнае за волеизявлението на другата страна - чл.
96 ЗЗД. Ето защо при установяване, че едната от страните по договора не
пребивава на посочения от нея адрес или е отказала да приеме изпратеното до нея
съобщение, законът допускал да се приеме фикцията, че волеизявлението е
достигнало до нея.
По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, в който
оспорва иска. Посочва се, че ответникът не бил редовно уведомен за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. В
условията на евентуалност възразява, че не е налице неизпълнение по смисъла на
чл. 11.1 от процесния договор. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от Договора. За
първите 12 месеца кредитполучателят следвало да заплаща фиксирана годишна лихва
в размер на 8.50 %, като след изтичане на този срок кредитополучателят заплащал
годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 6.526 пункта. След изтичането на 12 месеца
от сключването на договора, банката не била изготвила нов погасителен план и не
била актуализирала лихвения процент в 6-месечния SOFIBOR, който за
периода септември 2014г- март 2017г. бил паднал от 1,48 на 0,26 пункта. По този
начин ежемесечните вноски не били правилно разпределяни от кредитора и със
сумите били погасявани лихви вместо главница, поради което ответникът не бил в
забава по отношение на нито една от погасителните си вноски и не били налице
основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Възразява, че
клаузата на чл. 4 от Договора противоречала на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй
като същата не била изготвена на разбираем за потребителя език и неставало ясно
какви са условията за промяна на лихвения процент по кредита. Излага подробни
съображения в тази насока. Позовава се на чл. 22 от ЗПК, като счита, че
договора за кредит е недействителен, поради което кредитополучателят дължал
само чистата стойност на кредита. Посочва, че размерът на ГПР по чл. 4.4.1 не
отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора
не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния лихвен процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Оспорва дължимостта на наказателна лихва. Формулираният размер на наказателната
лихва бил 18,5 % и противоречал на изискването на ЗПК, тъй като надвишавал
законната лихва, поради което клаузата за дължимостта й била нищожна на осн.
чл. 26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че разпоредбата
на чл. 4.10 от договора съдържала неравноправни клаузи, които противоречат и на
добрите нрави, поради което са нищожни на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В чл. 5.2
от Договора било посочено, че след изтичането на първите 12 месеца с фиксиран
лихвен процент и анюитетна месечна вноска от 149,84 лева, когато лихвеният
процент се променил следвало да бъде изготвен нов погасителен план с нова
месечна вноска, който погасителен план се предоставял на кредитополучателя при
поискване в обслужващия офис. Посочената клауза била неравноправна по смисъла
на ЗЗП, тъй като се затруднявала преценката на кредитполучателя- потребител
относно размера задължението му в конкретния момент. Съгласно чл. 5.5 от
процесния договор банката имала възможност служебно да събира своите вземания,
произтичащи от договора и доколкото нямала задължение да уведоми
кредитополучателя за изготвения нов погасителен план, последният не знаел защо
точно определена сума е удържана от сметката му. Налице било заобикаляне на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Така уговорените клаузи били
недействителни на осн. чл. 22 от ЗПК и се дължало връщане само на чистата
стойност на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
С определение №
2286/26.02.2019 г. по настоящото дело като трето лице-помагач на страната на
ищеца е конституирано ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********. В определения срок не е
постъпило становище от третото лице-помагач.
Ответникът, чрез пълномощника
си, е формулирал искане по чл. 238, ал. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
което съда намира за основателно, тъй като са налице предпоставките на
чл.239,ал.1 от ГПК.
Ищецът не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, за което е бил
редовно призован, не е изпратил представител, като не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е взел становище по отговора на
исковата молба. На страните са били указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация
се съдържа в текста на съобщението до страните. Съдът намира, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК
– с оглед направените от ответника възражения и ангажираните от страната
доказателства исковете са вероятно неоснователни.
Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, без решението да се мотивира по същество.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Процесуалният представител на ответника претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., но по
делото липсва договор за правна защита, в който да е отразен този факт. Поради
това на адвоката на ответника не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, ХVIІІ гр. с.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от ***** Ц. К.
П. и ****М. Т. П. искове, с които се иска да се признае за установено, че В.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
присъдените по частно гр. дело № 7825/ 2016 г.
на ПРС, II гр.
с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4435 / 13.06.2016
г., суми, както следва: сумата
от: 3 764,07 лева– главница дължима по договор за
потребителски кредит от 03.09.2013 г., сумата 172,80 лева – редовна лихва за периода от 15.05.2015 г. до 03.02.2016 г.;
сумата 298,09 лева– наказателна лихва за периода от 15.05.2015 г. до 07.06.2016
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.06.2016 г.
до окончателното плащане на вземането.
Решението е постановено при
участието на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от **** Р. И. М.-Т., - трето лице помагач на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, ЕИК: *********.
Решението не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Районен
съдия:/п./Н. С.
Вярно с оригинала.
К.К.