№ 185
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215194 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „/наименование на фирма/“ ООД, ЕИК
*************, срещу наказателно постановление /НП/ №
549972-F552759/03.12.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3
000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите /Наредбата/,
вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление. Процесуалният представител на
жалбоподателя счита, че вмененото на дружеството нарушение не е доказано
такова, а отделно от това и че не са налице посочените в НП утежняващи
вината обстоятелства. На следващо място, счита, че е налице нарушение на
материалния закон, доколкото е приложена неправилната санкционна норма,
а също така нарушение на процесуалния закон, доколкото в обжалваното
наказателно постановление не са посочени дата и място на извършване на
нарушението. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която
моли за отмяна на наказателното постановление, като счита същото за
1
незаконосъобразно и необосновано. В алтернативност моли за изменение на
НП поради неправилно приложена санкционна норма. Моли за присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - началник отдел „Оперативни дейности“ ЦУ на
НАП се представлява от юрисконсулт Илиев, който моли подадената жалба
да бъде отхвърлена и наказателното постановление да бъде изменено относно
приложимата санкционна разпоредба. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2020 г. в 22:30 часа била извършена проверка на търговски
обект – ресторант „К.“, находящ се в /адрес/, стопанисван от „/наименование
на фирма/“ ООД . Като част от проверяващия екип участвал и свидетелят Р.
С. на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП – гр. София.
Проверяващите установили, че в обекта функционира фискално устройство
/ФУ/, модел "ДАТЕКС" с ИН на ФУ № DT770683 и номер на фискална памет
/ФП/ 02770683. Фискалното устройство притежавало функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми и било регистрирано в НАП. Преди
началото на проверката в 22:27 часа от фискалното устройство бил отпечатан
дневен финансов отчет № 0004816/03.06.2020 г., видно от който разчетената
касова наличност на устройството била в размер на 208,61 лева.
Проверяващите установили, че фактическата наличност в касата се равнявала
на 240,00 лева, след като свидетеля Б. Ив. на длъжност „сервитьор“ в обекта
преброил фактическата наличност. Следователно била установена разлика
между касовата наличност и разчетената от ФУ в размер на 31,39 лева, която
не била отразена чрез опцията „служебно въведени“ суми на фискалното
устройство.
За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка сер. №
0407394/03.06.2020 г. и били иззети и приложени към протокола дневен
финансов отчет от ФУ и опис на касовата наличност. Проверката била
извършена в присъствието на свидетеля Б. Ив. – сервитьор в обекта и лицето
Д. М..
На 11.06.2020 г. бил съставен АУАН сер. AN № F552759 от свидетеля Р.
С. на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП – гр. София.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и на представляващия
дружеството-жалбоподател, който получил екземпляр от същия срещу
подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, при идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното
/НП/ № 549972-F552759/03.12.2020 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената
2
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите /Наредбата/, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели Р. С. /актосъставител/ и Б.
Ив. – сервитьор в обекта, както и от събраните по надлежния процесуален ред
на чл. 283 от НПК писмени доказателства: извадка от ТР; протокол за
извършена проверка сер. А № 0407394/03.06.2020 г.; опис на касовата
наличност; дневен отчет от ФУ; заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП; заповед № 574/04.10.2021 г. на ИД на НАП.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля С. и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля Б. Ив.. Същият е
присъствал по време на проверката и е очевидец на случилото се. Настоящата
съдебна инстанция намира, че показанията му са подкрепени от всички
останали събрани по делото доказателства и доказателствени средства и
поради тази причина ги кредитира с доверие.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация –
санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
3
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления
за нарушения по чл. 185 ЗДДС се съставят и от началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като съдът намира, че атакуваното НП
е издадено от „оправомощено длъжностно лице” от изпълнителния директор
на НАП съгл. чл. 193, ал. 2, предл. 2 от ЗДДС. АУАН е съставен от
компетентно лице съгл. чл. 193, ал. 2, предл. 1 от ЗДДС орган по приходите
по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. В тази връзка възражението на жалбоподателя за
некомпетентност на актосъставителя се явява неоснователно такова.
Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са
спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП
са издадени при спазване на съответните срокове.
Нарушението е ясно описано, като е посочена идентификацията на
въведеното в обекта ФУ, отчетената наличност в паметта му и фактическата
наличност в касата, като правилно е изчислена и отрицателната разлика на
парите в касата. Описани са конкретно проверения обект, датата и мястото на
нарушението, като му е дадена и съответната правна квалификация. Поради
това съдът намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя за
нарушение свързано с липса на посочване на дата и място на извършване на
нарушението. Видно от приложеното по делото наказателно постановление в
него са описани както дата на извършване на нарушението - 03.06.2020г., така
и място на извършване на същото – обект - ресторант „К.“ , находящ се в
/адрес/.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и в тази връзка да
се явяват основание за отмяна на наказателното постановление.
По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира следното:
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване
на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите,
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от
фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при проверката е
установена отрицателна разлика в касовата наличност, а в разпечатките от
дневния отчет от фискалното устройство не са отразени "служебно въведени"
и "служебно изведени" суми. Следователно актосъставителят и наказващият
4
орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която
съответства на фактическото му описание. Какъв е произходът на тези суми
(дали са от бакшиши или други) е без значение за предмета на доказване.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва
да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Съдът счита, че ТД на НАП - София правилно и законосъобразно е
наложила с НП административно наказание – имуществена санкция на
дружеството.
На следващо място, настоящият състав не намира основания за
приложение на и квалифициране нарушението като маловажно, предвид
изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС, доколкото обществените отношения по регулиране на финансово-
стопанската дейност имат за цел недопускане ощетяване на фиска.
Нарушението е формално, като не се изисква настъпването на вредоносен
резултат.
По отношение на наложеното наказание, настоящата съдебна инстанция
обаче намира следното:
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на
наказание на юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3 000
до 10 000 лв., като изрично е указано, че ако нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са от 500 до 2
000 лв. В конкретния случай административно наказващия орган в
обжалваното НП не е посочил никакви мотиви за налагането на визираната в
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС санкция респ. дали посочената разлика в
касовата наличност е довела или не до неотразяване на приходи.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не бяха ангажирани
доказателства от които да може да се направи обоснован извод, че посочената
разлика е от извършени от дружеството продажби, които да са довели до
неотразяване на приходи. Актосъставителят, разпитан пред настоящия
съдебен състав заявява, че в хода на проверката паричните средства от
извършените продажби и т. нар. бакшиши на сервитьорите не са били
отделени едно от друго. Обстоятелството се потвърждава и от проведения
разпит на свидетеля Б. Ив. присъствал по време на проверката.
С горните съображения съдът намери, че НП следва да бъде
изменено, като санкцията бъде определена в размера, определен в чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, т. е. намалена до предвидения в този текст минимум от 500 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителите на двете
страни искане за присъждане на разноски, съдът намира за основателна
претенцията на процесуалния представител на НАП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган. След изменението на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. законът допуска присъждането на
разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
5
наказващия орган съгласно ал. 5. По делото като представител на НАП в
проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил
обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до
150 лева. В случая производството не е с особена правна или фактическа
сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се
присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63,
ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ № 549972-F552759/03.12.2020г., издадено от началника на
отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите /Наредбата/, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева на основание чл.
185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „/наименование на фирма/“ ООД, ЕИК:************* ДА
ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6