Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1393 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 25, ал.4 във връзка с ал. 6 на ЗЮЛНЦ.
Ищецът Сдружение КЛУБ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ "Н.Д.", с ЕИК ******поддържа, че
е член на БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ НА КЛУБОВЕТЕ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ (БФКСТ), ЕИК ******.
Твърди, че на 28.06.2020г. било проведено ОС на БФКСТ, при описания дневен ред:
1/ Приемане на годишен доклад за дейността на БФКСТ за 2019 година.; 2/
Приемане на финансов отчет на БФКСТ за 2019 година.; 3/ Приемане на насоки и
план за работа за 2020 г.; 4/ Актуализация на бюджета за 2020 г.; 5/ Приемане
на отчет за изпълнение на 4 годишна програма по чл. 28, ал. 1, т. 10 от ЗФВС;
6/ Изменение на чл. 3, ал. 2 от Устава
на БФКСТ, какво следва: Адресът на управление на сдружението е гр. София, бул.
„*****; 7/ Утвърждаване на приетия от УС „Административно- устройствен
правилник на БФКСТ“; 8/ Разни. Твърди, че при гласуване по точка 2 и точка 8 от горепосочения дневен ред са
допуснати съществени пропуски и нарушения, което прави решенията порочни,
неправилни и незаконосъобразни, постановени при съществени нарушения на закона
и устава на БФКСТ. На първо място сочи, че при гласуване на Годишния
финансов отчет по точка 2-ра от дневния ред следвало да бъде направено
уточнение от Председателя на БФКСТ по отношение на попълнените данни, като
видно от протокола от ОС, били поставени въпроси, на които не било отговорено. По отношение на точка 8-ма „Разни“ твърди, че
са вземани решения, които не са били част от дневния ред и участниците в ОС не
са се подготвили за обсъждането им. Предвид горното претендира отмяна на
решенията по т.2 и т.8 от проведеното ОС на 28.06.2020г. Допълнителна искова
молба не е подал, въпреки че на 15.02.2021г. му е връчен препис от отговора на
ответника, като не взима становище по него. В хода на съдебното производство не
изразява становище и не изпраща представител.
Ответникът „БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ НА КЛУБОВЕТЕ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ“ оспорва исковата молба
по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 01.02.2021г., както и
чрез процесуалния си представител – адв. Ч.. Твърди, че възраженията са
неоснователни. Сочи, че обявяването на ГФО е въведено като задължение по чл.
18, ал. 2, т. 4 от ЗЮЛНЦ, като за да бъде обявен ГФО в ТРРЮЛНЦ, чл. 38 от СЧ
изисква той да бъде приет на ОС. В тази връзка УС на свое заседание, проведено
на 12.06.2020 година, е приел дневният ред за предстоящото ОС. УС е обсъдил
всички въпроси и приел всички документи, който ще бъдат предмет на обсъждане и
на вземане на решения. Твърди, че съгласон приложеният протокол, всички
решения, вкл. решението за свикване на събранието и приемане на дневният ред са
приети от УС с единодушие. В Устава на сдружението изрично е посочено в чл. 29,
т. 6, че ОС приема ГФО на федерацията. Сочи, че Устава изисква ГФО да се приема
с обикновено мнозинство от присъстващите, т.е. с 13 и повече гласа (от 24
присъствали), като видно от протокола решението по т. втора е прието с 20 гласа
„за“ и четири „въздържали се“. Счита, че взетото решение по т. 2 от Дневният
ред на проведеното ОС на БФКСТ, проведено на 28.06.2020 година, е
законосъобразно не противоречи на закона и устава. Относно искането за отмяна
взетото решение по т. 8 от Дневният ред, счита, че ЗЮЛНЦ е предвидил в чл. 25,
т. 13, че ОС може да взема и други
решения, предвидени в устава. Именно в тази връзка на ОС са
поставени въпроси касаещи работата, организаторската и текущата дейност на
БФКСТ. Изтъква, че по т.8 са взети няколко решения и ищецът не е уточнил срещу
кое възразява. Поддържа, че включването на точка „Разни“ също е взето от УС на
заседанието проведено на 12.06.2020 година, на което е приет и дневния ред на
предстоящото ОС, насрочено за 28.06.2020 година, с единодушие от всички 5
члена. Предвид изложените доводи претендира отхвърляне на претенцията. В хода
на спора поддържа чрез процесуалния си представител – адв. Ч. и че искът е
недопустим, като счита, че не е спазен преклузивния срок за предявяването му,
тъй като ищецът бил присъствал на процесното ОС и исковата му молба счита, че
не е в срок. Претендира разноски по списък.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
приложения протокол от Общо събрание на БФКСТ от 28.06.2020г., че на въпросната
дата е проведено ОС, свикано от УС на Сдружението, при описаните 8 точки на
дневния ред, от които по т.2 – приемане на финансовия отчет за 2019г. и по т.8
– Разни. Всички решения по т. 8 - общо 10 на брой са взети с единодушие от всички
присъстващи съгласно отразеното в протокола, като те касаят сформиране на
комисия с посочен състав и задача да се предложат проекти за изменение и
допълнения на Устава, правилника и наредби; След решението по тази точка е
отразено, че членът на УС на БФКСТ С.В.е напуснал събранието и кворумът вече е
от 22 члена. Последващите решения по т.8 са да се възложи на Председателя на УС
на БФКСТ да вземе участие в среща на спортни деятели в гр. Пловдив на
05.07.2020г.; да се възложи на Г.Н.да организира създаването на нов сайт и да
подготви неговото администриране; да се възложи на Председателя на БФНСТ да подготви
проект за дневен ред и да организира свикването на ОС до края на месец
септември 2020г.; да се актуализира размера на членския внос от 300лв. на 150
лв., платими в срок до 31.07.2020г., да се определи краен срок за внасяне на
членския внос за годините 2018г.,2019г. и 2020г. до 31.07.2020г.; да се възложи
на Председателя на УС на БФКСТ да подготви длъжностна характеристика и да
инициира процедура за назначаване на Секретар на БФКСТ и отлага избора на
Арбитражна комисия; да се възложи на инж.Ц.И.и В.Ж., членове на съдийския съвет
на БФКСТ в срок до 31.07.2020г. да подготвят съдийската квота и да инициират
свикване на ОС на Съдийската квота и последно е решено да се възложи на
Председателя на УС на БФКСТ да организира вписването на промяната относно новия
адрес и контролира изпълнението на приетите решения от ОС.
Видно от представения с отговора
списък на членовете на БФКСТ, взели участие на процесното ОС, стр.36 и
следващите от делото, ищецът е взел участие, като е под №22 и представляван от С.В..
От приложения с отговора протокол
от заседание на УС на БФКСТ от 12.06.2020г. е видно, че са приети нови членове
на БФКСТ, като е взето и решение по т. 2 за свикване на процесното ОС при
описан дневен ред, както следва: 1/ Приемане на годишен доклад за дейността на
БФКСТ за 2019 година.; 2/ Приемане на финансов отчет на БФКСТ за 2019 година.;
3/ Приемане на насоки и план за работа за 2020 г.; 4/ Актуализация на бюджета
за 2020 г.; 5/ Приемане на отчет за изпълнение на 4 годишна програма по чл. 28,
ал. 1, т. 10 от ЗФВС; 6/ Изменение на
чл. 3, ал. 2 от Устава на БФКСТ, какво следва: Адресът на управление на
сдружението е гр. София, бул. „*****; 7/ Утвърждаване на приетия от УС
„Административно- устройствен правилник на БФКСТ“; 8/ Разни. Това решение е взето с 5 гласа,
т.е. всички участвали, включително господин С.В..
След служебна справка по
партидата на сдружението в ТР, съдът е присъединил към доказателствения
материал Устава на БФКСТ, както и справка за обявените актове.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 25 от ЗЮЛНЦ
всеки член може да атакува взетото решение на ОС на сдружението, ако то
противоречи на закона или на Устава в едномесечен срок, който тече от самото
събрание, ако е присъствал или от узнаването, но не по-късно от една година от
приемането му. По делото не се спори и от представените писмени
доказателства е видно, че ищецът е член на ответното сдружение, поради което и
с оглед чл. 26, ал. 6 от ЗЮЛНЦ е активно легитимиран по
предявения иск за отмяна на решение на Общото събрание на ответното сдружение. Съдът
намира, че искът е предявен в преклузивния едномесечен срок по
чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и е процесуално допустим, поради което въведеният с него
правен спор подлежи на разглеждане по същество. Оспорват се решения на ОС, проведено
на 28.06.2020г., с искова молба, която е заведена в съда с
вх.№75423/27.07.2020г., т.е. в рамките на едномесечния срок, който изтича на
28.07.2020г. Доколкото е видно, че ищецът е присъствал на ОС чрез
представляващия го С.В., макар в протокола да е отразено, че в един момент той
е напуснал събранието, то безспорно моментът на узнаване е провеждането на
самото събрание и едномесечният срок е спазен. Ответникът е заявил възражение
за недопустимост на иска поради неспазване на срока, считайки че същият е 14
дневен. Този срок е въведен в ТЗ по отношение на съдружниците, оспорващи
решения на ОС на дружеството, но не и за сдруженията. Вероятно объркването идва
от допуснатата техническа грешка от съда в проекто-доклада, тъй като
използвайки файл за насрочване на иск по чл. 74 от ТЗ е пропуснал да измени
тази част, но в съдебно заседание грешката в проекто-доклада е отстранена.
Срокът за предявяване на иска за отмяна на решения на органите на юридическите
лица с нестопанска цел не е двуседмичен или 14 дневен, а едномесечен и в
конкретния случай е спазен, поради което искът е допустим и възражението на
ответника за прекратяване се явява неоснователно.
Съдът се произнася по
законосъобразността на атакуваните решения в съответствие с диспозитивното
начало и изложените конкретни пороци от ищеца. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2002 г. на
ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС /решение №
109/25.06.2010 г., т.д. № 860/2009 г. на ІІ ТО; решение № 168/22.12.2011 г.,
т.д. № 1081/2010 г. на І ТО и решение № 2219/30.12.2013 г., т.д. № 529/2012 г.
на ІІ ТО/, с оглед принципа на диспозитивното начало и установената в материалния
закон преклузия, е процесуално недопустимо съдът да отменя решение на общото
събрание на търговско дружество/сдружение по иск/искове на съдружник/член с
правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ/чл. 25 от ЗЮЛНЦ поради порок на решението,
който не е посочен от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и в
рамките на срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ/чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. Нарушенията,
които не са били заявени с исковата молба, ще бъдат обхванати от преклузията на
чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. В случая от ищеца не се оспорва процедурата по свикване на процесното ОС
или друго, а са заявени само две възражения във връзка с атакуваните решения,
които съдът следва да обсъди. Твърди се, че са допуснати съществени пропуски и
нарушения в частта по т.2 и по т.8 от дневния ред, като в частта по т.2 относно
гласувания ГФО на сдружението се сочи като порок това, че нямало уточнение от
Председателя на БФКСТ относно попълнените данни. Поддържа се, че били поставени
въпроси, на които не било отговорено, а нарушението било тежко, тъй като
документът се обявявал по партидата в ТР. Възраженията на ищеца може да се
каже, че са свързани с регламентираното в чл. 21, ал. 2, предл. 2 ЗЮЛНЦ право
на информация за дейността на сдружението на всеки член на сдружението, на което
съответства и правото по чл. 12, ал.1 т.4 от Устава, всеки редовен член на
Сдружението да бъде информиран за дейността и финансовото състояние на
Сдружението. В случая, обаче, от данните по делото е видно, че законният
представляващ ищцовото сдружение – г-н С.В.е бил надлежно запознат с това, че
на въпросното ОС ще се обсъжда и приема ГФО, тъй като той като член на УС на
Сдружението е участвал в заседанието на УС на 12.06.2020г., с което е свикано
процесното ОС при така посочения дневен ред. Липсват доказателства, че в
периода от узнаването за свикването на ОС, което безспорно е горепосочената
дата до датата на провеждане на ОС ищцовото сдружение е поискало да му бъде
предоставена каквато и да е била допълнителна информация, респ. да е положило
дължимата грижа да се запознае с материалите във връзка със свиканото ОС.
Фактът, че ГФО се обявява в ТР не променя извода, че се касае за счетоводен
документ, който се изготвя от компетентните за това служители или наети външни
лица, но всеки член на Сдружението би могъл да поиска да му се предоставят
материалите във връзка със същия. Задължение на члена на Сдружението е да положи
необходимата грижа за опазване и упражняване на предоставените му от закона и
устава права, като за ответника не съществува задължение да му връчва материали за
събранието, а евентуално да изготви същите, когато това налага законът или уставът
и да ги предостави на страната, но само ако тя поиска това. В случая, обаче,
такова писмено искане или установяване на заявено по друг начин искане от страна
на ищеца не се установява. Това, че в протокола са отразени няколко въпроса от
членове във връзка с ГФО, в отговор на които е предложено и е извършен опит за
връзка по телефона със счетоводителката, изготвила ГФО, не означава, че има
нарушаване на правото на информация конкретно на ищеца, което да е съществено
процедурно нарушение. Видно от проведената дискусия по т.2, няма възражение от
ищцовото дружество относно липса на информация или друго, заявени са въпроси от
К.И., Н.А., които са в смисъл, че не знаели какво означава записаното в отчета и
от А.Д., която е посочила, че няма счетоводни познания и не е компетентна, но
горното не означава, че е налице нарушаване на правото на информация конкретно
на ищцовото сдружение, тъй като липсват каквито и да е индикации, че същото е
заявило искане за предоставяне на информация и материали и това му е било
отказано. Недопустимо е разглеждането на нарушения при свикването и провеждането на ОС,
които засягат чужди членствени права, независимо дали тези нарушения са
въведени в срока по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, тъй като искът за защита принадлежи на всеки
съдружник, а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато
поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на
общото събрание, се засягат конкретни членствени права на ищеца. Предвид правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое
име чужди права пред съд, съдружникът е легитимиран да предяви иск по чл. 25,
ал. 4 ЗЮЛНЦ за защита на собствените си членствени права, но не и за защита на
правата на други съдружници, дори те да са засегнати от порочни решения на
общото събрание. С оглед на естеството им строго личен характер имат правото на
непосредствено участие в дейността на дружеството, правото на участие в
работата на общото събрание, контролните права на информация за хода на
дружествените дела и др., както личен характер има и защитното право на иск чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, тъй като предявяването му е обусловено от личната преценка
на всеки съдружник дали конкретно решение на общото събрание засяга негови
признати от закона и дружествения договор членствени права (в този смисъл
Решение от 10.02.2015 г. по т.д. № 3197/2013 г. на ВКС, II т.о., постановено
във връзка с иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, но чиито разрешения по въпроса са
принципни и са приложими до защитата на членственото правоотношение въобще. Ето
защо, в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани нарушения,
свързани с нарушаване правото на участие и упражняване право на глас в ОС на други лица, а
доказателства ищецът да е възразил по някакъв начин и конкретно нарушение на
неговото право на информация липсват. Съдът счита, че персонално
уведомяване на ищеца за дневния ред на ОС и предоставяне на информация не е било
дължимо, тъй като нито ЗЮЛНЦ, нито устава на Сдружението
предвиждат такова. Както законът, така и уставът предвиждат, че
уведомяването на членовете за свиканото ОС се извършва чрез
разгласяване на поканата за свикване, която трябва да съдържа дневния ред,
датата, часа и мястото за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се
свиква.
Предвид горното доводите в тази част са неоснователни. В случая съдът намира,
че решението за приемане на ГФО на Сдружението е взето от компетентен орган и
със съответното мнозинство. В Устава на сдружението изрично е посочено в чл.
29, т. 6, че ОС приема ГФО на федерацията, а съгласно чл. 45 от Устава
решението за приемане на ГФО се приема с обикновено мнозинство от
присъстващите, т.е. с 13 и повече гласа, в случая от 24 присъствали по списъка,
Видно от протокола решението по т. втора е прието с 20 гласа „за“ и четири
„въздържали се“, от което следва, че взетото решение по т. 2 от Дневният ред на
проведеното ОС на БФКСТ проведено на 28.06.2020 година е законосъобразно не
противоречи на Закона и Устава.
По отношение на възраженията в
частта по т.8 – „Разни“, се изтъква като нарушение от ищеца, че са вземани
решения, които не са част от дневния ред и участниците не са се подготвили за
обсъждането им. Съдът намира, че съобразявайки конкретните взети решения по
тази точка е видно, че те касаят текущата работа и организационни въпроси,
свързани с проведеното ОС, а не са по въпроси, по които се изиска вписване на
решението, респ. съществени такива, които да са изрично отбелязани в
компетентността на ОС. ЗЮЛНЦ е предвидил в
чл. 25, т. 13, че ОС може да взема и други решения, предвидени в устава. В Устава на БФКСТ е предивидена изрична
компетентност на ОС по въпросите, посочени в чл. 30, точки от 1 до 9, а
конкретните взети решения по т.8 не са от кръга на визираните в разпоредбата.
Касае се до текущи въпроси като например
участие в срещи и събития, възлагане на Председателя на БФКСТ да следи за
изпълнение на взетите решения и други организационни въпроси, които в една част
са обусловени от самото проведено ОС и взетите от него решения, т.е. те не биха
могли да бъдат изведени като отделни точки от дневния ред предварително, тъй
като не е било ясно ще бъдат ли взети или не решения в тази връзка, като напр.
за промяната на адреса, което е изрично включено в т.6 от дневния ред, а
взетото решение по т.8 да се възложи на Председателя да впише промяната е само
с организационен характер. По никакъв начин от ищеца не се установи за някое от
конкретно взетите решения да е нарушен Устава и да противоречи на Закона, нито
пък ищецът да е пряко засегнат от някое от тях. Предвид горното вземането на
организационни решения по т.8 – Разни, без да са конкретно предварително
посочени не съставлява съществено нарушение, тъй като взетите решения не са от
кръга на актовете по чл. 30 от Устава, които съставляват съществени въпроси от
прерогативите на ОС, а конкретни решения по организационни въпроси. В точка 8
са взети решения по предложения, направени на самото ОС относно актуални проблеми, но те не са насочени и не създават права и
задължения за членове на сдружението, нямат пряко влияние върху правната сфера
на членовете на сдружението, поради което не се установява горното да съставлява
съществено нарушение, обуславящи отмяната им.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски. Ответникът е
заявил претенция за разноски, като същите се изразяват в адвокатския хонорар,
който е отразено, че е заплатен при сключване на представения на стр. 32 от
делото договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021г. в размер на сумата
от 750 лв.
Воден от горното
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от сдружение
„КЛУБ ПО
СПОРТНИ ТАНЦИ "Н.Д.", ЕИК *****, с адрес – гр.
Бургас, ж.к.Ветрен, ул.“******, представлявано от С.Х.В., срещу „БЪЛГАРСКА
ФЕДЕРАЦИЯ НА КЛУБОВЕТЕ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ (БФКСТ)“, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление – гр.София, бул.“*****, иск по чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, за отмяна
на взетите на проведено на 28.06.2020г. Общо събрание на „БЪЛГАРСКА
ФЕДЕРАЦИЯ НА КЛУБОВЕТЕ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ (БФКСТ)“, ЕИК ******, решения по т.2 и по
т.8 от Дневния ред, а именно за приемане на ГФО на БФКСТ за 2019г. и по т.8 –
Разни, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Сдружение КЛУБ ПО
СПОРТНИ ТАНЦИ "Н.Д.", ЕИК *****, с адрес – гр. Бургас,
ж.к.Ветрен, ул.“*****, представлявано от С.Х.В., да заплати на „БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ
НА КЛУБОВЕТЕ ПО СПОРТНИ ТАНЦИ (БФКСТ)“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“*****,
сумата от 750 лв. / седемстотин и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски
по настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: