Решение по дело №769/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 292
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20191630200769
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

№ 292 / 4.7.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 04.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично

заседание на 17 юни.........…………..………….……………………………….

през две хиляди и деветнадесета година........….……………………в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Гинка Митова......................………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова………………………..…....…….......АН дело 769 по описа

за 2019г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 17-0996-006181/ 23.01.2018г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.184 ал.4 пр.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И. xxx, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява и не взема становище.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 12.10.2017г.  около 15.10 часа свидетелите Д.Р. и И.Т.,xxx извършвали проверки по КАТ по път III № 815 на разклона село Балова шума в з-щето на село Гаврил Геново. Спрели за проверка джип „Чероки” с ДКН Е 88 28 КМ. При извършената проверка на водача установили, че жалбоподателя И.Л. пътува в автомобила, като пътник и не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. На пътникът в МПС бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателя не направил възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН не направил възражения.

         Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

Жалбоподателя навежда доводи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства сочената в АУАН и НП фактическа обстановка. В този смисъл са и показанията на разпитаните в хода на производството свидетели. Няма спор по факта, че жалбоподателят е бил пътник в проверения автомобил, както и че като такъв пътуващ на задната седалка в автомобила не е бил поставил обезопасителен колан, въпреки че автомобила е бил оборудван с такъв.

         Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

         Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.

         Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:

Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието, за които е наказан, но това е първа такава проява, доколкото няма доказателства за друго. Нещо повече, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна при извършената цялостна проверка на обекта не е констатирано никакво нарушение, освен това, за което е наказан жалбоподателя.

 С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

        

         ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0996-006181/ 23.01.2018г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.184 ал.4 пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: