№ 513
гр. С., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110125031 по описа за 2021 година
Ищцата Ц. М. Д. е предявила срещу „А.С.В.“ ЕАД отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта на сумата в общ размер
на 5260,63 лева, която е сбор от 3912,57 лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит от 13.12.2011 г., на сумата от 433,88 лв. - мораторна лихва,
както и на сумата от 914,18 лв. - разноски, които са претендирани по изпълнително дело №
352/2014 г. по описа на ЧСИ А.Б. (съгласно молби-уточнение от 20.05.2021 г. и от
21.06.2021 г.).
Ищцата твърди, че е получила кредит по посочения договор, сключен с „Б.Н.П.П.П.Ф.“
ЕАД, като през м. октомври 2020 г. започнала да получава телефонни обаждания от
ответника с покана да плати сумите по договора и заплахи за иницииране на изпълнително
производство, тъй като вземанията по договора били цедирани на ответното дружество на
14.09.2018 г. Счита, че не дължи претендираните суми, тъй като е погасила чрез плащане
всички свои задължения по кредита, евентуално поради изтекла погасителна давност за
вземанията. Прави искане съдът да признае за установено, че вземанията не се дължат
поради плащане, евентуално защото са погасени по давност. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника „А.С.В.“ ЕАД,
който счита, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. По същество
оспорва исковете при твърдението, че по изпълнителното дело своевременно е поискано
прилагането на конкретни изпълнителни способи от страна на взискателя, т.е. същият не е
бездействал и давността е била прекъсвана многократно, респ. перемпцията за прекратяване
на изпълнителното дело не е настъпила, а до постановяване на Тълкувателно решение №
1
2/2015 г. давността е спряла да тече. Излага, че по делото са извършвани множество
действия, които са прекъснали давността, като е без значение дали от съответния способ са
постъпвали средства или не, след като той е поискан в рамките на валидно изпълнително
дело. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и по делото се установява, че изпълнително дело № .....
на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, е образувано по молба от 19.02.2014 г. на взискателя
„Б.Н.П.П.П.Ф.“ ЕАД срещу Ц. М. Д., въз основа на изпълнителен лист от 16.01.2014 г.,
издаден по гр. дело № 26360/2013 г. на СРС, II ГО, 58-ти състав за сумите, описани в него,
както следва: 3912,57 лева – главница по договор за паричен кредит, ведно със законната
лихва от 19.06.2013 г. до изплащане на вземането, надбавка в размер на 2530,12 лева,
мораторна лихва в размер на 433,88 лева за периода от 04.05.2012 г. до 30.05.2013 г. и
237,53 лева разноски, в която молба на частни съдебен изпълнител е възложено по чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнението (л. 52). Заповедта за изпълнение на
паричното задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила.
С разпореждане от 25.02.2014 г. частният съдебен изпълнител е образувал
изпълнително дело срещу длъжника, изискани са справки, разпоредено е да се изпрати
покана за доброволно изпълнение, която не е връчена лично на длъжника, а е залепено
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, наложен е запор върху вземанията за суми по банкови
сметки и запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника. С разпореждането
са начислени и такси.
На 27.02.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „МД-Интеримпекс“ ООД, с което е
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, което е получено. Работодателят е
отговорил, че признава вземането и сумата над секвестируемия минимум от 125 лева ще
бъде превеждана по сметка на съдебния изпълнител (л. 72). Същевременно в молба вх. №
1831 от 27.02.2014 г. ищцата е декларирала, че ще внася сумата от 100 лева месечно по
делото, всеки месец от 25-то до 30-то число (лист 65).
С молба вх. № 1845 от 27.02.2014 г. ищцата е поискала вдигане на наложен запор
върху банкова сметка в „....“ АД, където получава възнаграждението си за труд. Молбата е
уважена (л. 59-63).
С молба вх. № 1858 от 28.02.2014 г. ищцата е поискала вдигане на наложен запор
върху банкова сметка в „Юробанк България“ АД, където получава детски надбавки от
Социално подпомагане. Молбата е уважена (л. 56, л. 69-71).
С разпореждане от 25.02.2014 г. частният съдебен изпълнител е разпоредил налагане
на запор върху банкови сметки на длъжника и в „О.Б.“ АД, „У.Б.“ АД, „А.Б.К.Б., „Т.Б.“ АД,
„Т.Д.З.Б.К.Б.“, „А.Б.Б.“ АД, „МКБ ЮЮ.“ АД, „. Банк Н.В. – клон С.“, „Т.Б. – Д“ АД,
2
„Б.А.К.Б.“ АД, „Р.Б.“ ЕАД, „П.Б.“ АД, „П.И.Б.“ АД, „И.А.Б.“ АД, „И.Б..... – клон С.“,
„К.А.Б.“ АД и „С.Ж.Е.“ АД които са отговорили на запорните съобщения, като са уведомили
съдебния изпълнител, че лицето не е клиент на съответната банка (л. 76-95, л. 97-98 ).
Единствено „П.И.Б.“ АД с писмо, постъпило на 12.03.2014 г., в отговор на запорното
съобщение е отговорила, че лицето има сметка, която е блокирана до посочения от съдебния
изпълнител размер.
С писмо от 14.03.2014 г. „....“ АД, която е банката, където ищцата получава
възнаграждението си за труд, е отговорила, че признава вземанията по запорното съобщение
и е превела на съдебния изпълнител сумата от 178 лева на 28.02.2014 г. (л. 101).
На 10.03.2014 г., 09.05.2014г., 06.06.2014 г., 07.08.2014 г., 07.08.2014 г., 10.09.2014 г.,
08.10.2014 г., 06.11.2014 г., 04.12.2014 г., 15.01.2015 г., 10.03.2015 г., 16.03.2015 г.,
06.04.2015 г., 09.04.2014 г., 11.05.2015 г., 09.06.2015 г., 08.07.2015 г., 10.08.2015 г.,
09.09.2015 г., 09.10.2015 г., 10.11.2015 г., 10.12.2015 г., 30.12.2015 г., 09.02.2016 г. и
12.03.2016 г., по сметка на съдебния изпълнител са постъпили общо 25 превода от запора на
трудово възнаграждение в размер на 125 лева всеки – 3125 лева общо.
На 24.04.2017 г. по делото е направена справка за регистрирани трудови договори на
лицето. Изпратено е запорно съобщение до работодател „С.Х.“ ООД, установен от
справката, което е получено на 02.05.2017 г. (л.147).
На 25.04.2017 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, с
която е насрочен опис на движимите вещи по процесното изпълнително дело за 15.05.2017 г.
от 10, 00 часа на посочен адрес, който опис не се е осъществил.
На 28.04.2017 г. са изпратени и запорни съобщения до „П.И.Б.“ АД и „Р.Б.“ ЕАД, като
банката е признала вземанията (л. 151).
На 07.06.2017 г. по делото е постъпила молба от упълномощен от длъжника адвокат, с
която е направено искане за вдигане на наложените запори на трудово възнаграждение и
детски надбавки, която с резолюция на съдебния изпълнител от 07.06.2017 г. е уважена.
На 27.12.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответника „А.С.В.“
ЕАД, в която, на основание чл. 429 от ГПК, е направено искане за конституиране на
дружеството като взискател по делото предвид прехвърляне на вземането, предмет на
изпълнителния лист, в негова полза. В молбата е направено искане за справка от БНБ за
наличие на банкови сметки и налагане на запор върху последната открита такава . (л.
156)
На 15.03.2019 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, с
която е насрочен опис на движимите вещи по процесното изпълнително дело за 29.04.2019 г.
от 10, 00 часа на посочен адрес, който опис не се е осъществил.
С молба от 03.09.2019 г. на взискателя „А.С.В.“ ЕАД е направено искане за опис на
движими вещи, нови справки за новооткрити банкови сметки, справки от книги
прехвърляния в Агенция по вписванията.
На 08.01.2020 г. до банките, в които длъжникът има банкови сметки - „П.И.Б.“ АД,
3
„Б....“ ЕАД, са изпратени нови запорни съобщения. В отговор „П.И.Б.“ АД е уведомила
съдебния изпълнител, че по сметката няма постъпления, а „Б....“ ЕАД, е признала
вземанията (лист 196).
На 08.01.2020 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, с
която е насрочен опис на движимите вещи по процесното изпълнително дело за 11.03.2020 г.
от 10, 00 часа на посочен адрес, който опис не се е осъществил.
С молба от 24.01.2020 г. на взискателя „А.С.В.“ ЕАД е направено искане за вписване
на възбрана върху имота на ищцата, който е установен от справка в Агенция по
вписванията.
На 01.04.2021 г. е изпратено запорно съобщение до новоустановен работодател на
ищцата „Х. ... С.“ ООД, с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата,
като съобщението е получено. Работодателят е отговорил, че признава вземането и сумата
над секвестируемия минимум в размер на 20 лева ще бъде превеждана по сметка на
съдебния изпълнител (л. 199).
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимостта на сумата в общ размер на 5260,63 лева, която е сбор от
3912,57 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит от
13.12.2011 г., на сумата от 433,88 лева - мораторна лихва, както и на сумата от 914,18 лева -
разноски, претендирани по изпълнително дело № 352/2014 г. по описа на ЧСИ А.Б..
Предмет на производството по чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул,
а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата на неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения. При предявен отрицателен
установителен иск, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ответника по
делото е да установи наличието на факти, водещи до спиране или прекъсване на давностния
срок.
В конкретния случай между страните не е спорно и се установява, че изпълнителен
лист от 16.01.2014 г. по гр. дело № 26360/2013 г. на СРС, II ГО, 58-ти състав за сумите,
описани в него, е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила, най-късно в деня на издаване на изпълнителния лист –
16.01.2014 г.
4
Предвид наведените основания за недължимост на сумите, ищцата следва да установи,
че е платила претендираните суми след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, респ. ответникът следва да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В настоящия случай изпълнителния лист от 16.01.2014 г. по гр. дело № 26360/2013 г.
на СРС, II ГО, 58-ти състав е издаден за 3912,57 лева – главница по договор за паричен
кредит, ведно със законната лихва от 19.06.2013 г. до изплащане на вземането, надбавка в
размер на 2530,12 лева, мораторна лихва в размер на 433,88 лева за периода от 04.05.2012 г.
до 30.05.2013 г. и 237,53 лева разноски, поради което постъпилата по изпълнителното дело
сума в общ размер на 3303 лева, формирана като сбор от 3125 лева от запора на трудово
възнаграждение и 178 лева от запора по сметката в „....“ АД, не е достатъчна да погаси
задълженията при спазване на поредността на погасяване на вземанията по чл. 78, ал. 1 и 2
от ГПК и при съобразяване на факта, че главницата по кредита и т.нар. надбавка са
еднородни задължения. Ето защо и при ограничението по чл. 424 от ГПК, във вр. с чл. 299
от ГПК, според което съдът не може да преразгледа въпроса за законосъобразното
начисляване на всички или част от вземанията по изпълнителния лист и при липса на
доказателства за погасяването им чрез твърдяното от ищцата плащане, доводът на ищцата в
този смисъл е неоснователен, поради което следва да се извърши преценка дали вземанията
не са погасени на другото посочено основание - по давност.
Давността за вземанията в конкретния случай, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, е 5
години, тъй като заповедите за изпълнение, издадени по реда на ГПК от 01.03.2008 г. се
ползват със стабилитет и влизат в сила по арг. от чл. 424 от ГПК, за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК (така и Определение № 480 от 19.07.2013 г. по
ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV ГО на ВКС , както и Определение № 315 от 15.05.2020 г. по
т.д. № 2143/2019 г. на II ТО на ВКС).
Според чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. За да бъде прекъсната давността за вземането по
издадения изпълнителен лист, взискателят следва да е предприел съответните действия, в
рамките на валидно изпълнително дело. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР №
2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия
/независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
5
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Същевременно, действията, годни да прекъснат давността, следва да са извършени в
рамките на валидно изпълнително дело. С предприемането на изпълнителни действия се
прекъсва давността, приложима към материалното право от една страна, и започва да тече
нов двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, от друга, т.е. процесуалният
закон сочи срок, в който конкретно действие следва да се осъществи, за да се запази
висящността на изпълнителното производство до пълното удовлетворяване на взискателя.
При прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, извършените след прекратяването на изпълнителното производство действия не
съставляват валидно извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване на
давността за вземанията, поради което съдът не следва да ги зачита. Прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на
закона с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено
към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен т.е. при всяко
положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение № 451/29.03.2016 г. по
гр. д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни
поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия
взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Движението на
изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В случая, действително по делото са извършени множество действия, годни да
прекъснат давността, но от налагането на запора на банковата сметка в „Райфайзенбанк“ АД
на 28.04.2017 г. до следващото изпълнително действие, а именно налагането на следващите
запори през 2020 г. е налице период по-дълъг от две години, в който по изпълнителното
дело не са извършвани други действия, годни да прекъснат давността, доколкото
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и изпращането на съобщения за опис на
неиндивидуализирани движими вещи, не са изпълнителни действия по арг. от т. 10 от ТР №
2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а присъединяването на
6
ответника като взискател не е същинско конституиране на нова страна. Ето защо последното
действие, извършено в рамките на валиден изпълнителен процес е запорът от 28.04.2017 г.
Независимо от това, вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност
понастоящем, доколкото петгодишната давност за вземането не е изтекла, тъй като всяко
изпълнително действие, което е поставяло началото на нов срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, е прекъсвало и давността за вземането, което се събира принудително.
Ето защо, предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГКП се дължат на
ответника, който е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с
оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. О.К., бл.
33А, вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. Л.., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис - сграда Л., ет. 2, офис 4, иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на
сумата в общ размер на 5260,63 лева, представляваща сбор от 3912,57 лева - непогасена
главница по договор за потребителски кредит от 13.12.2011 г., на сумата от 433,88 лева -
мораторна лихва, както и на сумата от 914,18 лева - разноски, претендирани по
изпълнително дело № ...../2014 г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ.
ОСЪЖДА Ц. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. О.К., бл. 33А, вх. А, ет. 2,
ап. 4, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ж.к. Л.., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис - сграда Л., ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 100 лева –разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8