№ 512
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110138904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е установителен иск от „Т.М.Комерс“ ЕООД срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 55, ал. 1, пр.1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане
за сумата 141.36 лева – недължимо платена неустойка за периода м.05.2017г. – м.07.2017г.
вкл. от Е.И.Ц. по договор за заем № 2785611/07.04.2017г. , сключен между нея и ответника,
начислена за неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на паричния заем,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.03.2021г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че Е.И.Ц., в качеството си на потребител по сключения с ответника
договор за паричен заем, е заплатила на кредитора неустойка за неизпълнение на
задължението си да обезпечи заема след подписване на договора. Счита, че неустойката е
недължима, като основана на нищожна клауза, без да посочва в какво се изразява
нищожността й. Предвид изложеното, претендира заплащането й, като извежда активната си
материално-правна легитимация от качеството на цесионер. Обосновава интерес от
предявяване на установителен иск за вземането с проведено заповедно производство и
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13560/2021г. на СРС, срещу която е постъпило
възражение. Представя доказателства и претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията. Счита исковата молба за нередовна, тъй като не
става ясно в какво се изразява нищожността на неустоечната клауза. Твърди недопустимост
на иска и поради това, че цедираното вземане не съществува към датата на сключения
между Е.И.Ц. и ищеца договор за цесия, тъй като потребителят не се е позовал на
нищожност на тази клауза пред заемодателя и следователно в нейна полза не е възникнало
вземане. Предвид изложеното, счита договора за цесия за нищожен поради невъзможен
предмет (чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД) с твърдение, че вземането не е възникнало, а поради това и
нищожен като противоречащ на закона (чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД). Твърди също нищожност на
договора за цесия като накърняващ добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД) и като сключен при
1
липса на основание (чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД). Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
В тежест на ищеца е да докаже плащане на процесното вземане, за което не сочи
доказателства, и нищожност на неустоечната клауза, като първо заяви в какво се изразява
твърдяната нищожност, съответно да установи позоваване на нищожността от цедента пред
кредетора му. В негова тежест е и да докаже, че е носител на вземането, че цесията е била
надлежно съобщена на ответника, както и че последният е поставен с изпращането на
покана за плащане на вземането.
Ответникът следва да установи, че има правото да задържи процесната сума.
Приложените от ищеца писмени документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
На ищеца следва да се укаже да отстрани допусната нередовност на исковата молба,
като уточни в какво твърди, че се изразява нищожността на неустоечната клауза по договора
за заем, както и да му се укаже, че не сочи доказателства за плащане на неустойката,
съответно за позоваване на цедента пред кредитора му по договора за заем на нищожността
на клаузата за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за обезпечаване
на заема.
На ответника следва да се укаже да уточни въз основа на какви твърдения обосновава
нищожност на договора за цесия като противоречащ на добрите нрави и като сключен при
липса на основание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към настоящото дело материалите по ч.гр.д.№ 13560/2021г. на СРС, 55
състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за плащане на процесната сума по
договора за заем от страна на цедента, респ. за позоваване на нищожността от негова страна
пред заемодателя.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Т.М.Комерс“ ЕООД.
УКАЗВА на ищеца, в двуседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба с препис за насрещната страна, да заяви въз основа на какви фактически твърдения
счита, че неустоечната клауза от договора за заем, сключен между Елена Цончева и
ответника, задължаваща заемополучателя да обезпечи заема след сключване на договора, е
нищожна.
2
УКАЗВА на ищеца, че при неизпъление на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната.
УКАЗВА на ответника, в двуседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба с препис за насрещната страна, да заяви фактическите основания на доводите
за нищожност на договора за цесия между Елена Цончева и ищеца от 16.10.2018г. като
противоречащ на добрите нрави и като скючен при липса на основание.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2022г. от
13:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3