Решение по дело №796/2017 на Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№

гр. Плевен, 26.07.2019 г.

 

в името на народа

 

         пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

         Председател: Жанета Димитрова

 

при секретаря десислава гюзелева

при прокурора

като разгледа докладваното от съдията Д.а гражданско дело № 796 по описа на съда за 2017 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Постъпила е искова молба /поправена с молба от 08.12.2017 г./ от ******, гр. София, ЕИК ***, представляван от председателя П. С.против ***, гр. Плевен, ЕИК ***, представляван от председателя Е.А., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор ***съгласно действащите КККР на град Плевен, с площ от 16 691 кв. м., както и на изградените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор ***със ЗП 23 кв. м.; сграда с идентификатор ***със ЗП 684 кв.м.; сграда с идентификатор ***със ЗП 18 кв.м.; сграда с идентификатор ***.4 със ЗП 569 кв.м.,; сграда с идентификатор ***.5 със ЗП 588 кв.м.; сграда с идентификатор  ***.6 със ЗП 358 кв.м.; сграда с идентификатор  ***.7 със ЗП 638 кв.м.; сграда с идентификатор ***.8 със ЗП 425 кв.м.; сграда с идентификатор ***.10 със ЗП 51 кв.м.; сграда с идентификатор ***.11 със ЗП 24 кв.м.; сграда с идентификатор ***.12 със ЗП ***.м.; сграда с идентификатор ***.13 със ЗП 496 кв.м.;  сграда с идентификатор ***.14 със ЗП 28 кв.м. и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаните по-горе имоти.

         Ищецът твърди, че собственик на процесните имоти, като земята е част от имотите в *** на гр. Плевен, придобити от *** по регулация съгласно Закона за благоустройство на населените места и правоприемство между „***“ и предприятие „***“ на ***, за които *** притежава титули за ***, а именно: нотариален акт № 202 том І дело № 526/1953 г. по описа на НР – Плевен, установяващ *** върху имот, съставляващ дворно място от 1 627 кв. от *** в гр. Плевен, посочен като № 8 в протокол на комисия по чл. 139 от Закона за благоустройство от 26.01.1949 г., нотариален акт № 203 том І дело № 527/1953 г. по описа на НР – Плевен, установяващ *** върху имот, съставляващ дворно място от 5 564 кв.м. от *** в гр. Плевен, посочен като № 9 в протокол на комисия по чл. 139 от Закона за благоустройство от 26.01.1949 г., нотариален акт № 204 том І дело № 528/1953 г. по описа на НР – Плевен, установяващ *** върху имот, съставляващ дворно място от 506 кв.м. от *** в гр. Плевен, посочен като № 12 в протокол на комисия по чл. 139 от Закона за благоустройство от 26.01.1949 г., нотариален акт № 205 том І дело № 529/1953 г. по описа на НР – Плевен, установяващ *** върху имот, съставляващ дворно място от 473 кв.м. от *** в гр. Плевен, посочен като № 10 в протокол на комисия по чл. 139 от Закона за благоустройство от 26.01.1949 г., нотариален акт № 206 том І дело № 530/1953 г. по описа на НР – Плевен, установяващ *** върху имот, съставляващ дворно място от 3 612 кв.м. от *** в гр. Плевен, посочен като № 165 в протокол на комисия по чл. 139 от Закона за благоустройство от 26.01.1949 г., нотариален акт № 211 том І дело № 539/1953 г. по описа на НР – Плевен, установяващ *** върху имот, съставляващ дворно място от 6160 кв.м. от *** в гр. Плевен. Ищецът твърди, че процесния ПИ е отразен в регулационния план на гр. Плевен от 1953 г. като парцел ІІІ, записан на „***“, както и че процесните сгради са изградени в придобития по регулация имот, собствен на *** в периода от 1953 г. до 1964 г. и са придобити по силата на приращението. Твърди, че с ПМС № 35/17.02.1959 г. са създадени държавни търговски предприятия, като дворните места на *** и ***, както и сградите в имота са предадени на ОТП, а с ПМС № 49/16.04.1963 г. на *** и ОКС е възложено, считано от 01.04.1963 г. цялостната дейност по ***то, преработката, съхранението, заготовката, реализацията и търговията на едро на яйцата, птиците и птичето месо. Твърди, че със заповед № 1302/19.04.1964 г. е изменена регулацията на парцел ІІІ в *** на гр. Плевен, идентичен с придобития от *** по регулация имот, който е разделен на два парцела – парцел ІІІ за „***“ и парцел Х за ОП „***“. Твърди, че имот с площ 13 485 кв.м., част от парцел ІІІ в *** на гр. Плевен, ведно с построените в него сгради, идентични с процесните е одържавен безвъзмездно, за което е съставен АДС №9/906К/01.10.1964 г.. Твърди, че по силата на закона и по-конкретно на разпоредбата на §1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ *** е възстановил правото си *** върху описаното по-горе одържавено имущество – земя и сгради, като с оглед настъпилите регулационни промени, към този момент ПИ е представлявал *** в *** по плана на гр. Плевен. Твърди, че в резултат на регулационни и кадастрални промени, настъпили по отношение на имота след възстановяването му, с влизане в сила на КККР на гр. Плевен, възстановения на ЦСК чрез реституция имот, ведно с построените в него сгради са попаднали в имот с идентификатор *** с обща площ 77 388 кв.м.. Твърди, че на 18.12.2014 г. ***, заедно с останалите съсобственици на ПИ с идентификатор *** са сключили договор за доброволна делба, акт № 12 том ІІ рег. № 2081/18.12.2014 г., при който в дял на *** е поставен дял четвърти, включващ процесния ПИ с идентификатор ***. Ищецът оспорва договорът за доброволна делба в частта, в която установява права на ответника върху имота и твърди, че тъй като ответникът не е притежавал право на *** в ПИ с идентификатор *** договорът за делба не е породил вещно-транслативно действие за него и ответникът не е придобил право на *** върху ПИ с идентификатор ***. Твърди, че във връзка със ***та върху процесните имоти от *** да водени съдебни спорове, един от които е воден като гр.д. № 825/1994 г. по описа на ПОС, съищец по който е ответникът ***, като предявения от ЦСК иск с правно основание чл. 108 от ЗС е уважен с влязло в законна сила на 27.04.1997 г. решение по делото. Твърди, че след приключване на съдебното производство по горепосоченото дело *** е владеел процесните имот и сгради необезпокоявано до 16.02.2016 г., когато с писмо ответникът е заявил права върху процесните имоти и за първи път е оспорил правото на *** на ищеца върху тях. Твърди, че през м. ІХ 2017 г. е установил, че ответникът владее процесните имоти като му е отнел владението върху тях, ползва ги без правно основание и препятства достъпа на ищеца върху тях, което породило правният му интерес да предяви правата си по съдебен ред. Въз основа на гореизложеното ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника правото му на *** върху процесните имоти и да осъди ответника да му предаде владението върху тях.

            В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника *** – Плевен, представляван от председателя Е.Р.А. /л. 107-114, том І/, уточнен с молба от 12.02.2018 г. /л. 730-748, том ІІІ/.

         Ответникът оспорва частично предявения иск за *** по отношение на ПИ и изцяло предявените искове за соственост по отношение на сградите. Твърди, че е правоприемник на съществувалия от 1926 г. до 1960 г. Районен *** /РКС/ - Плевен и на Окръжен *** /ОКС/ - Плевен, съществувал от 1954 г. до 1960 г.. Признава, че част от имотите, предмет на исковите претенции са одържавени по силата на ПМС №35/17.12.1959 г. и дворните места, *** на *** и „***“ са предадени на ОП „***“ гр. Плевен, за което съставен АДС №9/906К от 01.10.1964 г., но твърди, че сградите са построени в предадения имот от РКС - Плевен. Признава право на съ*** на ищеца върху спорния ПИ и оспорва, че ищецът е изключителен собственик на имота по силата на реституцията по §1 ал. 2 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ и чл. 1 от ПМС № 192/1992 г.. Позовава се на силата на присъдено нещо на основание чл. 220 ал. 1 от ГПК /отм./ на влязлото в сила на 04.03.2003 г. решение по гр.д. № 825/1994 г. на ПОС, по което е постановено въззивно решение по в.гр.д. № 88/2001 г. на ВтАС, потвърдено с решение по гр.д. № 1338/2002 г., ІV г.о. на ВКС. Ответникът счита, че страните са съсобственици на процесния ПИ с идентификатор ***при права 1/5 и.ч. на ищеца и 4/5 и.ч. на ответника, като се позовава на споразумение между страните от 02.12.2002 г. с нотариална заверка на подписите им и при условие на евентуалност на изтекла в негова полза петгодишна или десетгодишна придобивна давност, считано от 02.12.2002 г. до датата на подаване на ИМ.

         Ответникът оспорва, че процесните сгради са *** по ищеца по силата на приращението, като по отношение на част от процесните сградите с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.5, ***.6, ***.7 и ***.13 твърди, че станал собственик в качеството на правоприемник на РКС - Плевен въз основа на учредено в негова полза право на строеж на всяка от сградите. Ответникът твърди, че първите три от горепосочените сгради представляват една обща сграда с предназначение „***“ и ЗП 1 315 кв.м., а четвъртата и петата от горепосочените сгради представляват една обща сграда с предназначение „***“ със ЗП 952 кв.м. и навес между тях със ЗП 196 кв.м.. По отношение на петте сгради твърди, че са построени от Р***въз основа на учредена суперфиция на две сгради - *** за селскостопански произведения и *** за амбалаж, отразена в нотариален акт № 54 том ІІІ дело № 875/28.04.1958 г. по описа на ПНС. По отношение на шестата от горепосочените сгради ответникът твърди, че е с предназначение „***“ със ЗП 765 кв.м., ведно с маза със ЗП 430 кв.м. и е изградена от Р***въз основа на учредена суперфиция на типов навес, *** и канцерации с площ 600 кв.м., отразена в нотариален акт № 121 том І дело № 201/07.05.1954 г. по описа на ПНС. По отношение на седмата от горепосочените сгради ответникът твърди, че е с предназначение „*** /***/, ЗП 487 кв.м. и навес със ЗП 139 кв.м. и е построена от Р***въз основа на  учредена суперфиция на *** с площ 600 кв.м., отразена в силата на нотариален акт № 49 том V дело № 1586/29.09.1958 г. по описа на ПНС. При основие на евентуалност по отношение на гореописаните сгради ответникът прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. По отношение на сградите с идентификатори ***.4, ***.8, ***.10 и ***.11 ответникът прави само възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, като по отношение на единадесетте сгради твърди, че се е снабдил с констативен нотариален акт № 154 том ІV рег. № 5422 дело № 474/18.05.2005 г. на нотариус С.И.,*** действие РС – Плевен и от датата на съставянето му до датата на подаване на ИМ се позовава на 10 - годишно непрекъснато давностно владение като самостоятелно основание за придобиване на право на *** върху сградите. По отношение на всяка от горепосочените сгради ответникът оспорва да е с площта, посочена в КККР, съответно издадените въз основа на нея схеми и излага подробни твърдения относно актуалното състояние на сградите като площ, застрояване, предназначение и т.н.. По отношение на сградата с идентификатор ***.12 ответникът оспорва да я владее и твърди, че е *** на трето на спора лице. По отношение на сградата с идентификатор ***.14 ответникът оспорва да съществува към момента на подаване на ИМ.

         При условие на евентуалност, в случай, че съдът намери исковете с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на ПИ с идентификатор ***и построените в него единадесет сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5, ***.6, ***.7, ***.8, ***.10, ***.11 и ***.13 за основателни, ответникът прави възражения за право на задържане върху същите до заплащане на подобренията и необходимите разноски във всеки от имотите, както следва: за ПИ с идентификатор ***до заплащане на сумата от 92 909,65 лв., от която сумата от 87 540,52 лв. за подобрения и сумата от 5 369,13 лв. за разноски; за сгради с идентификатори ***.1, ***и ***до заплащане на сумата от 290 375,64 лв., от която сумата от 254 801,93 лв. за подобрения и сумата от 35 537,71 лв. за разноски; за сграда с идентификатор ***.4 до заплащане на 16 456,13 лв., от която сумата от 5 741,34 лв. за подобрения и сумата от 10 714,79 лв. за разноски; за сградите с идентификатори ***.5 и ***.6 до заплащане на сумата от 222 424,35 лв., от която сумата от 196 665,67 лв. за подобрения и сумата от 25 758,68 лв. за разноски; за сграда с идентификатор ***.7 до заплащане на сумата от 63 741,93 лв., от която сумата от 29 142,68 лв. за подобрения и сумата от 34 599,25 лв. за разноски; за сграда с идентификатор ***.8  до заплащане на сумата от 19 255,14 лв., от която сумата от 7 485,31 лв. за подобрения и сумата от 11 769,83 лв. за разноски; за сграда с идентификатор ***.10 до заплащане на сумата от 8 891,91 лв., от която сумата от 8 065,86 лв. за подобрения и сумата от 826,05 лв. за разноски; за сграда с идентификатор ***.11 до заплащане на сумата от 1 787,89 лв., от която сумата от 1 617,93 лв. за подобрения и сумата от 169,96 лв. за разноски; за сграда с идентификатор ***.13  до заплащане на сумата от 35 014,59 лв., от която сумата от 21 237,79 лв. за подобрения и сумата от 776,80 лв. за разноски. С депозираната по делото молба на л. 730-748 от том ІІІ възраженията за подобрения и разноски са подробно уточнени от ответника по пера и период и момент на извършване.

         В о.с.з. ищецът чрез процесуалните си представители адвокат С.А. от САК и адвокат Д.В. от САК поддържа предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК. В определения от съда срок от ищеца не са депозирани писмени бележки.    Ответникът чрез процесуалните си представители адвокат С.М. от ПАК и адвокат О.Л. от ПАК поддържа отговора на исковата молба и направените с него при възражения. Представя списък на разноските за сумата от 37 685,66 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение общо по делото с разграничения на разноските по всеки от исковете. В депозираните по делото писмени бележки се поддържат твърденията и възраженията в отговора на исковата молба, като се твърди, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор ***при права 4/5 и.ч. за ответника и 1/5 и.ч. за ищеца, а ответникът е изключителен собственик на построените в ПИ единадесет сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5, ***.6, ***.7, ***.8, ***.10, ***.11 и ***.13. В писмените бележки се обсъждат подробно събраните по делото доказателства относно регулационния статут и ***та върху ПИ и се прави извод, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че е собственик на процесния ПИ. Поддържа се при условие на евентуалност възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност по отношение на ПИ, която е започнала да тече според ответника на 02.12.2002 г. и е изтекла към датата на подаване на исковата молба и въз основа на която същият е придобил ***та върху 80 % от имота. Поддържат се възраженията за придобиване право на *** върху построените в имота седем сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.5, ***.6, ***.7 и ***.13 въз основа на договорите за суперфиция и при условие на евентуалност възраженията за изтекла в полза на ответника придобивна давност по отношение на всяка от тези сгради. Поддържат се възраженията за придобиване право на *** върху построените в имота сгради с идентификатори ***.4, ***.8, ***.10 и ***.11 въз основа на изтекла в полза на ответника придобивна давност. По отношение на сгради с идентификатори ***.12 и ***.14 се поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени спрямо него, тъй като ответникът не  владее първата, а втората не същества. В писмените бележки се обсъждат подробно направените от ищеца оспорвания на документи и се прави извод, че ищецът не е провел успешно оспорванията, за които носи доказателствена тежест, а по отношение на оспорените договори за СМР и анекси към тях, за които ответникът носи доказателствена тежест следва да се отчете, че представляват търговски сделки, за които по делото са представени доказателства, че са извършени и разплатени между страните по тях. В писмените бележки се обсъждат и събраните по делото гласни доказателства и се прави извод, че до подаване на ИМ  ищецът не е имал претенции към към ***та върху спорните сгради и не се е противопоставял на демонстрираните от ответника собственически права върху тях.

         Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Плевенският окръжен съд приема, че с ИМ е сезиран с 14 обективно съединени иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявени от ***, гр. Софияв против КС, гр. Плевен с предмет подробно описан по-горе.  С отговора на ИМ при условие на евентуалност съдът е сезиран със следните възражения: възражения по отношение на ПИ при условията на чл. 79 ал. 2 и ал. 1 от ЗС за изтекла в полза на ответника петгодишна и десетгодишна придобивна давност през периода от 02.12.2002 г. до подаване на ИМ; възражения по отношение на единадесет от процесните сгради, подробно описани по-горе при условията на чл. 79 ал. 1 от ЗС за изтекла в полза на ответника десетгодишна придобивна давност през периода от 18.05.2005 г. до подаване на ИМ;  възражения по чл. 72 ал. 3 от ЗС за право на задържане по отношение на описаните по – горе общо единадесет имота до заплащане на подобренията и необходимите разноски за всеки от тях.

         Спори се между страните: имат ли отношение представените от ответника договори за учредяване на суперфиция в полза на РКС „***“, гр. Плевен към процесните имоти; ако имат отношение породили ли са договорите валидно действие в полза на праводателя на ответника РКС „***“, гр. Плевен с оглед възраженията на ищеца за тяхната нищожност поради: липса на предмет – липса на индивидуализация на предмета на договора, липса на предварително одобрен архитектурен проект, липса на предвиждане на обекта в регулационния план, съществуване на обекта преди учредяване на правото на строеж, при условие на евентуалност възражение за нищожност на договора поради противоречие със закона – чл. 24 от ЗС и чл. 42 т. 3 от ЗПИНМ /отм./, при условие на евентуалност възражение за нищожност на същия договор поради липса на съгласие, като сключен от лице без представителна власт, без решение на *** за разпореждане с кооперативно имущество съгласно чл. 24 от ЗС и устава на ***, както и възраженията на ищеца, направени при условие на евентуалност свързани с упражняване правото на строеж, респ. погасяването му, както и  възражение, че с договорите се учредява не право на суперфиция, а вещно право на ползване в полза на строителя на обектите /които възражения са изложени с писмено становище на ищеца от 03.04.2018 г., л. 777-783, том ІІІ/, придобил ли е към датата на подаване на ИМ ответникът въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност въз основа на добросъвестно или недобросъвестно владение ***та върху 4/5 и.ч. от ПИ, придобил ли е към датата на подаване на ИМ ответникът въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност чрез реституция или въз основа на недобросъвестно владение ***та върху посочените в отговора на исковата молба 11 сгради, при условие на евентуалност, ако ответникът не е собственик на имота и сградите налице ли са условия за признаване в негова полза на право на задържане върху имота и сградите до заплащане на подобренията в тях и необходимите разноски, направени ли са от ответника подобрения и необходими разноски в процесните имоти съгласно твърденията му в отговора на исковата молба и ако е така на каква стойност са същите. Страните спорят и относно истиността и относимостта към спора на част от представените от ищеца писмени доказателства и голяма част от представените от ответника писмени доказателства.

         В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на описаните в ИМ недвижими имот, като докаже, че е придобил ***та върху имотите на посоченото придобивно основание, както и че ответникът владее имотите. В тежест на ответника е да докаже възраженията си и основанието, на което осъществява владение върху част от спорните имоти, като докаже че е придобил ***та въз посочените от него седем сгради въз основа на правоприемство от Р***или общо за земята и десетте сгради на основание явно, необезпокоявано, непрекъснато, несъмнено владение с намерение да се държи вещта като своя, като владението следва да е продължило в определените от закона срокове. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за направени подобрения в качеството на добросъвестен владелец или приравнен на него недобросъвестен владелец върху спорните имоти, с които се е увеличила стойността им към момента и за направени необходими разноски за запазване на тези имоти.

         За установяване на спорните обстоятелства по делото във връзка със  ***тта на ПИ и построените в него 13 процесни сгради, както и относно цената на предявените искове по делото са представени писмени доказателства от страните, разпитани са свидетелите, посочени от страните, изслушани са две заключения на икономически експертиза, заключения на единична и две тройни СТЕ, заключения на комбинирана техническа и икономическа експертиза и тройна СТЕ във връзка с възраженията на ответника за подобрения и необходими разноски в имотите, възражения на графическа експертиза.        

         Установява се от представения от ищеца нотариален акт № 202 том І дело № 526/30.12.1953 г. по описа на НР – Плевен /л. 14, том. І/, че със същия *** – Предприятие „***“ е признат за собственик чрез отчуждаване по ЗБНМ на имот, съставляващ дворно място от 1 627 кв., част от стр. *** в гр. Плевен, посочен като № 8 в протокол на Комисия по чл. 139 от ЗБНМ от 26.01.1949 г., бивша *** на И.Р.Г., при граници: изток Т.Д.О., запад – улица, север – ***, юг – А.С., Л.А., А.П.К., отчужден за нуждите на ДТП „***“, чиито правоприемник съгл. т. 40 от ПМС № 267/16.03.1951 г. е „***“.

         Установява се от представения от ищеца нотариален акт № 203 том І дело № 527/30.12.1953 г. по описа на НР – Плевен /л. 15, том І/, че със същия *** – Предприятие „***“ е признат за собственик чрез отчуждаване по ЗБНМ на имот, съставляващ дворно място от 5 564 кв.м., част от *** в гр. Плевен, посочен като № 9 в протокол на Комисия по чл. 139 от ЗБНМ от 26.01.1949 г., бивша *** на Т.Д.О., застроено и незастроено място, ведно с находящата се в него едноетажна сграда с кубатура 326 куб.м. и геран, при граници: ***, запад - И.Р.Г.,  юг – общинско дворно място и А.Б., североизток – А.Д., отчужден за нуждите на ДТП „***“, чиито правоприемник съгл. т. 40 от ПМС № 267/16.03.1951 г. е „***“.

         Установява се от представения от ищеца нотариален акт № 204 том І дело № 528/30.12.1953 г. по описа на НР – Плевен /л. 16, том І/, че със същия *** – Предприятие „***“ е признат за собственик чрез отчуждаване по ЗБНМ на имот, съставляващ дворно място от 506 кв.м., част от стр.*** в гр. Плевен, посочен като № 12 в протокол на Комисия по чл. 139 от ЗБНМ от 26.01.1949 г., бивша *** на А.С., застроено и незастроено място, ведно с находящата се в него едноетажна сграда за живеене с кубатура 280 куб.м. и геран, при граници: изток - Т.Д.О., запад и север - И.Р.Г., юг - Л.А., отчужден за нуждите на ДТП „***“, чиито правоприемник съгл. т. 40 от ПМС № 267/16.03.1951 г. е „***“.

         Установява се от представения от ищеца нотариален акт № 205 том І дело № 529/30.12.1953 г. по описа на НР – Плевен /л. 17, том І/, че със същия *** – Предприятие „***“ е признат за собственик чрез отчуждаване по ЗБНМ на имот, съставляващ дворно място от 473 кв.м., част от стр.*** в гр. Плевен, посочен като № 10 в протокол на Комисия по чл. 139 от ЗБНМ от 26.01.1949 г., бивша *** на А.П.К., застроено и незастроено място, ведно с находящата се в него едноетажна сграда за сеновал с кубатура 233 /333/ куб.м., отчужден за нуждите на ДТП „***“, чиито правоприемник съгл. т. 40 от ПМС № 267/16.03.1951 г. е „***“.

         Установява се от представения от ищеца нотариален акт № 206 том І дело № 530/30.12.1953 г. по описа на НР – Плевен /л. 18, том І/, че със същия *** – Предприятие „***“ е признат за собственик чрез отчуждаване по ЗБНМ на имот, съставляващ дворно място от 3 612 кв.м., част от стр. *** в гр. Плевен, посочен като № 165 в протокол на Комисия по чл. 139 от ЗБНМ от 26.01.1949 г., бивша *** на н-ци на А.Б., застроено и незастроено място, ведно с находящата се в него двуетажна сграда за живеене с кубатура 882 куб.м., сграда едноетажна за гараж и столова с кубатура 510 куб. м., сграда едноетажна за стопанска цел с кубатура 221 куб. м., двуетажна сграда от бивша фабрика с кубатура 1365 куб.м., при граници: север и изток - Т.Д.О., запад - Л.А., отчужден за нуждите на ДТП „***“, чиито правоприемник съгл. т. 40 от ПМС № 267/16.03.1951 г. е „***“.

         Установява се от представения от ищеца нотариален акт № 211 том І дело № 539/31.12.1953 г. по описа на НР – Плевен /л. 19, том І/, че със същия *** – Предприятие „***“ е признат за собственик чрез отчуждаване по ЗБНМ на общински имот, отчужден безвъзмездно, съставляващ дворно място от 6 160 кв.м., част от стр. ***  гр. Плевен, посочен в протокол на Комисия по чл. 139 от ЗБНМ от 26.01.1949 г., незастроено място, при граници: изток – ***, запад – ***, север -  н-ци на А.Б. и Т.Д.О., юг – шосе, отчужден за нуждите на ДТП „***“, чиито правоприемник съгл. т. 40 от ПМС № 267/16.03.1951 г. е „***“.

         Установява се от представения от ответника нотариален акт № 121 том І дело № 201/07.05.1954 г. по описа на НС – Плевен /л. 434, том ІІ/, че *** и Предприятие „***“ чрез посочените пълномощници са учредили безвъзмездно суперфиция в полза на Районен *** Плевен върху 10 дка дворно място, откъм източната страна от дворното място, което е част от ***, *** на предприятие Предприятие „***“ на ***, находящо се в гр. Плевен, при съседи: запад: „***“, юг - улица, изток - ***, север – ***, за да построи типов пулпов навес, *** и канцеларии с площ 600 кв.м., най – късно за срок от една година, считано от 01.05.1954 г., като владението върху имота се предава веднага с подписване на акта с право на РКС да упражнява спрямо мястото и постройките върху него по отношение на трети лица владелчески права, както и че, за изповядване на сделката пред нотариуса са представени нотариални актове № 3, № 5 и № 11 том І от 31.12.1953 г. по описа на НС – Плевен.

         Установява се от представения от ответника нотариален акт № 54 том ІІІ дело № 875/28.04.1958 г. по описа на НС – Плевен /л. 435, том ІІ/, че *** и Предприятие „***“ чрез посочените пълномощници са учредили безвъзмездно суперфиция в полза на Районен *** Плевен върху 6 дка празно дворно място, откъм източната страна от дворното място, което е част от ***, *** на предприятие Предприятие „***“ на ***, находящо се в гр. Плевен, при съседи: запад: „***“, юг - улица, изток - ***, север – улица, за да построи *** за селскостопански произведения и *** за амбалаж най – късно за срок от една година, считано от 01.05.1958 г., като владението върху имота се предава веднага с подписване на акта с право на РКС да упражнява спрямо мястото и постройките върху него по отношение на трети лица владелчески права, както и че за изповядване на сделката пред нотариуса са представени нотариални актове № 2, № 3 и № 4 том І от 30.12.1953 г. и нотариален акт № 11 том І от 31.12.1953 г. по описа на НС – Плевен.

         Установява се от представения от ответника нотариален акт № 49 том V дело № 1586/29.09.1958 г. по описа на НС – Плевен /л. 436, том ІІ/, че *** и Предприятие „***“ чрез посочените пълномощници са учредили безвъзмездно суперфиция в полза на Районен *** Плевен върху 600 кв.м. празно дворно място от двора на ***а на *** - „***“, парцел ІХ, стр. *** по плана на гр. Плевен, при граници: юг - ***, запад – улица, север – сградата на „***“, изток – *** за да построи манипулационен *** за селскостопански произведения и *** за амбалаж най – късно за срок от една година, считано от 01.05.1958 г., като владението върху имота се предава веднага с подписване на акта с право на РКС да упражнява спрямо мястото и постройката върху него по отношение на трети лица владелчески права, както и че за изповядване на сделката пред нотариуса са представени нотариални актове № 2, № 3 и № 4 том І от 30.12.1953 г. и нотариален акт № 11 том І от 31.12.1953 г. по описа на НС – Плевен.

         Установява се от представеният от ищеца АДС № 9/906/К, съставен на 01.10.1964 г. /л. 24, том І/, че същият удостоверява държавна *** върху недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ***, ***, бивша *** на Т.Д.О., д-р А.Д., общинско и ДТК „Г. ***“, одържавен със заповед № 6595/15.09.1951 г. и МП от 1959 г., пр. от 21.10.1959 г. по 642 от вр. прав. ПИНБ, държавен от м. VІІІ 1961 г., съставляващ част от парцел ІІІ стр. ***, инд. Зона от 13 485 кв.м. съгласно данните на гърба на акта, ведно с построените в него: 1. ***и адм. Сграда, застроени на 720 кв.м. с кубатура 5 040 куб. м. през 1955 г., 2. ***, застроена на 210 кв.м. с кубатура 1050 куб. м. през 1955 г., 3. ***, застроен на 804 кв.м. с кубатура 3 618 куб. м. през 1956 г., 4. *** ***, застроен на 500 кв.м. с кубатура 2 000 куб. м. през 1963 г., 5. ***– 2 бр., 800 м., построени през 1958 г., 6. *** за лагеруване и работилница – застроени на 1080 кв.м. с кубатура 3780 куб.м. през 1958 г., 7. Помещение за мостов кантар – застроено на 34 кв.м. със 102 куб.м. през 1957 г., 8. Клозет на 10 кв.м. с 20 куб.м., построен 1956 г.. Установява се от акта, че имотът е отстъпен за ползване на Окр. Предпр. „***“ Плевен, както и че на гърба на същия като сведение по т. 3 за дворното място са посочени: от Т.Д.О. – 11 342 кв.м., изплатени с чек с посочен номер и дата, от д-р А.Д. – 534 кв.м., изплатени със същия чек, от ДТК „Г. ***“ – 133 кв.м. безвъзмездно и общинско – 1 474 кв.м. безвъзмездно.

         Установява се от представената от ищеца заповед № 1925/26.11.1964 г. на председателя на ОбНС Плевен /л. 23, том І/, че със същата по искане на „***“ Плевен и на основание §70 и §60 от Правилника за приложение на ЗПИНМ е одобрено изменение на регулацията на *** парцел ІІІ по плана на града, като парцел ІІІ се разделя на два парцела: парцел ІІІ за „***“ и парцел Х за „***“. Установява се от представените от ответника протокол № 58/21.05.1964 г. от заседание на ГСПИНМ и скица към него /л. 863-864, том ІІІ/, че на заседанието е взето решение за допускане да се измени на дворищната регулация на парцел ІІІ съгласно описаната по –горе заповед като парцела се раздели на парцел ІІІ за „***“ и парцел Х за „***“ по червените линии на приложената скица.

         Установява се от представените от ответника решение от 31.10.1991 г. и решение от 31.03.1999 г. по ф.д. № 3544/1991 г. по описа на Плевенския окръжен съд /л. 426-430, том ІІ/, че със същите са вписвани промени в регистъра на ***, рег. по ф.д. № 1/1960 г., том ІІ стр. 54 от кооперативния регистър, воден от РС – Плевен, относно устава и управителните органи, приети с решение на ОС на КС от 20.03.1991 г..

         Установява се от представеното от ответника решение от 01.04.1994 г. по гр.д. № 2529/1993 г. по описа на Плевенския окръжен съд /л. 431-433, том ІІ/, че със същото е признато за установено по отношение на Община Плевен на основание чл. 97 ал. 1 от ГПК, че ***, регистриран в регистъра на ПОС с решение от 31.10.1991 г. по ф.д. № 3544/1991 г. е правоприемник на съществувалия от 1926 г. до 1960 г. Районен *** и на Окръжен *** гр. Плевен, съществувал 1954 г. - 1960 г..

         Установява се от представеното от ищеца решение от 27.06.1997 г. по гр.д. № 825/1994 г. по описа на Плевенския окръжен съд /л. 25-27, том І/, че със същото „***“ АД, гр. Плевен е осъдено на основание чл. 108 от ЗС да отстъпи ***та и предаде владението на *** гр. София и ***върху следния недвижим имот: дворно място от 17 670 кв.м., съставляващо *** в стр. *** по плана на гр. Плевен, ***, заедно с построените в него административна сграда, зеленчукова борса, ***, *** с площ 528 кв.м., *** с площ 435 кв.м., *** за ***, *** и навес, построени на 949 кв.м., помещение за мостов кран и клозет. Видно от решението, че със същото е отхвърлен предявения от *** гр. София и ***против „***“ АД, гр. Плевен иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет ***.

         Установява се от представеното от ответника решение от 20.09.2001 г. по в.гр.д. № 88/2001 г. по описа на ВтАС /л.437-441, том ІІ/, че със същото е оставено в сила решението на ПОС по гр.д. № 825/1994 г. в обжалваната част, в която е уважен предявения ревандикационен иск за *** и *** с площ 528 кв.м.. Установява се от мотивите на решението, че за да остави в сила решението на ПОС в тази му част, ВтАС е приел въз основа на заключение на вещо лице, че ***та е построена през 1955 г. от ***, след което през 1993 г. същата е била пригодена за *** и е построен навес с площ 139 кв.м., отразен в АДС № 6142/14.06.1994 г., а ***ът с площ 528 кв.м. е построен през 1963 г. и подобрението не превишава значително стойността на одържавените имоти. Установява се от мотивите на решението, че с решение от 22.10.1999 г. по в.гр.д. № 379/1999 г. ВтАС е отменил решението на ПОС по гр.д. № 825/1994 г. само в частта, в която „***“ АД, гр. Плевен е осъдено на основание чл. 108 от ЗС да отстъпи ***та и предаде владението на *** гр. София и ***върху *** и *** с площ 528 кв.м., построени в *** в стр. *** по плана на гр. Плевен и искът в тази му част е отхвърлен като неоснователен, а в останалата част решението на ПОС е оставено в сила. Установява се от мотивите също, че с решение № 1674/15.02.2001 г. по гр.д. № 429/2000 г. ВКС е отменил решението на ВтАС по в.гр.д. № 379/1999 г. само в частта, в която е отхвърлен иска за *** върху *** и *** с площ 528 кв.м., построени в *** в стр. *** по плана на гр. Плевен и е върнал делото за ново разглеждане, при което е образувано в.гр.д. № 88/2001 г. по описа на ВтАС.

         Установява се от представеното от ответника решение № 243/04.03.2003 г. по гр.д. № 1338/2002 г. на ВКС /л.442, том ІІ/, че със същото ВКС е потвърдил решението на ВтАС по в.гр.д. № 88/2003 г..

         Установява се от представените от ответника приемо-предавателен протокол от 08.09.1998 г., скица от същата дата и справка за предадени ДМА на О***към 01.06.1998  г., издадена от гл. счетоводител на „***“ АД,  /л. 446-452, том ІІ/, че в изпълнение на решение по гр.д. № 825/1994 г. на ПОС и на ПМС № 192/1991 г., Комисии в посочени състави, едната от които включваща представители на „***“ АД, гр. Плевен, а другата, включваща представители на *** гр. София и ***са извършили приемане и предаване на земя и сгради в ***на „***“ АД, като е предадено дворно място с площ 17 670 кв.м., съставляващо част от *** в стр. *** по плана на гр. Плевен, *** с очертания съгласно приложената скица, оградено с поцинкована ламарина и черна оградна мрежа, както и описаните в протокола сгради: ***, построена 1955 г., със застроена площ 764,40 кв.м., представляваща масивна сграда на два етажа с маза 430 кв.м., *** за ***, строителство 1956 г., с обща площ 1 315 кв.м., *** с обща площ 951,90 кв.м., ***, строителство 1956 г., със застроена площ 34 кв.м., ***, строителство 1959 г., състоящо се от сграда с площ 51,50 кв.м. и навес с площ 38,50 кв.м.. Комисиите са постигнали и съгласие за освобождаване от „***“ АД на конкретни помещенията в сградите на 01.07.1998 г., като е описано подробно състоянието на предадените сгради, в това число липсата на покрив на някои от помещенията или състоянието му в други, електрозахранването им и др..

         Установява се от представения от ответника приемо-предавателен протокол от 17.03.2000 г. /л. 453-454, том ІІ/, че в изпълнение на решение по гр.д. № 379/1999 г. на ВтАС Комисии в посочени състави, едната от които включваща представители на „***“ АД, гр. Плевен, а другата, включваща представители на *** гр. София и ***са извършили приемане и предаване на *** с площ 435 кв.м., находящ се в *** в стр. *** по плана на гр. Плевен, като е описано състоянието на сградата и обстоятелството, че западната част на сградата е бивш стол, а източната е бивша кухненска и обслужваща част.

         Установява се от представеното от ответника споразумение от 02.12.2002 г. /л. 455, том ІІ/ с нотариална заверка на подписите на страните от нотариус М.В., рег. № 209 и район на действие РС – София, че същото е подписано от П.И., в качеството на председател на *** гр. София и инж. Владимир Димитров, в качеството на председател на ***и страните са постигнали съгласие за разпределение на ***та върху недвижимите имоти, присъдени с решение от 27.06.1997 г. по гр.д. № 825/1994 г. на ПОС и предадени с проемо-предавателни протоколи от 08.06.1998 г. и 17.03.2000 г., представляващи дворно място от 17 670 кв.м., съставляващо *** в стр. *** по плана на гр. Плевен, *** и изградените в него *** със застроена площ 764,40 кв.м., *** за *** със застроена площ 1 315 кв.м., навес и ***ове със застроена площ 949 кв.м., *** със застроена площ 34 кв.м., *** със застроена площ 51,50 кв.м. и навес към сградата с площ 38,50 кв.м., *** със застроена площ 435 кв.м.. Установява се, че председателите на *** и ***са постигнали съгласие за разпределение на имотите в съотношение 1/5 за *** и 4/5 и.ч. за ***на основание нотариални актове № 49/1958 г., № 54/1958 г. и № 121/1954 г. за учредяване на суперфиция от *** в полза на КС - Плевен върху собствено дворно място за построяване на процесните сгради, като правото на строеж е отстъпено безвъзмездно на ***и строежът е осъществен в срок.

         Установява се от представената от ответника заповед № РД-14-157/04.05.2005 г. на Областен управител – Плевен /л. 462, том ІІ/, че със същата направеното искане от ***е уважено и от актовите книги за държавна *** са отписани сгради, *** на ***, находящи се в *** стр. 615 по плана на гр. Плевен, за които са издадени АДС № 1906/01.10.1964 г., АДС № 6142/14.06.1994 г. и АДС № 6649/1995 г., както следва: 1. ***и адм. сграда със ЗП 720 кв.м., *** със ЗП 210 кв.м., *** със ЗП 804 кв.м. *** *** със ЗП 500 кв.м., ***със ЗП 800 кв.м., *** за лагеруване и работилница със ЗП 1080 кв.м., помещение за мостов кантар със ЗП 34 кв.м. и клозет със ЗП 10 кв.м., актувани с  АДС № 1906/01.10.1964 г., 2. сграда, преустроена в стол със застроена площ 436 кв.м., актувана с АДС № 6142/14.06.1994 г. и 3. *** със застроена площ 528 кв.м., актуван с АДС № 6649/1995 г.. От представената по делото в цялост преписка по гореописаната заповед на Областен управител – Плевен /л. 955-986, том ІІІ/ се установява, че в същата се съдържат описаните в заповедта АДС и преписи от решенията по гр.д. № 825/1994 г. на ПОС, в.гр.д. № 379/1999 г. на ВтАС, гр.д. № 1338/2002 г. на ВКС, приемо-предавателните протоколи от 08.06.1998 г. и 17.03.2000 г., описани по-горе, извлечение от аналитични сметки 201 „земи“ и 203 „сгради“ на ***, схема за застрояване, скица на *** и др..

         Установява се от представения  от ответника констативен нотариален акт за ***  № 154 том ІV рег. № 5422 дело № 474/2005 г. по описа на на нотариус С.И.,*** действие РС – Плевен /л. 459, том ІІ/, че със същият КС - Плевен е признат за собственик на основание чл. 63 от ЗС на следните недвижими имоти – сгради, построени в УПИ VІ в стр. кв. 614 по плана на гр. Плевен с площ 74950 кв.м.: *** със застроена площ 765 кв.м., заедно с маза с площ 430 кв.м., Сграда „*** за ***“ със застроена площ 1 315 кв.м., Сграда „***“ със застроена площ 949 кв.м., Сграда „***“ със застроена площ 34 кв.м., Сграда „***“, състоящо се от сграда със застроена площ 51,50 кв.м. и навес с площ 38,50 кв.м., Сграда „***, преустроен в стол“ със застроена площ 435 кв.м., Сграда „***“ със застроена площ 528 кв.м., Сграда  *** /***/, със застроена площ 487 кв.м..

         Установява се от представения от ответника договор за доброволна делба от 18.12.2014 г., с нотариална заверка на подписите на страните от нотариус Галя Бонева, рег. № 360 и и район на действие РС – Плевен /л. 28-35, том І/, че със същият е извършена доброволна делба на ПИ с идентификатор *** с площ 77 388 кв.м. по КККР на гр. Плевен, като в общ дял на *** гр. София и ***е поставен дял четвърти, включващ следния новообразуван ПИ с проектен идентификатор ***по КККР на гр. Плевен, съставляващ УПИ ХVІІ-652.664 с проектна площ 16 691 кв.м., при права  по 8 345,50/16 691 и.ч. за *** гр. София и ***.

         Установява се от представените от ответника писмо изх. № 62-16-2/16.01.2016 г. от *** гр. София до *** /л. 463, том ІІ/, а от ищеца писмо изх. № 13/12.02.2016 г. /л. 36, том І/ от ***до *** гр. София, че с първото ищецът иска уреждане на отношенията между страните във връзка със ***та и ползването на ПИ с идентификатор ***и построените в него 13 сгради чрез създаване на два нови самостоятелни УПИ, стопанисвани от ***, а със второто ответникът изразява несъгласието си с предложената му доброволната делба на ПИ с идентификатор ***и  заявлението му, че сградите, построени в имота с изключение на две от тях, *** на трети лица, са изключителна негова ***.

         Установява се от представените от ищеца удостоверения за данъчни оценки на процесните имоти /л. 10-13, 49-50, 55-57, том І/, че към 2017 г. ищецът е декларирал в Д“ПМДТ“ при Община Плевен *** върху земя с площ 8 345,50 кв.м., представляваща УПИ ХVІІ-652.664 с данъчна оценка към 2017 г. в размер на 253 703,20 лв., а ответникът е декларирал ***та върху ½ от земя с площ 16 691 кв.м. в гр. Плевен, ул. ***, представляваща ПИ с идентификатор ***и върху следните сгради, построени в имота: *** с РЗП 1315 кв.м., *** с РЗП 952 кв.м., *** с РЗП 34 кв.м., ***с РЗП 89 кв.м., *** с РЗП 435 кв.м., *** с РЗП 487 кв.м., навес с оградни стени с РЗП 528 кв.м., друг нежилищен обект мазе 430 кв.м., РЗП 765 кв.м., друг нежилищен обект с РЗП 487 кв.м., декларирани на основание решение за възстановяване от 27.06.1997 г., с обща данъчна оценка на имота 1 229 613,05 лв..

         Установява се от представените от ищеца скици на поземлени имоти от 2017 г. /л. 8, 58-70, том І/, че в КККР на гр. Плевен, одобрена със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изп. директор на ***, че по отношение на ПИ с идентификатор ***с площ 16 692 кв.м., с административен адрес: ***/стар идентификатор ***, номер по предходен план 1176 *** парцел ХVІІ/ е отбелязано, че имотът е *** на страните при равни права въз основа на договор за доброволна делба от 18.12.2014 г., а по отношение на сградите, построени в имота, с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5, ***.6, ***.7, ***.8, ***.10, ***.11, ***.13 и ***.14 е посочено, че сградите са *** на ***въз основа на нотариален акт от 18.05.2005 г.. От скицата на имот с идентификатор ***.12, представляващ промишлена сграда с площ ***.м. се установява, че в КККР не е отбелязан собственик на имота.

         Установява се от представената от ответника нотариална покана от 17.05.2003 г. по описа на нотариус С.И.,*** действие РС – Плевен, връчена на 19.05.2003 г. на „***“ ЕООД, гр. Плевен /л. 456, том ІІ/, че със същата ответникът е поканил „***“ ЕООД, гр. Плевен да заплаща месечен наем за ползваната от него сграда, представляваща съгласно съдебно решение по гр.д. № 1338/2002 г. на ***/бивша ***/, като се яви за да сключи договор за наем.

         Установява се от представения от ответника приемо-предавателен протокол от 26.02.2003 г. /л. 457, том ІІ/, че ответникът, в качеството на наемодател и ЕТ „***, гр. Плевен, в качеството на наемател на *** със застроена площ 528 кв.м., находящ се в двора на бившата ***гр. Плевен, ул. ***, са постигнали съгласие за извършване на ремонти от страна на наемателя, които да се приспаднат от дължимия наем от наемателя.

         Установява се от представените от ответника договори за наем /л.115- 197, том І/, че ***в качеството на наемодател е отдавал под наем ***ови помещения, находящи се в гр. Плевен, ул. ***, подробно описани в договорите на различни лица, въз основа на договори, сключени през периода от 22.12.2015 г. до 31.08.2017 г., като всеки от имотите е отдаван под наем за различен срок. Достоверността на датата на съставяне на договорите е оспорена от процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 193 от ГПК с писмено становище, депозирано в о.с.з. на 03.04.2018 г., уточнено с писмено становище от 17.05.2018 г., като с определение в о.с.з. на 19.06.2018 г. съдът е указал на страните доказателствената тежест във връзка с оспорването.

         Установява се от представените от ответника договори, анекси, приемо-предавателни протоколи, фактури и др. писмени доказателства /л. 198- 425 том І, л. 466-705, том ІІ/, че ответникът е възлагал извършване на проектиране, ремонтни работи, охрана, извозване на отпадъци и др. дейности във връзка с процесните имоти, заплащал е стойността им или е извършвал прихващане с насрещни задължения за наем, заплащал е данъци за процесните имоти и др..  Истинността на договорите е оспорена от процесуалния представител на ищеца с писмено становище, депозирано в о.с.з. на 03.04.2018 г., уточнено с писмено становище от 17.05.2018 г. и с определение № от 11.06.2019 г. по делото съдът е открил производство по по реда на чл. 193 от ГПК и е указал на страните доказателствената тежест във връзка с оспорването.

         Установява се от представените по делото от ответника ревизионен акт и ревизионни доклади за извършени финансови ревизия на ***от страна на финансов ревизор от *** /л.1270-1369, том ІV/, че от страна на *** са извършвани финансови ревизии на ***за периодите 01.03.1997 г. – 30.11.2000 г., 01.04.2004 г. – 31.05.2011 г. и 01.06.2011 г. – 30.09.2016 г..  Установява се, че при  всяка от ревизиите е извършена проверка на отчетната стойност на ДМА, включени в баланса на ответника, редовността на отчетите във връзка със събираните приходи от наем на ДМА и целта за която се използват събраните средства, като при последната ревизия е посочено, че тези приходи се използват от ответника за управление и поддръжка на материалната база.

         Установява се от разпита на свидетелката Н.К.А. /л. 1242, том ІV/, посочена от ищеца, че същата е работила на длъжност „юрисконсулт“ в *** през 1995 г. и служебно се е занимавала с имота на „***“, към който *** е имал реституционни претенции, но не го е посещавала. Свидетелката установява, че знае, че имотът е предаден на *** и става въпрос за ***ове, че се е говорело на оперативки, че ще се събират наеми от имота чрез *** на *** в Плевен, който да контролира тази дейност, но не е виждала подписвани договори за наем.

         Установява се от разпита на свидетелката Н.К.А. /л. 1242 - 1245, том ІV/, посочена от ищеца, че същата работи на длъжност „***“ в ГД „***“ на *** от 1987 г. до момента. Свидетелката установява, че ***овата база на *** в Плевен е стопанисвана от *** на *** в Плевен, който е бил звено на *** със собствена стопанска сметка до закриването на този център през 2008 г.. Свидетелката установява, че знае, че има протоколи съгласно които наемите от имотите влизат като приход на ***, но не е правила проверка дали това е изпълнявано. Свидетелката установява, че пряко не се е занимала с дейността на ***, а служителите на Дирекция „***“ ежегодно осъществяват контрол върху имотите на *** в страната. Свидетелката установява, че на 01.06.2018 г. за първи път е посетила имота, като е била заедно с главния счетоводител на ***. Установява, че не е имало портал, влезли са в двора на имота и са установили сгради, които са с изгнили прозорци, счупени стъкла, запуснати, които на скицата от кадастралната карта са отбелязани с номера 7 и 8,  както и други сгради, които изградени в имота, но липсват на скицата. Свидетелката установява, че след известно време е дошъл мъж, представил се г-н С., който е попитал кои са и като му отговорили, че работят в *** им наредил да напуснат имота. Установява, че малко по-късно пристигнала и председателката г-жа Е.А., с която не са имали пререкания, но първият господин настоявал да напуснат имота и те го направили. Свидетелката установява, че през 2016 г. *** е наел оценител, който е огледал и оценил имота, като е направил експертиза. Установява, че ръководи дейността по финансовите ревизии, в това число на ответника и знае за две извършени финансови ревизии за периодите 2004 г. - 2011 г. и 2011 г. – 2016 г., но при ревизиите не са разграничени приходите от отделните обекти, както и приходите за разходи за капитални вложения, тъй като не се изготвят отделни справки за отделните активи.         Установява се от разпита на свидетелката Л.Л. В./л. 1245 - 1246, том ІV/, посочена от ищеца, че същата работи на длъжност „***“ в *** от 2002 г. до момента. Свидетелката установява, че през 2003 г. по нейно предложение базата „***“ е записана задбалансово в счетоводството на *** по цени съгласно съдебните решения. Свидетелката установява, че преди да се сключи имота в баланса е трябвало да се направи експертиза, която да определи цената на имота и до този момент имотът се води задбалансово. Установява, че през 2016 г. земята е заведена в баланса на *** след експертна оценка, а сградите продължават да се водят задбалансово. Установява, че знае, че *** е ползвал имота чрез *** Плевен, който е на *** и е отдавал имотите под наем въз основа на решение на *** от 2001 г. до 2008 г., през която *** е закрит, тъй като сградата му е била продадена от ***. Установява, че паричните средства от наемите на имота са постъпвали в ***, който се е ръководел от директора г-жа Д., която е сключвала догорите за наем, но лично тя не е виждала тези договори. Установява, че след закриване на *** са предадени само ведомости за заплати и липсват запазени архиви, тъй като документите са бракувани. Установява, че след 2008 г. е имало запитване на наематели, но не са сключвани договори поради лошото състояние на базата. Установява, че заедно със свидетелката С. са посетили имота на 01.06.2018 г. и се срещнали с г-н С. и г-жа Е.А.. Установява, че вдясно от входа сградите са били заключени и занемарени, имотът е неподдържан, а срещу входа има канал за коли Г- образна сграда на границата на имота. Установява, че през 2016 г. лично е декларирала земята, *** на ***, която е ½ от имота. Установява, че не е виждала приемо-предавателни протоколи, но е чела съдебните решения във връзка с имота и знае, че е на ***.  

         Установява се от разпита на свидетелката Д.В.А./л. 1246 - 1248, том ІV/, посочена от ответника, че същата е работила на длъжност „счетоводител“ в ***през периода 1992 -2013 г., а от този момент е на длъжност „***“ при ответника. Свидетелката установява, че през 2000 г. е завела в регистрите на ответника земя и пет сгради, като по-късно през 2003 г. е завела още три сгради. Установява, че сградите не са посочени в инвентарната книга, а в амортизационния и данъчния план и в баланса на ***, а стойността на имота, с която е заведен в баланса е определен от инж. М.- лицензиран оценител. Установява, че сградите се отдават под наем въз основа на сключвани договори за наем, които са отразени в счетоводството, като за сключване на договорите отговоря конкретен служител, а договорите се сключват от председателя на съюза. Установява, че приходите от наеми никога не са превеждани по други сметки и са оставали в ***, както и че от страна на *** е осъществяван *** чрез ревизии, които през периода са били три.  Установява, че ***се е снабдил с нотариален акт за *** на сградите, който е предоставян при финансовата ревизия и не са имали някакви предписания в тази връзка, като е извършвана основно съпоставимост между приходите и разходите по отделните сметки. Установява, че в счетоводството на ответника се намират съставените фактури във връзка със сключваните договори за наем. 

         Установява се от разпита на свидетеля Ю.Х.С. /л. 1248 - 1249, том ІV/, посочен от ответника, че същият работи в ***от 2011 г., но от две години отговаря за договорите за наем, като пряко контактува с наемателите за плащанията за разходите за ВиК, Енерго, охранителна фирма и др., както и за плащане на наемите.  Свидетелят установява, че наемната цена е определена от УС на ***, а той показва помещението и ако наемателят е съгласен подава молба до централния офис. Установява, че връчва фактурите на наемателите, като някои от тях плащат в брой, а някои по банков път. Установява, че на 01.06.2018 г. за първи път е видял в базата представители на *** – три дами, които са влезли в двора с папки, тъй като порталът е отворен. Установява, че е попитал защо снимат с фотоапарат и след това ги оставил, като говорил с едната дама, която се оказало, че познава бивши служители на съюза. Установява, че офисът му е в съседен имот на ***, но отговаря за процесния имот. Установява, че държи ключовете за сградите, като при предявяване на схемата на имота установява, че между сгради 2 и 5 има сгради, които са ***ове, сервизни помещения с ***. Установява, че между сгради 5 и 6 също има масивна постройка, която се отдава под наем и има наемател, като всички сгради са самостоятелни, разделени са с преградни стени и нямат междинни врати. Установява, че в двора има сгради, които не са на ***– голям ***, който е на друго лице и др.. 

         Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице Т.И. /л. 767-773, том ІІІ/, че вещото лице е извършило проверка на счетоводството на ответника относно завеждането на спорните имоти в счетоводните регистри и инвентаризационните книги на ответника и наличието на данъчен и амортизационен план при ответника за тези имоти, както и проверка в счетоводството на ищеца за гореописаните обстоятелства. Вещото лице установява, че имотът с идентификатор ***е заведен в счетоводството на ответника под инвентарен номер 3260 с наименование „земя 17670 кв.м.“ на 31.01.2000 г., имотите с идентификатори ***.1, ***.2, ***са заведени в счетоводството на ответника под инвентарен номер 3261 с наименование „***“ на 31.01.2000 г., имотът с идентификатор  ***.4 е заведен в счетоводството на ответника под инвентарен номер 73 с наименование „*** *** 528 м2“ на 30.06.2003 г., имотите с идентификатори ***.5 и ***.6 са заведени в счетоводството на ответника под инвентарен номер 3262 с наименование „*** ***“ на 31.01.2000 г., имотът с идентификатор  ***.7 е заведен в счетоводството на ответника под инвентарен номер 3265 с наименование „******“ на 31.01.2000 г., имотът с идентификатор  ***.8 е заведен в счетоводството на ответника под инвентарен номер 71 с наименование „*** *** 435м2“ на 30.06.2003 г., имотът с идентификатор  ***.10 е заведен в счетоводството на ответника под инвентарен номер 3264 с наименование „ ******“ на 31.01.2000 г., имотът с идентификатор  ***.11 е заведен в счетоводството на ответника под инвентарен номер 3264 с наименование „*** ***“ на 31.01.2000 г., имотът с идентификатор  ***.13 е заведен в счетоводството на ответника под инвентарен номер 72 с наименование „*** /***/“ на 30.03.2003 г.. Вещото лице установява, че имотите с идентификатори  ***.12 и ***.14 не са заведени в счетовоството на ответника. Установява, че съгласно изискванията на ЗСч към 31.12.2000 г. и 31.12.2001 г., посочени заповеди  и инвентарен опис ДМА на ответника, включващи земя 17 670 кв.м., „***“ , *** ***“, „******“, „******“ и  „*** ***“ са преоценени и отчетната им стойност е променена както е посочено в заключението, като земята не е била предмет на преоценка. Установява, че имотите, описани по-горе са заведени в счетоводните регистри на ответника по посочените сметки, под посочените инвентарни номера, с отчетни стойности и идентификатори по КККР. Установява, че имотите „*** *** 528 м2“, *** /***/“ и „*** *** 435м2“ са заведени в счетоводните регистри на ответника по посочените сметки към 30.06.2003 г. под посочените инвентарни номера, с отчетни стойности и идентификатори по КККР. Установява, че към 31.07.2009 г. в счетоводните регистри на ответника е заведен нов актив „***“ с инв. № 10000 и посочена отчетна стойност, като активът е построен по договор с „***“ ООД и в счетоводството на ответника са осчетоводени 3 фактури за извършената работа при строителя. Установява, че след доброволна делба на 18.12.2014 г. площта на актива с инвентарен номер 3260 е променена от 17 670 кв.м. на 8 345,50 кв.м., но това не е пронило стойността му. Установява, че земя от 8 345,50 кв.м. е заведена в *** по посочена сметка на 10.06.2016 г. с инвентарен №2005107. Установява, че й е предоставено становище на гл. счетоводител на ***, с одобрение от председателя на *** от 21.10.2003 г. за завеждане на дворното място и сградите в него съгласно съдебното решение по гр.д. № 825/1994 г. на ПОС в баланса на ***, но не е предоставена информация за момента на включването на активите в задбалансовите сметки на ***. Установява, че в предоставените му оборотни ведомости за синтетични сметки на *** за периода 2009 -19.03.2018 г.  фигурира сметка 960 „активи в употреба, която е задбалансова, като в аналитичната отчетност на същата има партида 960/98 „Плевен ***“ с поименен опис на земя – дворно място 17 670 кв.м. и сградите, описани в становището на гл. счетоводител.  

         Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице В.В. /л. 1470-1560, том ІV/, че вещото лице е извършило проверка на счетоводството на ответника относно приходите от наеми за процесните сгради през периода от 1999 г. до 2008 г.. Вещото лице заключава, че за всяка от календарните години ответникът е получавал приходи от наем на стаи, ***ове и др. обекти в зеленчукова борса, находяща се в  ***от посочените търговци, подробно описани в заключението, въз основа на сключени договори за наем и анекси към тях.

         За установяване на спорните обстоятелства във връзка с регулационните промени в процесните имоти и основанието за тези промени, идентичността между процесните имоти и тези по представените по делото писмени доказателства от страните, както и за изясняване на актуалното състояние на имотите и данъчната им оценка или пазарна стойност по делото са назначени три СТЕ - единичната експертиза, изготвено от вещото лице Й.Б. /л. 1047-1062, том ІІІ/, тройна СТЕ, заключението по която е изготвено от вещите лица инж. Б., инж. В. и инж. Ч. / л. 1602-1614, 1618-1624/, подписано с особено мнение от вещото лице инж. Ч., което е изразило несъгласието с изводите на останалите експерти и е изложило самостоятелно мнението си по поставените задачи и заключение на втора тройна СТЕ, изготвено от вещите лица инж. С.С., инж. Ж.И. и инж. Л.С. /л. 1747-1754/. Заключенията на вещите лица са оспорени от ищеца и като съобрази, че констатациите на вещите лица по експертизите съвпадат в голямата си част, а се различават част от направените от тях изводи, като голямата част от тях съвпадат, съдът намира, че не следва да обсъжда подробно изводите направени от вещите лица в заключенията по единичната СТИ и първата тройна СТЕ, като възприеме изцяло изводите на вещите лица от втората тройна СТЕ.

         Установява се от заключението на втората тройна СТЕ, изготвено от вещите лица инж. С.С., инж. Ж.И. и инж. Л.С. /л. 1747-1754/, придружено от изготвена от вещите лица комбинирана скица, че вещите лица са извършили проучване на документите по делото и в Община Плевен и са извършили оглед и замерване на имотите. Вещите лица заключават, че няма пълна идентичност между имотите в нотариалните актове на *** от 1953 г. и имота в АДС от 01.10.1964 г. с имотите, предмет на гр.д. № 825/1994 г. на ПОС и с имотите с идентификатори *** и ***, тъй като има редица изменения в кадастралните и регулационните планове. За да стигнат до тези изводи, вещите лица са съобразили отразените в нотариалните актове площи и местоположение, бивши собственици и граници на всеки от имоти, съобразили са протоколите на Комисиите, описани в заключението на единичната експертиза за отчуждане на имоти по регулация за различни обществени нужди, в това число на имоти и сгради за „***“ – имот с площ 5 564 кв.м. в ***., отчужден от Т.Д.О. с протокол от 26.01.1949 г. по чл. 139 от ЗБ и имот с площ 11 342 кв.м. с пл. № 9 в стр. ***, отчужден от н -ци на Т.Д.О. с протокол от 21.10.1959 г. по §42 от Вр.Наредба за ПЗПИНМ за приложение на ЗПИНМ, преминал към ОТП „***“ – Плевен съгласно МП № 35/1959 г.. Вещите лица са съобразили, настъпилите регулационни промени, установени и от предходните експертизи, в това число изменението на регулацията на стр. *** със заповед № 1925/26.11.1964 г., по силата на която парцел ІІІ е разделен на парцел ІІІ за „***“ и парцел Х за „***“, АДС  от 01.10.1964 г., по силата на който част от парцел ІІІ с площ 13 485 кв.м. е отстъпен на „***“, а след това е предоставен за оперативно управление на „***“ ЕООД с АДС № 6140,6141,6142,6147,6149 от 1995 г.; заповед № 919/25.04.1975 г., по силата на която парцел ІІІ в *** е преотреден от „***“ за ***ова база № 2 на ОКС, а парцел Х за Булгарплод. Вещите лица са съобразили решението по гр.д. № 825/1994 г. на ПОС, с което „***“ ЕООД е осъдено да отстъпи ***та и предаде владението на *** и ***върху дворно място с площ 17 670 кв.м., представляващо част от *** в ***, заедно с построените в него сгради, подробно описани в решението, разделянето на *** в *** през 2012 г. въз основа на ПУП-ПРЗ на три УПИ, един от които е УПИ ХVІІ-652.664 с площ 16 692 кв.м., одобряването със заповед № КД-14-15-151/30.10.2009 г. на началника на СГКК- Плевен на действащата кадастрална карта /КК/, в която *** *** отразен като ПИ с идентификатор *** с площ 77 388 кв.м. и начин на трайно ползване „за хранително – вкусова промишленост“, договора за доброволна делба на 18.12.2014 г., по силата на който от ПИ с идентификатор *** /предишен № 1176 в ***, ***/ е обособен процесния ПИ с идентификатор ***с площ 16 691  кв.м. , възложен в дял при равни права на *** и ***. Вещите лица са съобразили също, че към кадастралния план от 1937 г. няма разписен лист, а в кадастралната основа на плана в *** само между двете дерета са нанесени имотни граници и застрояване с арабски цифри, като според вещите лица имотите от нотариалните актове не могат да се индивидуализират по плана от 1937 г. освен с това, че се намират в *** и са с обща площ 17 942 кв.м., тъй като липсват номера, граници и съседи на същите. Вещите лица са установили, че в кадастралния план от 1953 г. и разписния лист към него фигурират имоти с други номера, като имот 759 е двор на „***“, но са отразени съседни имоти 760 на И.Г.и 761 – празно място, ниви на Т.Д.О. и др.. Вещите лица установяват, че на комбинираната скица, приложение № 1 към заключението със светло син цвят е отразен кадастралния план от 1937 г., със зелен цвят е отразен кадастралния план от 1953 г., с лилаво са отразени плановете от 1960 -1964 г., а със сини и червени линии действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД 12-761/14.10.2014 г. и действащата кадастрална карта. Вещите лица установяват, че при съпоставка на плановете от 1937 г. и 1953 г. се е установило, че *** от 1937 г. е влязъл в ПИ 759 от 1953 г.. Според вещите лица съгласно регулационните планове от 1960 г. – 1964 г. от ПИ 759 са образувани УПИ ІІІ с отреждане за „***“ и УПИ Х за „***“, като съгласно действащия регулационен план УПИ ХVІІ 652.664 – за промишлена и ***ова дейност на ***и *** е част от УПИ Х от  1964 г.. Вещите лица заключават наличие на идентичност между УПИ ХVІІ 652.664 и ПИ с идентификатор ***. При отговор на въпроса във връзка със застрояването на имота вещите лица заключават, че описаните в АДС от 1964 г. сгради вероятно попадат в имотите на *** по титули за *** от 1953 г., приложени по делото, но тъй като същите не могат да се идентифицират по плана от 1937 г. не могат да дадат категорично заключение. Вещите лица заключават, че сградите, описани в АДС от 1964 г. са с пълна или частична идентичност със сградите в ПИ с идентификатор ***. За да стигнат до тези изводи вещите лица са съобразили нотариалните актове за суперфиция и са стигнали до извод, че нот. акт № 49/1958 г. касае застрояване в друг имот, както и че съгласно кадастралния план от 1953 г. в ПИ са нанесени 16 сгради. Вещите лица съпоставяйки актуваните с АДС сгради и тези по КККР са стигнали до извод, че: е налице частична идентичност между сгради №1, 2, 3 и 6 от АДС от 1964 г. и сградите по КККР с идентификатори ***.7, ***.1, ***.2, ***.3, ***.6, ***.15, ***.5 и ***.6, като сградите под № 5 от АДС от 1964 г. – ***– 2 бр. от 1958г. не съществуват към момента, че е налице пълна идентичност между сгради № 7 и 8 от АДС от 1964 г. и  сградите по КККР с идентификатори ***.10 и ***.11, че е налице пълна идентичност между „сграда, преустроена в стол от 1974 г. с площ 436 кв.м.“ и „*** от 1993 г. с площ 463 кв.м.“ от АДС от 1964 г. и  сградите по КККР с идентификатори ***.13 и ***.4. Вещите лица установяват, че сграда с идентификатор ***.13 не фигурира в АДС, а сграда с идентификатор ***.12 предствява резервоар /помпа/ към 1964 г., но не фигурира в АДС. Вещите лица заключават, че е налице частична идентичност между сграда № 4 от АДС от 1964 г. – *** *** от 1963 г. с площ 500 кв.м. и сградата по КККР с идентификатор ***.15, която е нанесена в КККР след завеждане на делото, но е съществявала преди това. Вещите лица заключават, че с трите нотариални акта за учредяване на суперфиция е отстъпено право на строеж върху 16 600 кв.м. от *** /369/ за построяване на навеси, ***ове, канцеларии и ***, но не може да се отговори еднозначно съществуват ли тези постройки към момента и идентични ли са с някоя от процесните сгради, като при отговора на въпросите на ищеца във връзка с идентифициране на правото на строеж по договорите за суперфиция по техническо описание на правото на строеж, на имотите или на сградите, в това число предназначение, площ, конфиргурация, местоположение, вещите лица заключават, че това е невъзможно, тъй като не са ясни размерите на сградите, границите, квартала, параметрите и през коя година са построени, липсва графично приложение към нотариалните актове, няма ясни данни за предназначението на сградите и т.н.. Вещите лица заключават, че сграда с идентификатор ***.14 не съществува към момента, независимо от отразяването й в КККР. Вещите лица заключават, че сградите, описани в констативния нотариален акт №154/2005 г. са частично идентични с процесните, като някои от тях са съставни и се състоят от повече секции и части от отразеното в КККР. Вещите лица са установили, че е налице частична идентичност между процесните сгради и декларираните в данъчните служби, като са посочили, че данъчната оценка на сграда с  идентификатор ***.7 е 262751,70 лв.; данъчната оценка на сграда с  идентификатор ***.11 е 4 710,30 лв.; данъчната оценка на сграда с  идентификатор ***.10 е 22859,10 лв.; данъчната оценка на сграда с  идентификатор ***.8 е 89381,80 лв.; данъчната оценка на сграда с идентификатор ***.4 е 81 368,30 лв.. Вещите лица са посочили, че са налице сгради, които са свързани и не съществуват самостоятелно, въпреки, че имат отделни идентификатори, като това са производствения цех за ***, отразен като сгради с идентификатори ***.1, ***и ***по КККР на гр. Плевен и сграда навес и ***ове отразени като сгради  с идентификатори ***.5 и ***.6 по КККР на гр. Плевен. Вещите лица са определили пазарната стойност на сграда с идентификатор ***.12, за която липсва данъчна оценка в размер на 8 192 лв.. Вещите лица са определили пазарната стойност на сграда с идентификатор ***.15, която не е предмет на спора, като при изслушване на заключението уточняват, че сградата не е нанесена в КККР по-рано, тъй като не е имала покрив.

         Установява се от заключението на комбинираната техническа и икономическа, изготвена от вещите лица инж. С.С. и Т.И. /л. 1413-1450, том ІV/, че същите са извършили проверка на документите по делото и при ответника. Вещите лица установяват, че в ПИ са извършени подобрения на обща стойност 44 328,90 лв. и необходими разноски на стойност 2 612,99 лв., както и стойността на извършените подобрения и необходими разноски във всяка от процесните сградите с посочени идентификатори, като подобренията общо за сградите и земята са в размер на 367 907,31 лв., а необходимите разноски общо за сградите и земята са в размер на 83 065,57 лв.. Вещите лица установяват, че при ответника са осчетоводени разходи за материали за обект „***“, както и разходи за външни услуги, включващи разходи за ремонтни дейности, проектиране, почистване, поддръжка, охрана, застраховки, извозване на боклук, строителни отпадъци и др. подробно описани в заключението. Вещите лица установяват, че при ответника са отчитани разходи, които не са увеличавали отчетната стойност на заведените активи – земя и сгради, като осчетоводяването на фактурите и отнасянето им за издръжката на база „***“ е ставало въз основа на мемориални ордери.          

         Установява се от заключението на тройната СТЕ, изготвено от вещите лица инж. С.С., инж. Ж.И. и инж. Л.С. /л. 1722-1746, том V/, че същите са извършили проверка на документите по делото и при ответника, като при изслушване на заключението вещите лица уточняват допусната грешка при изчисленията в заключителната таблица. Вещите лица установяват, че в ПИ са извършени подобрения на обща стойност 44 328,90 лв. и необходими разноски на стойност 2 612,99 лв., както и стойността на извършените подобрения и необходими разноски във всяка от процесните сградите с посочени идентификатори, като подобренията общо за сградите и земята са в размер на 408 422,25 лв., а необходимите разноски общо за сградите и земята са в размер на 212 100 лв..

         Окръжният съд, като съобрази, че заключението на тройната СТЕ, изготвено от вещите лица инж. С.С., инж. Ж.И. и инж. Л.С., което в голяма степен съвпада със заключението на единичната СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й.Б., както преставените по делото удостоверения за данъчни оценки на ПИ с идентификатор ***, приема за установено по делото, че: сградите с идентификатори ***.1, ***и ***са декларирани от ответника като една сграда „*** за ***“ и данъчната й оценка към датата на подаване на ИМ е 270 200,20 лв., сградата с идентификатор ***.4 е декларирана от ответника като „*** 528 кв.м.“ и данъчната й оценка към датата на подаване на ИМ е 81 368,30 лв., сградите с идентификатори ***.5 и ***.6 са декларирани от ответника като една сграда „***“ и данъчната й оценка към датата на подаване на ИМ е 195 612,60 лв., сградата с идентификатор ***.7 е декларирана от ответника като „***“ и данъчната й оценка към датата на подаване на ИМ е 262 751,70 лв., сградата с идентификатор ***.8 е декларирана от ответника като „***, преустроен в стол“ и данъчната й оценка към датата на подаване на ИМ е 89381,80 лв., сградата с идентификатор ***.10 е декларирана от ответника като „***“ и данъчната й оценка към датата на подаване на ИМ е 22859,10 лв.; сградата с идентификатор ***.11 е декларирана от ответника като „***“ и данъчната й оценка към датата на подаване на ИМ е 4 710,30 лв.; сградата с идентификатор ***.12 не е декларирана от ответника, а е с определена пазарна стойност към датата на подаване на ИМ в размер на 8 192 лв., сградата с идентификатор ***.13 е декларирана от ответника като „*** /***/“ и данъчната й оценка към датата на подаване на ИМ е 100 066,50 лв.; а сградата с идентификатор ***.14 не е декларирана от ответника и не съществува, поради което не може да бъде определена пазарната й стойност. Съдът съобрази, че данъчната оценка на ПИ с идентификатор ***е различна за декларираните от страните принципно равни части от имотите, като за частта на ищеца е определена в размер на 253 703,20 лв., а за частта на ответника в размер на 202 962,55 лв.. При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че исковете за *** са с цена общо в размер на 1 491 808,25 лв., с изключение на иска за *** на сграда с идентификатор ***.14, за която не е възможно да се изготви пазарна оценка. На основание чл. 70 ал. 3 от ГПК съдът приема, че ищецът дължи държавна такса в размер на 14 918,08 лв. + държавна такса за образуване на гражданско дело в размер на 25 лв. по иска, чиято оценка не е възможно да бъде определена, поради което общо дължимата държавна такса по делото е в размер на 14 943,08 лв., от която е внесена държавна такса в размер на 12 299 лв. съгласно указанията на съда, дадени с определение № 1257/23.11.2017 г. по делото и ищецът дължи довнасяне на държавна такса в размер на 2 644,08 лв., за внасянето на която сума съдът следва да се произнесе при определяне на дължимите разноски.

            Окръжният съд, като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна по делото следното:

         Страните са участвали като съищци в производството по гр.д. № 825/1994 г. по описа на ПОС, което е приключило с влязло в сила решение, като със сила на присъдено нещо по отношение на ответника „***“ ЕООД, гр. Плевен е установено, че страните са собственици на дворно място от 17 670 кв.м., съставляващо част от *** в стр. *** по плана на гр. Плевен, *** и посочените в решението сгради, построени в имота в различни периоди. Съдебното решение, с което е уважен ревандикационен иск за *** не е оригинерен или деривативен способ за придобиване право на *** върху имота, предмет на уважения иск, както и няма сила на присъдено нещо /СПН/ между съищците по отношение на правото на *** върху имота. Съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 1 от ГПК /отм./ и сега действащата разпоредба на чл. 298 ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Под страни законът разбира противопоставените субекти на процесуалното правоотношение - ищеца и ответника, като като изрично в разпоредбата на чл. 223 ал. 1 от ГПК е уредено, че подпомагащата страна е обвързана спрямо противната страна от СПН. Правната теория приема, че СПН не важи между лицата, които заедно стоят на  едната страна на процесуалното правоотношение, в това число не важи между другарите, като между тези лица важи обвързващата сила на мотивите към решението, т.е. те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите относно общите факти. Съдът приема, че споровете между страните относно ***та върху процесните имоти не са преклудирани от силата на присъдено нещо на решението по иска за ***, тъй като тези отношения не са били предмет на спора с ответника. От мотивите на постановените съдебни актове по гр.д. № 825/1994 г. на ПОС, в това число на въззивната и касационна инстанция се установява, че за да уважи предявения иск за *** по отношение на дворно място и построените в него сгради, съдът е приел, че ищците *** се легитимират като собственици на земята с площ 17 670 кв.м. и построените в нея сгради в качеството на правоприемници на кооперативните организации “***“, *** и ***. При зачитане на силата на мотивите на постановеното решение по спора, в който страните са участвали като съищци може да се приеме, че по отношение на построените до 1964 г. осем сгради правото на *** принадлежи на ***, в качеството на правоприемник на *** и ***, а по отношение на земята и построените в нея след 1964 г. сгради правото на *** принадлежи на ***, в  качеството на правоприемник на “***“. При тези изводи и проследяване на извършените регулационни промени, установени със заключенията на СТЕ по делото може да се направи обоснован извод, че ответникът е собственик на сградите, описани в АДС от 1964 г., идентични частично или изцяло с част от процесните.

         До други изводи относно ***та върху построените в имота сгради до 1964 г. обаче съдът достига при съобразяване на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и относимата нормативна уредба. Съгласно § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ правото на *** се възстановява по силата на закона, но при наличие на няколко кумулативни предпоставки: кооперацията да е съществуваща или възстановена, имуществото да е принадлежало, да е иззето или одържавено след 10.09.1944 г., както и да има идентичност на членската маса и на предмета на дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗБНМ /отм., действал през периода 1941 – 1949 г. вкл./ недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационния план за мероприятията на общината, държавата и обществените (автономни) учреждения (чл. 56 и 108), както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план. Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ /отм., действал през периода 1950-1973 г./ време на отчуждаването на имота, недвижимите имоти отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, други държавни учреждения и предприятия, се считат отчуждени по силата на самата регулация. Страните в настоящото производство не спорят, че по силата на ПМС 35/17.02.1959 г., с което са създадени единни държавни търговски предприятия дворните места, които са *** на *** чрез Предприятие „***“ са предадени на ОТП „***“, преобразувано в ОП „***“ – Плевен, чиито правоприемник е „***“ ЕООД, гр. Плевен, като отчуждаването на имотите е станало с представения по делото АДС № 9/906/К, съставен на 01.10.1964 г.. По делото липсват доказателства ответникът да е правоприемник на предприятие „***“, но е безспорно, че е налице правоприемство между предприятията „***“ и „***“ на *** съгл. т. 40 от ПМС № 267/16.03.1951 г., респ. между „***“ и *** по силата на представеното по делото ПМС № 49/16.04.1963 г., което урежда статута на „***“ като управление на *** на стопанска сметка със седалище в гр. София.  Съдът приема за доказано по делото, че по силата на правоприемството *** е придобил ***та върху  отчуждени имоти за предприятията „***“ или „***“  в *** по кадастралния план на гр. Плевен от 1937 г., съответно в *** по кадастралния план на гр. Плевен от 1953 г.. Както по силата на чл. 47 от ЗБНМ /отм./, така и по силата на чл. 39 от ЗПИНМ /отм./ недвижимите имоти отредени съгласно уличнорегулационните и дворищно регулационните планове за мероприятия на народните съвети, други държавни учреждения и предприятия, в това число  кооперациите и техни предприятия се считат отчуждени по силата на самата регулация, т.е., налице е първично придобивно основание - влязлата в сила регулация за придобиване правото на *** върху имотите в тези квартали от страна па предприятие "***" на ***. От заключението на тройната СТЕ, изготвено от вещите лица инж. С., инж. И. и инж. С., което в голяма степен съвпада със заключението на единичната СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Б. по делото се установява, че *** по кадастралния план на града от 1937 г. попада в *** по кадастралния план на града от 1953 г., който със значително по – голяма площ и вкл. и др. квартали, като и в двата плана съгласно регулацията тези имоти са отредени за предприятията „***“, респ. „***“ на ***. Представените от ищеца нотариални актове от 1953 г. нямат отчуждително действие, тъй като ***та върху имотите е придобита от „***“ на *** преди това по силата на регулацията, но могат да се приемат за основание за заемането на отчуждените имоти, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 155 и чл. 158 от ЗБНМ /отм./ заемането им може да стане въз основа на нотариален акт, който се издава само след обезщетяване на собственика, от който се отнема имота. Съдът съобрази, че описаните в нотариалните актове имоти /застроени и незастроени/ с обща площ 17 942 кв.м. са отчуждени с протокол на Комисия по чл. 139 от ЗБНМ от 26.01.1949 г. за осъществяване на мероприятие на *** – Предприятие „***“, както и индивидуализацията на имотите, вкл. по квартал и при съобразяване  заключенията на СТЕ, съгласно които имотите в нотариалните актове са описани по кадастралния план от 1937 г., тъй като в този от 1953 г. липсват квартали с такива номера, в кадастралния план от 1937 г. липсва ***, но са налице *** и 397, че с протокол на Комисия по чл. 139 от ЗБНМ от 26.01.1949 г. са отчуждени по регулация имоти и сгради в *** за „***“, в това число имот с площ 5 564 кв.м. от Т.Д.О. описан в н.а. № 203/1953 г. и приема, че въз основа на тези кореспондиращи помежду си доказателства може да се направи извод, че отчуждените имоти, описани в нотариалните актове се намират в *** /а не в ***/, граничат помежду си в някаква степен или с *** „Г. ***“ или с кв. 397. Съдът приема, че *** е станал собственик и на съседни на описаните в нотариалните актове имоти, намиращи се в последствие в *** по кадастралния план на гр. Плевен от 1953 г., отчуждени за същите нужди. Въз основа на заключението на вещите лица по тройната СТЕ и комбинирата скица към нея съдът приема, че имотите описани в нотариалните актове не са идентични в своята съвкупност с имота с площ 13 485 кв.м., описан в АДС от 1994 г., както и че имотът с площ 11 342 кв.м. с пл. № 9 в стр. ***, който  съставлява голяма част от имота с площ 13 485 кв.м. от АДС от 1964 г. е различен от посочените в нотариалните актове от 1953 г.. По отношение на посочения имот по делото се установява, че същият е отчужден от н-ци на Т.Д.О. с протокол от 21.10.1959 г. по §42 от Вр.Наредба за ПЗПИНМ за приложение на ЗПИНМ по регулация също за нуждите на „***“, респ. „***“ на *** и в последствие съгласно МП № 35/1959 г. и ПМС № 49/16.04.1963 г., като част от имуществото на „***“ е преминал към ОТП „***“ – Плевен, респ. към на ОП „***“ – Плевен, чиито правоприемник е „***“ ЕООД, гр. Плевен. Съдът приема за установено по делото, че въз основа на регулационния план, действал през периода 1960-1964 г. *** по кадастралния план на гр. Плевен от 1953 г., заедно други имоти е обединен в стр. ***, като за имотите, *** на „***“ на *** е отреден самостоятелен парцел ІІІ. Установи по делото също, че след като ОП „***“ – Плевен е получил част от парцел ІІІ с площ 13 485 кв.м. по негово искане е издадена заповед № 1925/26.11.1964 г. на ОбНС Плевен за одобряване изменението на регулацията парцела чрез разделянето му парцел ІІІ за „***“ и парцел Х за „***“. Въз основа на заключението на тройната СТЕ и комбинираната скица към нея съдът приема за установено по делото, че парцел Х в стр. 615 по РП  от 1964 г. е в голяма степен идентичен с частта от 17 670 кв.м. от *** в стр. 615, предмет на уважения ревандикационен иск по гр.д. № 824/1994 г. на ПОС, респ. с образувания по-късно от тази част УПИ ХVІІ 652.664 в стр. *** по сега действащия РП и образувания след разделянето с договор за доброволна доброволна делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен с площ  77 388 кв.м. процесен ПИ с идентификатор ***с площ 16 692 кв.м.. Налице е неяснота по какъв начин е формирана разликата в площите на отделните парцели, но като съобрази, че регулационните промени обхващат период от 50 години, както и местоположението им на комбинираната скица, съдът приема, че разликата е допустима. 

         Съдът като съобрази представените по делото договори за суперфиция в полза на Районен *** Плевен, чиито правоприемник безспорно е ответника, както и заключението на вещите лица по приетата тройна СТЕ, съгласно което вещите лица не могат да направят категоричен извод относно наличието на идентичност между построените към 1964 г. в новобразувания парцел Х в стр. 615 по РП на гр. Плевен осем сгради и тези в договорите за суперфиция и приема за неоснователно възражението на ответника, че е собственик на тези осем сгради,  шест от които са безспорно идентични частично или изцяло с процесните имоти с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.5, ***.6, ***.7, ***.13, ***.4, ***.8, ***.10 и ***.11 въз основа на реализирано в срок право на строеж, учредено в полза на праводателя му Районен *** Плевен. Установи се по делото, че съгласно дворищната регулация по кадастралния план на града от 1937 г. имотите в *** /описван в н.а и като ***/ са отчуждени за „***“ на ***, но след като площта и границите на квартала са неясни, каквото е и описанието в нотариалните актове за суперфиция не може да се приеме, че същите касаят процесните имоти или част от тях, като по делото липсват представени писмени доказателства, които да изясняват спорните обстоятелства. При тези изводи съдът намира, че не следва да обсъжда възраженията на ищеца касаещи договорите за суперфиция, респ. събраните по делото доказателства в тази насока.

         При тези изводи и съобразявайки принципа на приращението по чл. 92 от ЗС, съдът намира, че по отношение на отчуждения от *** имот и построените в него преди и след 1964 г. сгради, представляващи самостоятелни обекти на ***, възстановяването на правото на *** се извършило по силата на закона - § 1 от ДР на ЗК /1991 г. отм./ при наличието на предпоставките за настъпване на реституционния ефект към датата на влизането на закона в сила, като провеждане на исковото производство по реда на чл. 1 т. 4 от ПМС № 192/1991 г. чрез предявяване на иск за *** срещу лицето, във владение на което се е намирал имота има отношение само към връщането на одържавеното и иззето имущество и условията, при които се осъществява това.

         Съдът съобрази обстоятелството, че страните са участвали в договора за доброволната делба от 18.12.2014 г. и са получили спорния ПИ в общ дял при равни права. Договорът за доброволна делба има за цел да ликвидира определена имуществена общност между съсобственици и да създаде на нейно място отделни имуществени права на всеки от съсобствениците върху реално определени обекти. В конкретният случай долбоволната делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен е ликвидирала съ***та между съсобствениците на отделни самостоятелни УПИ, които са били имоти с посочени пл. № в бившия *** в стр. *** по РП на гр. Плевен, като доброволната делба не би могла да породи повече права на съделителите върху новообразуваните имоти от тези, които са притежавали върху отделните имоти преди извършването й. Принципно, делбата, в която наред с всички съсобственици е участвало и лице, което няма права върху съсобствената вещ не е нищожна, но договорът за делба не поражда вещнопрехвърлителен ефект по отношение на право на *** върху имота, поставен в дял на несобственик. С договор за доброволна делба съсобствениците не могат да се разпореждат в полза на външно на съ***та лице, тъй като за действителността на разпоредителни сделки с имоти се изисква спазване на определена от закона нотариална форма за действителност съгласно чл. 18 от ЗЗД, а именно сделката да е извършена чрез отразяването й в нотариален акт.

         Съдът съобрази направените от ответника възражения за придобиване ***та върху ПИ и част от построените в него сгради въз основа на давностно владение, което по отношение на имота е продължило през периода от 2002 г. до датата на подаване на исковата молба, а по отношение на сградите от 2005 г. /от датата на съставяне на констативния нотариален акт в полза на ответника/ до датата на подаване на исковата молба и приема, че възраженията за ответника, касаещи ПИ са неоснователни, а възраженията касаещи сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.5, ***.6, ***.7, ***.13, ***.4, ***.8, ***.10 и ***.11 за придобиване право на *** при условията на чл. 79 ал. 1 от ЗС са основателни по следните съображения:

            Съгласно разпоредбата чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя,  като законът с разпоредбата на чл. 69 от ЗС установява презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, т.е. че упражнява само държане върху вещта по смисъла на чл. 68 ал. 2 от ЗС. Владението е фактическо състояние, което предпоставя кумулативното наличие на два елемента: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ и субективен - намерение за своене на вещта, като за осъществяването на владение е без значение дали владелецът има право или не да упражнява фактическата власт върху вещта. Владелецът може да упражнява владението лично или чрез трето лице – държател, като при предоставянето на ползването на вещта на наемател, последният има качеството на държател.  

         Въз основа на представените по делото приемо-предавателни протоколи от 2000 г. и 2003 г., подробно описани по-горе по делото съдът приема за установено по делото, че след приключване на спора по гр.д. № 824/1994 г. на ПОС, страните заедно са установили фактическа власт върху поземления имот и построените в него сгради, предмет на уважения ревандикационен иск, а от 2002 г. след сключване на споразумението между страните може да се приеме, че е налице съвладение. По делото липсват твърдения и доказателства през периода 2000 г. – 2017 г. ответникът да е владеел земята, т.е. ПИ изцяло с намерение да я свои, респ. доказателства същият да е придобил ***та върху земята въз основа на добросъвестно или недобросъвестно владение. Подписаните от страните споразумение през 2002 г. и договор за доброволна делба от 2014 г. не могат да доведат до различен извод, тъй като за придобиването на *** върху недвижим имот по давност е необходимо установеното владение върху имота да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и намерението на владелеца да е да държи имота като свой. Съдът приема, че придобивната дав­ност мо­же да е ос­но­ва­ние за въз­ник­ване на съ*** в хи­по­те­за, в която две или по­ве­че ли­ца съвмест­но са вла­де­ли чуж­да вещ или имот в пред­видения в закона дав­ностен срок, но не и в хипотезата, на която се основава ответника, при която съвладението е осъществявано едновременно със собственика на имота, в резултат на което е придобил ***та върху идеална част от имота. Законът допуска владение върху реална част от имот при наличие на останалите предпоставки на чл. 79 от ЗС да доведе до възникване на съ*** между владелеца и собственика на имота, но според съда е недопустимо владелецът да се позовава на владение върху идеални части от имот за да обоснове възражението си по чл. 79 от ЗС и за съ*** върху имота. При тези правни изводи съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет ПИ с идентификатор ***е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ответникът владее имота като съсобственик и отрича изключителната *** на ищеца върху имота, като се противопоставя на достъпа му до имота, поради което следва да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на ПИ и ответникът бъде осъден да отстъпи ***та и предаде владението върху него.

         С оглед основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на ПИ с идентификатор ***, съдът намира, че следва да разгледа допустимостта и основателността на направеното от ответника при условие на евентуалност възражение по чл. 72 ал. 3 от ЗС. В отговора на исковата молба ответникът се позовава на право на задържане по отношение на ПИ на основание чл. 72 ал. 3 от ЗС до заплащане на сумата от 87 540,52 лв., с която се е увеличила стойността на имота към момента при условията на чл. 72 ал. 1 от ЗС и сумата от 5 369,13 лв. за необходими разноски за запазване на имота. В допълнителната молба, депозирана по делото в изпълнение на указанията на съда /л. 730-749, том ІІІ/, ответникът е уточнил подобренията, направени в имота през периода 2005-2017 г. по 27 пункта, както и необходимите разноски, направени за имота през същия период по 24 пункта. Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 3 от ЗС до заплащане на одобренията и на разноските, добросъвестният владелец има право да задържи вещта. Такова право имат и приравнените на добросъвестния владелец купувач по предварителен договор и недобросъвестен владелец, който е направил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика. За да възникне правото на подобрения уредено в чл. 72 ал. 1 от ЗС е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: претендиращият да има качеството владелец, отговарящият на претенцията да е собственикът на подобрената вещ, да са направени разноски, които да повишават стойността на вещта и  тази увеличена стойност да съществува към момента на ликвидиране на отношенията. Необходими разноски са тези, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи, че ищецът чрез служителите си, извършващи ревизии, респ. чрез получаваните ревизионни доклади е бил запознат с извършваните от ответника ремонтни дейности в имота, а чрез сключваните споразумения и допускайки участието на ответника в договора за доброволна делба на поземления имот е признал извънсъдебно някакви негови права върху имота, съдът приема за установено по делото, че установената фактическа власт от ответника върху имота с намерение да свои идеална част от имота го приравнява на добросъвествен владелец по смисъла на чл. 72 ал. 3 от ЗС, тъй като ищецът е знаел за извършваните подобрения и не им се е противопоставил и в полза на ответника е възникнало правото да задържи имоти до заплащане на подобренията и необходимите разноски в него. Като съобрази заключението по приетата тройна СТЕ, изготвено от вещите лица инж. С., инж. И. и инж. С. /л. 1722-1746, том V/, както и  заключението на вещото лице И. по икономическата част от комбинираната СТИЕ /л. 1413-1450, том ІV/,  съдът приема, че от страна на ответника в процесния ПИ са извършени подобрения на обща стойност 44 328,90 лв., изразяващи се в направа на кабелно трасе, ограда – проектиране и изграждане, външен и вътрешен водопродод, ПУП. При съобразяване, че за извършване на част от подобренията е представена строителна документация или липсва документация, но подобренията съществуват към момента и са възприети от вещите лица като извършени,  като моментът на извършването им се установява от наличната при ответника и редовно водена счетоводна документация и документите кореспондират помежду си, съдът приема за неоснователни възраженията на ищеца за неизвършване на подобренията, в това число чрез оспорване истинността на представени по делото писмени доказателства, касаещи конкретните подобрения. От заключението на тройната СТЕ се установява, че според вещите лица направените от ответника разноски на стойност 2 612,99 лв., изразяващи се в направа на противопожарен водопровод представляват необходими разноски, но като съобрази, че вещите лица не са установили местоположението и съществуваването на противопожарния водопровод, т.к. се касае за скрити работи, приема, че претендираните разноски не са доказани като реално извършени от ответника. От заключението на вещото лице И. комбинираната СТИЕ се установява, че ответникът е заплащал данъци за декларираните имоти, както и е извършвал разходи за охрана, такса смет и др. на ПИ и сградите в него, поради което съдът приема, че оспорването на истинността на документите, касаещи тези разходи на ответника е извършено неуспешно от ищеца, но приема също, че тези разходи на ответника, респ. част от тях относима само към земята не съставляват необходими разноски, свързани със запазването на вещта без които тя би погинала или би се повредила. При тези правни изводи съдът приема, че следва да уважи частично направеното възражение от ответника по реда на чл. 72 ал. 3 от ЗС и да признае в негова полза правото да задържи ПИ с идентификатор ***до заплащане на описаните по-горе подобренията в имота на стойност 44 328,90 лв.. Възражението за разликата до претендирата сума от 87 540,52 лв. за направени в имота подобрения и за сумата от 5 369,13 лв. за необходими разноски за запазване на имота следва да бъде отхвърлено като недоказано и поради това неоснователно.

         Безспорно се установи по делото, че както сградите с идентификатори ***.1, ***и ***.3, така и сградите с идентификатори ***.5 и ***.6 не съществуват във вида, в който са отразени в КК, като първите три помежду си и четвъртата и петата помежду си са прикрепени една към друга по такъв начин, че не могат да бъдат отделени без съществено повреждане. По отношение на останалите спорни сгради по делото се установи, са самостостоятелни обекти на ***. Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените икономически експертизи и заключенията на вещите лица по единичната и тройна СТЕ, касаещи подобренията в спорните имоти, съдът приема за установено по делото, че снабдявайки се с констативен нотариален акт за *** през 2005 г., който е вписан в СВ – Плевен, ответникът е демонстрирал владение за себе си върху спорните сгради през периода от 2005 г. до 2017 г..  Безспорно се установи по делото, че ответникът е вписал сградите в счетоводните си регистри и инвентарните книги като ДМА, включил ги е в счетоводния си баланс,  декларирал ги  е и е заплащал данъци, като през целия период от 2005 г. до 2017 г. е отдавал сградите под наем, събирал е приходите от тях, извършвал е подобрения, ремонтирал ги е и ги е преустойвал, променял е предназначението им, извършвал е необходими разноски за тяхното запазване и т.н. Съдът приема, че освен от вписването на констативния нотариален акт в СВ ищецът е узнал за промяната на намерението, с което ответникът владее имота и от извършваните периодично финансови ревизии на ответника, тъй като служители на ищеца са извършвали проверки на заведените ДМА от ответника, в това число спорните сгради, начина на остойностяването им и включването им в баланса на ответника, начина на стопанисването им и използване на получените средства, документа за *** върху тях, които ревизионни доклади са ставали достояние на ръководството на ***, от което са били възложени Съдът намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца не се установява преди подаване на ИМ ищецът да е извършвал действия, с които да прекъсвал владението на ищеца, а напротив, от показанията на свидетелите на двете страни се установява, че за първи път служителите на ответника са посетили спорния имот през м. VІ 2018 г. и са принудени да го напуснат от служител на ответника. По делото не се доказа възражението на ищеца, че през периода от 2005 г. до 2008 г. спорните имоти са били владени от ищеца чрез звеното му *** – Плевен, закрито през 2008 г., което ги е отдавало под наем и събирало приходите от тях за издръжката си, като по делото липсват писмени доказателства в тази насока, а от показанията на разпитаните свидетели се установява, че нямат конкретни впечатления от сключвани договори за наем от *** – Плевен. От друга страна обстоятелството, че през този период имотите са отдавани под наем от ответника се установи по безспорен начин както от заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице В., така и от показанията на посочените от ответника свидетели. По делото се установи, че ищецът е вписал земята, заедно със спорните стради задбалансово към активите си след 2009 г., но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно за да се приеме, че ищецът се противопоставил на владението на ответника върху тях. Според съда цялостното поведение на ищеца, установено по делото заявява дезинтересиране от ***та върху спорните сгради за значителен период от време, тъй като имотите не са  декларирани като *** пред местната данъчна служба, не са заплащани данъци за тях, след получаване на ревизионните доклади през 2011 г. и 2016 г. ищецът не се предприел действия на противопоставяне по предвидения в закона ред на констатираните в тях владелчески действия на ответника, изразяващи се в извършвани ремонти, преустройства, отдаване под наем и др.. Съдът приема, че ищецът е бил собственик на спорните сгради, построени в собствения му имот, но е загубил ***та върху тях въз основа на установеното от ответника през периода 2005 г. – 2017 г. недобросъвестно давностно владение, осъществявано явно и необезпокоявано. Не следва да се обсъждат подробно представените от ищеца писмени доказателства във връзка с заявени от трети лица претенции за наемане на процесните сгради,  тъй като сами по себе си тези действия на третите лица нямат отношение към прекъсване на владението на ответника. При тези правни изводи съдът приема, че предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет имоти с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5, ***.6, ***.7, ***.8, ***.10, ***.11 и ***.13 се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда като се уважи възражението на ответника по чл. 79 ал. 1 от ЗС.

         Съдът приема, че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет имот с идентификатор ***.12 се основателен и доказан, като по отношение на ответника се признае за установено, че ищецът е собственик на сградата, построена в собствения му имот при условията на чл. 92 от ЗС и бъде осъден да отстъпи владението върху нея едновременно с предаването на владението върху земята.

         Предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет имот с идентификатор ***.14 се явява неоснователен и недоказан, тъй като от заключенията както на единичната, така и на тройните СТЕ по делото безспорно се установи, че сградата не съществува в имота.

         По разноските и дължимите държавни такси:

         С оглед частичното уважаване на исковете за *** при условията на чл. 78 ГПК, след компенсация ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2 986,28 лв.. Като съобрази, че ищецът до момента не е внесъл дължимата държавна такса, определена окончателно от съда по реда на чл. 70 ал. 3 от ГПК в размер на 2 644,08 лв., съдът приема, че същата следва да бъде събрана от ответника, а в полза на ищеца бъде присъдена разликата до дължимия размер на разноските в размер на 342,20 лв.. Съдът приема, че и двете страни не са представили доказателства за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в представения от ищеца договор за правна помощ няма отразено договорено и изплатено възнаграждение по делото, а от страна на ответника по делото са представени единствено пълномощни в полза на упълномощените адвокати и липсва договор за правна помощ и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения счита, че разноски за адвокатско възнаграждение в полза на страните не следва да бъде присъждано по компенсация.

         На основание чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 1 773,16 лв. съобразно уважения размер на възражение ответника за право на задържане до заплащане на подобрения в имота.

         Водим от горното, Съдът

Р е ш и:

 

         Признава за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представляван от председателя Е.А., че ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от председателя П. С.е  собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор ***, съгласно действащите КККР на град Плевен, одобрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изп. директор на ***, с площ от 16 691 кв. м., при граници имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, както  и на изградената в имота сграда с идентификатор № ***.12 по КККР, със застроена площ от ***. м., брой ***, предназначение: промишлена сграда.

 

         Осъжда на основание чл. 108 от ЗС ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представляван от председателя Е.А. предаде на ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от председателя П. С.владението върху поземлен имот, представляващ имот с идентификатор ***, съгласно действащите КККР на град Плевен, одобрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изп. директор на ***, с площ от 16 691 кв. м., при граници имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, както  и на изградената в имота сграда с идентификатор № ***.12 по КККР, със застроена площ от ***. м., брой ***, предназначение: промишлена сграда.

         ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 72 ал. 3 от ЗС, че ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представляван от председателя Е.А. има право да задържи поземлен имот, представляващ имот с идентификатор ***, съгласно действащите КККР на град Плевен, одобрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изп. директор на ***, с площ от 16 691 кв. м., при граници имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, *** и         *** до заплащане в него полза от страна на ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от председателя П. С.на сумата от 44 328,90 лв. за направени в имота подобрения, изразяващи се в направа на кабелно трасе, ограда – проектиране и изграждане, външен и вътрешен водопродод и ПУП, с които се е увеличила стойността на имота, като оставя без уважение искането на ***, гр. Плевен в останалата му част за признаване на право на задържане до заплащане на стойноста на подобрения в имота за разликата над сумата от 44 328,90 лв. до сумата от  87 540,52 лв. и необходими разноски в размер на 5 369,13 лв. като неоснователно и недоказано.

 

         отхвърля като неоснователни предявените от ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от председателя П. С.против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представляван от председателя Е.А. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на ***та и предаване на владението върху сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 23 кв. м., брой ***, предназначение: ***ова база; сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 684 кв. м., брой ***, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ от 18 кв. м., брой ***, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор ***.4, със застроена площ от 569 кв. м., брой ***, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор ***.5, със застроена площ от 588 кв. м., брой ***, предназначение: ***ова база; сграда с идентификатор ***.6, със застроена площ от 358 кв. м., брой ***, предназначение: ***ова база; сграда с идентификатор ***.7, със застроена площ от 638 кв. м., брой етажи 2, предназначение: административна, делова сграда; сграда с идентификатор  ***.8, със застроена площ от 425 кв. м., брой ***, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор ***.10, със застроена площ от 51 кв. м., брой ***, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор  ***.11, със застроена площ от 24 кв. м., брой ***, предназначение: сграда за битови услуги; сграда с идентификатор ***.13, със застроена площ от 496 кв.м., брой ***, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор ***.14, със застроена площ от 28 кв. м., брой ***, предназначение: промишлена сграда, всички изградени в изградени в поземлен имот, представляващ имот с идентификатор ***, съгласно действащите КККР на град Плевен, одобрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изп. директор на ***.

 

         Осъжда на основание чл. 78 от ГПК след компенсация ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представляван от председателя Е.А. да заплати на ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от председателя П. С.сумата от 342,20 лв. за направени по делото разноски.

 

         Осъжда ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представляван от председателя Е.А. да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 2 644,08 лв. върху уважената част от исковете, дължима на основание чл. 78 вр. чл. 70 ал. 3 от ГПК.

        

         Осъжда ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от председателя П. С.да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 1 773,16 лв. върху уважената част от възражението за право на задържане до заплащане на подобрения, дължима на основание чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                                                  Окръжен съдия: