Присъда по дело №1491/2022 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 2 |
| Дата: | 9 януари 2023 г. (в сила от 25 януари 2023 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20224110201491 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 28 ноември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НОХД № 1491/2022 год. по описа на ВТРС
Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу
И.А.Ц. - роден на *****, с постоянен адрес: ******, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН:
**********, затова, че на 28.06.2022 год. в гр. В.Търново, от служебно
помещение на ж.п. гара Велико Търново, отнел от владението на Р.И.И. от гр.
Горна Оряховица без нейното съгласие с намерение противозаконно да
присвои чужди движими вещи - 3 банкноти с номинал по 50 лв. и една
банкнота с номинал 10 лв. - всички вещи на обща стойност 160.00 лева, като
кражбата представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „ а“ и б. „б“ от НК.
В разпоредително заседание подсъдимия и неговия защитник правят
искане за разглеждане на делото по реда на особените правила – по Глава 27
от НПК „Съкратено съдебно следствие“.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалата Р.И.И..
Предвид обстоятелството, че подсъдимия и неговия защитник правят
изрично искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие, съдът след приключване на разпоредителното заседание незабавно
премина към разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и
предявено на подсъдимия обвинение. Счита, че същото е доказано по
несъмнен начин от фактите, наведени в процеса чрез обясненията на
обвиняемия по досъдебното производство, от показанията на разпитаните
свидетели, от фактите от протокола за оглед на местопроизшествие, иззетите
като веществени доказателства записи от камери за видеонаблюдение, както и
от приложените писмени доказателствени средства. Моли, подсъдимия да
бъде признат за виновен. Счита, наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено в близост и над минималния размер за този вид престъпления,
след което определеното наказание да бъде намалено с 1/3, предвид
провеждане на производството по този ред и задължението на закона, като му
бъде наложено наказание в размер от 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода.
Защитника на подсъдимият не оспорва фактите и авторството на
деянието. Моли съда, имайки предвид смекчаващите обстоятелства, както и
съдебното минало на подсъдимия, да постанови една присъда, която да бъде
към минимума и в най-благоприятен за подзащитния му размер.
Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение,
1
признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и съжалява за
постъпката си. Моли за минимално наказание.
От събраните в хода на делото и в хода на ДП доказателства, се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимия И.А.Ц. е с настоящ адрес ******. Същият е роден на
******. С начално образование. Не е женен. От години не работи. Осъждан за
извършени кражби с четиринадесет влезли в сила присъди в периода 2011 -
2022 г. Изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода, като с влязло в
сила на 20.02.2018 г. определение по ЧНД № 25/2018 г. му било наложено
едно общо, най-тежко наказание четири години лишаване от свобода
измежду определените по НОХД №№ 2632/2016 г. на PC - Плевен, 1804/2016
г. на PC - Габрово и 1192/2017 г. на ОС - Плевен за извършени продължавани
престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 249, ал. 1, пр. 1 от НК.
Определеното общо наказание на осн. чл. 24 от НК било увеличено с 1 година
и към него присъединено наказанието глоба от 100 лв. Общото наказание
изтърпял на 02.04.2021 г. С влязла в сила на 27.06.2022 год. присъда по НОХД
№ 1027/2021 г. на PC - Габрово бил осъден за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и„б“ и чл. 26, ал. 1 от НК на наказание две години и осем месеца
лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК му било наложено
едно общо, най-тежко наказание измежду определените по настоящото и
НОХД №№ 194/21 г. на PC — Поморие и 4626/2021 г. на PC - Варна, а
именно две години и осем месеца лишаване от свобода. Понастоящем
изтърпява това наказание в Затвора гр, Ловеч.
Пострадалата Р.И.И. от около 6 години работи на длъжност
„ръководител движение“ с местослужене жп гара Велико Търново. На
28.06.2022 г. И. била на работа за времето от 07:00 часа до 19:00 часа. През
по-голямата част от работното време, И. се намирала в т.нар. апаратно
помещение. Това помещение има два входа/изхода - единият излиза направо
на перона на гарата, а другият на паркинга на жп гарата. Като разположение
спрямо посоките запад-изток. Същият ден заедно с И. в апаратното
помещение изпълнявал служебните си задължения и стрелочникът М.П..
Около 14:52 часа М.П. се намирал извън апаратното помещение, за да
си направи дежурния обход. И. останала сама и влязла за кратко в сервизното
помещение в съседство до апаратното.
По това време подсъдимият Ц. се намирал на ЖП гара Велико Търново
и наблюдавал обстановката. Възползвайки се, че в помещението нямало
никого, хладнокръвно влязъл и от раницата на стола на И. бързо извадил
портфейла й, веднага го отворил, извадил наличните банкноти - 3 по 50 лв. и
1 от 10 лв., нейна собственост и в движение го хвърлил на пода в
помещението на излизане през вратата към паркинга. С парите у себе си,
подсъдимият спокойно се отдалечил по посока на пункта за вторични
суровини - кръстовището с улицата, водеща в единия край към ВТУ „Св. Св.
2
Кирил и Методий“, а в другия - към магазин „Технополис“. Пострадалата
чула шума от тряскане на вратата, водеща към паркинга и веднага влязла в
апаратното. Вдигнала портфейла си и установила, че са взети всичките й
банкноти и веднага излязла през същата врата. Забелязала отдалечаващия се
Ц.. Веднага извикала „Стой, върни ми парите“. Подсъдимият се обърнал,
погледнал я и побягнал. И. веднага се обадила на тел. 112 и подала сигнал за
кражбата и дееца. Полицейските служители незабавно започнали оперативно-
издирвателни мероприятия за разкрИ.е извършителя.
Междувременно подсъдимият Ц. стигнал до почивната база „Света
гора“, където решил, че най-бързо и безопасно ще се укрие. В базата се
срещнал с домакина- свидетелят И.В.. Попитал дали ще може да остане и да
пренощува в базата, като заявил, че разполага с достатъчно пари -
демонстративно се потупал по джоба с думите „Ще платя двойно“. Тъй като
имал много татуировки на лицето и заявил, че няма документ за самоличност,
В. му отказал настаняване и му предложил да му извика такси, което да го
откара в града, за да си намери къде да пренощува. Обадил се на централата
на „Алекс ОК“, и на място пристигнало такси с водач - свидетелят А.С.С..
Подсъдимият Ц. се качил и поискал да бъде откаран до кооперативния пазар.
По това време вече полицейският служител - св. П. М. бил получил
информация, че лице, отговарящо на описанието на извършителя, тръгнало с
такси и се обадил на водача С. да го остави, където лицето посочи, за което да
го уведоми. На таксиметровия шофьор също му направили впечатление
множеството татуировки по лицето на клиента му. С. оставил подсъдимия Ц.
в началото на Кооперативния пазар в гр. Велико Търново. Ц. му платил с
едната банкнота от 50 лв. и таксиметровия шофьор му върнал 44 лв., като
своевременно уведомил полицейския служител М.. Последният веднага
отишъл на Кооперативния пазар и открил подсъдимия Ц. седнал на маса пред
пункт на Еврофутбол с представител на криминалния контингент от гр.
Велико Търново и две жени. Поканил го за изясняване на случая в РУ - В.
Търново като Ц. тръгнал без да се противопоставя.
При извършен обиск в Ц. е установена личната му карта, калъф за
документи, в който са установени две банкноти с номинал 50 лева и четири
банкноти с номинал 10 лева и монети. При задържането на лицето за 24 ч., в
обяснението си същият признава за извършената от него кражба на пари от
портмоне от помещение на жп гарата.
Двете банкноти с номинал от 50 лева са иззети с протокола за личен
обиск на лицето при задържането му и са приобщени към материалите по
досъдебното производство като ВД с приемо-предавателен протокол като в
последствие с разрешение на наблюдаващия прокурор са върнати с разписка
на пострадалата.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от събраните на досъдебното производство доказателства: самопризнанията
на И. Ц. в хода на ДП и самопризнанията му в хода на съдебното следствие
3
като подсъдим; от разпитаните на ДП свидетели А.С.С., И. Д.Н., Г.П.С. и П.
И.ов М., протоколи за обиск и доброволно предаване, оглед на веществени
доказателства, както и от всички останали приложени по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимият И.А.Ц. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 29, ал.1, б. „ а“ и б. „б“ от НК, доколкото на 28.06.2022 год. в гр.
В.Търново, при условията на опасен рецидив, от служебно помещение на ж.п.
гара Велико Търново отнел от владението на Р.И.И. от гр. Горна Оряховица
без нейното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи - 3 банкноти с номинал по 50 лв. и една банкнота с номинал 10
лв. - всички вещи на обща стойност 160.00 лева. Ц. е прекъснал фактическата
власт на собственика Р.И.И. от гр. Горна Оряховица и осъществил собствена
фактическа власт с отдалечаване и разпореждане с част от предмета на
престъплението - движими вещи, а именно 3 банкноти с номинал по 50 лв. и
една банкнота с номинал 10 лв. Парите имат юридическото качество да са
чужди, доколкото не са принадлежали на Ц.. Безспорно отнемането е без
съгласието на И., доколкото същата е отсъствала от помещението и не е
имала възможност да изкаже такова. Доказано по делото се явява, че
кражбата представлява опасен рецидив по см. на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от
НК, доколкото обвиняемият е осъждан два пъти на наказания лишаване от
свобода повече от една година, изтърпени ефективно, за тежки умишлени
престъпления от общ характер и не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30 от
НК от изтърпяването им.
От субективна страна подсъдимия Ц. е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им. Доказана е и специалната цел - намерението
противозаконно да се разпореди с предмета на престъпление, доказан чрез
заплащане на таксито с едната банкнота.
Като призна за виновен подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата
собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен
начин.
Обществената опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е,
че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с
4
правовия ред в страната ни, но причиненият престъпен резултат не се
отличава с особена тежест.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието му за установяване на
обективната истина и критично отношение към извършеното, ниската
стойност на отнетите вещи, както и обстоятелството, че по-голямата част от
тях са върнати на пострадалата. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете миналите осъждания на подсъдимия. При това, съдът не взе предвид
осъжданията на Ц., които определят възприетата от съда квалификация на
деянието, като такова извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извода за
прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК (съответно чл. 58а, ал. 4 от НК).
При това положение, съдът отчитайки смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, счете, че най-подходящо наказание за Ц. е такова към
минимума предвиден за това престъпление, а именно - лишаване от свобода в
размер на две години. След като определи това наказание, съдът изхождайки
от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, приложи разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК, като намали така определеното наказание с една трета и наложи
на И.А.Ц. наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца, което да изтърпи при първоначален “Строг” режим. В настоящия
случай разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима, тъй като Ц. е
извършил деянието при условията на опасен рецидив и към момента на
деянието вече е бил осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е
съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще изиграе своята
роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и
добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
5