№ 31
гр. ХАСКОВО, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20245600900089 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7076/ 18.07.2024 г.,
подадена от Национална агенция за приходите – гр. София, с която са предявени обективно
съединени искове против „Аква Конструкт Груп“ ЕООД гр. Хасково с правно основание чл.
79 вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 112, ал. 1 от ЗОП за сумата от 69 545,10 лв., представляваща
договорена между страните неустойка при неизпълнение на сключения между тях договор №
159/06.12.2022 г. и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2024 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът НАП - гр. София твърди, че след проведена обществена
поръчка по реда на ЗОП на 06.12.2022 г. между него и ответника „Аква Конструкт Груп“
ЕООД в качеството на изпълнител бил сключен договор с предмет „Извършване на текущ
ремонт на покрив, обновяване на работни помещения, находящи се на седми (последен)
етаж и ремонт на санитарни помещения в сграда на ЦУ на НАП с адрес ****. Твърди, че с
писмо изх. № Е-12-00-163 #6/29.09.2022 г. на ЦУ на НАП уведомила изпълнителя, че е
осигурено финансиране изпълнението на поръчката и договорът ще започне своето
изпълнение след подписването му. Твърди, че с писмо изх. № Е-12-00-163 #6/29.06.2023 г. е
уведомил изпълнителя, че представената от него гаранция е изтекла и следва да представи
валидна гаранция, обезпечаваща изпълнението на договора със срок на валидност до 30 дни
след подписване на протокола по чл. 3, ал. 1 от договора. Въпреки отправеното писмо,
такава гаранция не била представена, което сочело на липса на воля за изпълнение на
предмета на сключения договор. Изпълнителят не представил план на изпълнението и
изобщо не бил започнал изпълнението на договорените СМР – нямало подписан протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа –
образец 2; не бил представен конкретен график, от който да е видно какъв е планът за
изпълнение и дали изобщо има такъв. Въпреки че в договора не бил посочен срок, в който
планът следва да бъде представен на възложителя, всеки разумен и обективно подходящ
срок, в конкретния случай почти година след сключване на договора, бил изтекъл. Ищецът
допълва, че следвало да се има предвид и друго обстоятелство – част от подлежащите на
изпълнение СМР били външни (ремонт на покрива) и наличието на подходящи атмосферни
1
условия било от изключителна важност за качественото им извършване, а към момента на
отправяне на волеизявлението за разваляне на договора от страна на НАП (30.10.2023 г.)
метеорологичните условия вече не били подходящи както за започването, така и за
изпълнението на тези СМР.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от договора при пълно или частично неизпълнение от
страна на изпълнителя възложителят имал право едностранно да развали договора. С писмо
изх. № Е-12-00-163 #11/30.10.2023 г. на ЦУ на НАП възложителят уведомил изпълнителя със
7-дневно предизвестие, че счита договора за развален поради неизпълнението му от страна
на изпълнителя. На основание чл. 12, ал. 1 изпълнителят дължал неустойка в размер на 20%
от стойността на договора без ДДС по чл. 4, ал. 1 в размер на 69 545,10 лв. по банковата
сметка на НАП. Писмото било получено от изпълнителя на 30.10.2023 г., но в посочения 14-
дневен срок не постъпил отговор от изпълнителя, нито сумата била заплатена. Предвид
наличието на установено виновно неизпълнение от страна на изпълнителя за същия
възниквало задължението да заплати на НАП като възложител стойността на определената
договорна неустойка.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Аква Конструкт
Груп“ ЕООД гр. Хасково да му заплати сумата от 69 545,10 лв., представляваща договорена
между страните неустойка при неизпълнение на сключения между тях договор за
обществена поръчка № 159/06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Аква
Конструкт Груп“ ЕООД. Ответникът оспорва подадената искова молба. Твърди, че не е
налице неизпълнение на договора от негова страна, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2 от договора
изпълнението било отложено на основание чл. 114 от ЗОП и следвало да започне след като
изпълнителят бъде уведомен от възложителя за осигурено финансиране за изпълнението на
поръчката. До момента изпълнителят не бил уведомен от възложителя, че е осигурено
финансиране за изпълнение на поръчката, поради което и за него не било възникнало
задължение да изпълнява договореното.
Оспорва да е получил писмо изх. № Е-12-00-163 #6/29.09.2022 г. на ЦУ на НАП, че е
осигурено финансиране за изпълнение на поръчката. Твърди, че дори ако такова писмо е
налице, то това уведомяване нямало действие, тъй като било изпратено близо два месеца
преди да бъде подписан договора между страните. Преди да е възникнало правоотношение
между страните подобно уведомяване не можело да породи каквито и да е правни
последици.
Твърди, че не е неизправна страна по договора, но дори да се приемело, че е налице
неизпълнение, то възложителят следвало да даде подходящ срок за изпълнение. В случая
това не било направено. Планът за изпълнение на СМР следвало да бъде окончателно
одобрен от възложителя в срок до подписване на протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Ищецът като възложител
обаче не бил отправил покана до изпълнителя за откриване на строителна площадка,
следователно, срокът за представяне на плана за изпълнението на СМР и одобрението му от
възложителя не бил изтекъл и не било налице твърдяното неизпълнение на съответното
задължение.
Според ответника, причината за развалянето на договора не било неизпълнението от
негова страна, а отпадането на необходимостта от извършването на ремонтни действия, в
подкрепа на което било обстоятелството, че до момента не е открита нова обществена
поръчка за извършване на тези СМР, въпреки наличието на подходящи метеорологични
условия и осигурено финансиране.
2
Възложителят прекратил договора, без да даде подходящ срок за изпълнение. Също
така не се твърдяло от ищеца необходимостта от изпълнение на СМР да е отпаднала и
изпълнението да е станало безполезно за възложителя, за да се премине към директно
прекратяване на договора, съгласно чл. 87 ЗЗД.
Възразява относно размера на претендираната неустойка, но без да отправя изрично
искане за намаляване на същата поради прекомерност. Счита, че в този случай уговорената
между страните неустойка значително надхвърля размера на вредите, които кредиторът бил
претърпял. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В допълнителна искова молба ищецът подчертава, че с поканата за сключване на
договора, отправена с писмо изх. № Е-12-00-163 #6/29.09.2022 г. на ЦУ на НАП, е уведомил
изпълнителя, че е осигурено финансирането. Писмото било изпратено чрез ЦАИС „ЕОП“ в
14:16 часа, като видно от платформата е прочетено от изпълнителя на 30.09.2022 г. в 09:33
часа. На 10.10.2022 г. в 17:39 часа до изпълнителя било изпратено ново съобщение с молба за
обратна връзка на какъв етап е събирането на документи. Едва на 27.10.2022 г., също чрез
платформата, изпълнителят е изпратил отговор, като е приложил подписано писмо, с което
моли възложителя за удължаване на срока за предоставяне на документите за сключване на
договор поради наличие на изискуеми задължения към НАП. В същото писмо изпълнителят
сам посочва, че поканата за сключване на договор е получена от него. Обстоятелството, че
финансирането е осигурено, било потвърдено още веднъж към датата на сключване на
договора, като в чл. 2, ал. 2 от раздел II, в бележка под линия било отбелязано, че
„изпълнителят е уведомен, че финансирането е осигурено, с поканата за сключване на
договора (писмо изх. № Е12 – 00 – 163#6/29.09.2022 г. на НАП, във връзка с което
изпълнението на договора следва да започне след неговото сключване“.
Задължението за представяне на план от страна на изпълнителя по никакъв начин не
било обвързано с насрещно задължение на възложителя да го уведоми за откриване на
строителна площадка, и в тази връзка последното не било предпоставка за представянето от
страна на изпълнителя на план. Единственото условие по договора било планът да бъде
одобрен от възложителя до откриване на строителната площадка.
Оспорва твърдението на ответника,че не е получил това писмо, тъй като между тях
била разменена кореспонденция, в която управителят на ответното дружество изрично
посочвал, че е получил покана за сключване на договор. От приложената разпечатка от
кореспонденцията с г-н А. – управител на ответното дружество, осъществявана в
платформата ЦАИС ЕОП, била видна пълната пасивност от страна на изпълнителя по повод
на голяма част от отправените до него писма, включително и по отношение на писмото за
разваляне на договора. Изпълнителят почти не участвал в писмената комуникация,
провеждана в ЦАИС ЕОП, въпреки задължението по чл. 9к, ал. 3 ППЗОП потребителите на
платформата да следят профилите си в нея за наличието на съобщения и документи.
Дори и да се приемело, че със заявлението за разваляне на договора не е даден срок
за поправяне на изпълнението, съгласно чл. 87, изречение второ ЗЗД, кредиторът можел да
заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти. Въпреки че изявлението за разваляне не съдържало срок за
изпълнение, това не било пречка да породи последиците на разваляне на договора с
изтичане на обективно подходящия срок, в който ответникът не е започнал изпълнение или
не е предложил, че ще започне такова, нито в даденото 7-дневно предизвестие, нито до
подаване на исковата молба. Но дори и да се приемело, че договорът не е развален в
предвидения в чл. 87 ЗЗД ред, следвало да се има предвид, че на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД
при договорите за услуга и за строителство е приложимо и едно особено разваляне.
Съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок
3
работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може
да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. В тази хипотеза
възложителят можел да развали договора при очаквано (предвидимо) бъдещо неизпълнение.
Фактите по случая сочели, че у възложителя имало увереност за подобно неизпълнение и
това не се опровергавало от действията на изпълнителя.
Неустойката по договора имала обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. При наличие на пълно неизпълнение, каквото било в случая, изпълнителят
следвало да плати размера на уговорената неустойка, без оглед на това дали реално
настъпилите вреди са в по-малък или по-голям размер. Отправеното възражение за
прекомерност на уговорената неустойка било недопустимо, тъй като съгласно чл. 309 ТЗ
възможността да се намали неустойката като прекомерна важало само по отношение на
нетърговци.
В срок е постъпил допълнителен отговор от „Аква Конструкт Груп“ ЕООД по
допълнителната искова молба, с който поддържа подадения писмен отговор и направените
възражения. Поддържа твърдението си, че изпратената покана за сключване на договор с
писмо изх. № Е – 12 – 00 – 163 #6/29.09.2022 г. на ЦУ на НАП не представлява надлежно
уведомяване за осигурено финансиране и не поражда правни последици. Това писмо касаело
„сключване на договор за изпълнение на обществена поръчка“. Следващото писмо,
изпратено девет месеца по-късно, с изх. № Е – 12 – 00 – 163# 10/29.06.2023 г. касаело
промяна на координатор и предоставяне на валидна гаранция, обезпечаваща изпълнението.
Тези писма не касаели осигуреното финансиране, твърдяното от ищеца в исковата молба
пълно неизпълнение и липса на представен план за изпълнение на СМР и необходимостта от
започване изпълнението на възложените дейности. Осъществяването на кореспонденция по
повод на вече действащ договор не било предвидено да се извършва чрез платформата. В чл.
24 от договора се предвиждало, че всички съобщения между страните във връзка с него
следва да бъдат в писмена форма и да се изпращат/получават на посочените адреси.
Относно вмъкнатия в договора за обществена поръчка текст в бележка под линия, че
финансирането е осигурено, следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 4 ЗОП,
който предвиждал, че договорът за обществена поръчка трябвало да съответства на проекта
на договор, приложен в документацията. Съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложителят или
упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.
Позовавайки се на тази разпоредба, ответникът твърди, че възложителят имал задължение да
покани изпълнителя за съставянето и подписването на протокол обр. 2, съгласно Наредба №
3/31.07.2023 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като по този
начин определи срок за представянето на план за изпълнението на СМР, съдържащ и
описаните в чл. 2, ал. 6 от договора графици, които могат да бъдат изготвени след като
датата на откриване на строителната площадка бъде известна. Относно възражението за
прекомерност на неустойката ответникът посочва, че страната, която претендирала
заплащането на неустойка имала доказателствена тежест да докаже, че претенциите й не са
прекомерни.
По фактическата обстановка и доказателствата:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
Сключен е договор № 159/06.12.2022 г. между Национална агенция за приходите –
гр. София, в качеството й на възложител, и „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, съгласно който възложителят възлага на изпълнителя изпълнението на
обществена поръчка с предмет текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ на
административна сграда, предоставена за управление на НАП, с адрес: ***. Предвидено е,
че текущият ремонт включва ремонт на покрива на сградата, обновяване на помещения,
4
находящи се на 7 (последен) етаж в сградата, ремонт на всички санитарни помещения в
сградата, укрепване на стоманобетонния корниз на сградата, преглед на мълниезащитната
инсталация и други СМР, съгласно Техническите спецификации, Техническото предложение
и Ценовото предложение на изпълнителя, вкл. КСС, съставляващи съответно приложения
№№ 1, 2 и 3 към договора и представляващи неразделна част от него. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора специфичните изисквания към изпълнението на СМР се съдържат в Техническите
спецификации – Приложение № 1 към настоящия договор. Срокът за изпълнение е 120
календарни дни, като този срок започва да тече от датата на подписване на протокол образец
2, съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. В чл. 2, ал. 2 страните са приели, че изпълнението на договора е отложено
на основание чл. 114 от ЗОП следва да започне след като изпълнителят е уведомен от
възложителя за осигурено финансиране за изпълнението на поръчката, в случай, че същото е
получено до изтичане на 3 месеца от датата на подписване на настоящия договор. След
сключване на договора изпълнителят се задължава да представи на възложителя план за
изпълнението на СМР, който следва да бъде окончателно одобрен от възложителя в срок до
подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа – образец 2. Договорено е, че за изпълнение на възложената работа
възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 347 725,50 лв. без ДДС –
общата стойност на извършените СМР.
Изпълнителят се задължава да изпълни всички СМР качествено, в срока по чл. 2, ал.
1 и съгласно изискванията на Възложителя, посочени в „Технически спецификации“ –
Приложение № 1 към договора, при спазване на действащото законодателство,
нормативната уредба в областта на строителството и утвърдените стандарти за качество.
Предвижда се, че работите следва да се извършват без да се възпрепятства работният процес
в сградата и съгласно плана по чл. 2, ал. 6 от договора.
Възложителят има задължение да окаже на изпълнителя необходимото съдействие за
осъществяване на всички договорени СМР, да приеме изпълнението и да заплати на
изпълнителя уговореното възнаграждение.
При пълно неизпълнение на възложената работа изпълнителят дължи неустойка в
размер на 20 % от стойността без ДДС на договореното възнаграждение по чл. 4, ал. 1, а при
частично неизпълнение – неустойка в размер на 10 % от стойността без ДДС. Страните си
запазват правото да търсят по общия ред обезщетение за причинени вреди в по-голям размер
от този на уговорените с договора неустойки и обезщетения.
Възложителят има право едностранно да развали договора в няколко отделни
хипотези, описани изчерпателно в чл. 18:
-при пълно или частично неизпълнение (включително лошо или забавено
изпълнение) от страна на изпълнителя;
-при отпадане на основанията за изпълнение на договора в резултат на съществена
промяна в обстоятелствата по причини, които възложителят не е могъл да предвиди или
предизвика, като в този случай не се дължат неустойки;
-при невъзможност да осигури финансиране за изпълнението на договора, като в
този случай възложителят не дължи на изпълнителя неустойки или обезщетения, а му
заплаща само дължимото възнаграждение за извършеното до момента на прекратяването
изпълнение, прието от възложителя;
-при започване на процедура по ликвидация на изпълнителя;
-при откриване на производство за обявяване в несъстоятелност на изпълнителя,
както и при обявяване в несъстоятелност на изпълнителя;
Уговорено е, че при разваляне на договора при условията на чл. 87 – 88 ЗЗД
изправната страна е длъжна да отправи 7-дневно писмено предизвестие до другата страна.
5
Съгласно т. 3, раздел II „Изисквания към изпълнението“ от Техническата
спецификация към договора строително-ремонтните дейности следва да бъдат извършени,
като не се възпрепятства работния процес на служителите на НАП и за целта изпълнителят
съставя график за извършване на дейностите, който следва да се представи на координатора
по договора до деня на подписването на акт образец № 2 за предаване на съответната
строителна площадка.
Съгласно раздел III „Финансови условия и плащане на възнаграждения“ от
Техническата спецификация разходите за изпълнение на обществената поръчка са
предвидени като необезпечен ангажимент и необезпечен финансов ресурс по чл. 114 ЗОП.
При наличие на сключен договор за изпълнение на поръчката, всяка от страните може да
поиска прекратяването му без предизвестие, след изтичане на тримесечен срок от
сключването му, ако в този срок не е осигурено финансиране.
С писмо изх. № Е – 12 – 00 – 163 #6/29.09.2022 г. ищецът уведомява ответника, че
във връзка с проведена обществена поръчка и определянето му за изпълнител по договора
решението е влязло в сила на 27.09.2022 г. и писмото следва да се счита за покана за
сключване на договора. Ищецът е описал какви документи са необходими за сключване на
договора. Писмото е изпратено чрез ЦАИС ЕОП на 29.09.2022 г., получено от ответника на
30.09.2022 г. Впоследствие, отново чрез ЦАИС ЕОП ищецът е изпратил до ответника писмо
на 10.10.2022 г., с което е отправена молба за обратна връзка на какъв етап е ответника със
събирането на документите с оглед предстоящото сключване на договора за обществена
поръчка. На 12.10.2022 г. ответникът е изпратил чрез ЦАИС ЕОП уточнение, че документите
за сключване на договор са почти готови. Ответникът е изпратил отговор на 27.10.2022 г., в
който посочва, че е налице временна пречка – дружеството има задължения към НАП, които
не попадат в хипотезата на чл. 54, ал. 5 ЗОП, което възпрепятства подписването на договор в
предоставения срок, като тези задължения ще бъдат погасени до 15.11.2022 г. и се отправя
молба за удължаване на срока за представяне на документи до 18.11.2022 г. На 19.11.2022 г.
ответникът изпраща друго писмо, ведно с документите за сключване на договор, като
посочва, че те ще бъдат изпратени и в оригинал. На 06.12.2022 г. ответникът е върнал отново
чрез електронната платформа подписан договор.
С писмо изх. № Е–12–00–163 #10/29.06.2023 г. възложителят уведомява
изпълнителя, че считано от 14.06.2023 г. е определено друго лице като координатор, който
следи за цялостното изпълнение на извършваните СМР по договора. Също така
изпълнителят е уведомен, че представената гаранция за изпълнение е с изтекъл срок и е
необходимо да се представи нова гаранция.
С писмо изх. № Е-12-00-163 #11/30.10.2023 г., изпратено чрез ЦАИС ЕОП,
възложителят уведомява изпълнителят, че не е представена изисканата и дължима гаранция,
която да обезпечава изпълнението на договора. Също така изпълнителят не представил и
план за изпълнение на СМР съгласно изискванията на чл. 2, ал. 6 от договора. Към датата на
изготвяне на писмото изпълнението на договора не било започнало още и не бил представен
конкретен график, а освен това нямало и подписан протокол образец 2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Възложителят
посочва в писмото си, че според него непредставянето на план се явявало пряко
неизпълнение на задължение по договора, водещо в крайна сметка и до пълното му
неизпълнение. Позовава се на чл. 18, ал. 1, т. 1 и заявява, че писмото следвало да се счита за:
7-дневно писмено предизвестие за разваляне на договора на основание чл. 18, ал. 2
от същия във вр. чл. 18, ал. 1, т. 1;
покана на основание чл. 12, ал. 1 в срок до 14 дни от получаване на писмото да се
заплати неустойка в размер на 20 % от стойността на договора без ДДС в размер на
69 545,10 лв. по посочена банкова сметка на НАП.
6
Правни изводи:
Сключеният между страните договор за обществена поръчка с обект строителство
съдържа елементи от договора за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, включително
задължението за ищеца, като изпълнител, да изработи нещо, като изпълни работата така, че
тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение (чл. 258 и чл.
261, ал. 1 от ЗЗД). Дейността по строителството е законодателно регламентирана като
осъществявана под надзора на държавни и общински органи, при последователно актуване в
хода на строителния процес по реда на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството за удостоверяване спазването на изискванията към
строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ.
Неустойката по смисъла на чл. 92 ЗЗД може да има различни видове и да изпълнява
различни функции в зависимост от начина, по който е уговорена в договора. Ако длъжникът
е задължен да престира нещо допълнително заедно с дължимото, тогава неустойката е за
забавено изпълнение. А ако длъжникът е длъжен да обезщети изцяло всички вреди от
неизпълнението, тогава е налице неустойка за пълно неизпълнение.
Анализът на клаузите в процесния договор между страните показва, че всъщност са
уговорени и двата вида неустойка. В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорена неустойка за пълно
неизпълнение в размер на 20 % от стойността без ДДС на договореното възнаграждение. В
чл. 12, ал. 2 – 6 от договора са уговорени отделни хипотези на неустойка за частично
неизпълнение – забавено или неточно в качествено и количествено отношение изпълнение.
Ищецът основава претенцията си на чл. 12, ал. 1 от договора, т.е. претендира неустойка за
пълно неизпълнение в размер на 69 545,10 лв. без ДДС.
Общото принципно положение на чл. 69, ал. 1 ЗЗД е, че задължението е изискуемо
веднага с възникването му – ако няма изрично посочен от страните по договора срок, се
дължи веднага. В тази хипотеза кредиторът може веднага да изисква изпълнението, но също
така и длъжникът може веднага да пристъпи към изпълнение. Все пак в реалния граждански
оборот това общо правило намира приложение, като налага кредиторът да обяви на своя
длъжник, че иска да получи изпълнение, а това може да се извърши само чрез покана, в
която следва да се даде един достатъчен и подходящ срок за изпълнение съобразно
конкретните обстоятелства и принципа за добросъвестността. Следва да се провежда разлика
между момента на поискването и момента на изпълнението – кредиторът може веднага да
поиска изпълнение, но в самото искане кредиторът може да посочи, че иска престиране след
определен брой дни, седмици, месеци и т.н. Не следва винаги да се поставя знак за
равенство между безсрочно задължение и задължение, което е веднага изискуемо. Именно
поканата определя момента, в който задължението следва да се изпълни. По този начин
задължението, което първоначално е било безсрочно по силата на договорната клауза,
впоследствие се превръща в задължение с определен срок за изпълнение с изпращането и
получаването на поканата. Обективно погледнато, длъжникът може и преди получаване на
поканата да изпълни, ако не съществуват други пречки за това (напр., непреодолима сила).
Но с получаването на поканата на него вече му се дава един обвързващ срок с
произтичащите от това последици. Ако длъжникът не изпълни преди получаване на
поканата, той не може да изпадне в забава. Но ако не изпълни след като вече е получил
поканата, тогава той изпада в забава. В това е и една от основните функции на поканата по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
За да се даде отговор на спорния въпрос относно дължимостта на неустойката,
повдигнат в настоящото производство, следва да се прецени какъв е характера на
задълженията и тяхното неизпълнение – какъв е срока за тяхното изпълнение, в чия полза е
уговорен срока, кога задължението е изпълняемо и кога е изискуемо, кой може да поиска
изпълнение и кой изпада в забава.
В настоящия случай предмет на обществената поръчка е извършването на текущ
7
ремонт на административната сграда на НАП, а съгласно чл. 151, ал. 1 ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.
Клаузите на договора показват, че по характера си това е двустранен договор, тъй
като възникват взаимни права и задължения за всяка от страните по него. Установява се, че
взаимните права и задължения възникват последователно – упражняването или
изпълнението на всяко от тях води до възникването на следващото.
Първо, възложителят се задължава да уведоми изпълнителя за осигурено
финансиране за изпълнението на поръчката, в случай, че същото е получено до изтичане на
3 месеца от датата на подписване на настоящия договор. На следващо място, изпълнителят
се задължава да представи на възложителя план за изпълнението на СМР, който следва да
бъде окончателно одобрен от възложителя в срок до подписване на протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа – образец 2. На
следващо място, подписване на самия протокол – образец 2. И на последно място, започване
на строително – монтажните работи, със съставяне на съответните актове и протоколи на
всеки завършен етап от строителството до въвеждане в експлоатация включително.
С писмо изх. № Е – 12 – 00 – 163 #6/29.09.2022 г. ищецът уведомява ответника, че
във връзка с проведена обществена поръчка и определянето му за изпълнител по договора
решението е влязло в сила на 27.09.2022 г. и писмото следва да се счита за покана за
сключване на договора. Ищецът е описал какви документи са необходими за сключване на
договора. Писмото е изпратено чрез ЦАИС ЕОП на 29.09.2022 г., получено от ответника на
30.09.2022 г.
В писмото изрично не е отбелязано, че е осигурено финансиране за проекта.
Доводите на ищеца, че в бележка под линия е отбелязано, че изпълнителят е уведомен, че
финансирането е осигурено с поканата за сключване на договора от 29.09.2022 г. и
изпълнението на договора следвало да започне веднага след неговото сключване, не се
подкрепят от съдържанието на писмото. В него се посочва единствено, че ответното
дружество е определено за изпълнител и трябва да предостави определени документи, както
и гаранция за изпълнение. Но в самото писмо липсва изрично уведомяване на изпълнителя,
че е осигурено финансиране на проекта. Бележката под линия няма самостоятелно правно
значение – тя само препраща към писмото от 29.09.2022 г., разменено между страните. Тази
роля на препращане изключва бележката под линия да има самостоятелно значение и сама
по себе си тя не може да обуслови извод, че изпълнителят е бил уведомен за осигуреното
финансиране на проекта. Тази бележка би могла да обуслови подобен извод, само ако
нейното препращане бъде подкрепено със съдържанието на писмото от 29.09.2022 г., но то
има различен смисъл. Уведомяването на кандидат в процедура по ЗОП, че е определен за
изпълнител и следва да представи документи за подписване на договора, не е равнозначно
по съдържание на изявление, че е осигурено финансиране. Изпращането на това изявление,
респ. размяната на изявления между двете страни, е уредено в договора и произтича от него.
Следователно, трябва първо договорът да бъде подписан и едва тогава да се пристъпи към
уведомяване на изпълнителя по въпросите за финансирането на проекта. Без да е налице
сключен договор, няма как да възникне задължение за възложителя да уведомява
изпълнителя, а и в настоящия случай обективно погледнато липсва такова изявление,
включително и в писмото от 29.09.2022 г. По-нататъшната хронология на събитията показва,
че договорът е сключен едва на 06.12.2022 г. и всъщност от този момент нататък за страните
възниква възможността да си разменят информация относно финансирането на проекта. Не
може да се приеме, че самото изпращане на писмото с готовност за сключване на договора
съставлява някакъв вид косвена индиция, че има финансови средства за изпълнение на
текущия ремонт. Напротив, възможна е напълно реална ситуация, при която договорът да
бъде сключен между страните, но все още да няма осигурено финансиране – налице е
валидно съществуващо облигационно отношение между страните, но все още не може да се
8
пристъпи към изпълнение поради причини от финансово естество. Именно това налага и
уведомяване на изпълнителя за наличието на необходимия финансов ресурс. Следователно,
изводът е, че първото задължение на възложителя по чл. 2, ал. 2 от договора не е изпълнено.
Следващото задължение е в тежест на изпълнителя – той се задължава да представи
на възложителя план за изпълнението на СМР. Специфичното за това задължение е, че то е
обвързано с допълнителни условия. Представеният план следва да бъде окончателно
одобрен от възложителя и това одобрение следва да бъде дадено в срок до подписване на
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа (т.нар. протокол – образец 2 по смисъла на чл. 7 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството). За това задължение на
изпълнителя не е уговорен срок, следователно, за него е приложимо правилото на чл. 69, ал.
1 ЗЗД – ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Но,
както се посочи по-горе, дори и за безсрочното задължение е необходимо да се изпрати
покана. С тази покана възложителят по договора е следвало да обяви на изпълнителя, че
иска да получи изпълнение – т.е. иска да му бъде представен плана за изпълнение. По този
начин задължението вече е с фиксиран срок, изпълнителят ще знае, че до определена дата
(независимо каква) е длъжен да представи плана. И ако не изпълни задължението в срока,
даден му с поканата, тогава ответникът вече ще изпадне в забава – ще е налице
неизпълнение във формата на забавено изпълнение. От фактологията по делото, обаче, се
установява, че отношенията между страните не са се развили по този начин – възложителят
не е изпратил покана до изпълнителя, който от своя страна също не е представил план за
изпълнение на СМР. Налице е бездействие и от двете страни. Това положение съществува и
към настоящия момент, доколкото от доказателствата не се установява да е настъпила
промяна.
Очевидно е, че към изпълнение на това задължение по чл. 2, ал. 6 също би могло да
се пристъпи само след сключването на договора – 06.12.2022 г., но не и преди това. След
тази дата обаче възложителят е изпратил до изпълнителя само две писма - писмо изх. № Е–
12–00–163 #10/29.06.2023 г. и писмо изх. № Е-12-00-163 #11/30.10.2023 г. Нито едно от тези
две писма не съдържа покана към изпълнителя да представи план за СМР. С първото писмо
възложителят е уведомил изпълнителя, че считано от 14.06.2023 г. е определено друго лице
като координатор, който следи за цялостното изпълнение на извършваните СМР по
договора, както и за необходимостта да представи нова гаранция за изпълнение. С второто
писмо възложителят е уведомил изпълнителят, че не е представена изисканата и дължима
гаранция, не е представил план за изпълнение на СМР и същото писмо следва да се счита
като предизвестие за разваляне на договора и покана за плащане на дължимата неустойка.
Следователно, няма доказателства за проявена от страна на ищеца активност да отправи
покана към изпълнителя за представяне на плана за изпълнение на СМР. Ако бе направил
това, ищецът би внесъл яснота в отношенията си с ответника, тъй като щеше да му определи
срок за изпълнение, след изтичането на който ответникът вече щеше да бъде в забава.
За да се приеме, че е дължима неустойката по договора, следва да се докаже, че е
налице неизпълнение и то по вина на длъжника. Ищецът претендира неустойката по чл. 12,
ал. 1 от договора, която е за пълно неизпълнение. Неизпълнение ще бъде налице, ако
длъжникът изобщо не е изпълнил. Анализът на договорните задължения и срока за тяхното
изпълнение показва, че ответникът е следвало да бъде поканен да представи плана на
изпълнение. Липсата на такава покана означава, че ответникът не се намира в неизпълнение
– задължението му нито е изискуемо, нито е забавено. Оттук следва извода, че не са налице
предпоставките за възникване на отговорността за заплащане на неустойка, тъй като не е
осъществен фактическия състав на неизпълнението.
Извод за дължимост на неустойката не може да се направи и от действията на
9
страните по отношение на останалите им задължения – за съставяне на протокол образец 2, а
след това и за започване на строителството с всички последващи актове и протоколи.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба 3/31.07.2003 г. за съставяне на съответните актове и
протоколи строителят или заинтересуваната друга страна (участник в строителството)
отправя писмена покана до другите страни. Съгласно чл. 160, ал. 1 ЗУТ участници в процеса
на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото
лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител
и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Такава писмена покана
за съставяне на протокол образец № 2 не е била отправена нито от изпълнителя, нито от
възложителя. Отново и двамата са проявили пасивност и взаимно не са си оказали
съдействие. Ако такава покана е била отправена, след това този, който я е отправил, би
могъл да при спазване на принципа за добросъвестност да упражни правната възможност за
съставяне на протокол образец 2 и без участието на адресата на поканата. Тъй като обаче
никой не е отправил покана, тогава нито възложителят, нито изпълнителят би могъл да
пристъпи към съставяне на протокола в отсъствието на другата страна. Същественото в
случая е, в каква връзка се намира съставянето на протокол образец № 2 с изпълнението на
предходното задължение – за представяне на план за изпълнение на СМР. Прави
впечатление, че в чл. 2, ал. 6 от договора страните не са уговорили какво се случва, ако
планът не бъде представен или ако бъде представен, но възложителят не го одобри
(например, има възражения по плана и иска от изпълнителя да отстрани допуснати пропуски
или неточности) – няма яснота какви са последиците за страните и дали при това положение
е възможно изобщо да се пристъпи към съставянето на протокол образец 2 за откриване на
строителна площадка и линия или съставянето на протокола се извършва независимо от
одобрението на плана. Доколкото няма изрична уговорка в друга насока, съдът приема, че
естествената логика на клаузите в договора и на строителния процес сочи на извода, че тези
задължения следва да бъдат изпълнени последователно и след изпълнението на предходното
да се пристъпи към изпълнение на следващото задължение. Щом не е представен плана за
изпълнение на СМР и същият не е преминал през одобрение на възложителя, не може да се
приеме, че са възникнали предпоставките за изпълнение на задължението за съставяне на
протокол образец № 2. Възприемането на противното би означавало, че протокол образец №
2 може да бъде съставен и без да е представен план за изпълнение на СМР, което от своя
страна напълно обезсмисля този план и въвеждането на изрична клауза, която регламентира
неговото представяне. Ето защо, при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД, като се
изхожда от действителната обща воля на страните и тълкуването на отделните уговорки във
взаимна връзка едни с други, се налага извода, че не може да се търси изпълнение, респ.
отговорност за неизпълнение, за съставяне на протокол образец 2, при положение, че не са
налице предпоставките за неговото съставяне, а те се предшестват от представянето на
плана за изпълнение на СМР.
Аналогични са изводите и за действията след съставяне на протокол образец 2,
свързани със започване на същинските строителни работи и поетапното съставяне на всички
последващи протоколи и актове в процеса на строителството. Тези действия също са
обусловени от предшестващите ги задължения и без тяхното осъществяване не е можело да
се пристъпи към започване на текущия ремонт. Това е намерило израз и в чл. 2, ал. 1 от
договора, в който е уговорено, че срокът от 120 календарни дни за изпълнение СМР започва
да тече от датата на подписване на протокол образец 2. В тази насока заслужава внимание и
обстоятелството, което не се оспорва от страните, че част от текущия ремонт, особено в
частта за покрива, е поставена в зависимост от климатичните и метеорологичните условия.
На това обстоятелство се позовава и ищецът в писмо изх. № Е-12-00-163 #11/30.10.2023 г.,
макар и да му е придадено различно значение. След като част от ремонта не може да се
извърши в каквото и да е време, а е поставено в зависимост от специфични обстоятелства,
тогава с още по-голямо основание следва да се приеме, че за изпълнение на задължението за
10
представяне на плана за изпълнение на СМР и за съставяне на протокол образец 2 страните е
следвало да се разменят покани, за да уточнят и конкретизират кой точно е най-подходящият
момент за разкриване на покривната конструкция и предпазване на подпокривното
пространство от евентуални дъждове или други неблагоприятни климатични явления. В тази
хипотеза отправянето на покана се обуславя вече от естеството на самото задължение и от
обективни условия, които не зависят единствено от волята на страните по договора.
В обобщение, от доказателствата по делото не се установява, че е налице
неизпълнение, още по-малко пълно неизпълнение, както твърди ищецът, за да се породи
задължението за заплащане на неустойка. Това означава, че констатациите на ищеца в писмо
изх. № Е-12-00-163 #11/30.10.2023 г. не се подкрепят от установените факти. От друга
страна, няма данни към настоящия момент интересът на възложителя от извършване на
ремонта да е отпаднал. От съдържанието на договора и смисъла на неговите клаузи не може
да се направи извод, че е налице хипотезата на т.нар. фикс – сделки, при които интересът на
кредитора може да бъде удовлетворен само до точно определен момент, след който
кредиторът вече няма никакъв интерес да получи изпълнение, дори и такова да му бъде
предложено. Напротив, към настоящия момент облигационното отношение продължава да
съществува валидно и да обвързва страните по него. Както се посочи по-горе, в чл. 2, ал. 1
от договора е уговорено, че срокът от 120 календарни дни за изпълнение СМР започва да
тече от датата на подписване на протокол образец 2. Следователно, времето, което е
необходимо за представяне на план за изпълнение на СМР, неговото одобрение от
възложителя и за съставяне на протокол образец 2, не се включва в срока от 120 дни. Това
означава, че към настоящия момент срокът изобщо не е започнал да тече, а кредиторът
(ищецът) не е изгубил интерес от изпълнение на текущия ремонт. Следователно, и към
настоящия момент все още съществува възможност ищецът да отправи покана до ответника
за представяне на план за изпълнение на СМР по смисъла на чл. 2, ал. 6 от договора, а след
одобрение на плана да се пристъпи към съставяне на протокол образец № 2, като съгласно
чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/31.07.2003 г. всяка от страните може да покани другата страна за
съставяне на протокола. В тази връзка следва да се подчертае, че не е налице и посочената
от ищеца хипотеза на чл. 262, ал. 2 ЗЗД – ако стане явно, че изпълнителят няма да може да
изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин,
поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.
В тази хипотеза изпълнението трябва вече да е започнало фактически и в хода на
реализирането му да настъпят допълнителни обстоятелства, от които да се приеме, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата. В случая обаче срокът за
изпълнение изобщо не е започнал да тече.
С оглед на изложените по-горе съображения исковата претенция за заплащане на
неустойка се явява неоснователна, тъй като не е налице пълно неизпълнение и не са налице
предпоставките за разваляне на договора, респ. за отговорност на изпълнителя за вредите от
неизпълнението. Искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Всяко от страните претендира разноски. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на ответника, който е представил
списък по чл. 80 ГПК (на л. 115). Претендира се дължимо адвокатско възнаграждение в
размер на 6 215 лв., която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Национална агенция за приходите, седалище и адрес на
управление – *** срещу „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: ***, иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 112, ал. 1 от ЗОП за
сумата от 69 545,10 лв. (шестдесет и девет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и 0,10),
представляваща договорена между страните неустойка при неизпълнение на сключения
между тях договор № 159/06.12.2022 г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, седалище и адрес на управление – ***
да заплати на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
*** сумата от 6215 лв. (шест хиляди двеста и петнадесет лева) – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
12