Решение по дело №672/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ /.

Образувано е по жалба на М. И. В., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица],****, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. Т. - САК срещу Решение рег. № 249000-2533/01.11.2024г. на началника на РУ - [община], с което на основание чл. 155, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, от лицето М. И. В. е отнето Разрешение № **** за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на административнопроизводствените правила, издаване в противоречие на материалноправните разпоредби, неспазване на формата и целта на закона и поради необоснованост. Твърди се, че процесният акт е издаден при липса, както на конкретни мотиви, така и на точно описание на фактическите и правни основания. На следващо място се сочи, че към настоящият момент липсват наложени мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, спрямо жалбоподателя, поради прекратяване на производството по ЗЗДН, който факт като новонастъпил води до незаконосъобразност на оспореното решение. С тези мотиви се иска отмяна на оспореното Решение № 249000-2533/01.11.2024г. на началника на РУ – Б. и се иска присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощника си – адв. Т., който поддържа жалбата. Прави искане оспореното решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано, като подробни съображения излага както в пледоарията си по същество, така и в представените по делото писмени бележки. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът – началника на РУ - [община], редовно призован, не се явява, за процесуален представител изпраща главен юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Подробни аргументи излага в пледоарията си по същество. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав като взе предвид доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2022 г. на жалбоподателя В. било издадено разрешение № **** за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от РУ - [община], ОДМВР - Перник.

С Определение № 334/01.11.2024 г., постановено по гр. дело № ***/2024 г., по описа на Районен съд - [община], М. В. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Б. Х., било му забранено да се приближава на по-малко от 30 метра от жилището на последната и до местата й за социални контакти и отдих, както и да я доближава на по-малко от 50 м. Въз основа на Определението била издадена Заповед за незабавна защита № */***2024 г. и постановени мерки за закрила на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.

С Определение № ****/****2024 г., постановено по гр. дело № ***/2024 г., по описа на Районен съд - Б. производството по делото било прекратено, поради оттегляне на молбата от страна на молителката М. Б. Х. и Заповед за незабавна защита № */***.2024 г. била обезсилена.

При издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 249000-2533/01.11.2024г., ответника се е мотивирал с това, че спрямо жалбоподателя М. В. са наложени мерки за защита по ЗЗДН със Заповед за незабавна защита №* от ****.2024 г. на Районен съд - [община], и на основанията по чл. 155, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, след като спрямо него през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН.

По делото е приложена и приобщена административната преписка.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата - настоящият съдебен състав, намира че е сезиран с процесуално допустима жалба, като подадена от активно легитимирано лице, адресат на заповедта чийто интерес е засегнат пряко от издадения индивидуален административен акт, против годен за съдебен контрол административен акт, в законоустановения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред местно компетентния административен съд. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 155 от ЗОБВВПИ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ и при спазване на изискването за писмена форма и наличие на изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя и не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност. Административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания, мотивирали го да издаде оспорения административен акт, който е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ факти, а именно издадена заповед за незабавна защита № */****.2024 г. на Районен съд – Б. представляват необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна упражненото административно правомощие по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ на визираното в акта правно основание. След като началника на РУ – Б. е посочил обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната предпоставка за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Съответно, в нормата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - т. 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. От анализа на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправна предпоставка по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ, е наличието на наложени мерки за защита по ЗЗДН спрямо лицето, титуляр на разрешителното.

Разпоредбата на чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до отпадане на основанията за издаване на разрешителното. Следователно, при настъпване на факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. /в този смисъл Решение № ****/****2023 г. по адм. дело № ****/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № ****/***2023 г. по адм. дело № ****/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № ****/****2024 г. по адм. дело № 1****/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд./

Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Те са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 - като привременна мярка и по чл. 15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок.

По делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение, спрямо жалбоподателят е наложена конкретна ограничителна мярка – заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложени конкретни мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежаваните от лицето оръжие и боеприпаси.

При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Следователно при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Без значение за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че гр. д. № ***/2024 г., по описа на Районен съд – Б. е било прекратено с Определение № *** от ****.2024 г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка.

Неоснователен е довода, че наличието на определение на съда с което е прекратено производството пред Районен съд – Б.и е отменена приложената мярка за незабавна защита, влече като последица задължение за административния орган да върне отнетото разрешение, тъй като липсва изрична законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК. Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето разрешение за носене на оръжие, задължава началника на РУ – [населено място] да следи за тригодишния срок на мярката, наложена с него.

Без значение е дали наложените мерки за защита по ЗЗДН са със заповед по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН или със заповед по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, нито за какъв период от време действа мярката - дали е временна до постановяване на решение, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита или е с постоянен характер.

Въз основа на даденото законово разрешение, а именно, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мерки за защита по специалния закон, при наличието на издадена заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН и наложени със заповедта мерки за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, дали впоследствие молбата по ЗЗДН е оттеглена или е отхвърлена като неоснователна, е ирелевантно обстоятелство за прилагането на чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Самият факт на налагане на мярка за защита от домашно насилие е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, поради което обстоятелството, че образуваното гр. дело е било прекратено, поради оттегляне на жалбата и издадената заповед за незабавна защита е обезсилена, не заличава факта на наложените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН с издадената на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН заповед за незабавна защита. В тази връзка неправилно е тълкуването от страна на жалбоподателя на Определението на гражданския съд за прекратяване на приложената мярка за незабавна защита като отпаднало основание. Неговото действие е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. Следва да се има предвид, че не е предмет на настоящото производство установяване причините за образуване на гр. дело № ****/2024 г.

По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на ответника се дължат своевременно поисканите разноски, които следва да бъдат определени в минимален размер, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, и възложени в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. В. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], **** срещу Решение рег. № 249000-2533/01.11.20024 г., издадено от началника на РУ – [община].

ОСЪЖДА М. И. В. с [ЕГН] да заплати в полза на ОДМВР – Перник сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на [държава].

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.