ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1115/26.10.2023 г.
Административен съд - Русе, четвърти
състав, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в
състав
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като
провери докладваното адм. дело № 121 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано
е по жалба с вх. № 922/06.03.2023 г., подадена от „Бинел ойл“ ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к. 45;
представлявано от Б.Т.Т., Н.Ц.Л. и Г.Б.Т., заедно и поотделно, срещу
Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ (ДОДОП) Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло
Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г. Иска се от съда
да отмени обжалваното решение, като в жалбата е посочено какво точно следва да
е съдържанието на диспозитива на съдебното решение. Впоследствие предмета на
оспорване е променен.
С
Определение № 745/25.07.2023 г. съдът, на основание чл. 159, т. 4 от АПК е
оставил без разглеждане посочената жалба и е прекратил производството по
делото. С Определение №
827/11.08.2023 г. настоящият съдебен състав е отхвърлил искането на директора
на ДОДОП Варна за допълване на прекратителното определение в частта за
разноските.
След
проведен касационен контрол, с Определение № 8982/27.09.2023 г., постановено по
адм.д. № 8570/2023 г., състав на Първо отделение на ВАС е постановил
обезсилване на Определение № 745/25.07.2023 г. и отмяна на Определение № 827/11.08.2023 г., като на съдебния
състав са дадени указания за относно съдопроизводствените действия, които
следва да предприеме.
Съгласно чл. 224 от АПК Указанията
на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са
задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В тази връзка, с Определение № 1007/03.10.2023
г. съдът е дал указания на жалбоподателя „Бинел ойл“ ООД, ЕИК
********* да посочи точно кой акт оспорва. Определението е връчено на
жалбоподателя на 03.10.2023 г. В указания срок, с Уточнение с вх. № 4066/ 03.10.2023
г., жалбоподателят е посочил, че „Обжалваният
административен акт е Протокол от проверка № П- 03001822174620-073-001
/06.10.2022 г„ издаден от орган по приходите на ТД „Варна“ на НАП. Както правилно е
констатирано в Определение № 8982/27.09.2023 г. по адм.д. 8570/2023 г. на ВАС,
това е административният акт, който подлежи на инстанционен и съдебен контрол в
обжалваната му част. С издаването на Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор
на ДОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, дружеството изчерпва реда за административен
контрол предвиден в ДОПК и сезира съда с жалба по настоящето дело.“
Съдът, с Определение от
05.10.2023 г., е предоставил възможност на ответника да изрази становище по
направеното от жалбоподателя уточнение. В представен отговор с вх. №
4217/12.10.2023 г. процесуалният представител на ответника е посочил, че за
посоченият от „Бинел ойл“ ООД предмет на обжалване Протокол № П-03001822174620-073-001/06.10.2022
г. не е уточнена частта, която подлежи на оспорване. Сочи се още, че в целостта
си протоколът е доказателство за извършените от и пред органа по приходите
действия и изявления и установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал.
1 от ДОПК като законодателно не е предвиден самостоятелен ред за оспорване на
протоколите. Според ответника на инстанционен контрол може да подлежи само
онази част от протокола, която има белезите на индивидуален административен
акт. Направен е извод, че така уточнената жалба в едната си част е недопустима
като подадена срещу документ (доказателствено средство), което не подлежи на
оспорване. Ответникът поддържа изразеното от него становище, изложено както в
решението по чл. 155, ал. 2 от ДОПК, така и в молбите-становища, представяни в
хода на настоящото дело относно неоснователността на жалбата по отношение на
разпоредителната част от посочения протокол – във връзка с освобождаване на обезпечението, предоставено
на основание чл. 176в от ЗДДС.
На 17.10.2023 г. (след
изтичане на определения от съда срок) от „Бинел ойл“ ООД е представено ново
Уточнение с вх. № 4289, в което се сочи, че след запознаване със становището на
ответника, жалбоподателят уточнява, че „…в обжалвания
административен акт Протокол от проверка № П-03001822174620-073- 001/06.10.2022
г., оспорваме частта му за отказ за частично освобождаване на предоставено
обезпечение в пари по чл. 176в от ЗДДС за размера над 10182,72 лв. до заявения
от дружеството размер от 14 000лв. с искане с вх. № 22534/30.09.2022г, както е
описано и в Определение № 8982/27.09.2023 г. на ВАС.“
С вече цитираното
Определение № 8982/27.09.2023 г., постановено по адм.д. № 8570/2023 г. на ВАС,
настоящият съдебен състав е задължен отново да се произнесе и по искането на
ответника за присъждане на разноски.
При така установената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Относно жалба на „Бинел
ойл“ ООД срещу Протокол № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г.
Настоящият съдебен състав
счита, че така подадената жалба срещу Протокол №
П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г., изготвен от старши инспектор по
приходите в ТД на НАП Варна за извършена проверка е недопустима за разглеждане
по следните причини:
С направеното Уточнение с
вх. № 4066/ 03.10.2023 г. жалбоподателят
е посочил, че предмет на обжалване е Протокол № П-03001822174620-073-001/ 06.10.2022
г., като счита, че този протокол е административен акт, който подлежи на
инстанционен и съдебен контрол. Съдът намира за основателно възражението на
ответника, че протокола по своята
същност е писмено доказателство и като такова е нормативно определен в
Гл. 8 Доказателства и доказателствени средства,
Раздел ІІ Писмени доказателства и документи, предоставени на технически
носител или по електронен път от ДОПК и по - конкретно в разпоредбата на чл.
50, ал. 1 от ДОПК, съгласно която Протоколът,
съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при
изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Не е предвиден самостоятелен ред за оспорване защото същият не
представлява административен акт. Както е посочил и ответника, допустимо е
негово оспорване, само ако в самия протокол се съдържа разпоредителна част и то
само спрямо тази част. Жалбоподателят, в седемдневния срок, указан му от съда е
направил изявление, че протокола представлява административен акт, който
подлежи на оспорване, от което изявление следва извод, че се оспорва протокола в
неговата цялост. Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК Жалбата
или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на
оспорване.
Съдът отбелязва и следното:
С Определение № 1007/03.10.2003 г. съдът е предоставил седемдневен срок на
жалбоподателя да уточни предмета на обжалване. Предвид факта, че на
жалбоподателя е предоставен достъп до делото чрез Единния портал за електронно
правосъдие (ЕПЕП) същият е получил достъп до постановеното определение и в 15:15
часа на 03.10.2023 г. е представил отговор по електронна поща, като е посочил,
че предмета е процесния протокол. Независимо от това, определението на хартиен
носител е връчено на управителя на дружеството на 06.10.2023 г., като при
съобразяване на посочената дата на връчване, крайният срок за отговор изтича на
13.10.2023 г. (петък, работен ден). След получаване на отговора на ответника,
жалбоподателят е представил на 17.10.2023 г., в 9:26 часа по електронна поща ново
уточнение с вх. № 4289, с което според него само конкретизира за яснота
предмета на спора – твърди, че това е разпоредителната част на оспорения
протокол. Съдът намира допълнителното уточнение от 17.10.2023 г. за
недопустимо, тъй като същото е направено след изтичане на крайния срок
(13.10.2023 г.), определен с Определение № 1007/03.10.2023 г. На практика, с
това допълнително уточнение жалбоподателят не конкретизира предмета на спора, а
въвежда нов предмет. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК Процесуалните действия, извършени след като са изтекли
установените срокове, не се вземат предвид от съда. Жалбоподателят не е предприел действия относно възстановяване на
срока по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По
изложените причини съдът не следва да съобрази за изхода на спора постъпилото
от „Бинел ойл“ ООД допълнително уточнение на предмета на спора с вх. №
4289/17.10.2023 г.
Съдът установи
и друга причина, поради която жалбата е недопустима за разглеждане:
Претендираната за възстановяване сума от дружеството е освободена от
административният орган в полза на „Бинел ойл“ ООД на 24.04.2023 г., като
доказателства в тази насока са представени от самия жалбоподател в съдебно
заседание на 14.06.2023 г. В същото заседание жалбоподателят в писмено
заявление изрично е посочил, че сума в размер 3 817,28 лева му е
възстановена като част от сума в размер на 39 817,28 лева съгласно
представено платежно нареждане от 24.04.2023 г. с наредител ТД на НАП Варна.
Следователно, за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на
протокола, дори ако се приеме за допустимо, че оспорването е само относно
частта от процесния протокол за сумата от 3 817,28 лева (вече беше
доказано, че подобно частично оспорване е недопустимо като несвоевременно
заявено от жалбоподателя). Безспорно, с освобождаването на търсената от
жалбоподателя сума от компетентния орган по приходите се ликвидират настъпилите
неблагоприятни последици от обжалвания акт, поради което отпада правния интерес
на жалбоподателя. Налице е липса на правен интерес от оспорване, което е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на оспорване, за
която съдът следи служебно по време на цялото съдебно производство и без отправено
в този смисъл възражение от страна/страните. Липсата на абсолютна положителна
процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване обуславя
недопустимост на съдебното производство.
По изложените
до тук мотиви съдът намира жалбата на „Бинел ойл“ ООД срещу
Протокол № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г. за недопустима за
разглеждане, поради което производството следва да се прекрати.
Относно искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Съдът посочва,
че директорът на ДОДОП Варна обжалва по
касационен ред Определение №
827/11.08.2023г. по адм. дело № 121/2023г. по описа на АС - Русе, с което е
отхвърлено искането му за допълване на Определение № 745/25.07.2023г. в частта
за разноските.
С Определение №
8982/27.09.2023 г., постановено по адм.д. № 8570/2023 г., състав на Първо
отделение на ВАС е постановил обезсилване на Определение № 745/25.07.2023 г. и
отмяна на Определение №
827/11.08.2023 г. Върховната инстанция е посочила, че обезсилването
на първото определение налага отмяната и на Определение № 827/11.08.2023г., с
което е отхвърлено искането за допълване на прекратителния съдебен акт в частта
му за разноските. При проверката на допустимостта на жалбата срещу съответния (уточнен)
административен акт и евентуален извод за ненадлежно сезиране, с последващото
определение Административен съд – Русе е задължен да се произнесе и по искането
на ответника за разноски.
Недопустимостта на жалбата
на „Бинел ойл“ ООД по изложените в настоящото определение причини не обуславя
извеждането на мотиви, различни от вече посочените от съда относно
процесуалната пасивност на ответника, поради което съдът счита, че трябва
отново да изложи същите мотиви, а именно:
По делото искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е заявено от ответника. Съдът счита, че в конкретния случай същото
не трябва да се присъжда по следните причини: Видно от изложените факти и
обстоятелства по делото налице е процесуална пасивност от страна на ответника,
независимо дали същата е реализирана пряко от ответника или чрез неговия
процесуален представител. Съдът намира, че представените писмени становища в
хода на съдебното производство са бланкетни. Както вече беше посочено,
ответникът е знаел за дадените указания на дружеството във връзка с отправено
запитване от жалбоподателя, но не е намерил за необходимо да уведоми съда.
Аналогично е положението с извършеното освобождаване на обезпечението (плащане
по банковата сметка на дружеството на 24.04.2023 г.), като при своевременното
уведомяване на съда за този факт, съдът би отменил допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място, неявяването на ответника
лично или чрез процесуален представител в съдебно заседание (всеки път без
посочване на причина в представените молби-становища) води до това, че делото
беше отложено за следващо съдебно заседание поради представеното от
жалбоподателя заявление за изменение на първоначалната жалба до съда. Съдът
оценява това поведение като незаинтересовано и препятстващо неговата работа,
което от своя страна води до нарушаване на принципа за бързина и процесуална
икономия, прокламиран в чл. 11 от АПК. По изложените причини съдът счита, че не
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, Административен съд –
Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Бинел ойл“ ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к. 45;
представлявано от Б.Т.Т., Н.Ц.Л. и Г.Б.Т., заедно и поотделно, срещу Протокол
от проверка № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г., изготвен
от старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 121/2023 г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: