Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260816 15.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7833 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД от Л. Н.З., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева по нищожна
клауза за неустойка за предоставяне на обезпечение по договор за заем ***** от *****
г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба – 06.07.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за потребителски заем/кредит, с който е
договорена неустойка, че потребителят ще плати на заемодателя определена
парична сума, ако в срок не бъде представено обезпечение. Твърди се, че договорът
е недействителен, както и че клаузата за неустойка е нищожна и не поражда облигационни
права и задължения, като въз основа на нея е осъществено плащане в размер на
100 лева.
В законоустановения срок
ответникът възразява по основателността на предявения иск. Признава, че между
страните е сключен договор за договор за заем ***** от ***** г., като възразява
срещу поддържаната от ищеца недействителност на същия и неравноправност на
клаузите му. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за допустим и частично
основателен, по следните съображения:
Установява се от приетите по
делото доказателства, че между страните е сключен договор за заем *****от *****
г., с клаузата на чл. 4, ал. 2 от който е предвидена неустойка в размер на
153,44 лева, ако потребителят не предостави в срок посочените в чл. 4, ал. 1 от
договора обезпечения.
Съдът приема, че неустоечната
клауза е нищожна. Същата по своето правно естество представлява скрита
възнаградителна лихва – възнаграждение за ползвания паричен ресурс, което не е
отразено в годишния процент на разходите по кредита и води до неоправдано от
гледище на разпоредбите на ЗПК - чл. 19,
ал. 4, обогатяване на кредитора. Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Предвид възприетата от съда
недействителност на клаузата, с която в полза на ответника е договорено
възнаграждение, се налага извод за основателност на предявения иск. Даденото по
нищожната клауза подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, като получено без основание.
Установява се от приетите по делото и неоспорени от ищеца доказателства
/л.30/, че платената въз онова на неустоечната клауза сума възлиза на 20,06
лева, до която следва да бъде уважен предявеният иск, респ. отхвърлен за
разликата.
При този изход на делото,
отговорност за разноски носят и двете страни. Ищецът и процесуалния
представител по чл. 38 от ЗА имат право на разноски съобразно уважената част,
от които 10,03 лева за държавна такса и
61,80 лева за възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Ответникът има право на разноски
за юрисконсулт, в размер на 150 лева, които съобразно отхвърлената част на иска
възлизат на 119,10 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ***** да заплати на Л. Н.З., ЕГН ********** сумата от 20,
60 (двадесет лева и 60 ст. ) лева, представляваща получена без основание от
ответника сума по нищожна клауза – чл. 4, ал. 2 за неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение по договор за заем ***** от *******
г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба – 06.07.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума от 20, 60 (двадесет лева и
60 ст. ) лева до пълния предявен размер от 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ****** да заплати на Л. Н.З., ЕГН ********** сумата от
10.03 лева ( десет лева и 3 ст. ) – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *****
на основание чл. 38 ЗА да заплати сумата от 61,80 (шестдесет и един лева и 80
ст.) лева в полза на Адвокатско дружество „Г.“, БУСТАТ № ********, с адрес: гр.
******, ул. „********“ № ** за осъществената в полза на ищеца правна защита и
съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Л. Н.З., ЕГН **********
да заплати на Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ****** сумата от 119,10 лева (сто и деветнадесет лева и 10 ст. ) – разноски за
юрисконсулт.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/ ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Е.К.