Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесети
юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 414 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
А.В.Я., с ЕГН **********
***, против Наказателно постановление № 19-0442-001289/05.12.2019 год. на
Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ с което на жалбоподателя е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА”
в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца
на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП в пункт
втори „ГЛОБА” в размер на 50 лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, като се твърди, че жалбоподателят по спешност е следвало
да отиде при приятелката си, която е била с влошено здравословно състояние, не
е прегледал документите на автомобила и изобщо не бил забелязал сигнал от
полицейските служители, като незабавно щом е осъзнал, че е следван от патрул
своевременно преустановил движение. Моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира единствено писмено становище, в което посочва, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение .
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
А.В.Я. бил лишен от право да управлява МПС.
На 02.10.2019 г. около 23:30 часа в с. Бенковски, общ. Аврен, обл.
Варна, на ул. Без име в посока ул.
Централна, въззивникът управлявал собствения си л.а. „БМВ”, с ДК № В 5503 ВМ, като в посока с. Равна гора полицейски служител св. Кр. Р. подал сигнал със стоп –палка на водача, указващ на
същия да спре. Автомобилът намалил скоростта си, след което рязко потеглил,
което принудило полицаите да го последват. Водачът спрял на около 15 км.от
мястото на което бил подаден сигнала, като полицейските служители повикали екип
на СПП.
При пристигането на екипа св. А. поискал на водача да
представи документ за преминат годишен технически преглед, което не било
сторено.
За посочените две нарушения на Я. бил издаден АУАН, а
впоследствие и изцяло съответстващо на същия наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелските показания на актосъставителя А., които макар и неконкретни (поради липса
на спомени) принципно съвпаднаха с наличните по делото писмени доказателства,
както и тези на св.Кр. Р.- подал лично сигнала за
спиране със стоп палка и установил водача на място. Писмените материали -
преписката по АНП, съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок /на 15.01.2020 г. видно от пощенското клеймо върху плика/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор
"ПП" - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно
същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е
налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на
санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушенията, датата и мястото на извършване. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
По пункт 1 от наказателното постановление:
Съдът намира, че
правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. Видно материалите по АНП и
показанията на свид. Р., който потвърждава написаното
в АУАН, жалбоподателят не спрял на подадения сигнал със стоп палка, а продължил
в избраната от него посока.Обяснението в жалбата, че не бил възприел подадения
сигнал се опровергават по категоричен начин от показанията на св. Р., който е категоричен,
че водачът дори е намалил скоростта си, след което рязко я е увеличил, за да се
отдалечи в избраната посока
Съдът намери, че при индивидуализацията на
административното наказание, наложено на
жалбоподателя, административнонаказващия орган се е
съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По
делото има доказателства, че въззивникът има множество други нарушения в стажа си на водач на МПС. В тази
връзка съдът намира, че определеното наказание е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и би изпълнило
целите на чл.12 от ЗАНН.
По пункт 2 от наказателното постановление:
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, като е констатирал нарушенията и по чл.147 ал.1 от ЗДП, и е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. Правилно е била определена и
санкционната норма на чл.181, т.1 от ЗДП, като размера на наложената глоба е коректно
определен.
Видно от разпоредбата на посочената за нарушена норма водачът
е длъжен да представи управляваното от него МПС за технически преглед, като
извършването на това нарушение в значителна степен застрашава безопасността на
движението по пътищата, поради което и към същото следва да се подходи в
значително сериозна степен.
Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай
е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на
нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния
случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се квалифицират като
маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не следва да се
приемат като маловажни.
Поради всичко гореизложено НП следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в едно съдебно
заседание, в рамките на което юрисконсултът не се яви (а депозира единствено
писмено становище) , не се отличава с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80лева.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-001289/05.12.2019
год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ с което на А.В.Я.,
с ЕГН ********** е наложено
административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 100 лева и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 50
лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.В.Я., с ЕГН ********** *** сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: