Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ,
19.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и първи септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Мария Каралашева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №240 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във
връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД,
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Д.Р.К., чрез пълномощника си
адв.П.К. *** срещу Г.И.Г. ***, в която изтъква, че на 20.11.2019 год. депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу Г.И.Г. за сумата 4 666 лева,
от която :
1/. За неплатени консумативи - общо в
размер на - 675,61 лева :
ВиК - 38,69
лева
Ел.
енергия -
343,42 лева
ТЕЦ - топла вода - 293,50 лева
2/.Неспазен
срок на предизвестие за месец октомври 2019 год., съгласно
чл.6.1.3 - в размер на едномесечен наем – 500 лева.
Неустойка по т.7.1 - за нарушение на наемния договор
от страна на
наемателя - неустойка в размер на двумесечен наем - 1 000 лева или Общо
: 1 500 лева.
3/.Претенция по
чл.213 ЗЗД, съгласно чл.4.5 средства за поправки
в жилището - общо 2 490,48 лева.
- за
материали – латекс и др.консумативи – 421 лева
- за
гръб зад печка – малък декор и лепило – 103,48 лева
- за
работа – боядисване – 1 200 лева
- подмяна
на врата баня – изгнила – 350 лева
- цялостно
почистване на жилището – 400 лева
-
смяна на външна брава
– 16 лева или общо по т.1, т.2 и т.3 – 4 666 лева, заедно със законна
лихва върху главниците, начиная от 20.11.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение – 557 лева. С Определение,
постановено по Ч.гр.дело №2284/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч е уважено
искането й като е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по
чл.414 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение,
като със съобщение, получено на 30.01.2020 год. РС-гр.Ловеч по цитираното
по-горе Ч.гр.дело им е указал, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса.
Предвид изложеното в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
предявява иск за установяване на вземането си срещу Г.И.Г. като наемател на
апартамент №92, находящ се в гр.София, Ж.К. М.бл.78,
вх.4, ет.7 и неизплатени от същия вземания съгласно сключен договор за наем.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането й са следните : Съгласно т.4.4 от сключения договор за наем
между тях, ответникът в качеството му на наемател на цитираното по-горе жилище
се е задължил да заплаща всички разходи, свързани с ползването на наетия имот,
включително за топла и студена вода и ел.енергия. За отоплителен сезон 2018
год.-2019 год. останали неизплатени задължения за м.юли, август и септември
2019 год. И по изравнителната сметка, както и за неплатена ел.енергия за сумата
в размер на 675,61 лева, уточнена в т.1 от настоящата искова молба по пера,
ведно със законната лихва, считано от 20.11.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата. Цялата сума в
размер на 675,61 лева за разходите са внесени на 30.10.2019 год., за което
представя 9 броя вносни документа.
Пояснява, че наемателят напуснал жилището без
предизвестие на 01.10.2019 год., оставайки ключовете под постелката пред
вратата на жилището. Същият прекратил всякакви контакти. Съгласно т.6.1.3 от
договора за наем, наемателят не спазил срока за предизвестие за м.октомври 2019
год. Той дължи и неустойка съгласно т.7.1 от договора в размер на двумесечният
наем или общо сума в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва, начиная от 20.11.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди, че наемателят оставил жилището в много лошо
състояние, с повреди по стените, много занемарено от хигиенна гледна точка -
мръсно, което наложило влагането на допълнителни средства за поправка на
вредите, освежаване и цялостно почистване на същото. Съгласно чл.213 от ЗЗД и
т.4.5 от договора за наем, наемателят следвало да репарира щетите, които са
свързани с обикновеното ползване на имота. Същият не се е грижил с грижата на
добър стопанин /т.4.2/, поради което претенцията е в размер общо на 2 490,48 лева, уточнена по пера в
т.3 от настоящата, ведно
със законната лихва, начиная от 20.11.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид на изложеното, моли съда да бъдат призовани на съд и след като се
убеди в основателността на изложеното да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Г.И.Г., ЕГН-**********, че същият дължи на Д.Р.К.,
ЕГН-********** общо сумата
в размер на 4 666 лева, от която :
За неплатени консумативи - общо в
размер на - 675,61
лева, ведно със законната
лихва, начиная от 20.11.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, от която :
ВиК - 38,69 лева
Ел. енергия - 343,42 лева
ТЕЦ
- топла вода - 293,50 лева
За
неспазен срок на предизвестие за м.октомври 2019 год., съгласно чл.6.1.3 - в
размер на едномесечен наем в размер на 500 лева и неустойка по т.7.1 за
нарушение на наемния договор в размер на двумесечен наем - в размер на 1 000
лева - общо 1 500 лева, ведно
със законната лихва, начиная от 20.11.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението.
За нанесени щети на основание чл.213 от ЗЗД
, съгласно чл.4.5 и средства за поправки в жилището общо в размер на 2 490,48 лева, ведно със законната лихва, начиная от 02.11.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, от която :
-
За материали - латекс
и др.консумативи – 421 лева
-
За гръб зад печка -
малък декодер и лепило – 103,48 лева
-
За работа -
боядисване – 1 200 лева
-
Подмяна на врата баня
- изгнила – 350 лева
-
Цялостно почистване
на жилището – 400 лева
-
Смяна на външна брава
– 16 лева.
-
С допълнителна молба
вх.№3833/27.04.2020 год. адв.П. К. – пълномощник на
ищцата е уточнила, че всички главници следва да се считат предявени от датата
на подаване на заявлението – 26.11.2019 год. С тази молба е формулирала следния
петитум : Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата общо
сумата в размер на 4 666 лева, от която : главница – 675,61 лева за
неплатени консумативи, ведно със законната лихва, начиная
от 26.11.2019 год. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до
окончателното изплащане на сумата; главница – 500 лева за неспазено
предизвестие по договора, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019 год.
до окончателното изплащане; главница – 1 000 лева неустойка по чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата; главница – 2 490,48 лева, представляваща средства за
поправка на щетите в жилището, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019
год. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да й се присъдят и всички
направени разноски за заповедното и настоящето производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
подаден отговор на исковата молба от ответника, в който счита така предявените
обективно съединени искане за допустими, на неоснователни и недоказани и моли
съда да ги отхвърли, като му присъди и направените по делото разноски. Не
отрича, че в периода от 05.05.2017 год. до 01.09.2019 год. ползвал апартамент,
находящ се в гр. С., за което заплащал месечна наемна цена в размер на 500
лева. Заплатена била и сума в размер на 500 лева, представляваща дапозит по
договора. Договорът бил подписан на 05.05.2017 год. като, както тогава, така и
по-късно се е срещал и разговарял единствено с адв.П.К., но не и с посочената
като наемодател Д. Р. К.. Точно и добросъвестно заплащал ежемесечно наемната
цена и всички разходи по жилището, като плащането отново било на адв.П.К.. При
поредното плащане на масечния наем, дължим за м.август, което както обикновено
извършил авансово на 0108.2019 год. на адв.П.К., тя му заявила, че искат да
увеличат месечния наем на апартамента с 50 лева Той не се съгласил на това
увеличеие, защото представлявало нарушение на договорните условия. В този
случай тя му изтъкнала, че следва да се изнесе от апартамента. Намерил си ново
жилище и на 07.08.2019 год. сключил договор за наем на същата сума от 500 лева,
който прилага като доказателство към отговора. Потърсил П.К., за да й съобщи,
че си е намерил ново жилище, подписал е договор за наем и е в процес на
изнасяне, като ще предаде ключовете и апартамента на 01.09.2019 год. Потърсил П.К.,
но тъй като тя била извън града, ответникът се принудил за остави ключовете от
апартамента под изтривалката. Счита, че отношенията им с наемодателя са
уредени, тъй като те са тези,които поискали да се изнесе предвид нежеланието му
за заплаща по-висок наем. Той съгласн оуговореното с тях освободил бързо
жилището, включително оствяйки депозит в П.К. за покриване на сметки излезли до
01.09.2019 год.
С изненада няколко месеца по-късно
получил известие от РС-гр.Ловеч, че срещу него е образувано дело с искане за
заплащане на суми по договора.Намира, че тези искания са неоснователни, като
конкретизира защо това е така съобразно изложеното в отделни пунктове.
На основание чл.26 от ЗЗД моли съда
договорът да бъде обявен за нищожен, тъй като съдържа условие противоречащо на
закона и значително изменящо смисъла му. Цитира чл.236 от ЗЗД съгласно който
след изтичане на срока на договора, той става за неопределен срок, при същите
условия. Договорът изрично определя като първо условие за прекратяване 6.1.1. С
изтичане на уговорения срок. Ако срокът не е определен, договорът не може да се
прекрати с изтичане на срока и ще е в сила завинаги, което надвишава 10
годишният лимит по чл.229 от ЗЗД. Според закона посочванете на срок не е
необходимо, посочването на условия след изтичане на срока също не е необходимо.
Условията по договора обаче предвиждат точен срок 5.1, специфичен начин на
продължение на този срок 5.2 и събитие при изтичането на този срок 6.1.1.
Според договора след настъпване на събитието, договорът се прекратява, според
закона след настъпването на събитието договорът се продължава. Условието 6.1.1.
противоречи на закона и/или го заобикаля, като по този начин създава нереални
очаквания за продължителността на договора и неговото действие. За да бъде
законосъобразна т.6.1.1. не трябва да фигурира в договора или трябва ясно да
заявява, че след изтичане на срока има негласно продължение, а не автоматично
прекратяване. Това условие значително променя смисъла на договора и би
предоттвратило сключването на сделката.
С отговора ответникът прави
възражение за прихващане. В случай, че съдът уважи исковете на ищцата, то моли
да уважи възражението му за прихващане. По силата на договора е заплатил сумата
в размер на 500 лева, представляваща гаранционен депозит /чл.2.6/, като
договорът служи за разписка за заплащането на тази сума. На следващо място
претендира прихващане и със сумата в размер на 1 000 лева, които счита, че
ищцата му дължи по договора, тъй като тя
е нарушила условията на договора. Така ако се приеме за основателно нейното
искане за заплащане на наем от 500 лева за м.октомври 2019 год. ще следва, че
жилището се ползва от него през отзи период, а същевременно тя е извършвала
ремонти,прави огледи, т.е. ползва изцяло жилището. това би довело до нарушение
на чл.1.4, а именно , че „Наемодателят осигурява напълно спокойното му ползване
за нуждите на наемателя“. това нарушава както условията на договора, така и
общите правила на ЗЗД, че наемодателят предоставя вещта, което изключва
съвместното ползване през този период.
В случай, че съдът приеме, че дължи
на ищцата от някой от предявените искове, то моли дължимата от него сумма да
бъде прихваната от дадената като депозит сума от 500 лева, която подлежи на
възстановяване при приключване на наемното пряавоотношение, както и да бъде
прихваната от дължимата й се неустойка от 1 000 лева поради нарушаване на
правилата на договора, т.е. това са насрещни, ликвидни, изискуеми задължения
срещу ищцата. Моли съда да приеме настоящият отговор и за изявление за
прихващане като вземанията да се смятат за погасени до размера на по-малкото от
тях, съглано чл.104, ал.2 от ЗЗД.
В хода на исковото производство ищцата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв.П.К.,
която поддържа исковата претенция и я намира основателна и доказана. Моли съда
да я уважи като присъди и всички направени по делото разноски, като подробни
съображения излага в писмена защита.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощинка си адв.Н.,
която от името на доверителя си поддържа изложеното в отговора на исковата
молба и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани, релевирайки подробни аргументи затова в писмени
бележки, депозирани в определения от съда срок.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните в хода на исковия процес писмени
доказателства, както и доводите на процесуалния представител на страните, по
вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Няма спор между страните, че на 05.05.2017 год. в гр.София, на основание чл.228 и сл. от ЗЗД,
е сключен Договор за наем между Д.Р.К., ЕГН-**********,***, като „Наемодател“,
от една страна и от друга Г.И.Г., ЕГН-**********,*** и адрес за кореспонденция
– адресът на наетото жилище, като „Наемател“. Сключеният между страните договор
е със следния предмет : Наемодателят предоставя на наемателя за временно и
възмездно ползване, за живеене Апартамент №92, находящ
се в гр.С., се седми етаж, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни
помещения. Видно от т.2.1 е, че страните са се споразумяли
срещу ползването на посочения по-горе имот наемателят да заплаща на наемодателя
наем в размер на 500 лева, като в следващата т.2.2 е уточнено, че наемът се
заплаща авансово, в брой за всеки следващ месец наведнъж, на всяко пето число
от месеца, в наетото жилище от наемателя на наемодателя или на негов
представител. Фиксирана е в т.2.3 възможността наемната цена да бъде корегирана при промяна на ръста на инфлацията, както и при
промяна в конюнктурата на наемния пазар и други настъпили промени в страната.
Разходите, свързани с ползването н аапартамента,
включително за електроенергия, топлоенергия, вода, телефон и други се заплащат
от наемателя, като той заплаща и разходите по поддържане на стълбището –
осветление, почистване и асансьор, определени за съответния апартамент от
Общото събрание на етажната собственост /т.2.4 и т.2.5 на договора/. Страните
са постигнали договореност, видно от т.2.6, че при подписване на договора,
наемателят плаща на наемодателя сумата от 1 000 лева, представляваща
гаранционен депозит по този договор в размер на 500 лева и наемната цена за
м.май 2017 год., като настоящият договор служи за разписка за тази сума. В
Раздел III и IV са
посочени какви са правата и задълженията на всяка от страните по договора за
наем, като в т.3.3 е предвидено, че при неплащане в срок на наемната цена,
както и на разходите по т.2.4 и т.2.5 от страна на наемателя, наемодателят има
право да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие и да иска
опразване на наетия имот принудително, като задържа депозита по договора. Със
сключването на договора наемателят се е задължил да заплаща уговорения наем и
останалите разходи по ползването на имота в определения срок, както и да
заплаща всички разходи, свързани с ползването на жилището през целия срок на
договора – вода, електроенергия, топлинна енергия, телефон, стълбище и други,
включително и тези такси, документите, за които бъдат изпратени на адреса на
наетото жилище, след освобождаването му от наемателя и се отнасят за периода, в
който той е бил наемател /т.4.1 и т.4.4/. Задължение на наемателя е и видно от
т.4.2 по време на срока на договора да полага грижата на добър стопанин по
отношение на наетия имот, да го използва според предназначението, за което е
нает, както и да спазва правилата за вътрешния ред в сградата, противопожарните
и хигиенни норми, изискванията на общинската и друга администрация.
Видно то т.4.8 е, че след
изтичане на срока на настоящият договор или прекратяване на действието му по
други причини, наемателят длъжен да
върне на наемодателя жилището във вида, в който го е приел при сключването му.
От Раздел V, озаглавен
срок на договора се установява, че договорът за наем е сключен за срок от 05.05.2017 год. до 01.05.2018 год., като срокът на настоящият
договор може да бъде продължен с Анекс към договора при постигане на съгласие
между страните /т.5.1 и 5.2/.
В Раздел VI страните
са посочили хипотезите, при които договорът следва да се счита прекратен, а
именно : т.6.1.1. с изтичане на уговорения срок;
т.6.1.2. по взаимно съгласие на страните; 6.1.3. едностранно от наемателя с
едномесечно писмено предизвестие. Когато действието на договора се прекрати по
този ред, от страна на наемателя, същият дължи наемна цена за срока на
предизвестието; 6.1.4. едностранно от наемодателя, с едномесечно писмено
предупреждение, а в случай на неплащане на наемната цена, продължило повече от
15 дни с едноседмично предизвестие. Ако предизвестието за прекратяването на
договора е от страна на наемодателя, наемателят дължи наем да срок до освобождаването
на жилището, заедно с всички разноски.
Като допълнителни условия в
Раздел VII страните са се договорили, видно от
т.7.1, че ако някоя от тях наруши настоящият договор, дължи на изправната
страна неустойка, в размер на двумесечната наемна цена, освен вредите и
загубите, които ще последват от това нарушение. Предвидено е в т.7.2, че
споровете по приложението, тълкуването и прекратяването на настоящият договор
следва да се решават от страните чрез преговори и споразумения, а при непостигане
на съгласие – от компетентния съд съгласно разпоредбите на действащото
законодателство.
От т.7.3 се установява, че
сключеният между страните договор за наем служи за предявяване на претенция от
страна на наемодателя за издаване на заповед за изпълнение на вземания на
парични суми по реда на чл.410 от ГПК.
Договорът е подписан от страните – наемодател
и наемател.
Като
доказателство по делото е представено пълномощно, съгласно което Д.Р.К. е упълномощила
майка си адв.П.Т.К. със следните права : Да отдаде под наем от нейно име и за
нейна сметка, при цена и условия каквито договори, следния нейн недвижим имот :
Апартамент №92, находящ се в гр.С., състоящ се от стая, кухня с присъединен
балкон, баня с тоалетна и коридор. Да получава от нейно име и на нейна сметка
месечната наемна цена по договора, както и да има всички права във връзка с
управлението на имота – пренаемане, анекси към договора и други. Така
представеното пълномощно е безсрочно и следва да се тълкува разширително в
полза на упълномощеното лице.
С
декларация за идентичност на имената от 09.11.2020 год., която декларация да
послужи по настоящото гр.дело №240/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч, Д.Р.К. е
декларирала, че името й по лична карта и името, с което е записана в Договор за
наем от 05.05.2017 год., сключен с Г.И.Г. и пълномощно към него, са нейни
имена.
С
отговора на исковата молба ответника представи Договор за наем с дата
07.08.2019 год., сключен между него като наемател и Йорданка Костидинова
костадинова, като наемодател, по силата на който е наел за временно ползване
имот, представляващ : Жилище на адрес : гр.С., състоящо се от стая, кухня,
сервизни помещения, който имот да ползва за жилищна нужда без право на
пренаемане от трети страни срещу заплащане на 500 лева месечен наем.
Представен е и опис с дата 04.10.2019 год. за състоянието на жилището и
щетите на ап.№92, след напускане на наемателя Г.Г., в който е описано в какво
състояние са коридорът, банята, стаята и кухнята. Описът е извършен от Радослав
Христов Терзиев в присъствието на Николай Петров Русев и представител на
собственика Д.Р.К. – пълномощник П.Т.К..
Като
доказателство по делото са представени и фискални бонове са заплатени суми към
„Топлофикация София“ЕАД от Д.Р.К., стокова разписка за закупени строителни
материали и други.
От
заключението на в.л.С.П. по допусната съдебно-почеркова експертиза, изготвено
по материали на гр.дело №240/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява,
че подписът изписаният в позиция „С уважение“ върху Възражение от 13.01.2020
год. по Ч.гр.дело №2284/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, подписите изписани
върху листите и в позиция „Наемател“ върху Договор за наем от 05.05.2017 год. и
подписите изписани в Заявление за издаване на
лична карта №*********/23.03.2016 год. от МВР-гр.Ловеч, са положени от Г.И.Г..
От
назначената, на основание чл.201 от ГПК повторна съдебно-графологична експериза
с в.л.Ц.К. се установа, че подписите на „Наемател“ в Договор за наем от
05.07.2017 год. във Възражение от 13.01.2200 год. и в съобщение от 13.01.2020
год. за заповед за изпълнение са изписани от Г.И.Г..
Според съдебно-техническата ексепритза на в.л.инж.П.В. се установява, че
стойността на извършените в СОС 68134.4082.512.1.92 гр.С. строително-ремонтни
работи, съответстващи на описаните в молба вх.№261054/24.02.2021 год. подадена
от ищеца и в уточнение на поредността и размера на претенциите му със задачи в
исковата молба – т.4 и молба вх.№264362/23.12.2020 год. като се е съобразил с
всички материали по делото и след направено посещение, оглед и измерване на
имота е в размер на 2 205,07 лева, в това число материали 520,37 лева.
Разликата до общата сума от 2 205,07 лева представлява разходи за работна
заплата със съответните начисления към нея.
От показанията на св.Ц.С., която е
работила в ОС-гр.Ловеч на длъжност „Призовкар“,
считано от 01.09.1995 год. до 31.01.2020 год. се установява, че 25 години държи
района на ж.к.“Младост“, защото живее там. За целия квартал извършва
призоваването от ОС и РС и призовките от цяла България. Призовки връчва и в
блок 325. Връчва на адрес, в случаите когато намери лицето или негови близки на
адреса. Когато се връчва лично на лицето винаги го отразява върху призовката.
Когато не намери лицето на адреса оставя бележка с координати : телефонен
номер, часа, в който е в съда, а именно понеделник, сряда и петък от 13:00 часа
до 14:00 часа в стая №228 на ОС, където лицата могат да ги намерят, за да си
получат съобщенията и в самата бележка това е отразено. В случаите, когато
извършват връчването на призовките и съобщенията в съда, не вписват в
призовката това
обстоятелство, а само „лично“ или от близки със задължение за предаване, като
подчертават това обстоятелство, но който идва си носи бележката, която са му
оставили на адреса. Свидетелката предположи, че ако види господина /ответника/
няма да си спомни дали тук е идвал да получи или на адреса го е намерила,
защото е минала една година. Познава лицата, на които често е връчвала и са
имали много дела. На тези, които ги познава се е случвало да връчва и на други
места, но този господин не го познава.
В показанията си дадени пред съда
св.Р.Т. заяви, че познава сем.К., с които е семеен приятел от много години.
Поясни, че е извършил ремонт на жилище в Ж.К. М.на етаж 7. Собственик на това
жилище е Д.. Бил извикан от нея през м.октомври 2019 год., след като наемателят
напуснал жилището. Свидетелят заяви, че в присъствието на нейн
пълномощник – майка й адв.К. огледал жилището, като
описа, че било страшна картинка – порутени стени, ожулени, с дупки по тях, като
се започне от коридора. Там вероятно е седял велосипед. Имало нараняване на
шпакловката от дръжката му и следи от гумите по стената. Старшна
мръсотия било, която лично той не бил виждал. В кухнята било същото, дори
по-зле, като по непонятни за него причини в средата на кухнята бил залепен плот
с лепило. Трегерът бил изкъртен и са наложило да го изгражда наново. Имало
печка, която той посъветвал семейството да изхвърлят, защото по нея имало следи
от готвенето и сигурно от първия ден откакто е започнато да се ползва, се била
изчиствана. Нагарът бил до нивото на котлоните. Печката била електрическа, с
фурна – готварска. Цялата била в мазнина и зад нея цялата стена също. Дори
предишната боя и шпакловка се била налюпила от
мазнината и в ляво балконската стена също. Там където е стояла печката всичко
било в мазнина или 40-50 см. Препоръчал на семейството да се направи някакво
декоративно пано, което да прикрие след време мазнината, която щяла да избие.
Банята била както във всички останали помещения. Единствено в хола не било
така. било мръсно, но нямало толкова поражения. Вратата на банята описа, че
била изгнила поради това, че наемателят, който е обитавал жилището е монтирал,
според свидетеля, подвижен душ на самата врата. В самата баня имало душ, който
бил навътре и не пръскал, но наемателят по негови съображения е монтирал друг
на вратата. Стойката на подвижният душ била забита във вратата. Вратата била
интериорна и дори и да е подсилена и да става за баня, няма как дори и такава
да е, да не изгние. По думите на свидетеля няма баня, на която душът да е
монтиран на вратата. Единствено в хола си личало, че се е обитавал от някакъв
по-нормален човек, но там имало дупки в стената. по всички стени освен банята,
защото била с плочки си личало, че шпакловката е наранена. Спомни си, че
съставили някакъв протокол за щетите, но минало много време от тогава, но
нямало стена, която да не се нуждаела от шпакловка.
След предявяване от съда на
следното писмено доказателство – опис с дата 04.10.2019 год. /стр.18 от делото/
св.Терзиев поясни, че плочките на земята и в цялото жилище били силно замърсени
до степен, на която не си личало какъв цвят са. На балкона имало боклуци и
затова препоръчал на наемодателя да наемат фирма за почистване „Мисс гланц“, която е на негов приятел. Приблизително около
месец отнел ремонта на жилището, като за да не нанесе повече щети в кухнята, за
да не счупи плочките парче по парче къртил плота, който лепнат на земята.
Подова настилка, свидетелят уточни, че не е сменяна, но това отнело
допълнително време и разходи, защото първо ползвал разтворител, за да премахне
лепилото, а след това чупил парче по парче дървения плот. Основен ремонт на
жилището не е правен, защото трябва да се подмени ел.инсталацията и ВиК, но е извършена поправка на абсолютно всички стени с гипсово
лепило преди да се сложи латекса, след което е боядисано с грунд и латекс на
две ръце. Вратата на банята била сменена с нова, като купили най-евтината,
около 350 лева, която цена не включвала монтаж и демонтаж. Освен документите,
които са представени, че са закупени материали, свидетелят подчерта, че е
влагал и свои за които няма документ, че са закупени. Уточни, че е закупил
лично декоративен гръб със съответно лепило за този гръб, което струвало около
сто и няколко лева. На външната врата бил сменен патрона, защото след като
наемателя е напуснал без никакво предупреждение се е обадил, че ключа е под
изтривалката на вратата и с цел да се избегне това да има няколко още ключа и
за сигурност препоръчал да се смени патрона на външната врата.
Свидетелката Дора Стоянова, познава Г.,
който е син на нейн колега И. Г., който й споделил за
негов проблем във връзка с наем на жилище в гр. С.преди години. Било преди
повече от година, но не може да каже конкретен период. Баща му дошъл и
разговарял с нея. Бил притеснен от абсурдността на ситуацията, в която е
попаднал сина му. Свидетелката си спомни, че тогава видяла Г. за първи път. Той
дошъл при нея тъй като била юрисконсулт в Областта и й споделил за казуса. Попитал
я дали може да съдейства, тъй като нещата явно опират до съд, след което довел
сина си. Показали й това, което вече му били връчили тук в съда и тя помогнала
да напише възражението, въз основа на това, което й показали. Не било искова
молба. Спомня си, че било един лист текст със сравнително голям шрифт. Ставало
на въпрос за Заповед по чл.410 от ГПК. На свидетелката съдът е предявил
възражението, приложено по Ч.гр.дело №********* год. по описа на РС-гр.Ловеч,
като свидетелката е посочила, че това е възражението. Същият ден възражението
било входирано. Това, което си спомня е, че ги
посъветвала да не подценяват този казус и им препоръчала да ползват услугите на
адвокат. Възражението направили не на конкретна бланка, а в свободен текст.
Писали го на нейния компютър.
От
служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №2284/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че по заявление, подадено от Д.Р.К.
***, чрез пълномощника й адв.П.К. срещу длъжника Г.И.Г.
***, е издадена Заповед №1339/20.12.2019 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът Г.И.Г. е следвало да
заплати на кредитора Д.Р.К. сумата 4 666 лева, произтичаща от вземания по
наемно правоотношение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /26.11.2019
год./ до изплащане на вземането, както и сумата 650,50 лева разноски по делото,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 30.12.2019 год. и получена лично от него
на 13.01.2020 год., чрез връчител Ц. ***, видно от
вписването на разписката за връчване на съобщението с приложенията.
С
вх.№382/13.01.2020 год. е подадено възражение от Г.И.Г., в което той възразява
изцяло срещу предявените срещу него в качеството му на длъжник суми,
заявявайки, че не дължи изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на
парична задължение по чл.410 от ГПК.
С
разпореждане №166/14.01.2020 год. по Ч.гр.дело №2284/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч са дадени указания на заявителя Д.Р.К., че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
иск срещу длъжника Г.И.Г. за установяване на вземането си, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1339/20.12.2019
год. по настоящото Ч.гр.дело №2284/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, като
довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. Предупредил е заявителя за последиците по
чл.415, ал.5 от ГПК, че при непредставяне на доказателства за предявяване на
иска в посочения срок /копие от искова молба с положен щемпел за входирането й в съответния съд/, които доказателства следва
да се представят по настоящото дело в същия срок, съдът ще обезсили заповедта
за изпълнение.
Препис
от цитираното по-горе разпореждане е връчен на Д.К. на 14.01.2020 год. и получен от адв.К.
на 30.01.2020 год., видно от
разписката по заповедното производство, а исковата молба, с която Д.К. е
сезирала РС-гр.Ловеч е с вх.№1556/07.02.2020 год., т.е. подадена е в законният
едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество съдът я намира за
частично основателна и доказана.
По
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка
с чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
настоящото исково производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че
спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават.
Съгласно
установената съдебна практика, правната квалификация на спорното право се
определя от сезирания съд, който я извежда от въведените от ищеца фактически
твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума,
който определя съдържанието на спорното право и вида на търсената защита.
Посочената от ищеца квалификация не обвързва съда, за което съдът съобрази
Определение №447/28.09.2017 год. по гр.д.№1312/2017 год. на ВКС, ГК, IV
г.о. в производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съдът
приема, че по безпорен начин се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че между страните е сключен
договор за наем с дата 05.05.2017 год. на недвижим
имот, в който смисъл отношенията им намират правна уредба в текстовете на
чл.228-241 от ЗЗД. Установява се, че имотът, представляващ апартамент е
предаден за ползване на ответника след пълен основен ремонт, в напълно годно
състояние за живеене, като през целия период осигурява напълно спокойното му
ползване за нуждите на наемателя съгласно т.1.4 на договора, срещу заплащането
на наемна цена от страна на наемателя 500 лева авансово, в брой всеки следващ
месец наведнъж, на всяко 5-то число, в наетото жилище от наемателя на
наемодателя или на негов представител.
Според
чл.20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като
същите могат да бъдат изменяни, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие или на основания, предвидени в закона.
При
така събраните писмени и гласни доказателства се налага извода, че само
наличието на сключения между страните договор за наем с дата 05.05.2017 год. не доказва, че наемодателят е изпълнил всички
свои договорни задължения, защото липсват доказателства затова в какво
състояние, съгласно т.1.4 е предал имота за живеене на наемателя и считано от
кога, от датата на сключването му или от друга дата и най-вече дали през целия
наемен период е осигурил напълно спокойното му ползване за нуждите на
наемателя, както изрично е договорено между страните. Не е изяснено изрично и
дали в имота е имало движими вещи на наемодателя или е била дадена възможност
наемателя сам да си внесе свои лични и необходими за всяко нормално домакинство
движими вещи, като готварска печка, холна гарнитура, секции и други. След като
не става ясно в какво състояние наемателя е получил от наемодателя апартамента
за живеене, то няма как съдът да кредитира с доверие и представения опис с дата
04.10.2019 год. относно щетите на жилището след напускане на наемателя Г.Г., който опис е извършен без да присъства една от страните
по договора - наемателя и който опис е извършен от близък семеен приятел на
ищцата - Радослав Терзиев, както последният сам изтъкна в показанията си дадени
пред съда.
Очевидно
е, че срокът на договора е бил продължен и след визирания в него краен срок - 01.05.2018
год., което по смисъла на чл.236, ал.1 от ЗЗД означава, че се счита продължен
за неопределен срок. Но според съда е налице нарушение на т.5.2 от договора за
наем, подписан между страните, който изрично предвижда, че срокът на договора
може да бъде продължен с анекс към него при постигане на съгласие между
страните. В нарушение на цитирания текст от сключения между страните договор
такъв анекс към договора липсва и не бе представен до приключване на устните
състезания по делото, което показва, че договорните клаузи не се спазват. Този
анекс според съда е от значение, защото в него ще се определи не само до кога
ще бъде срока на договора, но и в него ще се определи евентуалното увеличение
размера на наемната цена, каквато възможност е договорена между наемателя и
наемодателя в т.2.3 на договора.
От
доказателствата по делото се разбира по несъмнен начин, че договорът е
прекратен не по желание на наемателя, а по инициатива на наемодателя, за което
съгласно Раздел VI, т.6.1.4 той е имал задължението да
отправи едномесечно писмено предупреждение до наемателя. Подобно предизвестие
не е отправено от наемодателя, а се установява, че по причини, които не са
предмет на обсъждане в настоящия исков спор, той е задължил наемателя да
предаде ключа от апартамента и да го освободи, като му се е наложило да си
търси друг наемодател. В този смисъл по делото бе представен от страна на
ответника Договор за наем от 07.08.2019 год. с наемодател Йорданка Костадинова,
истинността на който договор не бе оспорена от заинтересованата страна в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК, което дава
основание на съда да приеме за достоверни обстоятелствата, изтъкнати в отговора
на ответника, че не по негово желание се е наложило да си търси друг
наемодател. Следователно при така възникналите облигационни отношения между
страните се установи, че наемодателят не е изпълнил коректно и стриктно договорните
клаузи по начина и при условията, които страните са договорили, което е
основателна причина за съда да приеме, че именно ищцовата
страна, в качеството си на наемодател, а не ответника като наемател е
неизрядната страна по така възникналата облигационна връзка.
Според
съда ищцовата страна не доказа исковата си претенция не
само по основание, но и по размер, защото липсва конкретизиране на всяка една
от исковите претенции по начален период, въпреки, че съдът е давал указания на Д.К.
в тази смисъл. Единствено с допълнителна молба вх.№3833/27.04.2020 год. е
уточнено, че всички главници следва да се считат предявени от датата на
подаване на заявлението – 26.11.2019 год., без отново да се уточни техния
начален период, което е от значение за уважаване на всяка една от исковите
претенции. Това е относимо както за претенциите за
неплатени консумативи, така и за претенциите за извършените поправки в
жилището, за които не е предварително уточнено неотложни или с някаква друга
цел са направени.
В
този смисъл и съдът счита, че исковата молба се явява неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Възражението
на ищцовата страна исковият съд да извърши преценка
за наличието на обективираното във възражението
оспорване на вземането лично от длъжника, според съда е изцяло неоснователно,
тъй като т.10а на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2014 год., ОСГТК
визира по-скоро срокът за подаване на възражението и неговата форма, а не то да
е извършено лично от длъжника. В конкретният казус е видно от възражението,
приложено по Ч.гр.дело №2284/2019 год., че то не е по образец по Наредба
№6/20.02.2008 год., а на свободен текст, писано на компютъра на св.Дора
Стоянова, които съдът установи от нейните показания и най-вече, което е от
значение за исковото производство подписано от длъжника, за което съдът
кредитира с доверие съдебно-графологичните
експертизи. В този смисъл и възражението на ищцата, че възражението не е
подадено лично от длъжника за исковия съд е изцяло ирелевантно,
тъй като негово е задължението да провери дали то е подадено в преклузивния срок и дали се оспорва вземането по издадената
заповед за изпълнение. Никъде съдът няма задължение да следи дали е подадено
лично от длъжника или от друго лице.
След
като съдът отхвърля исковата претенция, то не следва да се произнася и по
възражението за прихващане на ответника, което макар и направено в срока за
отговор на исковата молба и прието за разглеждане от исковия съд предполага
уважаване на исковата претенция.
Следователно след като ищцата, чрез пълномощника си не доказа спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях, в съответствие с
изискванията на чл.153 от ГПК, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
Ищцата е
претендирала разноски в размер общо на сумата 1 698,62 лева за заповедното
и исковото производства, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПк, които
предвид изхода на спора, не следва да й се присъждат.
Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата 600 лева, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, за което съдът съобрази представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Р.К., ЕГН-**********,
чрез пълномощника си адв.П.К. ***, съдебен адрес ***,
пл.“С.Н.“№16, ет.4, офис 4 против Г.И.Г., ЕГН-********** ***, обективно
съединен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за признаване
за установено по отношение на Г.И.Г., ЕГН-**********, че същият дължи на Д.Р.К.,
ЕГН-********** общо сумата в размер на 4 666 лева, от
която :
За неплатени консумативи - общо в
размер на - 675,61
лева, ведно със законната
лихва, начиная от 20.11.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, от която :
ВиК - 38,69
лева
Ел. енергия - 343,42 лева
ТЕЦ
- топла вода -
293,50 лева
За
неспазен срок на предизвестие за м.октомври 2019 год., съгласно чл.6.1.3 - в
размер на едномесечен наем в размер на 500 лева и неустойка по т.7.1 за
нарушение на наемния договор в размер на двумесечен наем - в размер на 1 000
лева - общо 1 500 лева, ведно
със законната лихва, начиная от 20.11.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението.
За нанесени щети на основание чл.213 от ЗЗД , съгласно чл.4.5 и средства за поправки в жилището общо в размер на 2 490,48 лева, ведно със законната лихва, начиная от 02.11.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, от която :
-
За материали - латекс
и др.консумативи – 421 лева
-
За гръб зад печка -
малък декодер и лепило – 103,48 лева
-
За работа -
боядисване – 1 200 лева
-
Подмяна на врата баня
- изгнила – 350 лева
-
Цялостно почистване
на жилището – 400 лева
-
Смяна на външна брава
– 16 лева, уточнени с допълнителна молба вх.№3833/27.04.2020 год. от адв.П. К. – пълномощник на ищцата, че всички главници
следва да се считат предявени от датата на подаване на заявлението – 26.11.2019
год., с формулиран петитум : Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцата общо сумата в размер на 4 666 лева, от която : главница –
675,61 лева за неплатени консумативи, ведно със законната лихва, начиная от 26.11.2019 год. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане на сумата; главница –
500 лева за неспазено предизвестие по договора, ведно със законната лихва,
считано от 26.11.2019 год. до окончателното изплащане; главница – 1 000
лева неустойка по чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
26.11.2019 год. до окончателното изплащане на сумата; главница – 2 490,48
лева, представляваща средства за поправка на щетите в жилището, ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.Р.К., ЕГН-**********,
чрез пълномощника си адв.П.К. ***, съдебен адрес ***, пл.“С.Н.“№16, ет.4, офис
4 против Г.И.Г., ЕГН-********** *** за заплащане на съдебно-деловодните
разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производство в размер
общо на сумата 1 698,62 лева, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
Д.Р.К., ЕГН-**********, чрез пълномощника си адв.П.К. ***, съдебен адрес ***,
пл.“С.Н.“№16, ет.4, офис 4 да заплати на Г.И.Г., ЕГН-********** *** сумата 600
/шестотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково
производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно представен списък на
разноски по чл.80 от ГПК, представляващи адвокатски хонорар.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№2284/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :