Решение по дело №2635/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от В. И. М., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], чрез адв. М. П., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000323000014-091-001/09.08.2023 г., издаден от М. Т. Г. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Д. М. К. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 218/30.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/ в частта, в която в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д. п./ 2015 г. в размер на 50 895.12 лева – главница, и 38 106.62 лева – лихви и за д.п.2017 г. в размер на 1 907.52 лева – главница, и 1 041.35 лева – лихви.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се нищожност на оспорения РА, който е издаден в повторно ревизионно производство, предвид липсата на установени данъчни задължения с първия РА за д. п. 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Сочи, че с първия РА са установени само задължения за д. п. 2019г., предвид което подадената срещу него жалба е била недопустима поради липса на правен интерес относно констатациите за периода 2015г.-2018г. Обосновава извод, че предвид произнасянето на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна по недопустима жалба, недопустимо се явява и Решение №245/21.12.2021г., което води до нищожност на всички действия на приходните органи при повторната ревизия за периода 2015г.-2018г. Сочи, че има нарушение на чл. 133, ал.1 и чл. 134 ДОПК, доколкото в частта относно 2015г.-2018г. оспорения в настоящото производство РА се явява изменение на влезлия в сила първи РА и е нищожен. Оспорва се определеното от органите по приходите начално салдо за ревизираните периоди. Изразява се несъгласие с констатациите на приходните органи относно присъединения Протокол №П-03000315095320-073-001/25.09.2015г., чиято доказателствена сила е игнорирана от органите по приходите. Твърди се, че доколкото с горния Протокол са били установени разполагаемите средства на жалбоподателя към 31.12.2014г. същите е следвало да бъдат взети като начално салдо към 01.01.2015г., което не е направено от ревизиращите органи. Тази изначална грешка е довела и до изкривяване на резултата за следващите ревизирани периоди – 2016г. и 2017г. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт.

В молба № с.д.5331/11.04.2024 г. /л. 48-49 от делото/, представена в открито съдебно заседание по даване ход по същество и в депозирана по делото писмена защита с.д. 13436/26.09.2024г., жалбоподателят твърди нищожност на ревизионния акт поради нарушаване на забраната по чл. 155, ал. 2 и ал. 8 ДОПК, както и на чл. 133, ал.1 и чл. 134 ДОПК. Конкретизира по периоди установените от експертизата положителни салда (превишение на приходи над разходи) на жалбоподателя, което обосновава неправилност на обжалвания РА, поради което отправя молба за отмяната му. Моли за присъждане на направените по делото разноски в размер на 600 лева - заплатен депозит за съдебно счетоводна експертиза, 10 лева - заплатена държавна такса и 9 624 лв. с ДДС - платен адвокатски хонорар.

Ответната страна – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена молба оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита, че ревизионният акт е валиден и законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8006.05 лева.

В депозирана чрез процесуален представител писмена молба с.д. 9637/04.07.2024г. се излагат обстойни съображения за валидност на ревизионния акт. Сочи се, че сумата от 1962931.24 лв. е положителният резултат от извършената от органите по приходи съпоставка на имущественото състояние на лицето от 2009 г. до 2014 г. с Протокол № П-03000315095320-073-001/25.09.2015 г., която сума не представлява налични парични средства в брой. Твърди, че са анализирани паричните средства по банкови сметки в началото и в края на годината, получените през годината доходи и направените разходи независимо от начина на получаването им /в брой или по банков път, или няма получени средства, а само увеличение на имуществото/. Предмет на анализа не е било движението на парите в брой, а цялостното имуществено състояние на лицето и получените от него доходи, както и наличностите по банкови сметки, получените постъпления по банков път. Сочи, че сумата от 1962931.24 лв. не представлява парични средства в брой, поради което и не следва да се включва като налични парични средства в брой в началото на 2015 г. При използваната от органите по приходи методика, положителният резултат от съпоставката на имущественото състояние за определена година не материализира наличности на парични средства, отразява намаляването или нарастването на имуществото на лицето и възможността нарастналото имуществено състояние да се покрие от източниците на доходи на лицето, като се позовава на практика на ВАС. На изложените основания счита, че допуснатата по делото ССчЕ не следва да се кредитира и с оглед факта, че в хода на ревизионното производство от страна на жалбоподателя е предоставена декларация, с която е декларирал крайни салда по години, които значително се отличават от установените със заключението крайни и начални салда. Изтъква, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното обжалване са били ангажирани доказателства, в подкрепа на твърденията за наличие на посочените в декларацията парични средства в брой.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице – адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане и съдът дължи произнасяне по същество.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административен съд – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323000014-020-001/04.01.2023 г., издадена от М. Т. Г., на длъжност началник сектор при ТД на НАП. Според ЗВР обхватът на ревизията включва установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 година. Определен е ревизиращ екип в състав: Д. М. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н. А. П. - Главен инспектор по приходите. Посочено е, че ревизията следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на настоящата ЗВР.

Съгласно Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № № Р-03000323000014-020-002/08.03.2023 г., издадена от М. Т. Г., на длъжност началник сектор, е изменена първоначално издадената ЗВР относно срока за извършване на ревизията, като е определено същата да завърши до 25.04.2023г. и към ревизиращия състав е добавена А. С. П. - Главен инспектор по приходите.

Със Заповед № Р-03000323000014-020-003/21.04.2023 г., издадена от М. Т. Г., на длъжност началник сектор, на основание чл. 114, ал. 2 ДОПК, е определен срок за завършване на ревизията до 23.06.2023 година.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000323000014-092-001/19.07.2023 г., издаден от Д. М. К. - Главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията), Н. А. П. - Главен инспектор по приходите и А. С. П. - Главен инспектор по приходите.

Срещу Ревизионния доклад е депозирано възражение е подадено възражение ВХК-37159/27.07.2023г. като не са представени допълнителни доказателства.

Ревизионното производство е финализирано с Ревизионен акт № Р-03000323000014-091-001/09.08.2023 г., издаден от М. Т. Г., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Д. М. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който в тежест на В. И. М. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2015 г. – д.п.2019 г. общо в размер на 168808.36 лева – главница, и 88 417.19 лева – лихви.

Ревизионен акт № Р-03000323000014-091-001/09.08.2023 г., е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 218/30.10.2023 г. го е изменил в частта за д. п. 2015г. и 2017г., като е установил задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за д. п. 2015г. в размер на 50 895.12 лева – главница и 38 106.62 лева –лихва и за д. п. 2017г. в размер на 1 907.52 лева –главница и 1 041.35 лева – лихва, а за д. п. 2016г., 2018г. и 2019г. го е отменил изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически и правни констатации:

Процесния ревизионен акт е издаден след проведено последващо ревизионно производство, съгласно Решение № 245/21.12.2022г. на административнорешаващия орган.

В хода на ревизията било установено, че В. И. М. е местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, като е установено, че за периода от 2015г. - 2019 г. лицето е получавало доходи по договор за управление и контрол от „А. Р.“ ЕООД, „БГ Л. Ко“ ООД, „К. И.“ АД, „Я. Т.“ и „БГ Л. К.“ ЕАД. За ревизираните 2015 г. - 2019 г. лицето има подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица.

Предприетите процесуални действия в хода на ревизионно производство са подробно описани в констативната част на издадения ревизионен доклад № Р- 03000323000014-092-001/19.07.2023 г. /стр. 2-3/.

В отговор на връчени по електронен път Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ от дата 08.02.2023 г. и 15.06.2023г., жалбоподателят сочи, че изисканите документи и декларации по чл.124, ал.2 ДОПК са представени в предходното производство. Органите по приходите с 4 броя протоколи са присъединили събрани в хода на предходни производства документи, а именно: от извършена ревизия на В. М. приключила с РА № Р-03000320003563-091-001/29.09.2022 г., от извършена проверка на В. М. приключила с Протокол № П-03000315095320-073- 001/25.09.2015 г., от извършена ревизия на В. М., приключила с РА № Р- 22221720003566-091-001/07.02.2023 г., представени документи с Възражение № Р-03000320003563-ВЗР-002-И/21.10.2022г. и към Жалба с Вх.№ВхК-42909/21.10.2022 г.

Органите по приходите са извършили допълнително единствено насрещна проверка на „Н.П.“ ЕООД с цел установяване на заемните средства по Договор за заем от 01.11.2010 г. и Протокол за прихващане на вземания и задължения от 01.11.2010 г.

Въз основа на събраните доказателства, са установени и съпоставени: имущественото състояние, получените доходи и извършените разходи от жалбоподателя. Съпоставката е изложена в табличен вид за 2015 г. на стр. 15-16 от РД, за 2016 г. на стр. 29-30 от РД, за 2017 г. на стр. 46-47 от РД, за 2018 г. на стр. 62-63 от РД и за 2019 г. на стр. 80-81 от РД. За периодите 2015 г. - 2019 г. са установени превишения на извършените разходи над установените приходи.

В хода на ревизионното производство, на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ от дата 08.02.2023 г., с което са изискани Декларация относно наличните парични средства - в брой във всички валути към 01.01.2015 г., ведно с документи удостоверяващи произхода на тези средства, както и декларация за наличните парични средства, за началото и края на всяка една от ревизираните години.

По отношение на наличните парични средства в началото и в края на отчетната година, за начално салдо за 2015 г. органите по приходите са приели налични парични средства в брой в размер на 15000,00 лв. и налични парични средства по банкови сметки в размер на 9806,50 лв. За 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. относно наличните парични средства в брой е прието, че същите са в размер на 0,00лв., а за налични парични средства в банкови сметки е приет сборът от кредитните салда по банкови сметки.

Относно частта на приходите, намерили отражение в изготвените справки по години са включени получени в брой и по банкови сметки доходи от лицето, извършени тегления от банкови сметки и източници на финансиране. Относно частта на разходите, намерили отражение в изготвените справки по години са включени всички платени от лицето разходи в брой и по банков път, извършени вноски в банкови сметки, както и други изходящи парични потоци от лицето.

За 2015 г. въз основа на събраните извлечения от банковите сметки на жалбоподателя, са установени наличните суми по същите в началото /в размер на 9806,50 лв./ и в края на ревизирания период /в размер на 20012,46 лв./.

Установено е, че за 2015 г. ревизираното лице е получило доходи, както следва: - по трудови правоотношения в размер на 262652,04 лв.; - други облагаеми доходи в размер на 5040,00 лв.; - доход от изплатен дивидент в размер на 210942,13 лв.; - предоставен бонус за плащане чрез кредитна карта в размер на 324,38лв. и получен паричен заем в размер на 459962,14 лв.

По отношение на направените от лицето разходи, органите по приходи са установили и съобразили следното: - разходи за издръжка и живот /платени суми в полза на И. М.-дъщеря и В. М.-съпруга/ в размер на 209159,52 лв., платени основно по банков път; - комунални разходи в размер на 7690,51 лв., платени основно по банков път; - платени задължения към трети лица /банкови кредити, върнат заем на Н. И./ в размер на 243847,21 лв.; - предоставени парични заеми на трети лица /“Обединение Форест“ ДЗЗД/ в размер на 1000,00 лв.; - разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. в размер на 3409,10 лв.; - разходи за застраховки, охрана и др. в размер на 4529,02 лв.;-- направени дарения в размер на 1068000,00 лв. в брой, съгласно приложени към възражението срещу предходен РА договори за дарения на парични средства от физическо лице; - други разходи /плащане чрез ПОС терминал и платени суми в полза на трети лица/ в размер на 26698,00лв.;

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на жалбоподателя, с РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2015 г. в размер на 620618,63 лв.

За 2016 г. въз основа на събраните извлечения от банковите сметки на жалбоподателя, са установени наличните суми по същите в началото /в размер на 20012,46 лв./ и в края на ревизирания период /в размер на 29135,22 лв./.

Установено е, че за 2016 г. ревизираното лице е получило доходи, както следва: - по трудови правоотношения в размер на 305077,61 лв.; - продажба МПС - в размер на 250,00 лв.; - други облагаеми доходи /изплатена лихва от „БГ Ленд и Ко“ ООД/ - в размер на 21333,89 лв.; - доходи от прехвърляне на имущество /продажба на дружествен дял/ - в размер на 2500,00 лв.; - доход от изплатен дивидент в размер на 300000,00 лв.; - други източници на средства-дарения, наследство и др, /възстановени средства/ в размер на 21560,03 лв.; - получен паричен заем в размер на 1706831,10 лв.;

По отношение на направените от лицето разходи, органите по приходи са установили и съобразили следното: - разходи за издръжка и живот /предоставени парични средства в полза на близки/ в размер на 174859,83 лв.; - установени са комунални разходи в размер на 3192,61 лв., платени основно по банков път; - разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество в размер на 616086,7 лв.; - разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия в размер на 342500,00лв.; - платени задължения към трети лица /банкови кредити, върнат заем „А.“ ООД и „А. Р. Т." ЕООД/ в размер на 240211,32 лв.; - разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. в размер на 32035,84 лв.; - разходи за застраховки, охрана и др. в размер на 2569,80 лв.; - направени дарения в размер на 107448,18 лв.

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на жалбоподателя, с РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2016 г. в размер на 82474,46 лв.

За 2017 г. въз основа на събраните извлечения от банковите сметки на жалбоподателя, са установени наличните суми по същите в началото /в размер на 29135,22 лв./ и в края на ревизирания период /в размер на 8220,71 лв./.

Установено е, че за 2017 г. ревизираното лице е получило доходи, както следва: - по трудови правоотношения в размер на 301576,24 лв.; - доход от изплатен дивидент в размер на 420800,00 лв.; - други източници на средства-дарения, наследство и др. /възстановени средства ПОС терминал/ в размер на 1466,05 лв.; - върната сума от „А. П. И.“ ЕООД в размер на 10000,00 лв.; - получени парични заеми в размер на 1549406,84 лв.;

По отношение на направените от лицето разходи, органите по приходи са установили и съобразили следното: - разходи за издръжка и живот /предоставени парични средства в полза на близки/ в размер на 511912,56 лв.; - установени са комунални разходи в размер на 25107,20 лв., платени основно по банков път; - разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество в размер на 975301,37 лв.; - платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. - в размер на 654771,96 лв.; - предоставени парични заеми на трети лица /“А. П. И.“ ЕООД и „Ф.К.“ ЕООД/ в размер на 288900,00 лв.; - разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения - в размер на 31323,13 лв.; - разходи за застраховки, охрана и др. в размер на 1428,95 лв.; - други разходи в размер на 204256,67 лв.

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на жалбоподателя, с РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2017 г. в размер на 128738,20 лв.

За 2018 г. въз основа на събраните извлечения от банковите сметки на жалбоподателя, са установени наличните суми по същите в началото /в размер на 8220,71 лв./ и в края на ревизирания период /в размер на 7358,28 лв./.

Установено е, че за 2018 г. ревизираното лице е получило доходи, както следва: - по трудови правоотношения в размер на 333552,70 лв.; - доход от изплатен дивидент в размер на 856520,00 лв.; - други източници на средства-дарения, наследство и др. /възстановени средства ПОС терминал/ в размер на 1741,06 лв.; - получени парични заеми в размер на 951179,58 лв.

По отношение на направените от лицето разходи, органите по приходи са установили и съобразили следното: - разходи за издръжка и живот /предоставени парични средства в полза на близки/ в размер на 320375,28 лв.; - установени са комунални разходи в размер на 10181,70 лв., платени основно по банков път; - разходи за ремонт и придобиване на превозни средства - в размер на 20384,60 лв.; - платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. /юридически лица и банки/ - в размер на 369680,56 лв.; - предоставени парични заеми на трети лица /Д. Я. В./- в размер на 5000,00 лв.; - разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения - 8701,96 лв.; - разходи за застраховки, охрана и др. в размер на 8908,15 лв.; - други разходи - в размер на 1423010,59 лв.

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на жалбоподателя, с РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2018 г. в размер на 22387,07 лв.

За 2019г. относно наличните парични средства в началото и в края на отчетната година, жалбоподателят не е декларирал, че разполага с такива. Органите по приходите приели, че същият не разполага с налични парични средства в брой към 01.01.2019 г., съответно към 31.12.2019 г. Въз основа на събраните извлечения от банковите сметки на жалбоподателя, са установени наличните суми по същите в началото /в размер на 7358,28 лв./ и в края на ревизирания период /в размер на 5360,40 лв./.

Установено е, че за 2019 г. ревизираното лице е получило доходи, както следва: - по трудови правоотношения в размер на 326174,68 лв.; - други облагаеми доходи /изплатена лихва от „А.П. И.“ ЕООД/ - в размер на 1700,00 лв.; - доходи от прехвърляне на имущество в размер на 540800,00 лв.; - доход от изплатен дивидент от „ БГ Л.Ко“ ООД в размер на 837900,00 лв.; - други източници на средства-дарения, наследство и др. /възстановени средства ПОС терминал/ в размер на 1194,95 лв.; - получени суми по вземания от трети лица в размер на 47247,40 лв.; - получени парични заеми от „А. Р. Т.“ ЕООД, К. К., „А.П. И.“ ЕООД, „А. Р.“ ООД, „БГ Л. и КО“ АД, ползвани суми ПОС в размер на 654283,55 лв.;

По отношение на направените от лицето разходи, органите по приходи са установили и съобразили следното: - разходи за издръжка и живот /предоставени парични средства в полза на близки/ в размер на 204186,35 лв.; - установени са комунални разходи в размер на 4967,25 лв., платени основно по банков път; - разходи за придобиване и ремонт на превозни средства в размер на 108000,00 лв.; - разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия - „БГ Л. К.“ АД внесен учредителен капитал в размер на 12500,00 лв. и закупени дружествени дялове от „А.Р.Т.“ ЕООД в размер на 2500,00 лв.; - платени суми по задължения към трети лица - в размер на 606339,88 лв.; - предоставени парични заеми на трети лица - „А. П. И.“ ЕООД в размер на 321800,00 лв. и „А. р. т.“ ЕООД в размер на 5600,00 лв., общо в размер на 327400,00 лв.; - разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения в размер на 9128,61 лв.; - разходи за застраховки, охрана и др. в размер на 5517,15 лв.; - други разходи - в размер на 1964645,64 лв.

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на жалбоподателя, с РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2019 г. в размер на 833886,42 лв.

След извършен анализ на събраните в хода на ревизията банкови извлечения за движението на паричните средства по банковите сметки, органите по приходи са установили, че от лицето не са представени допълнителни документи и доказателства, относно произхода на средствата, с които са покривани разходите и не е обосновано превишението с конкретен източник на доход.

Прието е, че установеният недостиг на парични средства, представлява облагаем доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗДДФЛ във връзка с чл. 35, т. 6 от същия закон, подлежащи на облагане в Република България, съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Посочените констатации от своя страна са довели до извода, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - „налице са данни за укрити приходи или доходи“. На основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя е връчено Уведомление № Р-03000323000014-113-001/15.06.2023 г., съгласно което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК и Уведомление на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК № Р-03000323000014-139-001/15.06.2023 г. Връчено е и ИПДПОЗЛ от дата 15.06.2023г. Горепосочените документи са връчени по електронен път. В отговор на Уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК и отправеното искане, от страна на жалбоподателя не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК и не е взето становище.

В резултат на извършения анализ на относимите доказателства по реда на чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК е формирана:

Годишна данъчна основа за облагане с данък за 2015 г. в размер на 917495,23 лв. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал, 1 от ЗДДФЛ в размер на 91749,00 лв., удържан данък за доходите от трудови правоотношения в размер на 29183,56 лв., внесен данък по ГДД в размер на 504,00 лв., определен данък за довнасяне в размер на 62061,00 лв.

Годишна данъчна основа за облагане с данък за 2016 г. в размер на 442784,47 лв. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 44278,00 лв., удържан данък за доходите от трудови правоотношения в размер на 33897,51 лв., внесен данък по ГДД в размер на 2133,00 лв., определен данък за довнасяне в размер на 8247,00 лв.

Годишна данъчна основа за облагане с данък за 2017 г. в размер на 463822,96 лв. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 46382,00 лв., удържан данък за доходите от трудови правоотношения в размер на 33508,48 лв., определен данък за довнасяне в размер на 12873,00 лв.

Годишна данъчна основа за облагане с данък за 2018 г. в размер на 393001,21 лв. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 39300,00 лв., удържан данък за доходите от трудови правоотношения в размер на 37061,41 лв., определен данък за довнасяне в размер на 2238,00лв.

Годишна данъчна основа за облагане с данък за 2019 г. в размер на 1198002,73 лв. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 119800,00 лв., удържан данък за доходите от трудови правоотношения в размер на 36241,64 лв., внесен по ГДД в размер на 169,00 лв., определен данък за довнасяне в размер на 83389,36 лв.

На основание чл. 175 от ДОПК е начислена лихва върху установения данък за довнасяне.

По делото е приобщена ССчЕ, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото даде заключение по въпросите: Вещото лице, да извърши в таблична форма съпоставка между наличните парични средства и приходите на жалбоподателя - от една страна, и разходите му по години за 2015, 2016 и 2017 год. При изготвяне на таблицата и извършване на съпоставката, вещото лице да използва данните от таблиците за съответните години в РД № Р-03000323000014-092-001/19.07.2023 год. със следните корекции:

Вещото лице при изготвяне на таблицата и извършване на съпоставката, да вземе предвид обстоятелството, а именно: За 2015 год. За пари в брой у жалбоподателя към 01.01.2015 год. да се приеме сумата от 1962931,24 лв., съгласно протокол за приключване на данъчна проверка №П-03000315095320-73-001/25.09.2015 год. Вещото лице да извърши съпоставка между установените от приходите органи приходи (получени заеми) от жалбоподателя в таблицата на стр. 16-16 от РД и установените получени заеми в таблиците на стр. 6-10 от РД. Ако има приходи, невзети предвид от приходните органи, същите да бъдат взети предвид от вещото лице. Вещото лице да провери включена ли е сумата от 23000 лв. – получена продажна цена на лек автомобил съгласно договор за продажба от 22.04.2015 год. в приходите на жалбоподателя. Ако не е, да бъде включена от вещото лице. За 2016 год. За пари в брой у жалбоподателя към 01.01.2016 год. да се приеме сумата, установена от вещото лице като налична към 31.12.2015 год. (ако има такава). Вещото лице да провери включена ли е сумата от 78027,04 лв. – банков превод от С. Н. С. (таблицата на стр. 18 от РД, предпоследен ред), в приходите на жалбоподателя. Ако не е, да бъде включена от вещото лице. За 2017 год. За пари в брой у жалбоподателя към 01.01.2017 год. да се приеме сумата, установена от вещото лице като налична към 31.12.2015 год. (ако има такава). Вещото лице да провери включена ли е сумата от 105663лв. (105063 лв. превод от С. М. и 600 лв. превод от „Б. П.“, ред 8 и 9, колона 2 от таблицата на стр. 32 от РД), в приходите на жалбоподателя за периода. Ако не е, да бъде включена от вещото лице.

Според експерта няма несъответствие между имущественото и финансовото състояние на жалбоподателя и установените доходи за 2015г. и 2017 г., а е налице превишение на доходите над разходите за съответните данъчни периоди.

ССчЕ не е оспорена от страните, като съдът кредитира изцяло експертизата като обективна, професионална, съответна на събраните по делото писмени доказателства, обоснована и изготвена след извършената подробна проверка на приобщените по делото доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, прави следните правни изводи:

Ревизионният акт се обжалва в срок, от надлежна страна, за която е налице интерес от обжалването, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените им правомощия, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от РД, който на практика представлява неразделна част от издадения РА. Оспореният акт съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Мотивите изцяло са основани на преценката на събраните в хода на ревизията писмени доказателства за установени положителни факти. Видно от мотивите на издадените РА и РД, е изпълнено изискването по чл. 115, ал. 2 ДОПК ревизиращите органи да установят всички факти от значение за резултатите от ревизията и непосредствено да се запознаят с всички доказателства. В хода на ревизионното производство са събрани доказателства по предвидените в ДОПК способи. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила.

По делото са представени доказателства за валидност на притежаваните от органите по приходите електронни подписи, анализът на които обосновава извод за това, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от посочените в тях органи по приходите и са подписани от тях с КЕП, по отношение на който в ал. 4 на чл. 13 ЗЕДЕУУ е въведена фикция за саморъчен подпис.

Съдът не споделя съображенията на жалбоподателя, че ревизионният акт е нищожен, тъй като няма пречка с отмяна на ревизионния акт и връщането му за извършване на повторна ревизия да бъда установени задължения по-големи от тези с първоначалния акт. Отмяната на първоначалния ревизионния акт може да се състои както в открит процесуален пропуск в хода на ревизията и издаване на РА, а така също и на грешка при изчислението на задължението. Поради това няма пречка актът да бъде отменен и върнат за повторна ревизия с оглед изправянето на допуснатите пропуски. Нормата на чл. 155, ал.8 ДОПК визира друга хипотеза, а именно не се допуска със самото решение на директора по същество да се променя резултата във вреда на жалбоподателя, т.е. да се определя по-голям размер задължение от установеното в ревизионния акт, който е бил разгледан по повод обжалването му.

Още повече, че видно от депозираната до директора на дирекция „ОДОП“ - Варна жалба вх. № 42909+1/21.10.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, заведена с вх. № Ф-245/28.10.2022 г. срещу РА № Р-03000320003563-091-001/29.09.2022 г. РА се обжалва изцяло, като в жалбата е записано: „В законоустановения срок по чл. 152, ат. 1 ДОПК обжалвам изцяло пред Вас по компетентност в качеството Ви на решаващ орган в обжалването по административен ред на връчения ми РА ...., с които са определени задължения в размер на 121150.12 лв. и определения данък за довнасяне общо в размер на 105501.08 лв., с което на съм съгласен , не съм съгласен и с определени за налични парични средства към 31.12.2015 г. в размер на 20027.51 лв., 31.12.2016 г. в размер на 29147.17 лв., към 31.12.2017 г. в размер на 8229.32 лв., към 31.12.2018 г. в размер на 7364.03 лв. и към 31.12.2019 г. в размер на 5368.09 лв.“, като така депозираната жалба жалбоподателят изразява конкретни възражения за всяка от ревизираните години. Жалбоподателят е имал правен интерес от обжалване на РА № Р-03000320003563-091- 001/29.09.2022 г., доколкото макар и да не са начислени допълнително задължения, като дължими по ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г.-31.12.2018г., то е установена нова данъчна основа, с която жалбоподателят не е съгласен. По аналогия с правните основания за съдебно оспорване на РА, както и, че административното обжалване на РА, е абсолютна процесуална предпоставка за съдебното производство, при проведената ревизия и облагане по реда на чл. 122 ДОПК, при твърдения, каквито по същество прави жалбоподателят, за установени съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, касаещи фактическите констатации /формиран паричен поток, с начално и крайно салдо за процесния период като стойности/, за същия е бил налице правен интерес от оспорването на предходния РА. По същество се оспорват установявания, които са предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК, които са именно предмет на контрол за законосъобразност. Предвид изложеното жалбата срещу първоначалния РА №Р-03000320003563-091-001/29.09.2022г. е била допустима и законосъобразно производството не е било прекратено за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2018 г., а е било върнато на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията.

Относно материалната законосъобразност на оспорения акт:

Безспорно ревизираното лице е местно физическо лице и на основание чл. 6 ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от източници в Република България и от чужбина.

Спорен е въпроса относно установените налични парични средства към 01.01.2015г., 01.01.2016г., и 01.01.2017г., както и определяне на данъчните задължения по особения ред на чл. 122-125 ДОПК.

При съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – 8 ДОПК.

В случая, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период, по отношение на лицето е констатирано наличие на данни за укрити приходи или доходи, като определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите.

В настоящия случай, не се установява наличието на основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, по съображенията, изложени по-долу.

Органите по приходите са се съобразили с императивните правила по приложимия материален закон – чл. 17 ЗДДФЛ, съгласно който данъчната основа за облагане е годишна и така следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. Така и основата за облагане следва да бъде определена на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства следва да бъдат установени общия размер на всички получените суми, които са на разположение на лицето и съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Това е съобразено от органите по приходи, които в актовете си са определили приходи и разходи, но по-изложените по-долу съображения не се формира превишение на разходите над приходите за процесните 2015г. и 2017 година, както се твърди в РА и решението на Директора на Дирекция „ОДОП“.

На първо място съдът не споделя изводите на органите по приходите, че началното салдо към 01.01.2015 г., следва да е в размер на 15 000 лв., тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за налични средства.

ВАС е последователен в разбирането си, че не е допустимо при установено положително крайно салдо за предходната ревизирана година да се приеме различна начална стойност за следващата само въз основа на съображението, че "излишъкът" не следва да се обвързва с конкретна дата. Да се приеме този довод би било в пряка колизия с принципа на обективност, прогласен с чл. 3 ДОПК, задължаващ приходните органи да основават своите административни актове на действителните факти от значение за случая. Подобен подход би нарушил още и принципа за разпределение на доказателствената тежест между страните, като на практика вмени задължение на ревизирания да установява, че не е разходвал своите разполагаеми в края на периода средства, т.е. да доказва отрицателни факти, чието позитивно проявление е относимо към подкрепянето на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, като правилен е в тази връзка подходът, а и съобразен със съдебната практика, проверката за имуществено и финансово несъответствие да се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой в края на периода, респ. последните две категории да се приемат като начално салдо към 01.01. на следващия проверяван период.

С оглед гореизложеното съдът намира, че за определяне на наличните средства в брой към 01.01.2015г., органите по приходите са разполагали с достатъчно данни предвид извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г., резултатите от която са описани в Протокол №П-03000315095320-073-001/25.09.2015г. Видно констатациите по Протокол №П-03000315095320-073-001/25.09.2015г. по т. 1 проверката е за установяване на факти - превишава ли стойността на придобитото имущество и направените разходи с декларираните от лицето доходи за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г. В хода на проверката е изследвана продажбата на поземлен имот с площ от 21 427 кв.м., който с [нотариален акт], том 3, рег. №3168 от 2008г. е продаден от жалбоподателя и съпругата му на „П. 07“ ЕООД за сумата от 2 142 700 евро. Изрично при проверката е посочено, че при определяне на началното салдо за притежаваните парични средства са взети предвид представени документи за получени доходи и извършени разходи, описани в таблици. Съобразно установяванията на органите по приходите към 31.12.2014 г. В. И. М. притежава сума в брой в размер на 1 962 931,24 лв. Още при първоначалната ревизия с обяснения-декларация изх. №1-1/12.08.2020г. /л. 15-19 от преп./ М. е посочил в т. III.1 разполагаеми парични средства към 31.12.2014г. в размер на 1 962 931.24лв., която теза е поддържал в хода както на първоначалното, така и на настоящото ревизионно производство в изпълнение на задължението си по чл. 37, ал. 2 от ДОПК, според който ревизираното лице е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до негови права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване при ревизията, и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които се намират такива. Същата сума жалбоподателят е декларирал с декларация за наличните средства, приложена към Възражение с Вх. №Р-03000320003563-ВЗР-001-И/21.09.2022 г., подадено срещу РД №Р-03000320003563-092-01/12.08.2022 г. Съдът намира, че необосновано посочената сума не е включена в началното салдо към 01.01.2015 г., при условие, че наличието й е установено по реда, регламентиран в ДОПК, при извършената проверка от самата приходна администрация. Недопустимо е тази администрация да игнорира доказателства, събрани в хода на производство по реда на ДОПК, установяващи изгодни за жалбоподателя обстоятелства. При възприемане като начално салдо на разполагаемите средства в брой към 01.01.2015г. на размера на установеното от самите органи по приходите положително превишение в имущественото състояние на ревизирания субект за 2014г. е достатъчно да се обоснове извод, че при използване на подхода на самата приходна администрация не се установяват данни за укрити приходи или доходи, обосноваващо хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Съдът приема за начално салдо към 01.01.2015г. именно сумата от 1 962 931,24 лв., каквито са установяванията и в ССчЕ. По тази причина съдът намира, че при грешка още в първата рекапитулация за първия годишен период, тя се натрупва и за следващите периоди, като се отразява и при тях именно поради логиката и принципа на последователност на представянето и сравнителна информация. Изводите на ревизията, че източниците на доходи на жалбоподателя са недостатъчни за извършените от него разходи се опровергават по категоричен начин от вещото лице по допуснатата ССчЕ. Вещото лице е категорично, че през целия ревизиран период жалбоподателят е разполагал с достатъчно парични средства да покрива разходите си.

В същия смисъл Решение № 17660 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2019 г., I о., според което "правилен е и подходът на съда, съобразен с установената съдебна практика по този род дела, като начално салдо към 01. 01. на всеки един от ревизираните периоди да се включва и установеното положително такова към 31.12 на предходната година." Както и Решение № 625 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2014 г., VIII о., според което "в конкретния случай правилно е прието, че изводите на ревизиращия екип за невключване на тези суми в началното салдо поради липса на доказателства за това къде са съхранявани, са неправилни. Изразходването на част от тези суми /за придобиване на по-значими вещи или някакви други съществени разходи/ е положителен факт, който е можело да бъде изследван от органа по приходите по време на ревизията, а не да се сочи аргумента, че след като липсват доказателства за това, къде са били съхранявани сумите и че към тоя период банковата система е била стабилна, то за сумите следва да се презумира, че са изхарчени. Приложеният в ревизията подход на приходната администрация, че едно физическо лице не притежава нищо преди ревизията и всичко започва след нея, не следва да бъде толериран."

Не може да се очаква физическото лице, което не води счетоводна отчетност по ЗСч и не съставя счетоводни документи, да има точен спомен коя година каква налична сума точно е имало у себе си в брой. Не са налице и законови изисквания за начина, по който се установява това. Именно защото тази сума е приета от органите по приходите за салдо към 31.12.2014г., тя следва да намери своето отражение, което при липсата на доказателства, че е била похарчена, следва да се счита на разположение като пари в брой у лицето към 01.01.2015г.

Съдът кредитира ССчЕ и по отношение на извършената съпоставка между установените от приходните органи приходи (получени заеми) от жалбоподателя в таблицата на стр. 16 -16 от РД и установените получени заеми в таблиците на стр. 6 - 10 от РД. Вещото лице установи, че в таблицата на стр.6 от РД в движението по разплащателна сметка № 14113958 в лева има постъпила сума в размер на 25 000 лв. на дата 24.08.2015 г. Предвид представения от жалбоподателя Договор за временна финансова помощ от дата 05.01.2009 г. за сума в размер на 100 000 лв. със страни по него В. И. М. - Заемодател и от друга - „БГ Л. Ко“ ООД – Заемател, който договор е представен и по проверка № П-03000315095320-073-001/25.09.2015г., остатъкът към 31.12.2014 г. /деклариран в ГДД по чл.50 от 2014г. с вх.№ 2014_0300D_0239062/28-04-2015/ като „Непогасена част от остатъци от „БГ Л. КО“ ООД по ДВФП от 2009г. е в размер на 91 000 лева. Сумата от 25 000 лв. е върнат заем от „БГ Л..“ на В. М.. Сумата в размер на 25 000 лв. не е включена в таблицата на стр. 15 и 16 от РД, изготвена от органите по приходите в колона 3 „Постъпления“.

Според представено копие от договор за продажба на моторно превозно средство - лек автомобил Порше Кайен с продажна стойност в размер на 46 000 лева, сумата е платима съгласно споразумение за прихващане. Според предварителен договор от 22.01.2015 г. между В. М. и В. М. и „В. А.“ ООД, страните се договарят, че в срок до 6 месеца продавачите В. М. и В. М. се задължават да прехвърлят на купувача „Витоша ауто“ ООД за сума в размер на 55 000 лева собствения си лек автомобил Порше Кайен с рег.№ [рег. номер]. Според Договор за цесия от 23.01.2015 г. между В. М. и В. М. и „Агро резерв“ ООД, жалбоподателят и съпругата му прехвърлят на „Агро резерв“ ООД вземането си в размер на 55 000 лева от „В.а.“ ООД, произтичащо от Предварителния договор за продажба на МПС от 22.01.2015г. Видно от Споразумение от 30.01.2015 г. между „С. Б.“ ЕООД - Лизингодател, „В. а.“ ООД - Доставчик, „А. Р.“ ООД - Лизингополучател, В. М. и В. М. – Прехвърлители, Прехвърлителят е прехвърлил на лизингополучателя вземането си от Доставчика по силата на Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 22.01.2015 г. в размер на 55 000 лв. чрез Договор за цесия, сключен на 23.01.2015 г. Доставчикът приема, че с прехвърлянето от страна на Прехвърлителя на Лизингополучателя на правото да получи сумата от 55 000 лева. Доставчикът ще дължи тази сума към Лизингополучателя.

В резултат на извършените действия в изпълнение на договорките в цитираните по-горе документи, съдът намира, че жалбоподателят не е получил като постъпление в брой или по банков път сумата от 23 000 лв. С тази сума е намалено салдото по задълженията му към „А. р.“ ООД, възникнали по повод заеми. Съдът намира, че сумата в размер на 23 000 лв. не би трябвало да се отразява в таблицата при съпоставка или ако се отрази като доход от продажба на недвижимо имущество, то трябва и да се отрази и като разход за върнат заем към „А. р.“ ООД.

Следва да се посочи, че по отношение на представените частни документи още в хода на ревизионното производство приходната администрация прояви процесуално бездействие, като не оспори същите. Частните документи са представени от жалбоподателя преди съдебното оспорване на РА и за приходните органи е била налице процесуалната възможност да оспорят тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, но това не беше сторено.

На основание изложеното по-горе, в таблицата при съпоставка, съдът приема за правилни установяванията на вещото лице, както следва:

Налични средства в брой на 01.01.2015 г. - променени от 15 000 лв. на 1 962 931,24 лв.;

Към сумата на ред 13 „Получени заеми“ е добавена сума в размер на 25 000 лв. и сумата е променена от 459 962,14 лв. на 484 962,14 лв.

За 2016г. според установеното в ССчЕ началното салдо на пари в брой към 31.12.2015 г. след направените промени е в размер на 1 352 312,61 лв., която сума следва да се приеме за налични пари в брой у жалбоподателя към 01.01.2016 г.

На стр. 18 от РД е посочена сума в размер на 78 024,04 лв. Сумата е постъпила в банковата сметка на жалбоподателя в Банка ДСК на дата 10.09.2016 г. Сумата е преведена от С. Н. С. с основание „Връщане на грешен превод“. Тази сума не е отразена в таблицата при съпоставка на стр.29 и стр.30 от РД.

На 09.09.2016 г. жалбоподателят превежда сумата в размер на 78 360 лв. от банка ДСК на Е. С.. Тази сума не е преведена по вярната сметка и по същата сметка на 10.06.2016г. се връща сумата в размер на 78 024,04 лв. с основание „грешен превод“. Тъй като сметката, по която е извършен и от която е върнат грешния превод е еврова при връщането й изпращачът посочва, че разноските по валутните разлики при валутиране на сумата са за сметка на получателя, който е объркал номера на сметката. На 10.09.2015г. е излъчен нов превод в размер на 78 360 вече по вярната сметка.

Преводите в размер на 78 360, извършени от разплащателната сметка на жалбоподателя са във връзка с покупката на имот от Е. Ж. С. с [НА], том II, рег.№ 4313, дело № 313 от дата 23.08.2016 г. Закупеният имот е на стойност 315 000 евро. Сумата е заплатена както следва:

• На 30.06.2016г. - 60000 Евро;
• На 15.07.2016г. - 58674,90 лв. - 30000 Евро;
• На 10.09.2016г. - 78360 лв. - 40000 Евро;
• На 07.09.2016г. - 185000 Евро.

В таблицата при съпоставка /стр.29 и 30 от РД/, органът по приходите е отразил на ред 16 „Разходи за придобиване и ремонт на недвижимо имущество“ сума в размер на 616 086,75 лв. - 315 000 евро. Това води до извода, че в таблицата не е отразен двойният превод в размер на 78 360 лева и поради това съдът приема, че не трябва да се отразява и сумата в размер на 78 024,04 лева на върнатия грешен превод.

В таблицата при съпоставка на ред 3 като постъпления от трудови правоотношения е посочена сума в размер на 305 077,61 лв. На стр. 10 от Решение по жалба срещу ревизионен акт № 218/30.10.2023 г. е записано, че е допусната техническа грешка и сумата трябва да бъде 306 077,61 лв. /стр.21 от РД № Р-03000320003563-092-001/12.08.2022/, съгласно приложена служебна бележка.

На основание изложеното по-горе, съдът приема за правилни направените установявания от вещото лице в таблицата при съпоставка, както следва:

- Налични средства в брой на 01.01.2016 г. - променени от 0 лв. на 1 352 312,61 лв.

- Корекция на р.3 „Доходи от трудови правоотношения“ от 305 077,61 лв на 306 077,61 лв.

За 2017г. установеното салдо на пари в брой към 31.12.2016 г. след направените промени е в размер на 1 270 838,15 лв., която сума съдът приема за налични средства в брой у жалбоподателя към 01.01.2017 г.

В таблицата /стр.31 и 32 от РД/ с движение по разплащателната сметка № 14113958 в Банка ДСК на жалбоподателя има отразена постъпила сума в размер на 105 063,00 лв на дата 27.04.2017г. Сумата е внесена от С. И. М. с основание „Захранване на сметка“, като същата не е включена в таблицата при съпоставка на стр.46 и 47 от РД. С. И. М. е сестра на жалбоподателя и внесените от нея средства са негова собственост, а не постъпления от външен източник, поради което съдът приема, че няма основание тази сума да бъде отразена в таблицата при съпоставка.

На 07.04.2017 г. по същата банкова сметка са постъпили и 600 лв. от П. б.. Тази сума също не е включена в таблицата за съпоставка на стр.46 и 47 от РД.

На основание изложеното по-горе, в таблицата при съпоставка са направени следните допълнения и промени:

-Налични средства в брой на 01.01.2017 г. - променени от 0 лв. на 1 270 838,15 лв.

-Към сумата на ред 13 „Получени заеми“ е добавена сума в размер на 600 лв. и сумата е променена от 1 549 406,84 лв. на 1 550 006,84 лв.

Видно от горните установявания на вещото лице при извършената съпоставка на получените постъпления и направените разходи за 2015г., 2016г. и 2017 г. не е налице превишение на разходите над приходите, а точно обратното налице е превишение на приходите над разходите. Вещото лице установява, че в началото на всяка от годините жалбоподателят е разполагал с достатъчно количество пари в брой и по банкови сметки, декларирани от него още в хода на ревизията при даването на обяснения. Още в хода на ревизията жалбоподателят е представил всички налични у него писмени доказателства за доказване на твърденията си, за които при ревизията необосновано е прието, че не отразяват вярно описаните в тях обстоятелства. Видно е, че при ревизията не е извършен подробен анализ на движението на паричните средства в брой, декларирани от жалбоподателя, в резултат на което неправилно е установено началното салдо на паричните средства в брой на всеки от трите процесни периода. При неправилно установено начално салдо, неверен е и извода за несъответствие между доходи и извършени разходи. След като не се установява недостиг, т. е. превишение на извършените плащания над разполагаемите средства, то жалбата е основателна и РА следва да бъде отменен относно установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 50 895.12 лв. и за 2017г. в размер на 1 907.52 лв., ведно със съответните лихви.

При този изход на правния спор искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно. В открито съдебно заседание по даване ход по същество жалбоподателят претендира присъждане на разноски в размер на 600 лева – заплатен депозит за съдебно счетоводна експертиза, 10 лева – заплатена държавна такса и 9 624лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за извършването на които по делото са представени доказателства. Съдът съобрази материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на спора, вида на претенцията, обема на доказателствения материал, броя на заседанията, в които е участвал процесуалният представител, депозираните писмени становища, обема на конкретно извършените от представителя на ответника процесуални действия, значимостта на извършените процесуални действия за защита интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна, икономическите условия и стандарта на живот в страната. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при конкретния материален интерес и осъществения обем процесуално представителство, на адв. Попов следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в претендирания размер. В обобщение съдът преценява, че на основание чл. 161, ал. 1, изречение 1 ДОПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 10 234 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1, предл. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Административен съд-Варна, XIV състав

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000323000014-091-001/09.08.2023 г., издаден от М. Т. Г. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Д. М. К. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 218/30.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите в частта, в която в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период /д.п./ 2015 г. в размер на 50 895.12 лева – главница, и 38 106.62 лева – лихви и за д.п.2017 г. в размер на 1 907.52 лева – главница, и 1 041.35 лева – лихви.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на В. И. М., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], сумата от 10 234 /десет хиляди двеста тридесет и четири/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.