Решение по дело №4499/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260884
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201720104499
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260884 / 16.7.2021г.     

         

гр. Перник, 16.07.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 04499 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Р.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, отрицателни установителни искове искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на сумата 2692,64 - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 26.10.2006 г. – 30.04.2009 г. за апартамент № 1, находящ се в *****, сумата 598,56 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 26.10.2006 г. до 13.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2009 г., окончателното й изплащане, както и сумата 152,39 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 5180/2009 г. на РС – Перник.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 564 по описа за 2008 г. на Районен съд – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, срещу В.В.И., въз основа на който е образувано изп. д. № 121/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че след смъртта на длъжника В.В.И., починал на 19.09.2009 г., в производството по делото са конституирани ищцата, нейната майка и сестра й. Твърди се, че производството по изпълнителното дело е прекратено с постановление на 16.03.2020 г. спрямо последните две поради плащане на дълга, а спрямо ищцата на основание чл. 433, ал. 1, т. 8. Въз основа на молба от 17.07.2020 г. било образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилян Бадев за събиране на дължимите от ищцата суми. Твърди, че от конституирането й като длъжник по изп. д. № 121/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева спрямо нея не са извършвани изпълнителни действия, поради което процесните вземания са погасени по давност.. Счита, че вземанията са погасени с изтичане на петгодишна давност, поради което моли да се признае за установено, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание оспорва предявените искове. Моли за отхвърлянето им и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приетите по делото заверени преписи на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5180/2009 г. на РС-Перник, Решение № 305/16.05.2012 г. по гр.д. № 706/2012 г. на РС-Перник, Определение от 11.01.2013 г. по ч.гр.д. № 5180/2009 г. и Определение № 424/15.04.2013 г. по в.гр.д. № 195/2013 г. на ОС-Перник, се установява, че въз основа на посочените съдебни актове на 22.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца за сумата 2692,64  лв., представляващо стойността на ползвана топлинна енергия за периода 26.10.2006 г. – 30.04.2009 г. вкл. за апартамент  № 1, находящ се в *****, сумата 598,56 лв. – лихва за забава на месечните плащания върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 152,39 лв. – юрисконуслтско възнаграждение, и сумата 70,91 лв. – държавна такса.

От приложения заверен препис на изп.д. № 375/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова се установява, че е образувано по молба вх. № 02417/13.06.2013 г. на „Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителния лист от 22.04.2013 г., издаден по гр.д. № 5180/2009 г. на РС-Перник. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – изпълнение върху парични вземания на длъжника, върху движими вещи, върху недвижими имоти и др. действия с цел удовлетворяване на вземанията на взискателя. В тази връзка съдебният изпълнител е извършил справка за наличие на задължения към НАП, справка за действащи трудови договори от НОИ, изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника.

 С молба от 13.07.2015 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъдат извършени справки в ТД на НОИ-Перник за наличие на лична пенсия за прослужено време и старост или регистриран трудов договор на името на длъжника и в случай, че се установи наличие на такива да се наложи запор на вземанията.

С разпореждане от 15.01.2016 г. е указано на взискателя да внесе дължимата държавна такса, изпълнено с молба с вх.рег. № 03075 от 06.04.2016 г. Изпратени са съобещения до Кметство „Изток“ и Община Перник за предоставяне на информация за постоянния и настоящия адрес на длъжника, във връзка с които по делото са предоставени удостоверения за постоянен и настоящ адрес на длъжника. Отново е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

С молба с вх.рег. № 00874/13.03.2017 г. взискателят в отправил искане да бъде наложен запор до пълното погасяване на дълга върху всички разкрити банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД. Изпратени са запорни съобщения до търговските банки, последното от което е получено от „Търговска банка“ Д на 07.11.2017 г.

Изпратено е запорно съобщение с изх. № 4774/12.09.2018 г. до ТП на НОИ-Перник, с което е наложен запор върху пенсията на длъжника, получено от третото лице на 09.10.1018 г.

С писмо с изх. №3010-13-450 от 10.10.2018 г., постъпило при ЧСИ Соня Димитрова с вх.рег. № 05146/12.10.2018 г. ТП на НОИ-Перник уведомява, че запорът върху пенсията на длъжника не може да бъде изпълнен към настоящия момент, тъй като върху нея са наложени зпаори по други изпълнителни дела, след погасяването на задълженията по които ще бъде наложена удръжката по изп.д. № 375/2013 г.

Изпратено е запорно съобщение с изх. № 4962/25.09.2018 г. до „СОТ-СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД, с което е наложен запор върху пенсията на длъжника, получено от третото лице на 25.10.2018 г.

С писмо с вх.рег. № 5284/26.10.2018 г. „СОТ-СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД е уведомило   ЧСИ Соня Димитрова, че трудовото възнаграждение на длъжника е до размера на минималната работна заплата и сумите не могат да бъдат удържани.

Изпратени са съобщения до длъжника за наложените запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Търговска банка“ АД, „Юробанк“ АД, върху пенсията и върху трудовото му възнаграждение и върху лек автомобил „Ланчия Дедра 1,6“ с рег. РК ****, връчени чрез залепване на уведомлемния по чл. 47 ГПК.

С писмо с изх. № 3036-13-160 от 22.01.2021 г., постъпило с вх.рег. № 00226/27.01.2021 г. при ЧСИ Соня Димитрова, ТП на НОИ-Перник уведомява, че от 01.02.2021 г. ще бъде наложен върху пенсията на длъжника в размер на 160,95 лв. месечно.

Видно от приложените преводни нареждания, че по наложения запор по изпълнителното дело на 16.02.2021 г. и 12.03.2021 г. са постпили суми от по 160,95 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

Дори да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, каквито доводи се навеждат в исковата молба, то правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, в който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г.на ВКС.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове са допустими.

В случая вземанията са установени с влязло в сила съдебно решение, поради което съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД погасителната давност е 5 – годишна.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. Съобразно това разрешение от образуване на изп.д. № 375/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова до приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност за процесните вземания е прекъснала с молбата от 13.06.2013 г. за образуване на изпълнителното дело и прилагане на определен изпълнителен способ, а след това е спряла да тече докато е траяла висящността му.

От приетия препис на изп.д. № 375/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова е видно, че следващото изпълнително действие е молба от взискателя от 13.07.2015 г. за налагане на запор върху вземанията на длъжника, тъй като извършените преди това действия /изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника и проучване на имущественото му състояние/ не представляват такива.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Тъй като молбата от 13.07.2015 г. е депозирана след изтичане на 2 г. от предходното изпълнително действие /молбата от 13.06.2013 г./, следва извод, че изпълнителното дело е прекратено на 13.06.2015 г. по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, от който момент съгласно ППВС № 3/1980 г. започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погаяване на съдебно признати вземания.

След перемирането на изпълнителното производство с молба  от 13.03.2017 г. е поискано от взискателя да бъде наложен запор върху всички разкрити банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД. В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че  когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи  /в този смисъл и Решение 61/01.03.2021 г. по в.гр.д. 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. 268/2021 г. на ОС-Перник/. Поради това молбата от 13.03.2017 г. с искане да бъде наложен запор прекъсва давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително производство.

От прекъсването на давността с молбата от 13.03.2017 г., а след това и с получаването на запорните съобщения от третите лица, съгласно чл. 450 ал. 2 ГПК /от НОИ на 09.10.2018 г., от „СОТ“ ЕООД на 24.10.2018 г./ и постъпване по наложения запор на сумите ит по 160,95 лв. на 16.02.2021 г. и 16.03.2021 г., 5-годишният давностен срок за вземанията не е изтекъл.

Предвид горното, съдът прави извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски, които съобразно представения списък са в размер на 124,00 лв., от които 24,00 лв. - платена такса за заверен препис от изпълнително дело, и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на сумата 2692,64 - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 26.10.2006 г. – 30.04.2009 г. за апартамент № 1, находящ се в *****, сумата 598,56 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 26.10.2006 г. до 13.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2009 г., окончателното й изплащане, както и сумата 152,39 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 5180/2009 г. на РС – Перник.

 

ОСЪЖДА Р.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, сумата 124,00 лв. /сто двадесет и четири лева/ – разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.