РЕШЕНИЕ № 261739

гр. Пловдив, 15.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 8828 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „Щром” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 258, против „Маусс“ ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукуш“ № 8 Б, ет. 4, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 161, 79 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за доставка на строителни материали, за които са издадени: фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/22.01.2019 г., фактура № **********/24.01.2019 г., фактура № **********/24.01.2019 г., фактура № **********/25.01.2019 г., фактура № **********/25.01.2019 г., фактура № **********/26.01.2019 г., фактура № **********/28.01.2019 г., фактура № **********/29.01.2019 г., фактура № **********/31.01.2019 г., фактура № **********/01.02.2019 г., фактура № **********/04.02.2019 г., фактура № **********/07.02.2019 г., фактура № **********/11.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура № **********/13.02.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/21.02.2019 г., фактура № **********/05.03.2019 г., фактура № **********/14.03.2019 г. и фактура № **********/22.03.2019 г., за заплащане на сумата от 1 687, 06 лв. – обезщетение за забава върху всяка една доставка на стоки за периода от 18.01.2017 г. до 13.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

 Ищецът твърди, че доставял в полза на ответника строителни материали за периода от м. януари 2019 г. до м. март 2019 г., за което издал данъчни фактури, както следва: **********/17.01.2019 г., фактура № **********/22.01.2019 г., фактура № **********/24.01.2019 г., фактура № **********/24.01.2019 г., фактура № **********/25.01.2019 г., фактура № **********/25.01.2019 г., фактура № **********/26.01.2019 г., фактура № **********/28.01.2019 г., фактура № **********/29.01.2019 г., фактура № **********/31.01.2019 г., фактура № **********/01.02.2019 г., фактура № **********/04.02.2019 г., фактура № **********/07.02.2019 г., фактура № **********/11.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура № **********/13.02.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/21.02.2019 г., фактура № **********/05.03.2019 г., фактура № **********/14.03.2019 г. и фактура № **********/22.03.2019 г. Тъй като част от стоките били върнати, са издадени следните кредитни известия: кредитно известие № **********/17.01.2019 г., кредитно известие № **********/23.01.2019 г., кредитно известие № **********/25.01.2019 г., кредитно известие № **********/04.02.2019 г. и кредитно известие № **********/01.02.2019 г. , кредитно известие № **********/20.02.2019 г., кредитно известие № **********/15.02.2019 г. и кредитно известие № **********/20.03.2019 г. Счита, че с подписване на фактурите, стоките са приети, като последните имат действието на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което претендира обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Маусс“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. С молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание, ответникът е оспорил предявените искове. Твърди, че представените по делото фактури не носят подписа на представител на ответното дружество. Оспорва обстоятелството, че посочените във фактурите строителни материали са реално доставени, като сочи, че стоките или са били надлежно заплащани или връщани. Счита акцесорната искова претенция за заплащане на обезщетение за забава за неоснователна, доколкото длъжникът не е изпаднал в забава предвид липсата на изпратена покана за изпълнение. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на стоки, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е предал на купувача стоките, предмет на сключените договори.

В производството по делото са представени фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/22.01.2019 г., фактура № **********/24.01.2019 г., фактура № **********/24.01.2019 г., фактура № **********/25.01.2019 г., фактура № **********/25.01.2019 г., фактура № **********/26.01.2019 г., фактура № **********/28.01.2019 г., фактура № **********/29.01.2019 г., фактура № **********/31.01.2019 г., фактура № **********/01.02.2019 г., фактура № **********/04.02.2019 г., фактура № **********/07.02.2019 г., фактура № **********/11.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура № **********/13.02.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/21.02.2019 г., фактура № **********/05.03.2019 г., фактура № **********/14.03.2019 г. и фактура № **********/22.03.2019 г.

Така издадените вторични счетоводни документи обективират осъществена от страна на ищеца – в качеството му на продавач, облагаема доставка на стоките, индивидуализирани във фактурите – по вид и цена.

По своята правна природа фактурите представлява частни свидетелстващи документи, като последните и в качеството им на вторични счетоводни документи, не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Представените по делото фактури носят подпис на получател. Ответникът е оспорил представителната власт на лицето, положило подпис на процесните фактури в графата получател, като е посочил, че последното не разполага с представителна власт за сключване на процесните сделки. Съобразявайки константната съдебна практика, съдът в първото по делото съдебно заседание е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест за установяване на момента на узнаване на осъществените действия от страна на купувача и че този момент предхожда размяната на книжата по реда на чл. 131 ГПК и обективираното в първото по делото съдебно заседание противопоставяне на представляваното дружество.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като по отношение на твърдяното от страна на ищеца правоотношение следва да намерят приложение, правилата, установени в Търговския закон на основание чл. 286 ТЗ, тъй като сделката представлява двустранна търговска сделка по смисъла на цитираната разпоредба.

Съгласно нормата на чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

Константна е съдебната практика на Върховния касационен съд, обективирана в  Решение № 51/10.12.2012 г. по гр. д. № 962/11 г. на ВКС, Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/09 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на ВКС, І т.о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/09 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., в която се приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си, обаче, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. С Решение № 30/08.04.11 г. по т.д. № 416/10 на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури и кредитни известия са намерили счетоводно отражение в счетоводството на ищеца. При проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че процесните фактури и кредитни известия са отразени в счетоводството на ответника, Счетоводна сметка 401 „Доставчици“, включени са в дневника за покупките по ЗДДС и по тях ответникът е ползвал данъчен кредит. Вещото лице е установило, че на 28.02.2019 г. е погасена сумата от 10 000 лв., а на 07.02.2020 г. сумата от 2 000 лв., с които плащания са погасени задължения предхождащи процесните фактури и част от задължението по фактура № **********/17.01.2019 г., като непогасеният размер на задължението е за сумата от 10 161, 79 лв.

Съдът цени приетата по делото експертиза като компетентно и безпристрастно дадена, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

С оглед така изложеното и цитираната от настоящия съдебен състав съдебна практика, следва да се приеме, че фактурите обективират сключени между страните договори за търговска продажба, волеизявлението за сключване на които е направено от лице, за което не се установява да разполага с представителна власт за представляване на ответното търговско дружество, но осъществените действия са приети с осчетоводяването на фактурите, след което действие от страна на купувача не е последвало противопоставяне.

В приложените по делото фактури са обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС, поради което фактурите могат да се приемат като доказателство за сключени договори за търговска продажба на движими вещи, тъй като отразяват съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата.

От така установените факти по несъмнен начин се доказа, че между страните в настоящото съдебно производство са възникнали правоотношения по договор за търговска продажба, по силата на които ищецът-продавач е изпълнил задължението си да прехвърли на купувача-ответник правото на собственост върху описаните във фактурите стоки.

По така възникналото търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните в процесните фактури стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

По силата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. При предаването на процесните вещи продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е била прехвърлена от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станала изискуемо.

Обстоятелството, че стоките са предадени и приети от купувача се установява от приложените по делото фактури, които са осчетоводени от страна на ответното дружество. Категорична и непротиворечива е задължителната практика на ВКС, че отразяване на паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението.

Следователно преценени отразените във фактурите данни, във връзка с неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и останалите ангажирани писмени доказателства за осъществените от ответника правни и фактически действия дават основание да се приеме, че задължението на последния, като купувач, за заплащане цената на описаната в процесната фактура стока е доказано.

Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, който не е представил доказателства за установяване, че задължението за заплащане на цената е погасено.

Предвид така изложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния му предявен размер за сумата от 10 161, 79 лв.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане цената на получените стоки, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Обезщетението за забава е дължимо от датата, следваща датата на падежа на фактурите до момента датата, предхождаща датата на депозиране на исковата молба в съда. В случая не е необходима покана за поставяне на длъжника в забава, тъй като падежът на задължението е установен на ден, в който смисъл е разпоредбата на чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в която е установено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Размерът на обезщетението за забава се установява от представените по делото извлечения от осъществено изчисление чрез онлайн калкулатор, което съдът цени, поради което предявеният иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен до пълния му предявен размер от 1 687, 06 лв.

При този изход на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в общ размер от 1 899, 36 лв., от които 473, 95 лв. за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 080 лв. с ДДС, 200 лв. – депозит за вещо лице и сумата от 145, 41 лв. – пътни разноски, чиято дължимост се приема в практиката на касационната инстанция – така Определение № 116/08.04.2016 г. по гр.д. № 4429/2014 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС.

В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 6697/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в размер на сумата от общо 695 лв., от които 40 лв. за държавна такса, 650 лв. за адвокатско възнаграждение и 5 лв. за обезпечителна заповед, за които са представени доказателства пред настоящия съдебен състав. За да достигне до този правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Маусс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукуш“ № 8 Б, ет. 4, да заплати на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в полза на „Щром” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 258, сумата от 10 161, 79 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за доставка на строителни материали, за които са издадени: фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/17.01.2019 г., фактура № **********/22.01.2019 г., фактура № **********/24.01.2019 г., фактура № **********/24.01.2019 г., фактура № **********/25.01.2019 г., фактура № **********/25.01.2019 г., фактура № **********/26.01.2019 г., фактура № **********/28.01.2019 г., фактура № **********/29.01.2019 г., фактура № **********/31.01.2019 г., фактура № **********/01.02.2019 г., фактура № **********/04.02.2019 г., фактура № **********/07.02.2019 г., фактура № **********/11.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура № **********/13.02.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/20.02.2019 г., фактура № **********/21.02.2019 г., фактура № **********/05.03.2019 г., фактура № **********/14.03.2019 г. и фактура № **********/22.03.2019 г., и сумата от 1 687, 06 лв. – обезщетение за забава върху всяка една доставка на стоки за периода от 18.01.2017 г. до 13.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Маусс“ ЕООД да заплати на „Щром” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 695 лв. – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 6697/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата от 1 899, 36 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 8288/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала! ПК