Определение по дело №413/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3960
Дата: 8 октомври 2013 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20131200600413
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 253

Номер

253

Година

10.5.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.10

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20134100100514

по описа за

2013

година

Производство по чл.435 и сл ГПК

Постъпила е жалба от И. В. М.,ЕГН * ,от гр.П. , длъжник по Изп.д. № 2670/2011 год. на ЧСИ Татяна Кирилова , против неправилните действия на ЧСИ представляващи - налагане на запор върху сумата от 9 000 лв.,приложена и приета като веществено доказателство по НОХД № С - 852/2010 год. по описа на СГС. Навеждат се доводи за недопустимост на принудителното действие изразяващо се в налагане на запор върху сумата от 9000 лв. ,приобщена като веществено доказателство по цитираното Н.Д.

Прави се искане окръжният съд да отмени наложения запор върху сочената сума.

В законовия срок е постъпил отговор на жалбата от взискателя Й. Д. П..

ЧСИ Татяна Кирилова,с Рег.№ 815 е изложила подробни мотиви.

Окръжният съд като се запозна с наведените с жалбата оплаквания , мотивите на ЧСИ и с приложените в изпълнителното дело доказателства приема за установено следното:

По направеното възражение за недопустимост на жалбата,поради липса на правен интерес от обжалване от страна на длъжника.Възражението е неоснователно.В случая допустимостта на въззивната жалба е свързана със секвестируемостта на имуществото на длъжника ,върху което ЧСИ е насочил принудителното изпълнение като е наложил запор.В депозираната жалба,последен абзац на страница І-ва ,са изложени съображения свързани с изпълнителното производство по отношение на сумата от 9 000 лв.,която е иззета като веществено доказателство по Н.д. Тези съображения поставят жалбата в хипотезата на чл.435,ал.2,пр.2 от ГПК,защото по същество длъжникът се опитва да обоснове теза,че въпросната сума не бива да се запорира,т.к. не е вземане на длъжника и не може да се секвестира.На следващо място на длъжника не му е безразлично какво имущество ще му се продаде в изпълнителния процес.

Жалбата е по реда на чл.455,ал.2,пр.2 от ГПК.

Същата е подадена в срок от активно легитимирано лице против обжалваем акт на ЧСИ,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Й. Д. П. въз основа на издаден в негова полза изп.лист против жалбоподателя И. В. М. и други физически лица ,солидарно осъдени, от 04.04.2007 год. по гр.д. № 3633/2007 год. СРС.Изпълнителното производство първоначално е било насочено срещу длъжника Евгени Илиев Асенов.С молба Вх.№15002/28.11.2012 год. изпълнението е насочено към жалбоподателя И. М../л.29 изп.дело/.Като изпълнителен способ е посочен запор върху сумата от 9 000 лв.,вземания на длъжника които се съхраняват като веществено доказателство в Софийска градска прокуратура по НОХД № С-852/2010 год.На длъжника са изпратени Покана за доброволно изпълнение .Изпратени са запорни съобщения до СГС и СГП.

Настоящият състав на Великотърновският окръжен съд намира действията на ЧСИ изразяващи се в налагане на запор върху сумата от 9 000 лв. иззета като веществено даказателство от СГП по НОХД № С-825/2010 год. на СРС за законосъобразни.Тази сума е иззета от жалбаподателя,длъжник по изпълнението и при приключване на спора в негова полза ще представлява вземане на длъжника.Иззетите суми на предварителното производство от длъжника /жалбоподател/ имат правната стойност на вземане на носителя на тези парични знаци.Представляват вземане под особен режим,който ще се преценява към момента на секвестируемостта.Налагането на запора има обезпечителен характер в случай ,че наказателното производство приключи с окончателен съдебен акт,въз основа на който длъжника по изпълнението и жалбоподател в настоящото производство евентуално ще следва да получи паричната сума.В този смисъл е и ТР № 2 от 11.10.2012 год. по Тълк.д. № 1/2012 год. на ОСНК на ВКС,т.3, където е прието,че е допустимо прилагане на ¯безпечителни мерки по отношение на вещи,приложени като веществено доказателства по наказателно дело.В мотивите на т.3 е прието ,че предметите приложени като веществени доказателства по делото ,…”не са изключени от гражданския оборот и при определени условия могат да се извършват разпоредителни действия с тях.”

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение,а действията на ЧСИ по налагане на запора като правилни да се потвърдят.

Водим от изложеното Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

Председател : Членове :

Решение

2

6CC51183CC5C450DC2257B6700439B2D