Решение по дело №753/2021 на Районен съд - Видин

                                  Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                   гр. Видин  04.07.2022 г.

 

Видински районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на осми юни  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                     Председател: ВЕРОНИКА СТАНКОВА

                                          

при секретаря Мила Петрова и в присъствието на прокурора ........................ като разгледа докладваното от съдия СТАНКОВА гр. дело № 753 описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя инж. Георги Владимиров Владов, с която против ЕТ „НИКОЛ – Митко Станков“, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Химик“ бл. 19, вх. А, ап. 7, е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че предоставя на потребителите услуги по пречистване и доставка на вода за питейно - битови и промишлени нужди, както и отвеждане на отпадни води на територията на област Видин, както и че облигационните отношения между Дружеството и потребителите се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Посочва се, че ответникът е титуляр на партида с уникален абонатен № 100209 и адрес на потребление: гр. Видин, Крайдунавски парк, ресторант „Ривиера“, както и че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и отведе отпадните води.

Подържа се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати извършените от дружеството услуги.

Сочи се, че с покана за доброволно плащане с изх. № 03-1867/03.12.2020 г. ответникът е поканен да изпълни задължението си по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 дневен срок от получаването й. Посочено е, че на 28.10.2020 г. е постъпила молба от ответника за разсрочване на задължението по издадената фактура, но същият не се явил при ищеца и такова не е извършено.

Излага се, че вземането по издадената фактура е станали ликвидно и изискуемо след датата на фактурирането му, както и че  съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 - дневен срок след датата на фактурирането им". Сочи се, че чл. 34, ал. 1 от Общите условия дава възможност на потребителите писмено да възразят срещу размера на дължимата сума в 30 - дневния срок за плащане на фактурата, както и че в горепосоченият срок по процесната фактура не е направено възражение относно размера на дължимата по нея сума.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2644/2020 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение,която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е възникнало правото на иск.

Посочва се, че начинът на изчисляване на потребеното количество вода и отведени канални води за процесната фактура е на базата на показанията на индивидуалния водомер.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „ВиК - Видин” ЕООД сумата от 4862.33 лева - главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, Крайдунавски парк, ресторант „Ривиера“, по фактура № ********** от 20.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.12.2020 г. до окончателно изплащане на сумите.

Претендират се и направените разноски по исковото и заповедното производство.

В едномесечния срок от ответника, чрез упълномощен процесуален представител е постъпил отговор със становище по предявения иск. Оспорен е предявения иск, като е посочено, че не е ясно исковата сума за какъв период е изразходвана. Ответникът е оспорил да е получавал покана за доброволно изпълнение, както и да е подавал молба за разсрочване на плащането.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2644/2020 г., по което е издадена заповед № 2026-РЗ/04.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните суми: 4862.33 лева - главница, представляваща стойността на неплатена доставена питейна вода и отведени канални води, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и 97.25 лева – разноски по делото за държавна такса.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2644/2020 г. по описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.

Не е спорно и обстоятелството, че от страна на ответника, в срока на изпълнение по издадените фактури, не е подадено възражение по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Общите условия.

С оглед заявеното от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание от 11.05.2022 г., че няма да се ползва от подадената от ответника молба на 28.10.2020 г. за разсрочване на задължението по издадената фактура, която е оспорена от ответника, съдът счита, че това доказателство не следва да се обсъжда.

  Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, както и че между страните са налице облигационни отношения, по силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД, поради което съдът приема същите за установени.

От показанията на разпитания по делото свидетел Валя Рачова Иванова – инкасатор в ищцовото дружество се установява, че причината да не бъде отчитан водомера на ответника е, че същият твърдял, че не ползва вода от ВиК, а ползва собствен водоизточник, поради което водомерът на ответника не бил отчитан дълго време. Свидетелката сочи в показанията си, че водомерите подлежат на пет годишен период на проверка и при такава проверка служители от ищцовото дружество – водопроводчици свалят водомера за проверка, като същият бива демонтиран и се поставя нов водомер. Излага, че водомерът на ответника е постъпил във водомерна работилница за проверка и там се установило, че същият е отчел голямо количество изразходени кубици вода, а именно фактурираните. Установило се също, че водомерът на ответника е изправен и поради това кубиците вода, които отчел се фактурирали в процесната фактура на името на ответника. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото.

От приложената справка на ВиК е видно, че като неплатена е посочена фактура № ********** от 20.10.2020 г. От същата се  установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги на ответника за процесния период. Насрещното задължение, за заплащане  стойността на доставените В и К услуги в уговорените срокове, обаче не е изпълнено от страна на ответника, като вземанията по издадената от „ВиК - Видин" ЕООД фактура са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им /съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактурирането им/.

Тези обстоятелства се потвърждават и от назначената и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че неизплатените задължения за консумираните В и К услуги  за процесния период възлизат на обща стойност от 4862.33 лева.

         С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло съответните условия по договора, при което положение за ответната страна е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, което обаче не е сторено /доказателства в обратна насока не са ангажирани/.

          Последният факт се потвърждава от заключението на вещото лице, в което е отразено, че в счетоводството на ищеца не се е установило да има извършено плащане от ответника по процесната фактура за процесния период, което налага извод, че възникналото задължение за плащане не е изпълнено и което определя ответника като неизправна страна.

Както бе посочено по-горе дължимата сума е потърсена от ищеца по реда на чл. 410 ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2644/2020 г., което е приключило със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните суми: 4862.33 лева - главница, представляваща стойността на неплатена доставена питейна вода и отведени канални води, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и 97.25 лева – разноски по делото за държавна такса.

С оглед характера на производството по чл. 422 ГПК именно това вземане следва да бъде установено от ищеца.

В конкретният случай, с оглед представените доказателства и посочените по-горе съображения Съдът приема, че същото е доказано по безспорен начин.

Съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за неоснователно по следните съображения:

Задължението на потребителите за заплащане месечно на стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “ВиК - Видин” ЕООД към потребителите се погасяват с изтичане на 3 -годишен давностен срок.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД „Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо“. Вземането по процесната фактура е станало изискуемо след датата на фактурирането му – 20.10.2020 г., а съгласно чл. 33, ал. 2, във вр. с чл. 5, т. 6 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им“.

Процесната фактура обхваща период на отчет от 04.08.2016 г. до 01.11.2019 г. Същата не включва в себе си три отчетни периода, както счита ответника, а в нея са отразени промените в цената на водата, настъпвали през общия отчетен период. Във фактурата потребеното количество вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по старата и по новата цена е определено и изчислено на основание чл. 31, ал. 3 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /в сила от 11.08.2014г. до настоящия момент/, съгласно който „При промяна на цените, количеството вода, отчетено през периода от датата на последния действителен отчет до датата на следващия действителен отчет на средствата за измерване се определя пропорционално на броя на дните, по време на които действа старата и новата цена.“ Количеството вода и отведени канални води при действието на различните цени е обозначено като 1, 2 и 3. Ищецът доказа, че обстоятелството, че отчетния период, отразен във фактурата е за срок от повече от три години се дължи единствено и само на противоправното поведение на ответника, който през цялото време е твърдял, че ползва собствен водоизточник и не е допускал служители на ищцовото дружество, които да извършват отчет на водомера – това обстоятелство е установено от показанията на разпитаният свидетел и не е оспорено от ответника.

Предвид гореизложеното, прилагайки тригодишния давностен срок, с начална дата 20.10.2020 г. /датата на издаване на фактурата/, то като крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява датата 20.10.2023 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на 30.12.2020 г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностния срок. С оглед изложеното, възражението на ответника за погасяване по давност на исковите суми се явява неоснователно.

В тази връзка Съдът намира, че ще следва да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4862.33 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1  от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство в общ размер от 677.25 лв. / 97.25 лв. - държавна такса и 580.00 лева - адвокатско възнаграждение/, както  и  тези по заповедното производството за държавна такса в размер на 97.25 лева.

          Водим от горното, Съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „НИКОЛ – Митко Станков“, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Химик“ бл. 19, вх. А, ап. 7, че дължи на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя инж. Георги Владимиров Владов, сумата  от 4862.33 лева - главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, Крайдунавски парк, ресторант „Ривиера“, по фактура № ********** от 20.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2644/2020 г./. до окончателно изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА ЕТ „НИКОЛ – Митко Станков“, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Химик“ бл. 19, вх. А, ап. 7 да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя инж. Георги Владимиров Владов, направените  разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2644/2020 г. по описа на РС - Видин в размер на 97.25 лева - за държавна такса.

 

ОСЪЖДА ЕТ „НИКОЛ – Митко Станков“, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Химик“ бл. 19, вх. А, ап. 7 да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя инж. Георги Владимиров Владов, сумата в общ размер от 677.25 лв. – направени разноски в исковото производство /97.25 лв. - държавна такса и 580.00 лева - адвокатско възнаграждение/.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 2644/2020 г. по описа на ВдРС.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: