РЕШЕНИЕ
№ 20210
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110153654 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „** срещу В. Г. С. и Л. Л. В.,
с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответниците топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че В. Г. С. и Л. Л. В. бил потребители на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „** на
потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на
периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците
ползвали доставена от ищеца топлинна енергия в качеството си на съсобственици
съответно на 22/135 и 44/135 идеални части от топлоснабден имот, находящ се в гр.
***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. ***, абонатен № **, за периода от 01.07.2019 г. до
1
30.04.2021 г., но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**” ** През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 на 22.11.2022 г. по ч. гр. д. № 53200 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо
последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците В.
Г. С. и Л. Л. В. за отговор, като на ответника С. съдебните книжа са връчени лично
(вж. л. 81 от делото), а на ответника В. - по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
същия е назначен особен представител. Отговор на исковата молба е подаден само от
особения представител на ответника Л. В. в срока по чл. 131 ГПК, с който предявените
искове се оспорват в цялост. Изложени са твърдения за недопустимост и
неоснователност на исковите претенции, като се твърди липса на облигационно
правоотношение между страните. Поддържа се, че твърденията на ищеца за наличие
на парични задължения в тежест на ответника не били доказани. Релевирано е и
възражение за изтекла погасителна давност. Отправено е искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „**“** (с ново
наименование „***) не изразява становище по исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 56г ЗПИНМ от 17.03.1965 г. (л. 46 от делото) се установява, че
първоначален собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент №**,
находящ се в находящ се в гр. *** била М* Ц*К*. Съгласно удостоверение за
2
наследници от 11.07.2024 г., приложено на л. 157 и сл. от делото, тя е починала на
29.01.2002 г., като сред нейните наследници по закон е и ответникът Л. Л. В.. Негов
пряк наследодател, съответно - наследник от по-близка степен на М* К* е Л. А* В.,
който по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
30.12.2003 г. е закупил от други наследници на К* (трети за спора лица)
притежаваните от тях общо 715/900 идеални части от процесния имот. Въз основа на
тази придобивна сделка и по силата на настъпилото в негова полза наследствено
правоприемство към датата на смъртта си (02.08.2009 г.) Л. А* В. е притежавал общо
745/900 идеални части от процесния апартамент, като същият изрично е изразил воля
пред ищцовото дружество за процесния имот да бъде открита партида на негово име
(вж. заявление - декларация от 07.10.2005 г. на л. 51 от делото). След смъртта си Л. А*
В. оставя за свои наследници по закон ответника Л. Л. В. (син) и трети за спора лица
(П* Л. В. - син, и Ж* М* В.а - съпруга, починала на 08.04.2016 г.), от което следва, че в
това си качество всеки от тях е придобил 248,33/900 идеални части от апартамента.
Към датата на смъртта на Л. А*В. обаче е била жива неговата майка Е*С* В.а, която
наред със синовете си (Л. А* В. и С* А* В.) е наследила починалия си на 20.02.1995 г.
съпруг - А* С. В., племенник на първия собственик на процесния имот (М* Ц*К*).
Следователно след смъртта на Е* С* В.а, починала на 21.11.2013 г., наследената от нея
част от имота, равняваща се на 30/900 идеални части, е преминала в собственост на
наследниците - сина С* А* В. и внуците Л. Л. В. и П* Л. В., заместващи по
право в наследственото правоприемство починалия си баща Л. А* В.. От изложеното
се налага изводът, че в качеството си на наследник ответникът Л. Л. В. е придобил
правото на собственост върху общо 255,83/900 идеални части от апартамента. По
делото не са представени доказателства той да се е разпоредил с така придобитото от
него вещно право, поради което съдът намира, че през исковия период ответникът В. е
бил собственик на 255,83/900 идеални части от процесния имот.
По силата на договор за продажба на наследство от 14.12.2018 г. лицето Р* М*
Г* е продал на ответника В. С. Г. и на Т*В* П* съвкупността от всички права и
задължения, включени в патримониума на неговия наследодател Ж* М* В.а (съпруга
на Л. А* В., пряк наследодател на ответника Л. Л. В.). Видно от удостоверение за
наследници на Л. А*В. от 18.10.2017 г. (л. 48 от делото), Р* М* Г* е брат на Ж*М*В.а
и е нейн единствен наследник по закон, от което следва, че същият е придобил правото
на собственост върху частта от процесния апартамент, наследена от сестра му след
смъртта на съпруга Л. А* В., равняваща се на 248,33/900 идеални части.
Следователно посочените идеални части са преминали в имуществения комплекс на
ответника В. С. Г. и на Т* В* П*. С нотариален акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот от 10.12.2021 г. (л. 38 от делото) ответникът В. С. Г. е
прехвърлил собствените си 59/216 идеални части от процесния апартамент на
съсобственика си Т* В* П*. Съобразявайки удостовереното в нотариалния акт и
3
доколкото същият не е оспорен в хода на настоящото производството, съдът приема,
че през исковия период (от м. юли 2019 г. до м. април 2021 г.) ответникът В. С. Г. е
притежавал право на собственост именно върху 59/216 идеални части от имота. На
12.08.2019 г. ищцовото дружество е отправило изрично уведомление до ответника В.
С. Г. и до Т* В* П* което обаче е върнато като непотърсено от адресата (вж. л. 53 - 54
от делото). На 01.02.2022 г. ответникът В. С. Г. е подал заявление (л. 50 от делото) до
дружеството, в което сочи, че отговорност за задълженията за потребената в
процесния имот топлинна енергия носи Т* В*П*, включително за тези, начислени за
исковия период, поради постигнато между тях споразумение с нотариална заверка на
подписите. Видно от последното (на л. 41 - 42 от делото), В. С. Г. и Т* В* П* са се
споразумели, че всички консумативни разходи за периода от 14.12.2018 г. до
10.12.2021 г. са за сметка на Т* В* П*.
Съгласно протокол от общо събрание на етажните собственици на живущите в
гр. ***, проведено на 08.08.2002 г. (л. 61 от делото), дружеството, избрано да
извършва услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост, е * „**“.
Въз основа на така взетото решение на 10.09.2002 г. е сключен договор между
собствениците от етажната собственост, находяща се в гр. ***, като възложители, и
*** като изпълнител, въз основа на който последният се е задължил да извършва
дяловото разпределение на потребената в етажната собственост топлинна енергия.
По делото е представен договор от 14.03.2005 г. (л. 57 от делото), сключен
между „*“ * и „**“ ** съгласно който клиентите на „***“ **за дялово разпределение
на топлинна енергия преминават за обслужване към консорциум „***“ с герент „***,
поради сливане на дейностите на дружествата.
От представените от третото лице - помагач документи по делото (л. 123 и сл.
от делото) се установява, че действително през исковия период дяловото
разпределение на потребената топлинна енергия в процесната сграда е извършвано от
„***, като за единия отчетен период (от м. май 2019 г. до м. април 2020 г. в
апартамент № 26 не е осигурен достъп за отчет на уредите за отчитане на топлинната
енергия).
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.
на Съвета на директорите на „***“ ***и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия
период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият
топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице
сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото
разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия, са извършени в
4
съответствие с действащата Наредба за топлоснабдяването и съобразно цените на
топлинната енергия за исковия период, като общата фактурирана сума за отопление и
сградна инсталация е в размер на 2332,94 лева, а за битово горещо водоснабдяване -
840,69 лева, като изравнителната сума е - 713,70 лева (за получаване).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че не са извършени погасявания на задължения за процесния период и
имот. Вещото лице констатира, че за исковия период са изготвени две изравнителни
сметки за имота. Общото задължение за цена на потребената топлинна енергия през
исковия период възлиза на 3404,12 лева, а дължимата сума за дялово разпределение е в
размер на 45,53 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава,
начислена върху главниците по изравнителните сметки за периода на забава до
14.09.2022 г., съобразно установеното в чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия, е
в размер общо на 391,23 лева, а лихвата за забава за услугата дялово разпределение е в
размер на 9,97 лева.
От правна страна:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците
В. Г. С. и Л. Л. В., в качеството си на потребители натоплинна енергия, като
съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. *****, абонатен № ***, при квоти
в съсобствеността 22/135:44/135, дължат на „**** парични суми, както следва:
1/ ответникът В. Г. С. - сумата от 554,75 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. юли 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 63,76
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г., сумата от 7,42 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м. август 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 1,61
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.,
начислена върху претендираната такса за дялово разпределение;
2/ ответникът Л. Л. В. - сумата от 1109,49 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. юли 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума, сумата от 127,51 лева, представляваща лихва за забава върху
5
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г.,
сумата от 14,84 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.
август 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума, и сумата от 3,21 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., начислена върху претендираната такса за дялово
разпределение.
За процесните суми е подадено заявление по чл. 410 ГПК на 30.09.2022 г., въз
основа на което на 22.11.2022 г. в полза на ищеца по ч. гр. д. № 53200/2022 г. по описа
на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Издадената заповед е връчена на ответника Л. Л. В. по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, а в срока по чл. 414 ГПК ответникът В. Г. С. е подал възражение, като между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че исковете са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са и допустими, доколкото за ищеца
съществува правен интерес от установяване дължимостта на процесните вземания.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за т*) със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
6
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР №
2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците са
били потребители на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „**** да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че същите са били собственици или
вещни ползватели на процесния имот в този период. От представените по делото
доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е бил съсобствен на
ответниците и на трети за спора лица през исковия период, като ответникът Л. Л. В. е
притежавал 255,83/900 идеални части от имота, а ответникът В. Г. С. - 59/216 идеални
части. Изрично следва да се посочи, че липсват доказателства по делото, от които да
се установява, че ответниците са се разпоредили с правото си на собственост върху
имота преди исковия период. Следователно, съобразно действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, ответниците се явяват потребители на топлинна
енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма
твърдения, нито данни някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение
срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите
от „*** и одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила
30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за тях. Следователно, противно
на твърденията, изложени от ответниците, е доказано принципното съществуване на
облигационно правоотношение между страните. То произтича от съществуващ
валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния
период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответниците, като потребители на топлинна енергия,
7
дължат заплащане цената на отдадената за собствения им недвижим имот такава.
По отношение отговорността на ответника В. Г. С. следва да се посочи, че
сключеното между него и Т* В* П* споразумение от 10.12.2021 г. не обвързва
ищцовото дружество, а представлява съглашение между трети за дружеството лица
относно начина, по който те са уговорили отговорността си за консумативните разходи
по съсобствения им недвижим имот. Действително е допустимо лице, различно от
собственика и вещния ползвател на имота, да носи отговорност за задълженията за
потребената топлинна енергия на облигационно основание, но в този случай
топлопреносното дружество следва да насочи претенциите си срещу това лице,
единствено в случай че същото е подало нарочно заявление до дружеството.
Разглежданата хипотеза обаче е различна, тъй като през исковия период В. С. и Т*П*
са били съсобственици на имота, но нито един от двамата не е представил нарочно
заявление за откриване на партида на негово име при придобиването на правото на
собственост, нито са налице данни кой от двамата е бил реален ползвател на имота в
този период. Подаденото от В. С. до ищеца заявление е последващо спрямо
процесните задължения, поради което съдът намира, че същото не е обвързващо за
дружеството, а единствено за страните по него. Поради това следва да се приеме, че В.
С. има качеството на потребител на топлинната енергия за процесния период и носи
отговорност за припадащата му се част от начислените за същата задължения.
По делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици, на
което * „*“ с правоприемник е „*“ *е избран да извършва дяловото разпределение в
процесната сграда. Установено е, следователно, в производството, че са възникнали
облигационни отношения между етажните собственици и посоченото дружество,
поетите по които задължения са били изпълнявани, доколкото потребителите на
топлинна енергия от етажната собственост са допускали представителите на третото
лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално измерване, а въз основа на тези
отчети последното е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. По
този начин страните са потвърдили обвързаността си с дружеството за топлинно
счетоводство. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след
изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.) потребителите в сграда – етажна собственост са
длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на
услугата „дялово разпределение“, за резултатите от който избор трябва да уведомят
писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая
не се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, съответно - от
неговия правоприемник, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е
бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага изводът, че за
исковия период третото лице-помагач в производството е извършвало въз основа на
валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото разпределение и
отчитането на потребената в гр. *, ж. к. „*, абонатен № *. Съгласно чл. 22, ал. 2 от
приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на „*“
*цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните
собственици в съответната сграда търговец. Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице основания ищецът да претендира заплащането цената на услугата „дялово
8
разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за възникването на това
вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и реалното извършване на
дялово разпределение в процесната сграда.
По отношение на възраженията от отговора на исковата молба относно
абонатния номер следва да се посочи, че в първото открито съдебно заседание по
делото ищецът изрично е уточнил същия, като така посоченият номер съвпада с
абонатния номер, посочен в процесната заповед за изпълнение, както и с всички
представени от ищцовото дружеството и третото лице - помагач документи относно
процесния имот.
Обстоятелството, че през процесния период до жилището на ответниците е
доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на
претендираните задължения, се установяват от изслушаните по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в цялост като
пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че ответниците дължат в
условията на разделна отговорност при квоти от 255,83/900 за ответника Л. В. и от
59/216 за ответника В. С. заплащането на цена за потребена през исковия период
топлинна енергия в размер на 967,64 лева за ответника В. и в размер на 929,83 лева за
ответника С., както и цена за извършена услуга „дялово разпределение“ в размер на
12,94 лева за ответника В.и и в размер на 12,44 лева за ответника С..
Ответникът Л. В. своевременно в отговора на исковата молба е направил
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което обаче съдът
намира за неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от
чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111,
б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „*” * месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
9
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 30.09.2019 г., то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за м. юли 2019 г. са погасени по
давност. Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза обаче за м. юли
2019 г. не са начислявани задължения, поради което съдът приема, че в
претендираните суми реално не са начислени задължения за този месец, съответно -
няма погасени по давност вземания, част от процесните такива.
Предвид изложеното, предявените срещу ответника Л. В. искове за
установяване дължимостта на цена за потребена през исковия период топлинна
енергия и на цена за услугата „дялово разпределение“ са основателни за сумите от
967,64 лева и от 12,94 лева, като за разликата до пълните предявени размери съответно
от 1109,49 лева и от 14, 48 лева те следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предявените срещу ответника В. С. искове за установяване дължимостта на цена на
потребената топлинна енергия и на цена за услугата „дялово разпределение“ следва да
бъдат уважени в цялост до пълните претендирани размери от 554,75 лева и 7,42 лева с
оглед принципа на диспозитивното начало в процеса, макар съдът достигна до извод,
че ответникът С. дължи суми съответно от 929,83 лева и от 12,44 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*“ *на клиенти в гр. *, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
В случая от всеки от ответниците се претендира обезщетение за забава за
периода от 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г. Размер на дължимото обезщетение за забава за
10
вземането за посочения период, съгласно заключението на ССчЕ, изчислено съобразно
правилото на чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия, възлиза на сумата от общо
391,23 лева. Като съобрази квотите в отговорността на двамата ответници, съобразно
притежаваните от тях идеални части от процесния имот, и принципа на
диспозитивното начало в процеса, съдът намира, че ответникът Л. В. дължи за
процесния период лихва за забава в размер на 111,21 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 127,51 лева тази претенция следва да се отхвърли като
неоснователна, а ответникът В. С. дължи сумата от 106,86 лева, но искът следва да
бъде уважен до предявения от ищеца размер от 63,76 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия. Следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и срещу двамата ответници и следва да бъде отхвърлена за пълните
предявени размери от 3,21 лева и от 1,61 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но такива се
дължат единствено на ищеца, доколкото липсват доказателства за реално сторени от
ответниците разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за държавна такса, депозити за вещи лица, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за особен представител на ответника Л. В., съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: в тежест на ответника Л. В. - 643,65 лева за
исковото производство и 37,63 лева за заповедното производство; в тежест на
ответника В. С. - 339,04 лева за исковото производство и 20,13 лева за заповедното
производство.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Л. В., ЕГН:
**********, дължи на „*” *, ЕИК: * сума в размер на 967,64 лева, представляваща
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 12,94 лева, представляваща цена на извършена услуга
11
„дялово разпределение“ за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сума в размер на
111,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 16.10.2019 г. 14.09.2022 г., за които суми на 22.11.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 53200/2022 г. по
описа на СРС, 47-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни така
предявените срещу Л. Л. В. искове за разликата над уважените части от 967,64
лева, 12,94 лева и 111,21 лева до пълните предявени размери съответно от 1109,49
лева, 14,84 лева и 127,51 лева, както и в цялост като неоснователен предявения
срещу Л. Л. В. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,21 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2019 г. до
14.09.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. С.,
ЕГН: **********, дължи на „*” * ЕИК: *********, сума в размер на 554,75 лева,
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 7,42 лева, представляваща цена на
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сума в
размер на 63,76 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. 14.09.2022 г., за които суми на 22.11.2022
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 53200/2022 г.
по описа на СРС, 47-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен
предявения срещу В. Г. С. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,61 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2019 г. до
14.09.2022 г.
ОСЪЖДА Л. Л. В., ЕГН: **********, да заплати на „**, ЕИК: *, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 643,65 лева – разноски в исковото производството, както и
сумата от 37,63 лева – разноски в заповедното производство, съобразно уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН: **********, да заплати на „*” *, ЕИК: *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 339,04 лева – разноски в исковото
12
производството, както и сумата от 20,13 лева – разноски в заповедното производство,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „* (с предходно наименование „*).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13