Решение по дело №1310/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2106
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20205330101310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 2106

 

гр. Пловдив, 25.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1310 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Гаранционен фонд е предявил против К.Т.Л. осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 932,16 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице С. В. А. застрахователно обезщетение по щета № ******г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 25.01.2015 г., е управлявала лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ****** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 25.01.2015 г. ответникът при управление на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ****** при движение с несъобразена скорост в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „******“ и ул. „******“ губи контрол над автомобила, преминава в платното за насрещно движение и удря правомерно движещия се там лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ******, като така причинява процесното ПТП. Сочи, че в нарушение на чл.260 КЗ (отм.) ответникът управлява лекия автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът е заплатил на пострадалия С. В. А. обезщетение за претърпените вреди на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.). За случая била образувана щета № ******г. Ищецът поканил ответника да заплати процесната сума с покана № ******, но изпълнение на последвало. Поради това предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца със становище вх. № *****/ 22.06.2020 г. прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на основание чл.40, ал.2 ГПК – л.32 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.19 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – платежно нареждане от 02.06.2015 г., протокол за ПТП № ******/ 26.01.2015 г., наказателно постановление № ******/ 09.02.2015 г., справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уведомление за имуществени вреди, доклад по щета за имуществени вреди № ******г., заключителна техническа експертиза щета № ******/ 05.02.2015 г. техническа експертиза по щета № ******/ 05.02.2015 г., покана за плащане, известие за доставяне, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба в съда – 28.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на 50 лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА К.Т.Л., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата от 932,16 лв. (деветстотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице С. В. А. застрахователно обезщетение по щета № ******г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 25.01.2015 г., е управлявала лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ****** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 50 лв. (петдесет лева) – държавна такса.

            Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

            Препис от решението да се връчи на страните.      

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.

 

         Вярно с оригинала.

         К.К.