№ 2
гр. Велико Търново , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.
ПЛАМЕН ПОПОВ
Секретар:ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
Прокурор:Румянка Ирманова Хинчева
(34539 АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204000600205 по описа за 2020 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по протест на прокурор от
Окръжна прокуратура Габрово и въззивна жалба от частните обвинители Р.
М. Г., Р. М. Г., Н. М. А. и С. А. А., чрез повереника им адв. Е. Б. от БлАК
против Присъда № 89 от 02.12.2019 година, постановена по НОХД №
135/2018 г. на Габровски окръжен съд.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия Х. И. Д., роден на 08.10.1968 г. в гр. Ловеч, живущ в гр. Ловеч,
български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, с
ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това на 02.06.2015 година, около 16,00 часа,
в „Участък за дърводобив”, обект № 1405, подотдел 21 „Д” на ТП ДЛС
„Росица”, в местността „Стара Стружня”, в землището на с. Стоките, Община
- Севлиево, при дърводобив, изпълняван от фирма „Новилес” ООД - Троян с
ЕИК *********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
1
дейност /управител на „Новилес” ООД - Троян, работодател/, представляваща
източник на повишена опасност, да не е изпълнил задълженията си
произтичащи от:
Закон за здравословни и безопасни условия на труд:
- чл. 16, ал. 1 - при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: т. 6 - да
осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по
безопасен; т. 7 - да не допуска до местата, където съществува сериозна или
специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо
обучени, инструктирани и екипирани.
Правилник по безопасност на труда в горите:
чл. 5 - лицата, които ръководят и управляват трудовите процеси са
длъжни да: т. 3 - назначават или определят с писмена заповед
длъжностни лица /специалисти по безопасност на труда/ за организиране
на изпълнението на дейности, свързани с осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд; т. 5 - определят задълженията на всички
служители, които ръководят и изпълняват трудови процеси, като се
вписват в длъжностните им характеристики конкретните им задължения
по безопасност на труда и противопожарна охрана.
чл. 10, ал. 1, т. 2 - не се допускат на работа лица в производството,
работещи с машини, съоръжения и инструменти и на работни места,
създаващи риск за тяхното здраве и безопасност, непритежаващи
документ за правоспособност.
Наредба № 7 от 23.09.1999 година за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване:
чл. 165а - в случай, че работното оборудване създава специфични
рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателят
предприема необходимите мерки, за да осигури: т. 1 - използването на
работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е
възложено да го използват.
чл. 167, ал. 1 - работодателят осигурява работещите да получат
2
необходимото обучение за използването на работното оборудване, в т.ч.
и обучение за всеки възможен риск...
чл. 168, ал. 1 - работещите трябва да бъдат запознати с
опасностите, произтичащи от работното оборудване, включително и
това, което те не използват непосредствено, намиращо се на: 1.
работната им площадка; 2. местата, свързани с изпълнението на тяхната
работа.
чл. 246, ал. 1 - на работниците се осигуряват лични предпазни
средства... ал. 2 - не се допускат до работа лица, които не са без
изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства...
Наредба № РД 7-02 от 16.12.2009 година за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд:
чл. 2, ал. 1 - работодателят осигурява на всеки работещ подходящо
обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на
работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от
оценка на риска на съответното работно място.
чл. 3 - работодателят не допуска до работа работник или служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд;
и да е причинил смъртта на М. А. М., с ЕГН **********, поради което
го е ОПРАВДАЛ по така предявеното му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК.
Съдът е постановил Направените по делото разноски да остават за
сметка на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
Съдът е постановил вещественото доказателство: моторен трион
„Хускварна 372 ХР” № 2012 4000 461/965 96 81-00, след влизане на
присъдата в сила, да се върне на собственика му „Новилес” ООД - Троян с
ЕИК *********.
3
Протестът и жалбата са подадени от процесуално легитимирани лица, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт,
което обуславя процесуалната им допустимост.
В протеста на прокурора от ОП Габрово се излага, че постановената
присъда е неправилна и незаконосъобразна поради превратна оценка на
събраните доказателства. Събраните писмени и гласни доказателства
категорично и несъмнено налагали от правна страна извод, че подс. Х. Д. е
осъществило от субективна и обективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд.
Претендира се въззивният съд отмени присъдата на Габровски
окръжен съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
В допълнението към протеста прокурорът от ОП Габрово излага, че
окръжният съд, в мотивите си към постановената Присъда № 89/02.12.2019
година по НОХД № 135/2018 година извел за установена фактическа
обстановка, въз основа на която от правна страна приел, че смъртта на М. А.
М. е настъпила в резултат на случайно събитие /свободно падане на
коренище/ и подс. Х. И. Д. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, поради което го оправдал по
така предявеното обвинение. Признаването на подс. Д. за невинен от правна
страна било обосновано с неправилно тълкуване на събраните доказателства,
като съдът се позовал само на част от тях, без да анализира и да ги съпостави
с останалата част. През месец юни 2015 година подсъдимият Д. бил управител
на „Новилес” ООД - Троян, като дружеството се занимавало с добив на
дървен материал. На 02.06.2015 година, около 16,00 часа П. С. М., С. М. З. и
М. А. М. работели в „Участък за дърводобив”, обект № 1405, подотдел 21 „Д”
на ТП „Росица”, в местността „Стара Стружня” в землището на село Стоките,
Община Севлиево, като режели и пускали по въжената линия изкоренените
дървета без коренищата. В хода на съдебното дирене се установило, че
горепосочените лица нямали инструктаж какво да правят с коренищата, които
оставали на място и представлявали опасност, като по този начин подс. Д. ги
допуснал до място на работа, където съществува сериозна /реална/ опасност
за живота и здравето им. С оглед на тази дейност подсъдимият не създал
организация за осигуряване на ефективен контрол за извършваната работа и
създаване на безопасни условия на труд, като с писмена заповед не назначил
4
и не определил конкретно лице и не определил задълженията му по
ръководство и изпълнение на трудовия процес. Свид. П. М. бил определен да
провежда ежедневен инструктаж със Заповед № 02/********* година на подс.
Д., без да са му били определени /липсвали и в длъжностната характеристика/
конкретни правомощия по отношение на инструктираните за нарушени от тях
правила по безопасност и здраве при работа, с което не предприел
необходимите мерки да осигури използването на работно оборудване
/моторен трион/ само от тези лица, на които било възложено да го използват и
обучение за всеки възможен риск. Подсъдимият не създал организация за
запознаване на М. с опасностите, произтичащи от работното оборудване
/моторен трион/, което той използвал непосредствено при изпълнение на
работата си като прикачвач на въжена линия, но се намирало на работната
площадка на фирмата, конкретно на мястото на изпълнение на работата му. С
оглед на това съдът приел, че няма изрична заповед на подсъдимия, с която се
възлагат на свид. М. функции по ръководство на обекта, но безспорно се
установявало, че устно са му били възложени такива. Прокурорът счита това
за неправилно, тъй като възлагането и спазването на правила за безопасност
на труда не ставало устно, а писмено, с посочване на правните основания,
които ги налагат. Във връзка с тълкуването на доказателствата относно
ползването на моторния трион от М. прокурорът счита, че то е неправилно,
тъй като от показанията на свид. С. З. и заключението на вещото лице Б. И.
можело да се направи единствен извод, че М. е използвал моторния трион.
Показанията на свид. З. били уклончиви предположения, а не категорични
твърдения. Той казал: „не съм го видял да ползва резачката... може да е имал
нужда да прерязва клони, не мога да кажа и не си спомням за такива работи
да прерязва нещо”. От фотоалбума било видно, че в близост до М. е налице
срязване на дървесен материал, който бил описан от разследващия орган.
Вещото лице приело като най-достоверен процес свличане на коренището,
изваждането му от равновесно положение вследствие вибрационно
въздействие от рязане с моторен трион в близост до коренището. Не била
установена въжена линия в близост до коренището, затиснало М., както в
хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното дирене. Съдът
приел, че свидетелите П. М. и С. З. са заинтересовани от изхода на делото и
въпреки това се позовал на техните показания, дадени в хода на съдебното
дирене, което водело до неправилни изводи относно причината за смъртта на
5
М.. В мотивите си съдът приел, че са закупени каски от фирма „Новилес”
ООД, като броят им е пет, а работещите бригади са три по трима човека,
което поставяло под съмнение как са зачислени каските с оглед на това, че
представените доказателства били в по-късен момент, пред съда, а не в хода
на досъдебното производство, с отказ на подсъдимия да предостави
документи, касаещи предмета на разследване, тъй като фирмата била
прехвърлена и той не разполагал с такива. Налице били различия в
документите, събрани в хода на досъдебното производство и тези
представени в съда от подсъдимия. В документите на л. 80 - л. 83 нямало
номер, подпис и печат, нямало дата. Подсъдимият твърдял, че тези документи
били случайно намерени в офиса на фирмата, като всички тези различия
поставяли под съмнение достоверността на доказателствата, представени пред
съда, и не следвало да се кредитират в тяхната пълнота. Обвинението се
обосновавало на съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства,
описани в обвинителния акт и заключенията на назначените по делото
експертизи, както и събраните в хода на съдебното дирене такива. От всички
събрани доказателства, разгледани взаимосвързано, се обосновавал извод, че
Х. И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Отново се претендира, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 334,
т. 2 от НПК въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова
присъда, с която да осъди подс. Х. И. Д. за извършеното престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК.
С въззивната жалба от частните обвинители Р. М. Г., Р. М. Г., Н. М. А. и
С. А. А., подадена чрез повереника им адв. Е. Б. от БлАК се твърди, че е
налице противоречие с материалния закон, тъй като първоинстанционният
състав неправилно приел за несъставомерно поведението на подсъдимия, като
не направил задълбочен анализ на обвинителната теза и извършил едно
превратно тълкуване на събраните доказателства, които преценени съвкупно
водели до единствено възможният извод за виновност на подсъдимото лице
по така повдигнатото му обвинение с правна квалификация чл. 123, ал. 1 от
НК. Поради неправилния прочит на доказателствата по делото, ОС Габрово
нарушил материалния закон, тълкувайки погрешно бланкетните нормативни
разпоредби, нарушението на които се вменявало във вина на подс. Д.. Налице
6
била оправдателна присъда спрямо виновно лице, която почивала изцяло на
неверен и необективен прочит на доказателствата по делото. Окръжен съд
Габрово игнорирал доказателствената съвкупност по делото, а тя била единна
и непротиворечива, че подсъдимият виновно е причинил чрез своето
противоправно бездействие и недостатъчен контрол смъртта на М. А. М..
Този извод се подкрепял както от гласните, така и от писмените
доказателства, но и от експертните заключения по делото. Внимателният
прочит на доказателствата и естеството на повдигнатото обвинение водели до
извод, че възлагането на конкретен служител да осъществя ежедневен
инструктаж на своите работници не изпълнява в достатъчен обем
изискванията на нормативната уредба, които били внимателно посочени в
обвинителния акт. Работодателят бил длъжен да осигури ефективен контрол
по отношение на безопаснотта на неговите работници. Настоящият случай не
бил такъв. Провеждането на ежедневен инструктаж, дори и това
обстоятелство да бъде прието за вярно, представлявало всичко друго, но не и
ефективен контрол от страна на работодателя. В такъв случай, или самият той
или определено от него изрично по длъжностна характеристика лице
трябвало да упражнява реален контрол по отношение спазването на
императивните предписания. Съдът бил длъжен да съобрази своето решение с
доказателствата по делото, когато те са събрани по реда на НПК, особено,
когато ставало въпрос за една солидна доказателствена съвкупност, която е
непротиворечива. Игнорирайки голяма част от доказателствата по делото и
надценявайки други, съдът допуснал едно особено съществено процесуално
нарушение, касаещо формирането на вътрешно убеждение от обективна
страна. Налице била не просто необоснованост на обжалвания съдебен акт, а
едно превратно тълкуване на едни доказателства и немотивирано пропускане
и изключване на други, което съвкупно довело до обективно неправилен
доказателствен извод и оттам до незаконосъобразен съдебен акт. Допуснатите
от страна на съда процесуални нарушения при оценката на доказателствата,
описани по-горе, били от категорията на съществените, тъй като нарушавали
правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда от обективна
страна. Съдът не направил самостоятелен анализ на фактическата обстановка
и доводите на държавното и частното обвинение. Съдът не преценил всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не проверил изчерпателно
доводите, направени от обвинението. Съдът едностранно анализирал само
7
една версия, касаеща престъплението, предмет на настоящото производство и
не обсъдил внимателно обвинителната теза и в частност бланкетните норми,
които били нарушени. Така съдът допуснал особено съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като не
извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на
релевантните факти и в тази връзка незаконосъобразно признал за невиновен
подсъдимия. Допуснати били процедурни грешки при обективния анализ на
доказателствата, които довели до противоречие с обективно съществуващите
и императивни правила за формиране на съдебната воля при заключението
относно вината. Едностранчиво, незадълбочено и изопачено бил обсъден
доказателствения материал, на който бил придадени смисъл и съдържание,
различни от действителните. Постановена била присъда не по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, а на превратно тълкуване на доказателствата,
незадълбочено обсъждане на доводите на обвинението, което довело до
сериозно нарушение на процесуалните правила.
Претендира се Апелативният съд да постанови нова присъда, с която да
признае подсъдимия Х. И. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и да му наложи наказание
към максималния размер, предвиден от закона, като изпълнението на същото
да не бъде отлагано по реда на чл. 66 от НК, тъй като по този начин нямало да
се постигнат целите на специалната и генералната превенция.
С протеста, допълнението към него и въззивната жалба не са направени
доказателствени искания. В съдебно заседание на 19.10.2020 г. с мотивирано,
протоколно определение е оставено без уважение искането на прокуратурата
за повторна тройна техническа експертиза или допълнителна експертиза,
както и за събиране на писмени доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият Х. Д. и неговият защитник адв. М. Я.
от АК Добрич оспорват протеста на окръжната прокуратура и жалбата на
частните обвинители. Намират ги за неоснователни и молят да бъдат
отхвърлени. Изразяват становище, че по делото няма доказателства за
извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Излагат доводи и
съображения.
В съдебно заседание частният обвинител Р. М. Г., действаща лично и
8
като законен представител на Р. М. Г., Н. М. А. и С. А. А. не се явяват,
независимо от предоставената възможност. Техният повереник адв. Т. Р. от
САК поддържа подадената от адв. Б. въззивна жалба и направените искания.
Излага и доводи за противоречие в мотивите на първоинстанционната
присъда, като въвежда и ново алтернативно искане, а именно същата да бъде
отменена и делото да се върне на ГОС за ново разглеждане в друг състав. По
отношение на протеста, счита че е основателен и следва да бъде уважен.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна
прокуратура поддържа протеста и направените искания. Счита, че не е ясно
дали съдът е ценил протокола за оглед или го е изключил от доказателствения
материал, както и дали е кредитирал с доверие свидетелските показания,
поради изложени противоречиви мотиви. По тези съображения прокурорът от
ВТАП също прави алтернативно искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ГОС.
Счита въззивната жалба на частните обвинители за основателна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
наведените от страните доводи и след служебна преценка на обжалваната
присъда, констатира наличието на основания за нейната отмяна на основание
чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от
НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Габровски
окръжен съд, поради липса на мотиви.
Едно от възраженията в протеста и жалбата, изложено подробно и във
фазата по същество пред настоящата инстанция е, че присъдата съдържа
вътрешни противоречия, които не дават възможност да се разбере как е
формирано вътрешното убеждение на съдебния състав. Прокурорът от ВТАП
заявява, че от мотивите не става ясно дали съдът цени огледния протокол или
го изключва от кръга на доказателствата. Експертът Б. И. се позовавал на
протокола за оглед и фотоалбума, които съдът изрично приел, че не са
изготвени по реда на НПК. В съдебно заседание адв. Раев допълва, че съдът е
обявил свидетелите С. З. и П. М. за пристрастни и заинтересовани, но
обосновал изводите си върху техните показания. Настоящият състав на ВТАС
също констатира тези противоречия, от които не може да се установи каква е
действителната воля на съда и как е формирана. На л. 7 от мотивите
9
окръжният съд е изброил доказателствата, от които е извел фактическата
обстановка по делото. На първо място в ползваните при обсъждането
писмени доказателства се сочи „протокол за оглед на местопроизшествие с
албум към него и препис на протокола /стр. 3 – 12/”. На л. 11 от мотивите
съдът казва, че „При това положение, настоящият съдебен състав приема, че
процедурата по оглед на местопроизшествие е опорочена и изготвеният при
тази процедура протокол следва да бъде изключен от доказателствата по
делото”. Очевидно съдебният състав е приел, че протоколът за оглед и
фотоалбумът към него не са годни доказателства, тъй като не са изготвени по
реда на НПК. Това становище е мотивирано и с факта, че поемните лица Х. Г.
и И. Н. не са възприели следствените действия, а само формално са положили
своя подпис в документа. Принципното виждане на ГОС, че порочно
изготвените и събрани доказателствата и доказателствени средства не са
годни и не следва да се ползват е правилен. Когато доказателствата не са
събрани по съответния процесуален ред, няма гаранции, че информацията в
тях е достоверна и те не могат да послужат, като база за правни изводи.
Независимо от това, на л. 15 от мотивите, при коментара на установената
фактическата обстановка е записано, че М. М. бил затиснат внезапно от
свлякло се коренище, което се установява от показанията на единствения
очевидец С. З., а също и от „протокола за оглед и изготвения към него
фотоалбум”. Това твърдение се поддържа, след като съдът вече е обявил
огледния протокол за негоден. Отново на л. 15 от мотивите се сочи, че в
съдебно заседание на страните са предявени „всички снимки, изготвени на
местопроизшествие от разследващите органи”. След като експертът Б. И. се
запознал със снимките, направил „категорично” твърдение, което е от
значение за решаването на делото. Това обаче са снимки, които са направени
по време на огледа, обявен за негоден. Фотоалбумът е част от протокола за
оглед. Не е ясно защо се обсъждат експертни изводи, изведени от снимки,
които съдът е заявил, че са част от порочно проведено следствено действие.
На л. 16 в мотивите е записано, че „действително в близост до него /М./ е
установено, че има прясно срязване на дървен материал…”. Информация за
дърво, рязано с моторен трион /разрез в хоризонтален труп от дървесен вид
бук/ отново се съдържа единствено в изключения от доказателствата
протокол за оглед. Такъв дървен труп е фиксиран и във фотоалбума към
огледа. Отново се прави констатация въз основана изрично изключени от
10
съда доказателства. Същите се подлагат на коментар и от вещото лице, чиито
изводи съдебният състав приема за верни.
На л. 17 от мотивите е записано „От протокола за оглед и албума,
изготвен при огледа на местопроизшествието се установява, че на главата на
пострадалия няма поставена каска. Такава няма и в близост до тялото му”.
Твърдението за липса на лични предпазни средства касае обвинението за
извършено нарушение по чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 246, ал. 1 от Наредба №
7/23.09.1999 г. Видно е, че съдът отново установява правно значим факти от
доказателства, които сам е изключил от доказателствената съвкупност.
На л. 11 от мотивите се разяснява, че тъй като протоколът за оглед
следва да бъде изключен от доказателствата по делото „Детайлите,
установени при огледа и отразени в протокола съдът е проверил чрез разпит
на свидетеля очевидец С. З. и на свид. П. С.”. Двамата свидетели са баща и
син. На л. 16 от мотивите се сочи, че З. и М. са в добри отношения с
подсъдимия Д., а от М. би могло да се търси отговорност за злополуката. Това
„създавало съмнение в съда относно достоверността на показанията на
двамата свидетели”. Независимо от тези съмнения, окръжният съд е
кредитирал с доверие показанията им в частта, касаеща обстоятелството дали
пострадалият М. е работил с моторния трион, тъй като „по делото не били
събрани доказателства, опровергаващи тези им показания”. Настоящият
състав на ВТАС счита, че след като показанията на определен свидетел са
обявен за съмнителни, същите не могат да бъдат кредитирани с доверие само
поради обстоятелството, че няма други доказателства за изложените в тях
факти, които да ги опровергават. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от
НПК, всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.
Внимателната проверка, особено на доказателства, за които има обосновано
съмнение, не може да се ограничи до констатацията, че те следва да се
приемат, само защото „няма други доказателства, които да ги оборват”. В
случая, единствено от подложените на съмнение показания на двамата
свидетели съдът прави извод дали М. е работил с моторен трион, който факт е
от значение за изясняване на обвинителните твърдения.
Независимо от горното настоящият състав счита, че окръжният съд е
ползвал показанията на С. З. и П. М. в цялост, а не само в обявената от него
11
част въпреки, че е изразил съмнение в достоверността им. На л. 11 от
мотивите е записано: „Детайлите, установени при огледа и отразени в
протокола, съдът провери чрез разпита на свидетеля очевидец С. З. и на свид.
П. С.”. Това са същите свидетели, които по-нататък съдът сам обявява за
заинтересовани от изхода на делото. На л. 16 съдът е заявил, че ще ползва
показанията на З. и М. само в частта, касаеща обстоятелството дали
пострадалият М. е работил с моторния трион. Това противоречи на заявеното
на л. 11 от мотивите, тъй като в „проверения” чрез тези показания огледен
протокол липсва информация дали М. е работил с триона. Там са отразени
други обстоятелства относно заварената на място обстановка. Следва извода,
че проверявайки изключения от доказателствата протокол за оглед, съдът е
решил да го съпостави с некредитираните с доверие показания на двамата
свидетели.
Фактът, че за мотивиране на присъдата са ползвани показания на З. и М.
в цялост се потвърждава от прочита на самите мотиви. Така напр. на л. 15
съдът установява от показанията на двамата свидетели дали към момента на
злополуката въжената линия е работила и имало ли е прикачени на нея трупи.
На л. 16 съдът се позовава на твърдението на П. М., че в деня на злополуката
той лично не е рязал с моторния трион, от което пък установява противоречие
с констатациите на Дирекция „Инспекция по труда”. На л. 17 се ползват
показанията на З. и М., за да се установи дали М. е имал каска на главата си.
Според свидетелите М. бил с каска. Тези твърдения не са кредитирани с
доверие, но не поради първоначалното заявено съмнение в надежността на
двамата свидетели, а защото това не се подкрепяло от останалите
доказателства. На л. 15 от мотивите съдът стига до извод, че М. М. бил
затиснат внезапно от свлякло се коренище. Това било видно освен от
огледния протокол, също и от показанията на единствения очевидец С. З..
Видно е, че окръжният съд отново ползва показанията на двамата свидетели
не само относно обстоятелството дали М. е работил с моторен трион, а и за
всички други факти, които са относими към правния спор. На л. 18 от
мотивите съдът „установява от показанията на П. М.”, че устно са му били
възложени функции по ръководството на обекта. Цитират се и изявленията му
в тази част. Това обстоятелство е пряко свързано с обвинението за извършено
нарушение по чл. 5 от Правилника по безопасност на труда в горите. На л. 19
12
от мотивите са ползвани показанията на З. и М. за да се установи друго
спорно обстоятелство – провеждан ли е ежедневен инструктаж на
работниците. За да установи дали работодателят своевременно е предоставил
на работниците предпазни средства – каски, съдът отново се позовава на
показанията на свидетелите М. и З. /л. 20 и 21 от мотивите/. Този коментар е
във връзка с нарушението по чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. От
горните коментари в мотивите следва да се приеме, че ГОС кредитира с
доверие в цялост показанията на М. и З., а не само в частта, която сам е
обявил, че ползва в своето обсъждане – дали М. е работил с трион. Съдът се
позовава на цялостното съдържание на тези показания независимо, че
изразява съмнение в достоверността им. Основателно е възражението на адв.
Раев, че от мотивите на присъдата не може да се разбере счита ли съдът тези
показания за верни или не. Така не може да се разбере установената
фактическа обстановка почива ли и на тези показания, ползвал ли ги е съдът
за правните си изводи и в каква част.
Към изложеното следва да добавим, че в преценката си съдът е обсъдил
и Повторната експертиза по охрана и безопасност на труда, изготвена от
вещото лице Б. И.. От констативно – аналитичната част на заключението /л.
140 – 142/ е видно, че вещото лице И. се е позовал основно на показанията на
свидетелите П. М. и С. З., протокола за оглед и фотоалбума към него. От там
извежда описания „механизъм на протичане на злополуката и причините за
възникването й”, които обобщава в заключителната част. Съдът не е изяснил
дали без опорочения протокол и за оглед и фотоалбума към него, както и без
показанията на М. и Симеонов в некредитираната с доверие част, изводите на
експерта биха останали същите. Ако експертното заключение е базирано
изцяло на обстоятелства, произтичащи от недопустими доказателствени
източници, това следва да намери коментар в мотивите, за да е ясно кои
експертни изводи се приемат и дали самата експертиза е достатъчно пълна и
ясна по смисъла на чл. 153 от НПК.
В заключение може да се направи извод, че в мотивите липсва яснота
въз основа на какви доказателства съдът е достигнал до правни изводи и е
постановил присъда. Не е ясно кредитирани ли са с доверие показанията на
свидетелите С. З. и П. М., в кои части и какви изводи следват от това. В
случай, че изявленията на З. и М. са приети частично, не се сочи
13
задоволително какви са причините са това. Не може да се установи ползвал
ли е съдът протокола за оглед от 02.06.2015 г. и фотоалбума към него или ги
изключва от доказателствената съвкупност. Не е изяснено, при положение, че
показанията на двамата свидетели /или части от тях/, както и огледния
протокол и фотоалбума към него не следва да се ползват, това ще доведе ли
до промяна в заключенията на експертите, които са се позовали на тях.
Мотивите съдържат противоречия, от които не може да се установи каква е
действителната воля на съда. При неяснотата относно доказателствата,
ползвани от съда и при изложените противоречиви изводи, страните са
лишени от правото да получат разбираем и мотивиран съдебен акт по
същество. Съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите се посочват
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на
доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят. Липсата на този задължителен реквизит води
до липса на мотиви. Въззивата инстанция не може да провери правилно ли е
формирано вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, след като не
е ясно въз основа на какви доказателства са направени правните изводи.
В случая, единствено възможният изход е обжалваната присъда да бъде
отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, който отново да проведе разпоредително заседание, да изгради
преценката си само върху допустимите по делото доказателства, като ги
посочи и обсъди и да приключи производството с мотивиран съдебен акт.
Пропуските в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда не
могат да бъдат изправени пред настоящата инстанция.
С оглед на това, че делото следва да се върне за ново разглеждане
поради констатираните съществени процесуални нарушения, съдът не взема
отношение по съществото на делото и по наведените в протеста и жалбата
фактически твърдения.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2
във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от НПК, Апелативният съд
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 89 от 02.12.2019 година, постановена по НОХД
№ 135 по описа за 2018 година на Габровски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в разпоредително заседание от
друг състав на Габровски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15