Решение по дело №1081/2019 на Районен съд - Нова Загора

    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    №

 

гр. Нова Загора, 07.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Радка Чолакова, като разгледа докладваното от  съдия ЙОРДАНОВ гр.д. № 1081 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази  следното:

 

Производството е с правно основание чл.557, ал.1, б.”а”от КЗ и  чл.558, ал.1, изр. последно от КЗ.

Ищецът в настоящото производство А.К.А., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Й.Д. от САК е депозирал на 21.06.2019 г. искова молба с вх. № 3244 в Районен съд – Нова Загора против Гаранционен фонд, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  ул.„Граф Игнатиев” № 2, ет.4 с цена на иска 1250.00 лв., като частичен от 10000.00 лв.

С нея ищецът твърди, че на 11.09.2018 г., около 17:00 ч., по ул.„А.Димитров” с по­сока на движението към ул.„Капитан Петко Войвода”, А.К.А. управлявал л.а.„Ауди А4” с peг.№ СН3756АР. По същото вре­ме, по ул.„Капитан Петко Войвода”, с посока на движение ул.„А.Димитров”, Д.С.Я. управлявал л.а.„Сузуки Балено” без поставени регистрационни табели. Сочи, че на кръстовището, образувано между двете улици, Я. не пропуснал движещия се по път с предимс­тво л.а.„Ауди А4”, не се съобразил с поставената маркировка, а именно пътен знак „Б-2” и реализирал удар с преминаващия през кръстовището л.а.„Ауди А4”.

За така настъпилото ПТП бил подаден сигнал, като на местопро­изшествието пристигнал екип на РУ„Полиция’ - гр. Нова Загора и лекарски екип на СМП. На основание чл.212, ал.2 от НПК било образувано Досъдебно производство № 597/2018 г. по описа на РУ „Полиция” - гр. Нова Загора,  пр.пр.  № 1360/2018 г.  по описа на РП-Нова Загора.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установило, че причината за ПТП били самонадеяните действия на водача Я., поради което същото било внесено за раз­глеждане в Pайонен съд - Нова Загора и с Определение, постановено в о.с.з. от 29.01.2019 г. по НОХД № 37/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, съ­дът одобрил Споразумение между защитника на Д.Я. ***, с което той се признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.З, предл. 4 и 5, б.„а’ във вр. с чл.343, ал.1, б.„б”, във вр. чл.342, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.З от НК и му било наложено наказание  „лишаване от свобода”  за срок от 6 месеца, като на основание чл.69, ал.1 от НК изтърпяването му било отложено за срок от 2 години.

При гореописаното ПТП посочва, че бил увреден л.а.„Ауди А4”, собственост на ищеца А.К.А..

Твърди,че тъй като към датата на ПТП, по отношение на увреждащия л.а. не била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, то ответникът се явявал пасивно легитимиран да от­говаря по така предявената претенция.

Посочва, че с оглед разпоредбите на Кодекса за застраховането, с искане Вх. № 24-01-922/11.12.2018 г. предявил доброволна претенция пред Гаранционен фонд за заплащане на имуществените вреди, претър­пени от А.К.А., като била образувана щета № 110733/11.12.2018 г. С писмо Изх. № 24-01-922/28.02.2019 г. от Гаранционен фонд уведомили, че отказват заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяването на настоящата претенция.

Сочи също, че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във вр. с чл.84, ал.З от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите дължи и лихва за заба­ва от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечния срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.

Моли на основание приложимите разпо­редби на Кодекса за Застраховането да бъде осъден ответника да му заплати следните суми,/след направеното увеличение на първоначално предявения иск/:

1757.80 лв. - главница, предявена като частичен иск от 10000.00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствената му вещ, следствие на ПТП от 11.09.2018 г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума,считано от 28.02.2019 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изпла­щане на обезщетението.

Претендирал е и направените разноски по делото, в цялост.

Приложил е документи и моли съдът да ги приеме като писмени доказателства.

Разяснява, че съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от дея­нието, относно това дали е извършено деянието, неговата противо-правност и виновността на дееца, а с оглед разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК, последиците на споразумението били същите като на вляз­ла в законна сила присъда, като с оглед наличието на последното, счита, че са до­казани и обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП.

На основание чл.156 от ГПК е отправил доказателствени ис­кания да бъде изискано НОХД № 37/2019 г., доколкото в същото се съдържат относими и необходими писмени доказателства, както и да бъде назначена от съда съдебна авто-оценителна ек­спертиза.

Моли на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът в настоящото производство да бъде освободен от внасяне на държавна такса, тъй като претендираното обезщетение било за вреди от непозволено увреждане, за което била налице влязла в законна сила присъда.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Гаранционен фонд, чрез юрк. Н. Попова е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Твърди, че представените от ищеца документи не били достатъчни за преценка предпоставките за изплащане на обезщетение. Оспорва предявения иск по размер. Не претендира разноски.

Счита, че същият е прекомерно завишен, с оглед принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП - 11.09.2018 г.

Моли съдът да има предвид факта, че по настоящото дело липсвал Опис-заключение на констатираните вреди (Протокол за оглед на МПС, придружен със снимков материал) на увреденото МПС „Ауди А4” с рег.№ СН3756АР, изготвен от лицензиран застраховател, какъвто Опис-заключение на констатираните вреди, не бил представен и в Гаранционен фонд.

Оспорва изцяло претенцията за лихва, считано от датата, на произнасяне от ГФ, тъй като Фондът не бил делинквент, не бил застраховател и не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение, като изплащал обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, поради което съгласно чл.288, ал.7 от Кодекса за застраховането (отм.) задължението за лихва възниквало след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице.

Фондът бил поставен от ищеца в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията му като определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди.

Видно от молба вx. № 24-01-923/11.12.2018 г., ГФ бил сезиран за процесното ПТП от пострадалите, като в подкрепа па твърденията им били представени недостатъчно доказателства за виновно противоправно поведение на посочения водач на лекия автомобил, предвид вида и характера на твърдените неимуществени вреди .

С писмо изх. № 24-01-923/28.02.2019 г., молителят бил надлежно уведомен, че за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства, е необходимо да представи допълнително влязла в сила присъда с мотиви, издадена срещу сочения за виновен водач копия от ATE и СМЕ. изготвени в хода на ДП, протокол за оглед и банкови сметки, които могат да получат на основание чл.75, ал.1 от НПК.

Твърди, че до датата на получаване на исковата молба нищо от посочените писмени доказателства не постъпило по щетата, вследствие на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителния съвет на Гаранционен фонд взел решение, с което отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради липса на достатъчно доказателства за установяване на основанието и размера на претендираните вреди.

Вместо отново да предяви претенцията си пред ГФ, след като се снабдил с допълнително изисканите документи, ищецът няколко месеца по-късно, в Pайонен съд - Нова Загора бил завел срещу Гаранционен фонд настоящата искова молба вх. № 4011/21.06.2019 г., с приложени към нея преписи от абсолютно всички писмени доказателства, изготвяни в хода на наказателното производство, включително влязлото в сила Споразумение, имащо сила на Присъда по чл. 300 от ГПК.

Твърди, че с оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл.288, ал.11 от КЗ (отм.), единствения извод бил, че ищецът недобросъвестно бил осъществил една бланкетна процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на гражданско дело и в тази връзка оспорва началния момент на законната лихва и моли Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

На основание чл.219, ал.1 от ГПК моли съдът да конституира в качеството му на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд по настоящото дело, виновния за процесното ПТП водач: Д.С.Я., с ЕГН **********, със съгласието на един от законните си представители родители - майка или баща - С.Я.С., с ЕГН ********** и адрес: ***.

Възразява относно допускането и назначаването на Авто-оценъчна експертиза по писмени данни от Протокола за оглед на местопроизшествието, дотолкова, че същата няма да е обективна, поради липса на Опис-заключение на констатираните вреди (Протокол за оглед на МПС, придружен със снимков материал) на увреденото МПС „Ауди А4” с рег. № CН3756AP, изготвен от лицензиран застраховател, а ще е по писмени данни, явяващи се възприятие на разследващ полицай Ангелова, която не била оценител-вещо лице.

 

Възразява се също, относно допускане на първи въпрос, тъй като в него било посочено, че механизмът на ПТП бил установен с постигането на Споразумението с прокуратурата и бил задължителен за гражданския съд.

Възразява и относно допускането на втори въпрос, дотолкова, че липсвало Опис-заключение на констатираните вреди (Протокол за оглед на МПС, придружен със снимков материал) на увреденото МПС „Ауди А4” с peг.№ СН3756АР, изготвен от лицензиран застраховател, от който вещото лице да констатира нанесените увреждания.

На последно място възразява и относно допускането на трети въпрос, дотолкова, че с оглед липсата на Опис-заключение на констатираните вреди (Протокол за оглед на МПС, придружен със снимков материал) на увреденото МПС „Ауди А4” с peг.№ СН3756АР, изготвен от лицензиран застраховател, вещото лице не би могло да определи стойността на детайлите на увредените части, колко били увредени, с нови ли е необходимо да се заменят, подлежат ли на възстановяване и ремонт, часове на монтаж, демонтаж, възстановителни операции и т.н.

По същите съображения е против допускането и на четвърти въпрос. Още повече, че Гаранционен фонд работел с Методика съгласно Наредба № 24 /08.03.2006 г. за задължителното застраховане (ДВ бр. 25/24.03.2006 г.).

Моли да бъде допусната задачата към вещото лице, да  даде заключение за размера на обезщетението по експертна оценка, според Методиката и съгласно Наредба № 24 /08.03.2006 г. за задължителното застраховане (ДВ бр. 25/24.03.2006 г.), действащи към датата на ПТП.

С Определение № 596/10.09.2019 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач в процеса Д.С.Я. с ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си С.Я.С. с ЕГН **********, предвид евентуално осъдително решение срещу ответника, мотивите на което ще  бъдат задължителни за третото лице с оглед регресния иск на фонда по чл.228, ал.12 от КЗ.

Тъй като третото лице-помагач, не било намерено на посочения в молбата адрес за призоваване, нито баща му и след като били изчерпани всички процесуални възможности за връчване на исковата молба и приложенията към нея, съдът му е назначил особен представител адв. Н.Г.Н. ***.

На 13.02.2020 г. с вх. № 734 е постъпила молба от ищцовата страна, в която се посочва, че поддържа предявения иск и оспорва изцяло отговора на ответника и сочи, че изложените в него твърдения не кореспондират с действителността.

Относно наведените твърдения за недобронамереност от ищцовата страна по време на гаранционното производство, посочва, че те не отговаряли на истината и на действителното положение,   което било следното:

А.А. сезирал ГФ с претенция за обезщетяване на вредите, получени при ПТП с искане вх. № 24-01-923/11.12.2018 г., към което били приложени наличните към онзи момент доказателства.

С писмо изх. № 24-01-923.1/18.12.2018 г. ответникът поискал предоставяне на допълнителни писмени доказателства, с които както било посочено по-горе,  не е разполагал.

С писмо изх. № 24-01-923/28.02.2019 г. ответникът отказал плащане,  поради липса из достатъчно доказателства.

Твърди, че оттук  започвало  изопачаване  на  фактите  от  страна  на  ответника, който твърдял, че за периода от 28.02.2019 г. до 21.06.2019 г. подаване на исковата молба в съда, ищцовата страна не им предоставила никакви дру­ги доказателства, което просто не било вярно.

С допълнение вх. №  24-922/20.03.2019 г., към образуваната ще­та били предоставени всички относими писмени доказателства, включи­телно и протоколното определение на Pайонен съд - Нова Загора, с което било одобрено споразумението между Районна прокуратура - Нова Загора и Д.С. Я. .

С писмо изх. № 24-01-923/18/26.03.2019 г., ответникът поис­кал документи, които първо били неотносими към доказване претен­цията по основание (с оглед наличието на влязла в законна сила присъда) и на следващо място ищцовата страна не разполага с тях, за което обстоя­телство ГФ бил уведомен с писмо вх. № 24-01-923/16.04.2019 г., с ко­ето ищецът  поискал ново произнасяне по съществото на спора.

Твърди, че до изти­чане на законоустановения 15 дневен срок - 01.05.2019 г. ответни­кът не се бил произнесъл - нито е отказал, нито е платил. Него е сторил и до датата на предявяване на исковата молба в съда.

С оглед гореизложеното, още веднъж моли да бъде допусната оценителна експертиза на вредите причинени на автомобила,
собственост на А.А..

На проведеното открито съдебно заседание съдът е освободил адв. Н.Н. като особен представител на третото лице-помагач и е назначил съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Ж.И.Д., като заключението му е депозирано на 24.04.2020 г . с вх. № 1514.

На 15.06.2020 г. с вх. № 2012 е постъпила молба от ищцовата страна, в която се посочва, че е запознат със заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза и моли да бъде приета.

На основание чл.214, ал.1 от ГПК е направил увеличение на предявения иск, като същият да се счита предявен за сумата от 1757.80 лв., за което е приложил и документа за довнесена държавна такса.

На 16.06.2020 г. с вх. № 2044 е постъпило становище от ответната страна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

За установяване на вземането си ищецът е ангажирал следните писмени доказателства, които съдът приема: Констативен протокол за ПТП № 143/11.09.2018 г.; Свидетелство за регистрация част II № *********; Протокол   от  о.с.з.   от   29.01.2019   г.   по  НОХД  №  37/2019   г.   по описа на Pайонен съд - Нова Загора; Споразумение между РП-Нова Загора и обвиняемия Д.Я.; Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие; Фотоалбум; Скица на местопроизшествие; Протокол за оглед на местопроизшествие; Писмо Изх.  № 24-01-922/28.02.2019 г.  на Гаранционен фонд; Удостоверение за банкова сметка; ***; Документи за платени държавни такси.

Претендираните от ищеца А.К.А., с ЕГН **********   права произтичат от обстоятелствата, че ищецът е пострадал при ПТП,  настъпило на 11.09.2018 г. в гр. Нова Загора и описано подробно по-горе, като са му нанесени имуществени вреди. Конституираното от съда третото лице-помагач Д.С.Я. с ЕГН ********** е признато за виновно в причиняването на вредоносния резултат с влязъл в сила съдебен акт /одобрено от съда споразумение/. Увреждащият лек автомобил не е притежавал регистрационни номера, както и валидно сключена задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” затова искът е предявен срещу ответника Гаранционен фонд, с ЕИК *********,като се претендира сума в размер на 1250.00 лв., като частична от 10000.00 лв., впоследствие изменена в размер на 1757.80 лв. и лихва за забава, считано от момента на отказа на ответника да заплати щетите – 28.02.2019 г.

Ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Гаранционен фонд е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Твърди, че представените от ищеца документи не били достатъчни за преценка предпоставките за изплащане на обезщетение. Оспорва предявения иск по размер като прекомерно завишен, както и претенцията за лихва, считано от датата, на произнасяне от ГФ, по изложените по-горе съображения.

Третото лице-помагач не представя писмен отговор.

С цел изясняване на обстоятелствата и размера на имуществените щети съдът назначи съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Ж.И.Д., чието заключение е представено в срок и съдът кредитира.

 Според същото: Пазарната стойност на лек автомобил марка и модел „Ауди А4” с peг. № СН3756АР, втора употреба, към момента на настъпване на ПТП - 11.09.2018г. възлиза на 3000 лв.

Уврежданията нанесени на лек автомобил марка и модел „Ауди А4” с peг. № СН3756АР, напълно кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.

Стойността на причинените щети на лек автомобил марка и модел „Ауди А4’ с per. № СН3756АР, към момента на настъпване на ПТП, възлизат на 1757.80 лв.

Механизмът на ПТП е описан в отговор на четвърта задача.

Техническите причини довели до възникването на ПТП са: Неадекватните и несъобразени действия на водача на лек автомобил „Сузуки Балено“, без поставени регистрационни табели, който не се е съобразил с пътен знак „STOP” и положението на лек автомобил „Ауди А4”, движещ се по път с предимство.

На последното по делото открито съдебно заседание проведено на 29.07.2020 г. ищецът, редовно призован, не се явява. Не се явява и адв. Д. редовно упълномощен от по-рано.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Не се явява и адв. Н.П. ***, редовно упълномощен от по-рано.

Трето лице-помагач, редовно призовано, не се явява. Не се явява и адв. М., редовно упълномощена от по-рано.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:   

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Безспорно установено е, че на 11.09.2018 г. около 17:00 часа в гр.Нова Загора ищецът, управлявайки лек автомобил „АУДИ“ е претърпял ПТП на кръстовище, с друг автомобил, управляван от Третото лице-помагач, който  не го пропуснал и причинил ПТП-то, удряйки го. Било образувано досъдебно производство и Д.С.Я. бил признат за виновен с влязло в сила споразумение, имащо сила на присъда по чл. 300 от ГПК. Увреждащият автомобил не е притежавал валидна застраховка „ГО“ и затова ищецът отправил покана към ответника, да му заплати за нанесените имуществени вреди по автомобила му.

Отказа на ответника да заплати исканото обезщетение безспорно обуславя ищцовия интерес от завеждане на делото.

В представения писмен отговор от ответника по предявения срещу него иск възразява за прекомерност и твърди се, че делото не било попълнено с необходимите доказателства, което е било и причина ответникът да вземе решение да не уважава молбата за изплащане на обезщетение.

Възразява и срещу допускането на съдебно-оценителната експертиза, както и срещу претенцията за лихва, считано от датата, на произнасяне от Гаранционния фонд.

С оглед горното съдът счита, че предявения иск е с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Предявен е и акцесорен иск по чл.558, ал.1, изр. последно от КЗ за заплащане на лихва за забава.

          В тежест на ищеца бе да докаже твърденията си относно  нанесените му имуществени вреди по автомобила в резултат на горното ПТП и техния размер, в какво състояние и къде се намира автомобила понастоящем, правен ли му е ремонт.

          В тежест на ответника бе да докаже твърденията си, относно взетото решение за отказ да изплати обезщетение за вредите на ищеца.

По делото не се спори, а и се установява от приложените доказателства, че към датата на причиняване на ПТП водачът/ответник в настоящото производство/ не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. При това положение обезщетение се изплаща на собственика на пострадалия автомобил от Гаранционния фонд, което не е сторено, видно от приложените по делото писмени доказателства.

От заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на причиненит ещети на автомобила на А.К.А. възлизат на 1757.80 лв., предвид което съдът намира за основателно и съответстващо на действителното фактическо положение изменение на иска от страна на ищеца.Поради това  се доказаха,както основанието на предявения иск така и неговия размер.

От анализа на представените писмени доказателства съдът стигна до извода, че възраженията на ответника се явяват неоснователни и недоказани.

Относно обезщетението за забава:

Съгласно чл.558, ал.1 във вр. с чл.497 от КЗ, Гаранционен фонд дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.

Предвид горепосоченото съдът намира за основателно искането на ищеца да бъде осъден ответникът да му заплати сума в размер на 1757.80 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 28.02.2019 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изпла­щане на обезщетението.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 420.32 лв. от които, 400.00 лв. – заплатен депозит за съдебно-оценителна експертиза и 20.32 лв. – заплатена допълнителна държавна такса.Тъй като ищецът е бил освободен от заплащане на първоначална държавна такса следва ответника да бъде осъден да заплати незаплатената част от същата в размер на 50лева.

Водим от горното, Новозагорският районен съд

Р  Е  Ш  И : 

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4 , ДА ЗАПЛАТИ НА А.К.А. с ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА в размер на 1757.80 лв. /хиляда седемстотин петдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница , предявена като частичен иск от 10000.00 лв./ десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за имуществени вреди на МПС „Ауди А4“ с рег. № СН3756АР, вследствие на  реализирало се пътно-транспортно произшествие на 11.09.2018 г. в гр. Нова Загора, по вина на водача на лек автомобил „Сузуки Балено“ без регистрационни номера - Д.С.Я., с ЕГН **********, с адрес: *** напрежение” № 54Б, за който не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2019 г. до окончателното й погасяване.

 ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА А.К.А. с ЕГН **********, сумата от 420.32 лв. /четиристотин и двадесет лева и тридесет и две стотинки/ - разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд,с ЕИК *********,ДА ЗАПЛАТИ държавна такса от 50/петдесет/лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Д.С.Я., с ЕГН **********, с адрес: *** напрежение” № 54Б/вече пълнолетен към момента на постановяване на настоящото решение/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                          П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: