РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Бургас , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА И. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА И. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20202120105210 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД,
ЕИК *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш №
1, представлявано от А.В.Д. и М.М. заедно, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Г. П. И., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. М. № 20 дължи на ищеца сумите
180,53 лева главница по договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане с № *********/09.12.2015 г. и договор от 19.03.2016 г., 56,30 лева лихва за забава
за периода 28.01.2017 г. – 27.04.20120 г., 291,77 лева неустойка за предсрочно прекратяване
на договори, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението на 28.04.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2069/2020 г. по описа на БРС.
Моли съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите.
Навела е доводи за неоснователност на същите поради това, че са погасени с тригодишна
давност. Изложени са аргументи за нищожност на неустоечните клаузи на основание чл.
143, т. 5 във вр. с чл. 146, ал. 1и ал. 2 ЗЗП.
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
1
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги № *********/09.12.2015 г.,
подписани от страните за номер *. Уговорена е месечна такса в размер на 24,90 лева, като срокът
на договора е две години с отстъпка от месечната такса за първите две години в размер на 50
%. На 09.12.2015 г. е сключен и договор за продажба на изплащане на таблет Lenovo на
стойност общо 192 лева с първоначална вноска 8 лева и 23 месечни вноски, видни от
погасителния план към договора.
Представен е договор от 19.03.2016 г., като е избран тарифен план с
месечна вноска 15,99 лева. Срокът на договора е 2 години.
По делото са представени фактура от 12.01.2017 г. за отчетен период
09.12.2016 г. – 08.01.2017 г. на стойност 37,03 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги и лизингови вноски; фактура от 13.02.2017 г. за отчетен период
09.01.2017 г. – 08.02.2017 г. на стойност 36,43 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги и лизингови вноски; фактура от 13.03.2017 г. за отчетен период
09.02.2017 г. – 08.03.2017 г. на стойност 36,43 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги и лизингови вноски; фактура от 11.04.2017 г. за отчетен период
09.03.2017 г. – 08.04.2017 г. на стойност 36,43 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги и лизингови вноски; фактура от 12.05.2017 г. на стойност 56 лева –
вноски за изплащане на стоки.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъдат уважени предявените главни иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключен договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за
лизинг, че е изправна страна по същите и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи
от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да
заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на
облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния
предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. В двата представени
договора, подписани от страните, е посочен размерът на месечната абонаментна такса и
2
срокът на действие. Действително в договора от 19.03.2016 г. не е посочен телефонен номер,
за който се сключва, но е посочен номер на сим карта. Номерът фигурира в приложението
към издадените фактури, като дължимата за него месечна такса отговаря на уговорената в
договора такса от 15,99 лева (13,32 лева без ДДС). Поради това съдът намира, че е
установено наличието на валидно сключени между „А1 България“ ЕАД (с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) и ответника договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба като основание за заплащане на
търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото. Фактурираните
месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите месечни
абонаментни такси. Ето защо И. дължи уговорените между страните в тях месечна такса и
възнаграждение за ползвани услуги, описани подробно в приложенията към фактурите.
Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в
месечните справки размери, на които е настъпил падежът за плащане, в размер на общо
92,53 лева.
По отношение на сумата, претендирана като задължение по договор за
лизинг в размер на общо 88 лева, съдът намира иска за основателен. С договора за лизинг от
09.12.2015 г., приложен по делото, страните са се уговорили на И. да бъде предоставен за
временно и възмездно ползване таблет. Лизингополучателят се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 184 лева на 23 броя лизингови вноски по 8 лева, както и
първоначална вноска в размер на 8 лева. С договора е налице признание от страна на
ответника, че е получила държането на лизинговата вещ и може да я ползва в срока на
договора. Няма данни по делото И. да е върнала апарата на лизингодателя. Следователно и
дължи плащане на лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени, като същите са
отбелязани в приложените по делото фактури и са дължими за периода 12.2016 г. – 12.2017
г. (т. е. до прекратяване на договора в срока, уговорен в него) съобразно погасителния план.
Същите са в размер на общо 88 лева, включващи и вноска за придобиване на вещта, като те
са с настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
падеж. Няма доказателства по делото ответникът да е платил сумата. Ето защо и искът се
явява основателен за посочената сума.
Следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на
ответника за погасяване на задълженията по давност.
Вземанията за периодични платежи, каквото представлява и плащането
на абонаментни месечни такси към мобилен оператор, се погасяват с изтичането на 3-
годишна погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно приложените по делото
фактури крайният срок за плащането им е съответно 27.01.2017 г., 28.02.2017 г., 28.03.2017
г. и 26.04.2017 г. Срокът на плащане на фактурата от 12.05.2017 г., в която е обективирано
задължението за заплащане на 7 броя месечни лизингови вноски в общ размер 56 лева, е с
падеж на плащане 27.05.2017 г. От посочените дати вземанията са станали изискуеми.
3
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.04.2020 г. (по пощата),
като са погасени по давност всички вземания с падеж преди 17.04.2017 г. Вземанията по
фактурите от 11.04.2017 г. и 12.05.2017 г. са с падежи след тази дата, поради което не са
погасени по давност. Същите възлизат на сумите 64 лева лизингови вноски и 28,43 лева за
месечни абонаментни такси.
Ето защо и исковете следва да бъдат частично уважени за посочените
суми, а в другата част – отхвърлени като погасени по давност.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на общо 291,77 лева
съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в
случай на нарушаване на задълженията на абоната или по негово искане достъпът до
мрежата бъде спрян или при прекратяване на договора в рамките на определения в него
срок, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпки) до изтичане на определения срок на ползване.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да
прекрати договорите за мобилни услуги. По делото липсват доказателства ответницата да е
била уведомена писмено за упражнено от страна на оператора прекратяване на договорите,
съответно не става ясно как е уведомен ответника и от кой момент се прекратява действието
на договорите. Следва да се отбележи още, че клаузата за плащане на неустойка е нищожна
на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка.
По отношение на предявения иск за обезщетение за забава съдът
намира същия за частично основателен. Обезщетение за забава се дължи само върху
главните задължения, които не са погасени по давност. Според изчисленията, които съдът
направи, дължимата лихва за забава върху задълженията по фактури от 11.04.2017 г., с
падеж 26.04.2017 г. и от 12.05.2017 г., с падеж 27.05.2017 г. възлизат на сумата от общо
27,01 лева за периода от падежа на всяка фактура до 27.04.2020 г. (с изключване на забавата
за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. при съобразяване с разпоредбата на чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в редакцията на
разпоредбата ДВ бр. 28/2020 г., действала до изменението й на 09.04.2020 г. с ДВ бр.
34/2020 г., според която в периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително, не се прилагат
4
последиците от забава за плащане и лихви за забава не се дължат от всички частноправни
субекти). До този размер искът е основателен, като за разликата до пълния претендиран
размер от 56,30 лева следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в
настоящото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер
на общо 231,22 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. И., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ул. М. № 20, че дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1,
представлявано от А.В.Д. и М.М. заедно, сумата от 92,43 лева главница по договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с № *********/09.12.2015 г. и
договор от 19.03.2016 г., по които са издадени фактури от 11.04.2017 г. и 12.05.2017 г., 27,01
лева лихва за забава за периода 28.01.2017 г. – 27.04.20120 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението на 28.04.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2069/2020 г. по
описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдените размери до пълните
претендирани размери от 180,53 лева за главница, 56,30 лева за обезщетение за забава, както
и искът за заплащане на неустойка в размер на 291,77 лева.
ОСЪЖДА Г. П. И., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. М. № 20, да
заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д. и М.М. заедно, сума в
размер на 231,22 лева (двеста тридесет и един лева и двадесет и две стотинки) съдебно-
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5