№ 74
гр. Силистра, 09.08.2017г.
Силистренският окръжен съд,
граждански състав, в открито
заседание на седми юни, две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател: Кремена Краева
при секретаря Д. Георгиева като
разгледа, докладваното от председателя т.д. № 229 по описа на СОС за 2014 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
ОБЩИНА РАЗГРАД претендира от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците
ЕЙЧ УАЙ СИ ООД, ЕИК ********* и Р.Р.М.,
с ЕГН **********, че му дължат сумата от 34 526, 16 лв.представляваща
задължение по запис на заповед от 21.03.2014г., за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№217/14г. на ТРС и са присъдени
разноски.
В исковата молба е посочено, че вземането произтича от запис на заповед с дата 21.03.2014г. и падеж 21.05.2014 г., издаден от ответното дружество за сумата от 34 526, 16 лв. Задължението по ЗЗ е авалирано от Р.Р.М.. Тъй като длъжникът не извършил плащане на сумата по записа, е поискал да бъде образувано заповедно производство по реда на чл.417, по което са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен. Правният интерес от водене на иска е обоснован с оспорването на заповедта за изпълнение по реда и в срока на чл. 414 ГПК.
Представеният
в заповедното производство запис на заповед е издаден за обезпечаване на
задължения на ответното дружество към Об.Разград, Общинско предприятие
Разградлес, възникнали във връзка с доставки на стока – дървен материал, по 3
бр. ДДС фактури, по които липсва
плащане.
Претендира
разноски по производството.
ОТВЕТНКИКЪТ – ЕЙЧ
УАЙ СИ ООД, ЕИК ********* не е депозирал отговор на исковата молба.
ОТВЕТНКИКЪТ – Р.Р.М.,
с ЕГН ********** оспорва предявения иск, с възражение за унищожаемост на
авалирането на записа, поради въвеждането й в заблуждение при подписване на
ценната книга и за вида на даденото обезпечение.
ОС, вземайки предвид данните по
делото и съображенията на страните,
установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 535 ТЗ и чл.485 ТЗ.
Претендира се установяване на
съществуването на вземане в размер на 34 526, 16 лв., произтичащо от запис на
заповед от 21.03.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№217/14г. на ТРС.
Ответното дружество не е отрекло, че между
страните каузалната сделка съществува и че ценната книга е издадена като
обезпечение на посоченото от ищеца каузално правоотношение. Общата стойност на доставените стоки
възлиза на 47 409, 16 лв. /л.3 – 8 –
ДДС фактури /, с по – вече от 2000лв. от размер на вземането на ищеца, възникнало от
издадения с гаранционно - обезпечителна цел запис на заповед с дата 21.03.2014
г. По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, от което
се установява, че ответното дружество е отразило процесните фактури в месеците
на издаването им в дневника за покупките по ЗДДС и СД за тези месеци, от което
е налице и факта, че ответника е осчетоводил и ползвал данъчен кредит по тези
фактури. Съгласно неоспореното заключение и по данни на ищеца, купувачът е
изплатил част от дължимите суми по посочени в заключението фактури за продажби
– към датата на заключението по тях се дължи общо 31 529,16 лв. Ответниците
не са ангажирали доказателства за плащане на посочената сума. Предвид това съдът
приема за погасено
вземането по записа на заповед вследствие плащане на обезпечените с него
каузални задължения до размера на посочената от в.л. сума.
ЗЗ от 21. 03. 2014г. съдържа всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ и има
обвързващо издателя правно действие. Ответникът Р. Р. М. е положила подпис на
лицевата страна на ценната книга, с отбелязването, че като поръчител се
задължава по този ЗЗ, поради което е пасивно-материално правно задължена по
ефекта в качеството на поръчител. Поръчителството е учредено съобразно изискуемата
по чл.438 ТЗ форма.
Неоснователни са възраженията на
ответницата за унищожаемост на авалирането на записа, поради въвеждането й в
заблуждение/грешка при подписване на ценната книга и за вида на даденото
обезпечение – считайки, че се подписва върху ЗЗ в качаството на преводач. На
първо място изслушаните свидетелски показания в тази връзка не са
непосредствени, като отразяват чутото от представител на първия ответник.
Отделно – ответницата се е подписала изрично в качеството на преводач, което е
обективирано самостоятелно върху самия ЗЗ. На падежа 21.05.2014 г. при
предявяване на ЗЗ за плащане, същата отново се е подписала в графа „предявен на
поръчителя“ – което изключва всякаква неяснота или въздействие върху ответницата, което е създало
у нея невярна представа за вида на сключената сделка.
Предвид изложеното съдът намира за
доказано съществуването на вземането на ищеца, основано на записа на заповед,
до размера на сумата от 31 529,16 лв. До тази размер искът е основателен и се
уважава, а за разликата следва да се отхвърли.
Според т.12 на ТР №4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се присъждат сторените от него разноски за първа
инстанция и заповедно производство общо в размер на сумата от 1 205 лв.
Така мотивиран, ОС
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕЙЧ УАЙ СИ ООД, ЕИК ********* и Р.Р.М., с ЕГН **********,*** ЕИК *********,
въз основа на запис на заповед от 21.03.2014 г. сумата от 31 529,16 лв. за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№217/14г. на ТРС, като отхвърля иска
за разликата до 34 526, 16 лв.
ОСЪЖДА ЕЙЧ УАЙ СИ ООД, ЕИК
********* и Р.Р.М., с ЕГН ********** ***
ЕИК ********* сумата от 1 205 лв. – разноски по заповедно и исково
производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред Варненски
апелативен съд.
СЪДИЯ: