Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./…………
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 10623 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 131560 от 03.06.2019 г. по гр.д № 82753/2017 г. на
Софийския районен съд, 50-ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: *******, срещу Н.Н.А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Н.Н.А., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******,
сумата от 658,03 лева, от която: 500,61 лева - цена за доставена топлинна
енергия за периода м.06.2014- м.08.2016г. за топлоснабден имот- търговски
обект, кафене, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. № Т352807, 106,83 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената
на доставена и реално потребената топлинна енергия за периода
31.08.2014-17.08.2017г., 41,37 лева -
цена на услуга за дялово разпределение за периода м.06.2014-м.08.2016г.,
и 9,22 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода
31.08.2014-17.08.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от
25.08.2017г. до изплащането на вземането, удостоверени в заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч. гр.д.№58837/2017г. на СРС.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която същото се обжалва с доводи за неправилност
поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че неправилно е прието
от първоинстанционния съд, че ответникът Н.А. не е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди и че същата се е обогатила неоснователно, тъй като въпреки
отправената покана от дружеството до А., не е подписан договор за топлинна
енергия за стопански нужди. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на исковете. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Н.Н.А. депозира отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Според въззиваемата страна
правилно Софийския районен съд е приел, че между страните по делото е сключен
изричен договор за доставка на топлинна енергия, поради което и неоснователна
се явява претенцията на дружеството по субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение. Претендират се разноски.
Третото лице помагач „П.И.“ ООД не е взело становище по
делото.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият
състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269,
изр.2 ГПК.
СРС е бил сезиран
с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
производството се развива след подадено възражение по чл. 414 от ГПК против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 422 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск по
чл. 422 ГПК за претендираните спрямо Н.Н.А. вземания, като е образувано гр.д. №
82753/2017 г. по описа на Софийския районен съд. В исковата молба се твърди, че
между страните не е сключен договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди, но доколкото такава е доставяна, ответникът се е обогатил
неоснователно.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите като
неоснователни.
По делото са
събрани писмени доказателства, изслушани са заключения по назначените
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. За да постанови обжалвания
съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че между страните има сключен
писмен договор за предоставяне на топлинна енергия за стопански нужди въз
основа на молба – декларация от ЕТ Н.Н.А., поради което съдът е приел, че за
ищеца е налице друго основание за претендиране на вземанията си, а именно иск
за реално изпълнение и субсидиарният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява
неоснователен.
Съгласно чл. 59, ал.
1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на иска включва следните предпоставки: 1/. имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец. Обогатилият се е длъжен да върне на обеднелия само това, с което се е
обогатил до размера на обедняването, т.е дължи се по-малката сума между обедняването
и обогатяването /в този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г./. Обедняването и
обогатяването трябва да произтичат от един общ факт или група от факти.
В настоящия случай
основателността на предявения иск за главница за стойност на топлинна енергия
зависи от установяване на обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника
топлинна енергия през посочения период в твърдените количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил без да има основание за това.
Съгласно
разпоредбата чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно § 1, т. 33а. от ЗЕ "Небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
За да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да
се сключи писмен договор /за разликата от потребителите на топлинна енергия за
битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален/. Основният спорен по делото въпрос касае наличието на валидна
договорна връзка между страните по делото с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния обект.
Правилно Софийския
районен съд е приел, че договорът за доставка на топлинна енергия е търговска
сделка, по арг. от чл. 318, ал. 2 от ТЗ и съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ
дружеството не може да се позовава на нищожността на сделката и че същата не
поражда правни последици, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението на ответника. Поради тези изводи и
въз основа на молба-декларация 25.07.2002 г. от Н.Н.А., действаща в качеството
си на ЕТ, за откриване на партида за стопански потребители, между страните по
делото е възникнал валиден договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. За да достигне до този извод настоящата инстанция взе предвид и
изявлението на служител при дружеството на длъжност енергетик – В. Вълчев,
който е отразил отопляемия обем и количеството топла вода, които следва да се
доставят до обекта, а изявлението му е обективирано върху молбата – декларация,
с което същият от името на дружеството, е изразил съгласие за доставка на
топлинна енергия в посочените обеми. Както правилно е посочил и
първоинстанционният съд обстоятелството, че след приемане на заявлението, дружеството е продължило да доставя топлинна
енергия до процесния обект, следва да се тълкува в смисъл, че ищцовото
дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия и е потвърдило действията на своя служител.
Следователно, от поведението на ищеца – откриване на партида и доставка на
топлинна енергия до процесния имот, по повод молбата-декларация, следва да се
заключи, че с фактическите си действия е признал приемане на офертата от ответника
за сключване на договор и предприел изпълнение по същия. Доколкото по делото не
са представени приложимите към момента на сключване на договора за доставка на
топлинна енергия общи условия за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, а страните не са
предвидили изрично срок за действие на договора, следва да се приеме, че
договорът не е бил прекратен преди
процесния период от 06.2014 г. до 08.2016 г.
Поради изложените
мотиви настоящата инстанция намира въззивната жалба, депозирана от ищеца в
първоинстанционното производство, за неоснователна, а обжалваното решение като
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора право на разноски има въззиваемата страна, която е представлявана от
адвокат И., осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
24.07.2019 г., поради което и следва да се присъдят разноски на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 120 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 131560 от 03.06.2019 г. по гр.д № 82753/2017 г.
на Софийския районен съд, 50-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал.
1 и 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат Н.И.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 120,00 лева –възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач "П.И.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Настоящото решението е окончателно на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: