ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№........................................... 2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в закрито заседание на единадесети юли 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия Дичева
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2642 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по молба с.д.№8942/07.06.2022г.
на „А.Б.“ ****, в която е заявено искане за поправка на явна фактическа грешка
в Определение № 1687/03.06.2022г. по адм.д.№2642/2021г. на АдмС Варна
изразяваща се в погрешно изписване в осъдителния диспозитив на определението
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - вместо Дирекция „Инспекция по труда“.
Ответникът по молбата и ВОП
не вземат становище.
Съдът като разгледа молбата
на посочените в нея основания я намира за допустима – подадена от страна с
активна процесуална легитимация в предвидената от закона форма. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
63д., ал.1 ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „В
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ“. Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че
разноските на жалбоподателя следва да бъдат възстановени от бюджета на
администрацията, в чиято структура се намира конкретния орган издател на акта,
доколкото бюджет се формира не на конкретния орган, а съгласно Закона за
администрацията (ЗА) на администрацията, която го подпомага или в рамките на
която е структуриран и функционира (арг. напр., но не изчерпателно от чл.22,
ал.3; чл.42, ал.2 от ЗА).
За агенциите, каквато е и ИА
ГИТ е предвидено в чл.47, ал.2 от ЗА да са юридически лица на бюджетна
издръжка. Съгласно, чл.2, ал.1 от Устройственият й правилник ИА ГИТ е „юридическо лице на бюджетна издръжка“. В
структурата на юридическото лице – ИА ГИТ е Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Варна. Последната не е самостоятелна администрация и не й е формиран
самостоятелен бюджет, а е част от администрацията на ИА ГИТ, поради което и
разходите за воденето на делото, следва да бъдат възстановени от бюджета на ИА
ГИТ.
Доводът на молителя, относно
допусната от съда при формирането на осъдителния диспозитив на определението
грешка и по-конкретно посочването на осъдителния диспозитив на решението и осъждането
му да заплати юрисконсултско възнаграждение на ДИТ Варна е неоснователен. Този
диспозитив също е съобразен с разпоредбите на АПК. Съгласно нормата на чл.143,
ал.3 от АПК - „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски“.
Ответник в производство пред ВРС и пред АдмС Варна не е ИА ДИТ, а съгласно
разпоредбата на чл. 61 от ЗАНН (в приложимата й към 28.10.2021г. редакция) - учреждението или организацията, чийто орган е
издал наказателното постановление, т.е. ДИТ Варна.
В този смисъл молбата за
поправка на допусната от съда очевидна грешка в Определение № 1687/03.06.2022г.
по адм.д.№2642/2021г. на АдмС Варна се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното Административен
съд Варна, ІV тричленен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молба с.д.№8942/07.06.2022г. на „А.Б.“****, в която е
заявено искане за поправка на явна фактическа грешка в Определение № 1687/03.06.2022г.
по адм.д.№2642/2021г. на АдмС Варна изразяваща се в погрешно изписване в осъдителния
диспозитив на определението Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - вместо Дирекция „Инспекция по труда“.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.