Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 18.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 04.12.2017г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7824 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск за
увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с
чл. 143, ал. 2 от СК.
Постъпила
е искова молба от М.И.К., като майка и законен представител на малолетното дете
Д.Р.Б., с ЕГН **********, срещу Р.Б.Б. ***, в която се твърди, че ответника е
баща на детето, че по гр.д. 4337/2014г. на ПлРС, е одобрена спогодба, по силата
на която ответника е бил задължен да заплаща издръжка за детето в размер на
100.00лв. месечно. Твърди се, че са налице съществени изменения в условията и
нуждите на детето – то е пораснало, посещава тренировки по баскетбол, както и
че определената издръжка е под минималния предвиден към момента размер. Сочи
се, че ищцата има договор за кредит и освен това живее с друго лице на
съпружески начала и полага грижи и за неговото дете, което е на 17 години. Моли
съда да измени издръжката за детето Д. в размер от 130лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба, същата да се заплаща до 18-то число на текущия
месец, претендира разноски, претендира разноски.
Ответникът твърди, че разговори с ищцата
за увеличение на издръжката не са водени, не оспорва увеличението на минималния
размер на издръжка, счита, че обстоятелството за изплащане на кредит е
ирелевантно, т.к. се касае за доброволно задължение, че ищцата няма задължение
към детето на съжителя си, сочи, че има друг брак и малолетно дете от него.
Предлага споразумение, по силата на което да заплаща увеличен размер на
издръжка от 130лв. месечно от 01.10.2017г., разноските да останат за страните
така, както са направени, ако спогодба не се постигне заявява, че разноски не
следва да се присъждат, т.к. не е станал причина за завеждане на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Детето Д.Р.Б., видно от
удостоверение издадено въз основа на акт за раждане № 126 от 25.01.2007г. на Община
Плевен, е родено на ***г., към момента е малолетно, и е с родители – ищцата М.И.К.
и ответника Р.Б.Б.. Видно от влязло в сила на 15.10.2014г. определение за
одобряване на спогодба по гр. д. № 4337/2014г. на ПлРС, бащата на детето Д.,
тогава седемгодишно, се е задължил да заплаща месечна издръжка на своето дете в
размер на 100 лв., считано от 01.10.2014г. От представеното по делото
удостоверение № 3192/29.09.2017г. на СУ Стоян Заимов – гр. Плевен, е видно, че детето
е записано като редовна ученичка в дневна форма на обучение в 4. клас на
упоменатото училище през 2017/2018 година. От удостоверение от 03.10.2017г. на
СК Шампион гр. Плевен се установява, че от септември 2016г. и понастоящем
детето посещава тренировки по баскетбол, с ежемесечна такса от 24.00лв.
Изслушано по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗД детето потвърди, че посещава
тренировките, те са два пъти седмично, че има нужда от джобни за храна, че
ѝ се купуват дрехи и обувки всеки
сезон, засега са ѝ купени част от учебните помагала. Социалният доклад по
делото потвърждава казаното от детето и заключава, че молбата за увеличаване на
издръжката е основателна. Доходът на майката е в размер на 965лв. месечно,
видно от удостоверението от нейния работодател, а на бащата – 909.93лв. и тя няма
придобит недвижим имот в последните 10 години. Бащата има и друго малолетно
дете – Лъчезара, род на 23.08.2015г. и съпруга. Същевременно притежава недвижим
имот и лек автомобил.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал.
2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на детето и
възможностите на задълженото лице да я изплаща. При определяне на предходния
размер на издръжка за детето, която е била в размер на 100.00лв. месечно,
детето е било на седем години. От определянето на тази издръжка до момента са
изминали 3 години. Оттогава е изтекъл период от време, през който социално-икономическите
условия в страната са се променили, макар и не драстично. Нараснала е
минималната работна заплата за страната и следва да се отчете и
обстоятелството, че предходно определения размер на издръжка от бащата към
днешна дата е под законоустановения минимум от 115.00лв. от един родител. Ответникът
е признал предявения иск за увеличение на издръжка до претендирания размер от
130лв. и съдът намира, че той е адекватен предвид възрастта на детето Д. и
средномесечната му нужда, която се определя в размер на 280.00лв. месечно, като
остатъка следва да бъде поет от майката. Издръжка в този размер е във възможностите
на бащата, като се има предвид, че той е безусловно задължен и към друго свое
малолетно дете. Следва да се определи падеж на издръжката, който, с оглед
обстоятелството, че е била определена в предходното производство и страните не
са направили възражение, следва да бъде - до 18. число на текущия месец.
При
този изход на делото, и въпреки че ответникът е признал иска до предявения
първоначално размер, разноските следва да бъдат възложени на него. Изменение на
издръжка, веднъж определена по съдебен ред, следва да се реализира също по
съдебен ред, след като страните не са постигнали доброволно съгласие за това,
за да има възможност страната, на която се дължи издръжката, да може да се
снабди с изпълнителен титул при незаплащане на увеличения размер. Поради
горното, и независимо от признанието на иска, съдът намира, че не е налице
втората предпоставка на чл. 78 ал.2 от ГПК – ответникът с поведението си да не
е дал повод за завеждане на делото, за да може той да бъде освободен от
разноски. Няма твърдения и данни по делото, след увеличението на минималната
работна заплата, той да е заплащал доброволно за детето поне минимума от
115лв., поради което твърденията му, че ищцата не го е търсила, за да се
разберат доброволно за увеличение на издръжката, са ирелевантни за определяне
на разноските. Горното налага извода, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС ДТ върху
увеличението на издръжката в размер на 43.20лв., както и разноските на ищцата в
размер на 310лв.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ определената с влязло в сила на 15.10.2014г. определение за
одобряване на спогодба по гр. д. № 4337/2014г. на ПлРС, издръжка, която Р.Б.Б. с ЕГН **********,***, е задължен да
заплаща за детето Д.Р.Б. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М.И.К.
с ЕГН **********,***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100 лв./сто лева/ на 130 лв. /сто и тридесет лева/ месечно,
платима до 18. число на месеца, за който
се отнася, считано от 05.10.2017г.
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното и изплащане.
ОСЪЖДА
Р.Б.Б. с ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на Плевенски районен съд държавна такса върху увеличението в размер на
43.20лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Р.Б.Б. с ЕГН **********,***, да
ЗАПЛАТИ на М.И.К. с ЕГН **********,***, направените
разноски по делото в размер на 310лв.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от днес – 18.12.2017 г., съгл. разпоредбата на
чл. 315 ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: