О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. Габрово, 22.06.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет
и втори юни, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 58 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-602 от 8.04.2022 г., подадена от Г.В.В.,
ЕГН: **********, против мълчалив отказ за предоставяне на информация на главен
директор на ГДНС МВР – Главна дирекция „Жандармерия“ към МВР.
С Определение № 3277 от 6.04.2022 г. на ВАС,
постановено по адм. д. № 2751/2022 г. на пето отделение, като компетентен да
разгледа делото е определен Административен съд Габрово.
Жалбоподателят е поискал освобождаване от
държавна такса и разноски с молба от 30.12.2021 г., към която е приложил
Декларация за имотно, семейно и имуществено състояние, като заявява, че не
получава месечни доходи. В тази връзка съдът е изискал служебно информация за
лицето и затвора в гр. Плевен за получавани парични преводи от страна на
лицето, а с оглед установяване на негово имущество и доходи ще ползва вече
постъпила информация по други дела, находящи се в Адм. съд – Габрово, от ОД на
МВР – сектор „Пътна полиция“, „Агенция по вписванията, НОИ и НАП, конкретно –
адм. д. № 49 от 2022 г.
От събраната по този повод информация е видно
следното:
1. Съгласно Справка от 5.04.2022 г. от ОД на МВР
– Габрово, Сектор „Пътна полиция“ е видно, че Г.В.В. притежава пет МПС, върху
които са наложени запори. Съпругата му – Анелия Стойчева Вълева, притежава автомобил, който не е запориран. Двамата имат
сключен граждански брак от 1986 г., видно от приложеното удостоверение, а
автомобилът е придобит през 1993 г. и следва да се приеме, че същият е в режим
на СИО, което е законова презумпция по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от СК, т. к. няма данни да е лична собственост на съпругата.
2. От получени справки за жалбоподателя и
съпругата му от АВ е видно, че двамата притежават редица недвижими имоти, част
от които са ипотекирани, с кредитори – в голямата си част частни лица и
ипотекарни длъжници – жалбоподателят и съпругата му. Налице са и заличавания на
договорни ипотеки. Някои имоти са с наложена възбрана, но не всички, като някои
от възбраните също са заличени. През 2017 г. и по-рано са налице продажби на
имоти, чиито собственици са тези лица, съответно те са придобили доходи от тези
продажби. Има вписан договор за наем с наемодател – жалбоподателят, от 2016 г.
3. Съпругата на жалбоподателя има осигурителен
доход за една година до момента по 650.00 лв. месечно, като самоосигуряващо се
лице при „Валенс 2010“ ЕООД. Жалбоподателят няма доходи.
4. Видно от приложена поделото Справка на
началник на затвора в гр. Плевен, постъпила по делото на 28.04.2022 г.,
жалбоподателят не работи, но е получавал ежемесечно парични трансфери на
стойност средно 150.00 лв.
Съдът взе предвид, че издръжката му е изцяло за
сметка на бюджета, в нея влизат безплатна храна, отопление, здравно
осигуряване, а дължимата от жалбоподателя ДТ е в размер на 10.00 лв. –
достатъчно ниска, за да бъде покрита без проблем от него при наличието на
горепосочените обстоятелства.
С оглед на така изложеното съдът е счел, че не са
налице основания за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна
такса по настоящото дело по чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,
поради което молбата за освобождаване от такси и разноски е оставена без
уважение с Определение № 389 от 29.04.2022 г. на Административен сад Габрово, а
на жалбоподателя е указано да внесе по сметката на АСГ дължима ДТ в размер на
10.00 лв., което е направено със същото Определение. В него на жалбоподателя е посочено,
че този съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок пред
ВАС. Препис от същия е връчен на жалбоподателя на 4.05.2022 г. В така указания
срок В. не е обжалвал Определението в частта, с която му се отказва
освобождаване от държавна такса и разноски. Вместо това с Молба от 11.05.2022
г. той е убеждавал съда, че не дължи такива и моли самия първоинстанционен съд
да си отмени становището в тази част. В молбата си сочи, че като лишен от
свобода искането му за придобиване на информация е по чл. 76 от ЗИНЗС, а в този
специален закон не пишело, че по такива дела се дължи ДТ.
Със съобщение, получено от В. на 18.05.2022 г. му
е посочено още веднъж, че ЗИНЗС и ЗДОИ не предвиждат незаплащане на ДТ по дела
за отказ от достъп до информация и че с оглед на това той следва да заплати
дължимата ДТ в размер на 10.00 лв., като съдът му е предоставил нови 7 дни за
това, които са изтекли на 25.05.2022 г., но ДТ не е била заплатена. Вместо това
на съобщението жалбоподателят е отговорил с молба от 27.05.2022г., в която
изразява отново становище, че ДТ не се дължи. Такса не е внесена в
предоставения му срок и указанието, дадено му от съда към 4.05.2022 г. и към
25.05.2022 г. не е изпълнено. Определението за отказ от освобождаване от
заплащане на ДТ също не е обжалвано по посочения в него ред и срокове и е
влязло в сила.
Като не е изпълнил съдебното разпореждане за
внасяне на дължима държавна такса за разглеждането на процесната жалба в
посочения за това срок, жалбоподателят не е отстранил порок по редовността й,
съгласно чл. 151, т. 3 от АПК, и като нередовна същата е оставена без
разглеждане, а производството поделото е прекратено с Определение № 498 от
1.06.2022 г., получено от Вълева на 6.06.2022 г., видно от приложената
разписка.
На 9.06.2022 г. с Молба вх. № СДА-02-1027 В. е
поискал предоставяне на безплатна правна помощ, т.к. е имал намерението да
обжалва Определение № 498 от 1.06.2022 г. Заедно с тази молба той е подал и
частна жалба срещу същото определение, т.е. той е осъществил намерението си и е
сезирал касационната инстанция.
Както е изложено по-горе във връзка с мотивите,
изложени в Определение № 389 от 29.04.2022 г. на АСГ досежно постановен отказ
от освобождаване от такси и разноски на жалбоподателя по делото, както и от
събраната по този повод информация е видно, че:
1. Съгласно Справка от 5.04.2022 г. от ОД на МВР
– Габрово, Сектор „Пътна полиция“ е видно, че Г.В.В. притежава пет МПС, върху
които са наложени запори. Съпругата му – Анелия Стойчева Вълева, притежава автомобил, който не е запориран. Двамата имат
сключен граждански брак от 1986 г., видно от приложеното удостоверение, а
автомобилът е придобит през 1993 г. и следва да се приеме, че същият е в режим
на СИО, което е законова презумпция по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от СК, т. к. няма данни да е лична собственост на съпругата.
2. От получени справки за жалбоподателя и
съпругата му от АВ е видно, че двамата притежават редица недвижими имоти, които
са ипотекирани с кредитори – в голямата си част частни лица и ипотекарни
длъжници – жалбоподателят и съпругата му, налице са и заличавания на договорни
ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не всички, като някои от тях
са заличени. През 2017 г. и по-рано са налице продажби на имоти, чиито
собственици са тези лица. Има вписан договор за наем с наемодател –
жалбоподателят, от 2016 г.
3. Съпругата на жалбоподателя има осигурителен
доход за една година до момента по 650.00 лв. месечно, като самоосигуряващо се
лице при „Валенс 2010“ ЕООД. Жалбоподателят няма доходи.
4.От направена справка за поучени доходи от В.,
предоставена от затвора гр. Плевен също се установява, че ежемесечно той получава
парични средства чрез направени преводи от около 300.00 лв. месечно за периода
февруари – април, 2022 г.
Съгласно чл. 21, т. 1 - 3 от ЗПП, видовете правна помощ са: 1. консултация с оглед постигане на
споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело,
включително консултация по глава пета "а"; 2. подготовка на документи за завеждане на
дело; 3. процесуално представителство, а т. 4 не касае вида на настоящото производство. Очевидно
жалбоподателят желае предоставяне на правна помощ по т. 3, т.к. делото е вече
заведено в АСГ въз основа на вече подадената от него частна жалба, с която той
обжалва посоченото в нея и в молба за предоставяне на правна помощ Определение
№ 498 от 1.06.2022 г. За настоящото дело не се предвижда задължително съдебно
представителство под формата на адвокатска защита. Според нормата на чл. 23,
ал. 2 от АПК системата за правна помощ обхваща случаите,
когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае
да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. С оглед предоставените
справки за имотното състояние на жалбоподателя съдът установи, че като
притежател, той и съпругата му, на множество недвижими имоти и на автомобил, както
и получавани редовно от него парични средства, въпреки че като лишен от свобода
се намира изцяло на държавна издръжка, покриваща всички негови жизнени нужди от
храна, подслон и отопление, не може да се направи извод за наличието на тази
хипотеза. Възбраната
е обезпечителна мярка, уредена в от Гражданско-процесуалния кодекс и
представлява забрана на собственика да се разпорежда с възбранения имот докато
трае съдебния процес или принудителното изпълнително производство. Това обаче не е пречка
имоти да се отдават например под наем. Ипотеката пък не е пречка дори за
сключване на разпоредителни сделки с имота при спазване на определени условия
за това. Както се установи семейството притежава освен запорираните автомобили и
незапориран такъв.
Освен липсата на първата предпоставка – страната
в производството да не
разполага със средства за заплащане на адвокат, не е налице и другата
кумулативно изисквана такава- интересите на правосъдието да изискват това. Съдът в настоящото производство, с оглед служебните си
правомощия по чл. 9 и чл. 170 от АПК да установява служебно релевантните факти,
има активна функция и негово задължение е да дава указания на страните, но и
сам да събира доказателства за изясняване предмета на спора и относимите
обстоятелства. Случаят не е такъв с фактическа сложност, фактите не се спорят
от страните, а съдът принципно се произнася по частни жалби в закрито съдебно
заседание без призоваване на страните по него.
С оглед на така изложеното АСГ намира, че не са
налице предпоставки за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя по
настоящото дело на основание ЗПП. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата,
която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, като настоящият съдебен
състав намира, че тази предпоставка е налице. На жалбоподателя е осигурен достъп до правосъдие, който се осъществява съобразно действащия национален процесуален закон. Спорът не
представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуално
предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя
би донесла на кандидатстващия, с оглед на което молбата за предоставяне на
безплатна правна помощ на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното и на посочените правни основания, Административен
съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.В.В. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 58/2022 г. на Административен съд Габрово, вкл. във вр. с подадена частна жалба против Определение № 498 от 1.06.2022 г. по описа на същия съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд Габрово, на основание чл. 62, ал. 4 и §.4б от ДР на ЗИНЗС, подадена чрез Административен съд Габрово.
Препис от Определението да се изпрати на жалбоподателя.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/