Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260000
Гр. Кубрат, 08.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в открито съдебно
заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8 по описа на РСКт
за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК
- съдебна делба на съсобствен недвижим имот
във фазата по извършването й.
С
Решение № 260010/11.09.2020 г., влязло в законна сила на 13.10.2020 год., по
делото е допусната съдебна делба между Б.Х.М., ЕГН ********** с адрес ***,
М.А.М., ЕГН ********** с адрес *** и Ф.Х.И., ЕГН **********, с пост.
адрес ***, следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА, с адрес на имота в ***, със
застроена площ 84(осемдесет и четири) кв. метра, състояща се от две стаи, кухня
и хол, подобрения и трайни насаждения, разположени в общински УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XVI – 435 (римско шестнадесет тире арабско четиристотин
тридесет и пет) с площ 789 (седемстотин
осемдесет и девет) квадратни метра, от квартал 23 (двадесет и три) по подробен устройствен план на селото одобрен със Заповед № 763/1987
г., при граници съгласно скица: ***, УПИ № XVII-434, УПИ № XIV-437 и УПИ №
XV-436, ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото, при права: 4/8 ид. ч. за Б.Х.М., 3/8 ид. ч. за М.А.М.
и 1/8 ид. ч. за Ф.Х.И..
В преклузивния срок на чл. 346 ГПК и чл. 349 от ГПК ищците Б.Х.М. и М.А.М. чрез
процесуалния си представител са предявили искане за поставяне в техен дял на
делбения имот, както и претенция по сметките. Искането
си за възлагане
мотивират с факта, че към датата
на откриване на наследството те са обитавали
процесния имот, продължават да живеят там и нямат
друго жилище. Претенцията по сметки обосновават
с факта, че живеейки в процесния имот са извършили
редица подобрения, ремонти и пр., като претендират сума в размер на
8 648.55 лева, представляваща 1/8 ид. част от
общата сума 69 188.36 лева, разходвана за поддържане на имота, от която 9311.40
лв. – строително – ремонтни дейности на покрива на жилищната сграда;
25 000.00 лв. – строително –
ремонтни дейности, включващи основен ремонт на къщата, с подмяна на ВиК и ел. инсталация, вътрешна и външна изолация, подмяна
на подови настилки във всички стаи, изкъртване и изграждане на баня, шпакловка,
боядисване; 4000.00 лв. – разходи за
подмяна на дограма на къщата, вътрешни и външни врати; 4000.00 лв. – разходи за
поддръжка и подобряване на дворното място във вид на косене, фрезоване, торене и др.; 10 000.00 лв. – разходи за
поддръжка на два броя второстепенни постройки.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съобразени с доводите на страните,
съдът намери от фактическа страна следното:
Съгласно
заключението по извършената съдебно-техническа и оценителна експертиза допуснатият
до делба недвижим имот не позволява оформянето на реален дял според броя на съделителите.
В
писменото си заключение експертът е оценил по пазарна цена делбения
имот определяйки стойност в размер на 21 000.00 лева. В съдебно заседание
вещото лице, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ, заявява, че не е възможно всеки от съделителите
да получи реален дял, поради което не е изготвило проект за разделяне.
Изчислена е стойността на всеки от дяловете на съделителите,
съответно 10 800 лева на ищцата, 8 100 лева – делът на ищеца и 2 700 лева стойност на дела на ответника.
Съдът
кредитира изцяло заключението на изготвената съдебно-техническа и оценителна
експертиза, като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните.
Във връзка с претенцията по сметките, ищците представят заверени копия от договор
от 01.02.2019 г. относно ремонт на покрив, договор от
03.02.2019 г.
относно подмяна на ВиК и ел. инсталация, вътрешна и
външна изолация, поставяне на подови
настилки във всички стаи, изкъртване и изграждане на баня, шпакловка,
боядисване. Представени са и два броя фактури за закупени строителни материали,
и двете издадени от „Профимакс“ ООД с. Стамболово – Фактура № **********/05.12.2019 г. на стойност 9 311.40 лв. и Фактура №
000000/03.12.2019 г. на стойност 7 176.96 лв.
Изложеното
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По
извършването на делбата
Съсобствеността
във втора фаза на делбеното производство се
прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК, чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по
реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне
на имота на публична продан – чл. 348 ГПК. Основен критерий
за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за
обособяване на реални дялове за всички съделители
съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на
нейното извършване.
Предвид
заключението на СТОЕ досежно поделяемостта
на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът приема, че процесната
недвижимост е реално неподеляема, съобразно
изискванията на действащите нормативи. Основният способ за ликвидиране на
съсобствеността в делбеното производство, когато се
касае до неподеляем имот, който не може да бъде
поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан.
По
изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и
са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез
поставянето му в дял на някой от съделителите –
чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В конкретния
случай е налице претенция за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК от съделителката Б.Х.М.
и съпругът ѝ М.А.М..
Предвид
неподеляемостта на имота и факта, че няма други имоти
в делбената маса, което обуславя невъзможността всеки
съделител да получи реален дял, и преди да пристъпи
към изнасяне имота на публична продан съобразно нормата на чл. 348 ГПК, съдът следва да
съобрази направената възлагателна претенция от ищците
– семейство М.. Същите са се позовали на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК. Цитираната
разпоредба гласи, че „ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители
се уравнят с друг имот или с пари“. В тежест на претендиращата страна е да
установи наличието на цитираните предпоставки, а именно - че към момента на
откриване на наследството е живяла в делбения имот и
че няма друго жилище.
От представените по делото доказателства съдът намира,
че са налице и двете предпоставки за възлагане на имота на ищците. Не е налице
и т. нар. комбинирана съсобственост, макар че при извършване на разпоредителна
сделка с част от наследствен имот приобретателят
сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което
придобива по сделка част от наследствения имот. Съпругът придобива права по
силата на закона, в който смисъл е приетото в решение № 18 от 27.02.2013 г. по
гр. д. № 572/2012 г. на ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика. Поради изложеното
и съдът приема, че се установи наличието и на двете предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК, поради
което и възлагателната претенция на ищците се явява
основателна.
Делбеният
имот следва да бъде поставен в дял на Б.Х.М. и съпругът ѝ М.А.М., а
същите следва да бъдат осъдени да заплатят на съделителя
Ф.Х.И. за уравнение на дела му определена сума, съобразно заключението по СТОЕ.
Към
датата на изготвяне на заключението 04.12.2020., вещото лице е дало оценка на
имота в размер на 21 600 лв. Съобразно тази оценка, както и притежаваната от Ф.Х.И.
квота в делбения имот и на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Б.Х.М. и
съпругът ѝ М.А.М. следва да бъдат осъдени за уравнение на дела на Ф.Х.И.
да му заплатят сума в размер на 2 700 лв.
По
претенцията по сметки
Ищците
твърдят, че живеят в имота, поради което са направили и следните разходи за реновирането му: 9311.40 лв. – строително – ремонтни
дейности за подмяна на покрива на жилищната сграда; 25 000.00 лв. – строително – ремонтни дейности, включващи
основен ремонт на къщата, с подмяна на ВиК и ел.
инсталация, вътрешна и външна изолация, подмяна на подови настилки във всички
стаи, изкъртване и изграждане на баня, шпакловка, боядисване; 4000.00 лв.
– разходи за подмяна на дограма на
къщата, вътрешни и външни врати; 4000.00 лв. – разходи за поддръжка и
подобряване на дворното място във вид на косене, фрезоване,
торене и др.; 10 000.00 лв. – разходи за поддръжка на два броя второстепенни
постройки. Претендират за заплащане от съделителя Ф.Х.И.,
съобразно квотата му в съсобствеността на сума в размер от 8 648.55 лева.
Особеният
представител на съделителя Ф.Х.И. не оспорва
претенцията нито по давност, нито по размер.
Доколкото
тежестта на доказване лежи изцяло върху ищците, последните представят само два
броя фактури за закупени строителни материали, ведно с приложен касов бон към
тях, както и два броя договори за СМР.
Съдът,
съпоставяйки констатациите на вещото лице, отразени при огледа на имота,
описани в представеното заключение на СТОЕ, намира, че действително е бил
извършен ремонт на покрива, подмяна на дограма, направена е външна изолация,
боядисани външни стени, извършено вътрешно боядисване и шпакловане на стените.
Липсва оценка на вещо лице, което да оцени извършени ли са всички претендирани от ищците СМР по вид и стойност. Не са
ангажирани и доказателства относно това дали уговорените в представените
договори за СМР суми са реално платени от ищците. Поради това съдът приема, че
ищците са извършвали СМР, във връзка с които са закупили описаните в
представените два броя фактури строителни материали и др., а приложеният към
всяка от фактурите касов бон удостоверява и извършеното от тях плащане. С оглед
това съдът намира, че следва да уважи претенцията по сметки относно извършени
подобрения в имота до размера от 1/8 от общата сума по двете фактури (9311.40
лв. и 7176.96 лв.) – 16488.36 лв., която възлиза на 2 061.05 лева, а в
останалата част искането следва да се отхвърли като недоказано.
По
разноските
На основание чл. 355 предложение първо от ГПК вр. чл. 8 предложение първо от Тарифа за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността
и стойността на имота, ищцата Б.Х.М. дължи държавна такса в размер на 432 лв., ищецът
М.А.М. 324 лв., а Ф.Х.И. – 108 лв. за притежаваните от тях квоти
в съсобствеността.
Ищците Б.Х.М. и съпругът ѝ М.А.М. са направили и искане за присъждане на
сторените по делото разноски, за което представят списък. Общия
размер на сторените от тях разноски възлиза на 1778.00 лева, от които 1200 лв.
– адвокатски хонорар, 250 лв. депозит
за вещо лице, 300 лв. за особен представител,
5 лв. за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, 10 лв. – за скица, 10
лв. – такса за вписване на ИМ и 3 лв. – за издаване на удостоверение за
наследници.
Съгласно разпоредбата на чл.355
от ГПК страните в делбата заплащат при извършване на делбата разноски съобразно
стойността на дяловете си. Разноските включват заплатени депозити за свидетели,
вещи лица, снабдяване с документи и др.съдопроизводствени
действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Така от общо направените
разходи 278 лв. за вещо лице и снабдяване с документи, съобразно квоттата на съделителя Ф.Х.И. в
съсобствеността, същият следва да възстанови на ищците сумата 34.75 лв. Същият
следва да им заплати и сумата 300 лв. внесена от тях за възнаграждение на
назначения му от съда особен представител.
Правилата за присъждане на
разноски по чл.78 от ГПК, включващи и възнаграждение за един адвокат, намират
приложение в делбеното производство само при
разпределение отговорността за разноски във връзка с предявени претенции по
сметки. В случая искова претенция по сметки е предявена от съделителите
във втората фаза на делбата, поради което от общо платеното за двете фази на
делбата адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. (по 600 лв. за всяка
фаза), в полза на ищците следва да се присъдят и сторените от тях разходи за адвокат
в размер на 600 лв. Така общо за
разноски в полза на ищците следва да се присъди сумата 934.75 лева.
Водим от изложеното и на
основание чл. 353 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ в дял на Б.Х.М., ЕГН ********** с адрес *** и М.А.М., ЕГН **********
с адрес ***, следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА, с адрес на имота в ***, със застроена площ
84(осемдесет и четири) кв. метра, състояща
се от две
стаи, кухня и хол, подобрения и трайни насаждения, разположени в общински УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XVI – 435 (римско шестнадесет
тире арабско четиристотин тридесет и пет) с площ 789 (седемстотин осемдесет и девет) квадратни метра, от квартал 23 (двадесет и три) по подробен устройствен
план на селото
одобрен със Заповед № 763/1987 г., при граници съгласно скица: ***, УПИ № XVII-434, УПИ № XIV-437 и УПИ № XV-436, ведно с отстъпеното право на строеж
върху мястото, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Пазарната стойност на имота към момента
на постановяване на решението възлиза
на 21 600 лева (двадесет и една хиляди, шестстотин лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал. 2 пр. второ от ЗН и чл. 349, ал. 2 ГПК, Б.Х.М., ЕГН ********** с адрес *** и М.А.М., ЕГН **********
с адрес *** да заплатят на Ф.Х.И., ЕГН **********, с пост.
адрес ***, за уравнение на дела му, сумата 2 700.00 лева (две хиляди и седемстотин лева, нула стот.) лева, платими в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за извършване
на делбата чрез възлагане, ведно със законната лихва, считано от влизането на
решението в сила до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА Ф.Х.И., ЕГН **********, с пост.
адрес *** да заплати на Б.Х.М., ЕГН **********
с адрес *** и М.А.М., ЕГН ********** с адрес
*** сумата
2 061.05 лева (две хиляди шестдесет и един
лева, и пет стот.) лева – представляваща съответна на квотата му в съсобствеността част от направени в съсобствения имот подобрения като ОТХВЪРЛЯ иска за
подобрения за разликата до пълния
предявен размер от 8 648.55 лева.
ОСЪЖДА Ф.Х.И., ЕГН **********, с пост.
адрес *** да заплати на Б.Х.М., ЕГН **********
с адрес *** и М.А.М., ЕГН ********** с адрес
*** сумата 934.75
лева (деветстотин тридесет и четири лева, седемдесет и пет стот.) лева – сторени разноски по производството.
ОСЪЖДА Б.Х.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на РС – Кубрат
държавна такса в размер на 432.00 лева
(четиристотин тридесет и два лева, нула стот.) по делбеното
производство.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** с адрес
*** да заплати по сметка на РС – Кубрат
държавна такса в размер на 324.00 лева
(триста двадесет и четири лева, нула стот.) по делбеното
производство.
ОСЪЖДА Ф.Х.И.,
ЕГН **********, с пост. адрес
*** да заплати по сметка на РС – Кубрат
държавна такса в размер на 108.00 лева
(сто и осем лева, нула стот.) по делбеното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС –
Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова