№ 5196
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110205971 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-025522/10.12.2021 г., издадено от *** - началник сектор към отдел
„ПП” на СДВР,
на К. В. Н., с ЕГН **********,
за това, че на 26.11.2021 г., около 12:00 часа, в гр. София, по бул. Александър
Стамболийски, с посока на движение от бул. Христо Ботев към бул. К. Величков, като водач
товарен автомобил „БМВ Х 3 Х Драйв 35 Д“ с рег. № СВ 2966 КН, лична собственост, на
кръстовището на бул. Ал. Стамболийски и ул. Одрин преминава на забранен светлинен
сигнал при работеща в нормален режим светофарна уредба светофарната уредба, с което
нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като нарушението е извършено повторно, поради което на
основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Постановлението е обжалвано в срок от К. В. Н., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата и в с. з., посредством
процесуален представител, се изтъкват допуснати съществени процесуални нарушения на
чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с липса на точно и ясно описание на
нарушението и коректно цифрово отразяване на нарушената разпоредба. В с. з. се допълва,
че от показанията на свидетелите Т. и Е. не се доказало по категоричен начин преминаване
на забранен сигнал на светофара от страна на автомобила на жалбоподателя. От показанията
на допуснатия свидетел Николов се установило пък, че жалбоподателят бил преминал на
зелен сигнал на светофарната уредба. В този смисъл твърдяното нарушение не било
доказано, както не била доказана и повторността при извършването, тъй като не бил
1
приложен съответното НП. Моли се за присъждане на разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО и видно от заверено копие на Заповед
№ 8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР, видно от който *** е преназначена на
длъжността началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП);
нарушената материална норма и приложената санкционна такава са посочени по достатъчно
ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят К. В. Н. на 26.11.2021 г., около 12:00 часа, в гр. София, по бул.
Александър Стамболийски, с посока на движение от бул. Христо Ботев към бул. К.
Величков, управлявал собствения товарен автомобил „БМВ Х 3 Х Драйв 35 Д“ с рег. № СВ
2966 КН. Кръстовището на бул. Александър Стамболийски с ул. Одрин било оборудвано със
светофарна уредба, работеща в нормален режим. В посоката на водача Н. имало една секция
на светофара за направо и надясно. Водачът Н. предприел на посоченото кръстовище завой
надясно, при което преминал на червен сигнал на светофара и продължил движението си по
ул. Одрин.
Преминаването на автомобила, управляван от Н., на червен сигнал на светофара било
ясно възприето от полицейски служители на СДВР-ОПП, в лицето на свидетелите П. Т. и Д.
Е., които се движили със служебен автомобил непосредствено зад автомобила, управляван
от Н.. Свидетелите последвали автомобила на Н. и го спрели за проверка веднага след
кръстовището на ул. Одрин. Водачът бил установен като сам в автомобила. На Н. бил
издаден АУАН бл. № 115953 от 26.11.2021 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В акта Н.
записал, че няма възражения. Такива не били депозирани и в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Видно от приложената справка картон за водача от информационната система на
КАТ, на К. В. Н. е било издадено НП № 21-4332-006381/01.04.2021 г. същото в сила от
17.04.2021 г., с което за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на осн. чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева.
2
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства, изхождащи от показанията на свидетелите по
непосредствено установяване на нарушението П. Т. и Д. Е.. Показанията на същите са в
достатъчна степен ясни, хронологично подредени и кореспондиращи помежду си, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Съдът отчита, че предвид ежедневната си професионална
ангажираност същите нямат възможност за изключително детайлно възпроизвеждане на
случай, идентичен с множество подобни, по които свидетелите упражняват контролна
дейност. В случая обаче свидетелите възпроизведоха всички релевантни факти, свързани с
вмененото деяние, включително тяхното местоположение при преминаването на водача през
кръстовището, светлинния сигнал на светофара в този момент, конкретната маневра (с което
детайлизират поведението му, описано в акта) и мястото на което е бил спрян за проверка.
Показателно за достоверността на изложеното от тях е, че при съставянето на АУАН Н.
изрично е записал, че няма възражения по предявеното му нарушение и не е депозирал
такива в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Фактическата обстановка се доказва и от
приложената справка картон за водача от информационната система на КАТ.
Съдът не кредитира показанията на допуснатия като свидетел Константин Николов,
който бил познат на жалбоподателя и бил купил преди от него лек автомобил. Същият
твърди, че на посочените в НП дата и час се движил по същия маршрут, в посоката на
жалбоподателя, и бил забелязал, че последният направил десен завой на горепосоченото
кръстовище на зелен сигнал на светофара, след което установил, че полицейска кола била
спряла автомобила на жалбоподателя на ул. Одрин. Посочените показания се явяват
изолирани от останалите гласни доказателства, включително противоречащи на направеното
в АУАН писмено изявления от жалбоподателя, че няма възражения срещу вмененото му
административно нарушение. Показанията на Николов се явяват и нелогични на фона на
твърдението му, че непосредствено след случката бил срещнал жалбоподателя, за да вземе
от гаража му гуми. Остава неясно защо жалбоподателят не се е възползвал от впечатленията
на своя познат, за да възрази срещу АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и защо
Николов не е спрял на място за съдействие, след като е възприел полицейската проверка.
С оглед гореизложеното, на базата на кредитираните и необорени гласни
доказателства, съдът счита за безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място
водачът К. Н., чрез управлението на собствения товарен автомобил „БМВ Х 3 Х Драйв 35 Д“
с рег. № СВ 2966 КН, е преминал на забранен червен сигнал на светофарна уредба, работеща
в нормален режим, на кръстовището на бул. Александър Стамболийски с ул. Одрин, с което
е осъществил формално нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП („Участниците в
движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“), във връзка и с чл. 31, ал.
1, т. 7 от ППЗДвП. Безспорно доказано е, че нарушението е извършено в условията на
„повторност“, съгласно и дефиницията за „повторност“ в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
(„"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение“), след като настоящото нарушение от 26.11.2021 г. е извършено в
3
едногодишен срок от влязлото в сила на 17.04.2021 г. НП № 21-4332-006381/01.04.2021 г.
спрямо Н. за същото по вид нарушение – чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. За това обстоятелство са
налице достатъчно данни от необореното официална справка за водача от КАТ. На
посоченото нарушение безспорно съответства правилно приложената санкционна
разпоредба на чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП („Когато нарушението по ал. 5, т. 1 или 2
е повторно, водачът се наказва с глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок един месец“), поради което наложеното законодателно
фиксирано наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
1 месец се явява правилна и законосъобразна.
С оглед потвърждаването на НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-025522/10.12.2021 г., издадено от *** - началник
сектор към отдел „ПП” на СДВР, на К.
В. Н..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4