Р Е Ш Е Н И Е
№260633/24.2.2021г.
гр. Варна, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
участието на секретар Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№2508/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Твърди се, че ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на ответника И.И.К. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з." ЕООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем №5434216 от 23 април 2018г. между „В. К." ООД като заемодател и И. И. К. като заемател, като се твърди, че е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищецът твърди, че с подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверява, че е получил стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 01 февруари 2019г. между „В. К." ООД и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500лв., под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С подписването на договора, Ив.К. удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума от 1500лв., като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2377.62лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 264.18лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане]. Ищецът сочи, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя.
По договора за паричен заем ответника не е извършвал плащания.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1500лв. за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем №5434216 от 23 април 2018г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 262.92лв. за периода от 23 май 2018г. - датата на първата вноска до 18 януари 2019г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 18 януари 2019г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 42.99лв. от 19 януари 2019г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 21 май 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з."
ЕООД има вземания срещу ответника в размер на 1500лв. главница;
договорна лихва в размер на 262.92лв. за
периода от 23 май 2018г. до 18 януари 2019г.; 42.99лв. лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, от 19 януари 2019г. - датата, следваща деня
на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 21 май 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми
и да осъди ответника да му заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350лв., от които - 50лв. по чл.13 т.2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300лв. по чл.25 от НЗПП.
Ответникът по реда на чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че счита предявения иск за изцяло неоснователен.
Твърди, че ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните от ответника вземания, поради следното:
а/ рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. е нищожен, тъй като в него липсва цена, която е съществен елемент на договора за продажба. От представените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че такава цена действително е уговорена. В §3 т.3.1. от договора съществува препратка към Анекс към него, но такъв анекс не е представен. След като липсва задължение за купувача да плати цената, липсва и задължение за продавача т.е. няма сключен договор, а оттам и ищецът не се легитимира като приобретател на процесното вземане.
Дори и ищецът да докаже наличието на цена по §3 т.3.1 от договора, счита, че той отново не се легитимира като приобретател на процесното вземане, защото срещу посоченото в Приложение №1/01.02.2019г. към договора, като прехвърлено вземане - това срещу настоящия ответник-длъжник, също липсва покупна цена. Следователно дори и да докаже, уговорена цена по договора за цесия като цяло, ищецът не доказва цената на прехвърлянето на вземането срещу ответника. Този е правно релевантния за предмета на настоящия спор факт, който не се установява от приложените към исковата молба доказателства, отделно от това представеният по делото като писмено доказателство документ с наименование Приложение №1 не носи подписи на страните, видимо е с пренесен текст, не е представен в цялост и не следва да бъде приеман като писмено доказателство по делото,
б/ Договорът е нищожен и поради липса на предмет. Видно от съдържанието на §2 от договора, вземането като цяло, предмет на договора за цесия не е посочено по размер, по делото не е представено и Приложение №1, което би следвало да конкретизира всяко едно вземане, съгласно чл.2.1 от договора, тъй като договора е „рамков".
в/ Твърдението на ищеца, че легитимацията му произтича от сключения с предоставящото стоки и услуги търговско дружество „В. К." ЕООД гр.София, договор за цесия, не е достатъчно да обоснове извода за доказано в процеса възникнало преди подаване на заявлението частно правоприемство. Това е така, защото в този случай прехвърлянето на вземането трябва да е съобщено на длъжника и то преди издаването на заповедта за изпълнение аргумент от т.4 от TP №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013 на ОСГТК. Твърди, че прехвърлянето на процесното вземане не е съобщено на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито от цедента, нито от цесионера-ищец. Обстоятелството, че към исковата молба е приложено уведомление, неподписано от ответника, не е достатъчно да обоснове този извод. Дори и при съобразяване на нормата на чл.235 ал.З от ГПК предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск няма да са налице. Липсва връчено на ответника уведомление, поради това не е налице валидно уведомяване от страна на цедента, дори и в хипотезата на чл.235 ал.З ГПК, а оттам не е налице и консолидиране на фактическия състав по прехвърляне на вземането.
г/ оспорил е истинността на представеното
към исковата молба извлечение - страници от Приложение №1/01.02.2019г., към
договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 01.12.2016г. Счита
частния диспозитивен документ за неавтентичен и неверен, като счита, че са накърнени
формалната и материалната му доказателствена сила, тъй като върху страницата,
където фигурират данните на моя доверител, липсват подписите на страните и не
може да се презюмира, че страницата е извадка от един
и същи документ с този, на който са положени електронни подписи.
С оглед горепосоченото твърдя, че процесиите вземания не са прехвърлени валидно на ищеца - цесионер.
Прави възражение, че в сключения договор за кредит между ответника и „В. К." ООД са спазени разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като:
В
сключения договор за паричен заем №5434216 от 23.04.2018г., ищецът не представя
валидно доказателство, дали е изпълнено изискването на чл.5 от ЗПК. Чл.5,
ал.1 Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Информацията
по ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2.
Твърди, че ответника ми не е подписвал европейски европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, такъв не е представен и по делото. По делото е представено предложение за сключване на договор за паричен заем, което не е подписано от ответника, тъй като видимо подписът е пренесен на следваща страница, над която няма удостоверен текст.
Прави възражение, че уговорената възнаградителна лихва в договора за кредит е изначално недействителна, като нарушаваща принципа на справедливостта и добросъвестността при участие в облигационно отношение и като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Също така, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Възнаградителната лихва не би могла да се замести по право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите.
Неприложима е и втората разпоредба на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могъл да бъде сключен без недействителната му част, тъй като нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит, поради това се формира извода, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност на целия договор. Аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК-чл.22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредите, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, сред които са точното определяне на възнаградителна лихва-чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. С чл.2, ал.1, т.5 от договора е уговорена годишна договорна лихва в размер на 40.30% на годишна база. Съдебната практика приема, че при формиране на размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е уреден императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да се приема като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, която предвижда възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити, в тази насока. В настоящия случай лихвата от 40.30% годишно надхвърля трикратния размер на законната лихва, което нарушава добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.
Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на ч.гр.д.№7828/19г. на ВРС, ХХV състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 1 500лв. главница по договор за кредит №5434216/23.04.2018г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 262.92лв. договорна лихва за времето от 23.05.2018г. до 18.01.2019г., 42.99лв. законна лихва за времето от 19.01.2019г. до 21.05.2019г. и 63.63лв. разноски.
Ищеца за доказване на твърдението си за възникване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от договор за паричен заем от 23.04.2018г. (л.6-8), предложение за сключване на договора от 23.04.2018г. (л.9), тарифа към договора (л.11-13 и рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 1.12.2016г.(л.14-17), потвърждение за сключена цесия и приложение №1/1.02.2019г. Съгласно отразеното в първия от договорите на ответника в качеството му на кредитополучател е предоставен заем в размер на 1 500лв. за срок от 9 месеца при равни месечни вноски от по 264.18лв., като в чл.1, ал.3 от договора е записано, че кредитополучателя дължи на кредитора и сумата от 614.70лв.такса за експресно разглеждане на заявката му за отпускане на кредита.
Договорът е двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се от закона задължителни за договора за кредит реквизити, а освен това не се и оспорва от страните, поради което следва да се приеме, че с подписването му за страните по делото са възникнали описаните в него договорни права и задължения. Твърденията на представителя на ответника, че представеното копие от договора не е подписано от ответника на всички страници се оказват неверни при проверка на копието намиращо се по делото. Ищецът с втори договор-този за цесия е договорил с първоначалния кредитор, че ще изкупува негови вземания към кредитополучатели, като същите ще се индивидуализират в отделни приложения в които ще бъдат посочвани освен вземанията и тяхната цена чл.1, ал.3. Съгласно представеното приложение №1/1.02.2019г. (л.18-20) обаче вземането предмет на спора е описано по страни и размер на задължението, но липсва посочена цена срещу която то се прехвърля. При това положение и съобразявайки възраженията на ответника съставът приема, че страните по цесията не са постигнали съгласие за продажната цена на конкретното вземане, като това съгласие е съществен елемент от състава на цесионния договор и следва да се приеме, че за процесното вземане се е стигнало до съгласие и то не е прехвърлено в полза на ищеца.
При това положение ищцовото дружество не се явява активно материалноправно легитимирано по вземането и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание.
При горните съображения Варненски районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** срещу И.И.К. ЕГН********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че физическото лице дължи на търговското дружество сумите:
1500лв. главница по договор №5434216/23.04.2018г.; договорна лихва в размер на 262.92лв. за периода от 23 май 2018г. до 18 януари 2019г.; 42.99лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 19 януари 2019г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 21 май 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми присъдени по ч.гр.д.№7828/2019г. на ВРС, ХХV състав, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: