М
О Т И
В И
Към
присъда по НЧХД № 192/2020 год. на АРС, ІІ
н.с.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на А.А.А., с която
тя е повдигнала обвинение срещу подсъдимите:
І.
С.И.С. за това, че: През периода от 06.11.2019 г. до 15.11.2019 г. в гр.
Асеновград, на ул. „****, при условията на продължавано престъпление, публично
е казал нещо унизително за честта и достойнството на А.А.А.,
с ЕГН ********** ***, в нейно присъствие, като й е отправил следните обидни
думи, а именно:
-на 06.11.2019 г. в град Асеновград е
казал: „Ей боклук, ще ти еба майката аз на теб“.
-на 15.11.2019 г. в град Асеновград е
казал: „боклук“, „алкохоличка“, „помиярка“, ще пукнеш
като куче“, което е престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр.
с чл.146 ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
ІІ. В.М.К., за
това, че: На 15.11.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „**** публично е
казала нещо унизително за честта и достойнството на А.А.А.,
с ЕГН **********,***, в нейно присъствие, като й е отправила следните обидни
думи: „боклук, ти ли ще ми вземеш детето“, което е престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК
В
съдебно заседание частният тъжител А.А. се
представлява от повереника си - адвокат Х.Д., който поддържа повдигнатото обвинение със същата
фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимите и
налагане на справедливо наказание по отношение на двамата подсъдими, което с
оглед на тежестта на престъплението да е ориентирано към максимума, предвиден в
закона. Пледира се и за уважаване в пълен размер на предявените граждански искове,
както и присъждане на разноските по делото.
Подсъдимият С.И. участва лично в процеса и
дава обяснения, в които заема защитна позиция, че е бил провокиран от
тъжителката да отправи към нея обидни реплики, както и да я заплашва. Същият въпреки, че формално признава факта, че
е обиждал тъжителката А.А. , не се признава за виновен и оправдава
действията си с факта, че според него тъжителката е станала причина за проверката
на отдел „Закрила на детето“ и извеждане на детето от семейството. Иска да бъде
оправдан.
Подсъдимата В.К. не се признава за
виновна по обвинението. Възползва се от процесуалните си права и не дава
обяснения. Моли да бъде оправдана.
Защитникът
на подсъдимите адв. Д. излага тезата, че подсъдимите са действали под състояние
на афект, провокирани от тъжителката и ядосани от нейните изявления са изрекли
обидни реплики, без обаче да съзнават престъпния характер на действията си, поради
ниското си ниво на емоционална интелигентност. Съответно на това се застъпва
тезата, че съставът на престъплението не е реализиран от субективна страна и се
моли за оправдателен диспозитив. Другият защитник адв.
К. доразвива защитната теза, като счита, че няма доказателства подсъдимите да са
извършили деянията, предмет на обвиненията, тъй като не се установява, че
същите са обиждали персонално частната тъжителка. Също пледира за оправдаване и
на двамата подсъдими. По отношение на предявените граждански искове и двамата
защитници считат, че същите са неоснователни, недоказани и не следва да бъдат
уважавани. Алтернативно се застъпва тезата за прекомерност и в случай на
признаване на вината, се моли за редукция на обезщетението за неимуществени вреди.
В
наказателното производство бяха предявени от частния тъжител и приети за съвместно разглеждане граждански
искове против подсъдимите както следва. Срещу
подсъдимия С.С. в
размер на 1000 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението,
предмет на обвинението. Срещу подсъдимата В.К. за сумата от 1000 лева
представляващи обезщетение за причинени на частния тъжител неимуществени вреди
от престъплението предмет на обвинението. Претендира се и законната лихва по
двата иска от датата на деликта до окончателното
изплащане на сумата. Частният тъжител А.А. бе конституирана и като граждански ищец.
Съдът
на базата на събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият С.И.С. е роден на *** г., в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ като
общ работник в частна фабрика, с адрес: гр. Асеновград, ул. „****, вх.А, ет.5,
ап.15, с ЕГН **********.
Подсъдимата В.М.К. е родена на *** ***, българка, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, с основно образование, безработна, с адрес:
гр. Асеновград, ул. „****, вх. А, ет. 5, ап. 15, ЕГН **********.
Подсъдимите С.С. и В.
К. живеели на семейни начала в жилищна кооперация в гр. Асеновград ул. „****, като
обитавали апартамент на петия етаж. На 06.11.2019 г.
се провело събрание на живущите във входа, като една от точките на дневния ред
било обсъждане на въпросите за общите разходи по управлението и поддържането на
етажната собственост и съответно дължимите суми от живущите. На събранието присъствали множество
от живущите във входа, като сред тях били и свидетелите А.Ж., Л.П., Й.А. и И.Б.. Подсъдимата В.К. също присъствала на
събранието, което се провеждало на площадката пред входа. Тъй като подсъдимите С.С. и В.К. през продължителен период от време, а именно
няколко години не заплащали таксите за входа, този въпрос бил поставен на
събранието, като всички от присъстващите изразили възмущението си от този факт,
а някои заявили, че и те няма да плащат таксите. Била отправена и забележка за
детето, което било оставено за отглеждане на С.С. и В.К.,
че то е било оставяно заключено на стълбите, когато В. отсъства, както и че С. често
бил в нетрезво състояние, а детето било оставяно на него. Тъй като претенциите
за заплащане на дължимите суми били насочени към В.К., която присъствала, тя
напуснала събранието и се прибрала в апартамента си, където по това време бил
подсъдимият С. К.. След като разбрал за случващото се на събранието, подсъдимият
С.С. се показал през прозореца и от петия етаж със силен глас започнал да крещи към
присъстващите обидни и нецензурни реплики, както и да ги заплашва с думите: „Ще ви застрелям с пистолета, ще ви убия, ще
сляза долу и ще ви гръмна“. Гневът и агресията му били насочени предимно към
тъжителката А.А., която най-остро поставила проблема
с неплащането на сумите. Същият на висок глас персонално се обърнал към
тъжителката А., като й казал: „Ей ти
русата, ще ти еба майката“, както и многократно я нарекъл „Боклук“ и я псувал с
димите „Ще ти еба майката аз на теб“. Тъжителката А. го попитала: „На мен ли
говориш?“, а подсъдимият отвърнал: „Да, на теб боклук мръсен. Ще слезна долу и ще те застрелям“. Псувните и обидите били изречени многократно, на висок глас и на
всеослушание пред всички присъстващи, които силно се притеснили и възмутили от
поведението на подсъдимия С.С.. След това подсъдимият
поставил до прозореца и детето, което отглеждали и го принудил да повтаря
същите обиди и ругатни през прозореца. Всички присъстващи, освен че се
възмутили от безпрецедентното и арогантно държане на подсъдимия, се притеснили
и за отношението му към
отглеждането от С. дете, както и за
неговото състояние и безопасност. Това наложило подаването на сигнал до Отдел
„Закрила на детето“ на 15.11.2019 г., с оглед констатираното състояние на
опасност, в което е било поставено детето, в резултат на което последвала
проверка от компетентните органи. В
резултат на проверката от Отдел „Закрила на детето“, детето
било изведено от семейството на подсъдимите С.С. и В.К.
и настанено в приемно семейство. Още същата вечер около 18,30 часа, подсъдимите
С.С. и В.К.
отишли пред жилището на частния тъжител А.А. с
намерение да се саморазправят с нея. Същите започнали да я обиждат и заплашват,
като предизвикали скандал. Подсъдимият С. многократно я обиждал с думите „боклук“,
„алкохоличка“, „помиярка“, „ще пукнеш като куче“.
Същите реплики отправила и подсъдимата В.К., като многократно се обърнала към А.
с думите “боклук, ти ли ще ми вземеш детето“. Агресията на подсъдимите
ескалирала и подсъдимата К. се насочила към А. с вдигнати ръце и единствено
намесата на свидетелката А.Ж. предотвратила физическата саморазправа.
Поведението на двамата подсъдими било дотолкова скандално и заплашително, че
тъжителката А. се принудила да сигнализира органите на полицията чрез обаждане
не телефона за спешни повиквания 112. След като видели, че е сигнализирана
полицията, подсъдимите оставили А. и се прибрали в апартамента си. На место
пристигнали полицейските служители Л.П. и Т.Т., които
съставили протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР на В.К. като я
предупредили да не отправя обиди и да не се саморазправя с тъжителката А..
Агресивното и арогантно поведение на подсъдимите продължило и през следващите
дни, като същите многократно и на различни места влизали в пререкания и
отправяли обиди и заплахи както към тъжителката , така и към други съседи, като
неколкократно отново била ангажирана полицията и били
съставяни и на двамата протоколи за предупреждение.Тъй като тези действия не
попадат в обхвата на обвинението, следва само да се споменат за пълнота на
общия контекст на установената фактическа обстановка.
За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка, която се установява от следните доказателствени средства, които
съдът кредитира, а именно показанията на свидетелите: А.Ж., Л.П., Й.А. и И.Б.,
които са очевидци на процесните събития. Съдът намира, че показанията на тези
свидетели са достоверни, тъй като са логични, последователни и напълно
съответни по отношение на главния факт, както
помежду си, така и с обстоятелствата изложени в тъжбата. По отношение на
първото деяние, извършено от подсъдимия С.С. на
06.11.2019 г. всички свидетели- очевидци
лично са възприели факта на
отправянето на псувните и обидните реплики, които са били отправяни конкретно
към тъжителя А., като в тези моменти подсъдимият се е обръщал лично към нея, като
многократно, грубо и вулгарно я е псувал и обиждал. Показанията на свидетелите
са последователни и съответни и по отношение на изключителната нецензурност на
обидните реплики и интензивната им повтаряемост през
един сравнително продължителен период от време. Самият подсъдим в обясненията
си не отрича факта, че е нагрубил и обидил тъжителката. По отношение на
деянията, извършени от подсъдимите С.С. и В.К. на
15.11.2019 г. съдът кредитира показанията на свидетелката очевидка – А.Ж.,
които са изключително подробни, последователни,
логични и житейски правдоподобни и поради тази характеристика съдът ги
кредитира с висока степен на достоверност. Същата освен за отправените обиди от
страна на подсъдимите свидетелствува и за тяхното
агресивно поведение и опита за физическа саморазправа на подсъдимата В.К..
Достоверността на тези факти се потвърждава и от цялата поредица от последващите събития, обективно установения факт, че
тъжителката възмутена и притеснена от случващото се е сигнализирала органите на
полицията и същите са се отзовали, като са взели отношение по случая. Така
приетата от съда фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на полицейските
служители – свидетелите П. и Т., както и от приложеното веществено
доказателство – запис на приетото повикване
от Национална система ЕЕН 112,
както и от приобщените като писмени доказателства докладна записка и протокол
за предупреждение. По отношение на показанията на свидетелките Г.М. и М.Г. съдът
намира, че същите нямат информативна стойност по отношение на главните факти, тъй като свидетелките изобщо
не са присъствали на инкриминираните събития, всяка от тях не е била очевидец
на изложените от тях факти, а са научили за тях впоследствие и то от телевизионни
предавания и неформални контакти по социалните мрежи, поради което по никакъв
начин показанията им не са годни да установят директно и достоверно главните
факти от предмета на доказване по настоящото производство.
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието
си подсъдимият С.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146
ал.1 от НК, тъй като: През периода от 06.11.2019 г. до 15.11.2019 г. в гр.
Асеновград, на ул. „****, при условията на продължавано престъпление, публично
е казал нещо унизително за честта и достойнството на А.А.А.,
с ЕГН ********** ***, в нейно присъствие, като й е отправил следните обидни
думи, а именно:
-на 06.11.2019 г. в град Асеновград е
казал: „Ей боклук, ще ти еба майката аз на теб“.
-на 15.11.2019 г. в град Асеновград е
казал: „боклук“, „алкохоличка“, „помиярка“, ще пукнеш
като куче“ .
Подсъдимата В.М.К. с деянието си е реализирала
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1,
във вр. с чл. 146 ал.1 от НК, тъй като: На 15.11.2019
г. в гр. Асеновград, на ул. „**** публично е казала нещо унизително за честта и
достойнството на А.А.А., с ЕГН **********,***, в
нейно присъствие, като й е отправила следните обидни думи: „боклук, ти ли ще ми
вземеш детето“
От обективна страна всички елементи на
престъпния състав са налице, включително
и тези обуславящи по-тежката квалификация по горния текст. Като многократно са напсували и казали в
обиден контекст думи, които са обидни от гледна точка на човешкия морал и
достойнство по отношение на частния
тъжител и в негово присъствие и които са били възприети от него като обидни и
насочени към честта и достойнството му, всеки от подсъдимите С. и К. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението обида. Обидата безспорно е нанесена публично, доколкото и на
двете места и дати, на които са били
отправени обидните реплики са публични по своя характер, а и обидите са били
възприети от един сравнително широк кръг лица.
От субективна страна деянието е
извършено от всеки от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, като всеки
от тях е съзнавал обществено-опасния му
характер, предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и е
желаел настъпването им. Обидните думи и реплики са били отправени, включително и
лично и персонално именно към тъжителката А.А. .
Съдът намери, че по отношение на всеки от
подсъдимите са налице всички кумулативни
предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването
им от наказателна отговорност, а именно: за извършеното престъпление, което е
умишлено, предвиденото наказание в нормата на особената част е глоба от 3000
лв. до 10000 лв. и обществено порицание. Всеки от подсъдимите до настоящия момент не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност чрез приложението на този институт и от
деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди. Ето защо, съдът освободи всеки от подсъдимите С.С.
и В.К. от наказателна отговорност, като им наложи административно наказание
глоба.
При индивидуализиране на наказанието и
определяне на размера на глобата по отношение на подсъдимия С.И.С., Съдът
отчете като отегчаващи вината обстоятелства изключителната вулгарност и
системност на отправените обиди, както и
съпътстващото му агресивно и заплашително поведение. Взе в предвид и факта, че
в състава на продължаваното престъпление са включени две отделни деяния, всяко
поотделно реализиращо състава на обидата. Като такива се прецениха и
установените лоши характеристични данни, установени от доказателствата, че
злоупотребява системно с алкохол, не изпълнява задълженията си към етажната
собственост и по принцип се държи лошо и неуважително към съседите си. За да
определи справедливо наказание, съдът се съобрази с горните обстоятелства, но
като основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед на подбудите, конкретното проявление на престъпните действия и степента,
в която са засегнати обществените отношения, свързани с честта и доброто име на
гражданите е висока. При оразмеряване на глобата съдът се съобрази и с
обстоятелствата по чл. 47 ал.1 от НК, а именно с имотното състояние и доходите
на подсъдимия, като определи размера на глобата с насоченост и малко над минималния размер на предвидения в закона
диапазон, а именно 1500 лв. Според преценката на Съда именно това наказание
като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и най–добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
При
оразмеряване на глобата по отношение на подсъдимата В.М.К., съдът взе в предвид
факта, че същата е извършила само едно деяние и с оглед по-ниския интензитет и
вулгарност на отправените обиди, както и с оглед на имотното й състояние
определи размера на глобата в рамките на законовия минимум от 1000 лв. Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най–добре би изпълнило
целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предявеният от пострадалата А.А. граждански иск срещу всеки от двамата подсъдими
за причинените й от престъпленията неимуществени вреди в размер на 1000 лв. срещу
всеки от тях е доказан по основание. Основанието на предявения граждански иск е
виновно извършено деяние от подсъдимият и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да репарира вредите, които е причинил
другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимия С.С. престъпление,
пострадалата А.А.А. е претърпяла неимуществени вреди
– притеснения, психически дискомфорт и стрес, чувство
за засегнато лично достойнство и обида, които са непосредствена последица от
деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявеният граждански иск е
основателен, но завишен по размер. Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, същият следва да се определи по справедливост. За справедлива Съдът намери
сумата от 600 лв. като оптимален паричен еквивалент на претърпените от
пострадалата неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на човешкото и
достойнство, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението, а именно 15.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата над тази сума до пълният претендиран
размер от 1000 лв. за неимуществени вреди съдът отхвърли гражданския иск като
неоснователен. Подсъдимият С. бе осъден да заплати държавна такса в размер на
50 лв. върху уважения размер на гражданският иск.
Безсъмнено установено по делото е, и че в резултат от извършеното от
подсъдимата В.К. престъпление, пострадалата А.А.А. е претърпяла неимуществени вреди –чувство за
засегнато лично достойнство и обида, които са непосредствена последица от
деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявения граждански иск е
основателен, но завишен по размер. Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
, същият следва да се определи по справедливост. За справедлива Съдът намери
сумата от 300 лв. като оптимален паричен еквивалент на претърпените от
пострадалата неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението, а
именно 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
над тази сума до пълният претендиран размер от 1000
лв. за неимуществени вреди съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен.
Подсъдимата К. бе осъдена да заплати държавна такса в размер
на 50 лв. върху уважения размер на гражданският иск.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимите С.И.С. и В.М.К., да
заплатят на частния тъжител и граждански ищец А.А.А.,
сумата от по 356,00 /триста петдесет и шест/ лева всеки от тях, представляваща
направени от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
упълномощения й повереник и заплатена държавна такса за завеждането на делото.
По отношение на приобщеното по делото веществено доказателство – един брой
компакт диск, изпратен от Национална система ЕЕН 112, съдът постанови да остане
приложено по делото, след влизане на
присъдата в сила.
Причините за извършване на
престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимите по отношение на собствените им действия и
постъпки, ниска правна култура и незачитане на достойнството и доброто име на личността.
По изложените мотиви, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: