№ 9264
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110105719 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу АЛ. АНГ. ИЛ., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че АЛ. АНГ. ИЛ. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 4256,57 лв. за главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в (адрес), за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до изплащане на
вземането, с 961,19 лв. за мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 16.08.2021 г.; 24,80
лв. за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до
изплащане на вземането, с 6,27 лв. за мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до
16.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 48843/2021 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
битов клиент. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание с довод, че не дължи поради липса на
облигационна връзка и изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца не взима становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По реда на чл. 192 от ГПК, по искане на ищеца, е постъпило писмо от 28.04.2022 г. на
Столична Община, с което третото лице представя декларация по чл.14 ЗМДТ от 16.04.1998
г. на ответника. Видно от нея той признава, че е единствен собственик на имота на
основание договор за замяна. Този частен документ, съставен от ответника и удостоверяващ
неизгодния за него факт, че притежава правото на собственост върху процесния имот не е
оспорен от него. По делото се установява, че през исковия период ответникът е с адресна
регистрация в (адрес), като считано от 1980 г. е негов настоящ адрес, а от 2000 г. и
постоянен адрес. Съдът отчита, че в приетите списъци на етажни собственици в сградата за
ап.17 е вписан ответника и не на последно място е получавал съдебни книжа на този адрес.
Декларацията се ползва само с формална доказателствена сила, но след като липсва
надлежно оспорване на автентичността на подписа на страната, се ползва и с материална
доказатеслтвена сила за неизгодните за нея и правнорелевантни факти, при което съдът
следва да приеме, че вписаното волеизявление е направеното от посоченото лице – арг. чл.
180 ГПК. В конкретния случай веригата от косвени доказателства е достатъчна за
установяване на облигационно правоотношение между страните, предвид на
обстоятелството, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху имота. Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът
не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал
имота.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна техническа експертиза,
неоспорена от страните и ценена по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице
установява, че за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., реално доставеното количество
топлинна енергия е на стойност сумата 4256,62 лв. За сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви или стари
задължения. В табличен вид са представени по месеци дължимите суми за доставка на
топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
за битово горещо водоснабдяване. В тази връзка следва да се отчете, че топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите -чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Такива са и
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
2
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
24.08.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Ответникът навежда конститутивното възражение. Претендират се парични
вземания за главници за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и погасени по давност ще
са изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на
исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 24.08.2018 г. Според чл. 114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на
паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в.
Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Тъй като в чл. 33,
ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща
продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то
число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Падежът на плащане на сметката за м.07.2018 г. е след 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, или през м.09.2018г., а за м.06.2018г. на
15.08.2018г. Покрито с давност е вземането за главница само за периода 01.05.2017-
30.06.2018 г. и искът за главница следва да се уважи за сумата 2565,81 лева и за периода
01.07.2018-30.04.2019г., съобразно изчисленията на вещото лице по приетата и неоспорена
ССчЕ, а за останалата част подлежи на отхвърляне.
Според Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от продавачът
начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно само върху
сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да
бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, за което
вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и размер дължимите
суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница
за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за дължимата главница за период 15.09.2018г. до 16.08.2021 г. в
размер на сумата 479,66 лв., а за останалата част искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да се
отхвърли.
От приложените писмени доказателства не се установява извършването на услуга
дялово разпределение, чрез съставянето на главни и индивидуални отчети, с оглед на което
претенцията за главница за неплатено възнаграждение е недоказана и неоснователна.
Поради това се явява неоснователен и акцесорния иск за лихва.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна трябва да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът
има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 533,95 лв.
– сбор от 441,13 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса,
възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт, и 92,82 лв. за платена държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд. Юрисконсултското възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 3, във
вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, съразмерно на отхвърлената част и приложения списък
3
по чл. 80 от ГПК за възнаграждение за исково производство, в полза на адв. И.Н. следва да
се пресъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ сумата общо
230,88 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 3 и пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от НМРАВ за исково и заповедно
производство.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АЛ. АНГ. ИЛ., с ЕГН: **********, с адрес:
(адрес), дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление:
(адрес), на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата 2565,81 лева за главница, представляваща стойност на топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в
(адрес), за периода 01.07.2018-30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 24.08.2021 г. до
изплащане на вземането, и сумата 479,66 лева за мораторна лихва за от 15.09.2018г. до
16.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 48843/2021 г. по описа на СРС; като иска за главница над
уважения размер от 2565,81 лева до пълния предявен размер от 4256,57 лева и за периода
01.05.2017-30.06.2018 г., и иска за мораторна лихва над уважения размер от 479,66 лева до
пълния предявен размер от 961,19 лева; иска за сумата 24,80 лв. за главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до изплащане на вземането, и за сумата 06,27 лв.
за мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 16.08.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. ИЛ., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес), да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: (адрес), , на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата 533,95 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело № 48843/2021 г. и гр. дело
№ 5719/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление:
(адрес), да заплати на адвокат И.А. Н. към САК, с личен № **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. Ботевград, бул. „България“ №1, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, във вр. чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата 230,88 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по ч. гр. дело № 48843/2021 г. и гр. дело № 5719/2022 г., и двете по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Бруната“ ООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4