№ 260051
Силистра,
27.11.2020г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Данаила Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия
Стоева гр.д. № 362 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 17. от ЗЗДН.
С
решение № 260485 от 18.09.2020г., постановено по гр. д. № 761/2020г. по описа
на СРС, съдът е приел за установено, че на 14.07.2020 г. Г.С.П. ***, е
осъществил акт на домашно насилие спрямо Теодор Георгиев П.. Задължил е Г.С.П. да се въздържа от извършване на домашно
насилие, включително и психическо такова, по отношение на Теодор Георгиев П..
Забранил е на Г.С.П. да се приближава на
разстояние по – малко от 100 м. от Теодор Георгиев П., както и от жилището, в
което той живее, находящо се в с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Нов живот“ №
76а, Спортно училище „Дръстър“ и Дунавската градина на гр. Силистра, за срок от 9 месеца, считано от датата на
съдебното решение – 18.09.2020г. Задължил е Г.С.П. да посещава Програма за психологическо
консултиране и терапия, която се провежда в Център за консултиране и превенция
на домашното насилие към женско сдружение „Екатерина Каравелова” с адрес: гр.
Силистра, ул. „Н. Й. Вапцаров” № 55. Осъдил е Г.С.П. да заплати по сметка на СРС глоба в размер на
200 лв. и държавна такса за производството в размер на 25 лв.
Недоволен
от решението, е останал Г.С.П., който чрез процесуалния си представител го
обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени, като вместо това
постанови друго, с което да отхвърли молбата на Директора на ДСП – Силистра.
Ответната
страна Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. Силистра чрез процесуалния си
представител изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, а
жалбата - неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.
Съдът,
след като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е неоснователна.
Молбата
пред СРС е подадена от и против правни субекти от кръга на описаните в
хипотезата на нормите на чл. 3 и чл. 8 ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили
се в срока по чл. 10,ал.1 ЗЗДН, поради което същата е допустима.
Видно
от представената от пострадалия Теодор Георгиев П. декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗСДН,
същият декларира, че спрямо него е бил извършен акт на домашно насилие от баща
му Г.П., който го е ударил с бухалка в главата.
Молбата за защита от домашно насилие е
подадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Силистра, който
твърди, че на 14.07.20г. в отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Силистра е
постъпил сигнал за тежко физическо насилие спрямо непълнолетното дете Теодор от
страна на неговия баща Г.П.. Молителят сочи, че родителите на Теодор са
разведени, както и че той се отглежда от своя баща Г.С.П. ***. Сочи също, че
съгласно подадения сигнал на 14.07.2020 г. между Теодор и Г. е възникнал
скандал, при който родителят ударил няколко пъти сина си с бухалка по главата,
вследствие на което детето е потърсило помощ
в центъра на селото, където по-късно е изпаднало в безсъзнание, а след
медицински преглед се установило, че вследствие на ударите е получило тежка
черепно – мозъчна травма. Поради тези причини молителят прави искане за
издаване на заповед за незабавна защита, чрез която ответникът да бъде задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо сина си, да му бъде забранено го приближава на разстояние по – малко от 100
м., както и да приближава на същото разстояние жилището, в което той живее,
находящо се в с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Нов живот“ № 76а, спортно
училище „Дръстър“, Дунавската градина.
Пред
СРС ответникът Г.П. признава, че на 14.07.2020 г. е упражнил насилие над сина
си, но твърди, че е сторил това под
формата на самозащита срещу насилническото поведение, което самият пострадал
проявил спрямо него. В жалбата пред СОС обаче оспорва авторството на деянието
от негова страна.
В
с.з. на 12.08.20г. П. заявява, че на процесната дата пред дома му се явил
приятелят на сина му Бирджан, който упражнявал негативно влияние над него,
поради което ответникът не одобрявал техните контакти. Докато синът му все още
спял, ответникът многократно приканил Бирджан да не стои на улицата пред тяхната порта и да си
тръгне, но последният не се съобразил с настояването му и дори проявил обидно
отношение към него. След като Теодор се събудил, той съборил с ритник
тенджерата, поставена от баща му върху газовата бутилка, а след това го ударил
с юмруци, обърнал тениската върху главата му, съборил го на земята и започнал
да го рита. В тази ситуация ответникът хванал попадналия в обсега му дървен
прът и ударил сина си по главата, от която потекла кръв, като след този удар
борбата помежду им била прекратена и пострадалият напуснал незабавно дома му.
Според
изявленията на пострадалия пред СРС на посочената дата той се събудил късно и
установил, че приятелят му Бирджан го чака на улицата пред техния двор, а баща
му го гони и го заплашва с бухалка. Тогава той започвал да успокоява ответника
и същият се прибрал в къщата, но не след дълго отново се появил с брадва в
ръка, заканвайки се този път на самия него. Теодор се разбрал с приятеля си да
се срещнат по – късно в центъра на селото
и след това започнал да си приготвя закуска; същевременно ответникът продължил да му се кара, след
което се опитал да му нанесе удар с бухалката, с която по – рано заплашвал
двамата приятели. Пострадалият се предпазил от удара и самият той нанесъл такъв,
но след това неочаквано получил удар в главата, след което баща му продължил да
го удря, въпреки че той бил съборен на земята. След като видял потеклата кръв
ответникът се успокоил и заявил, че всички ще се оправи, но Теодор го избутал и
напуснал дома си, насочвайки се към центъра, където се срещнал с Бирджан.
Последният, уплашен за състоянието му, сигнализирал на Бърза помощ и Теодор бил
отведен с линейка в спешното отделение в гр. Силистра.
Не
се спори по делото, че ответникът Г.П. и пострадалият Теодор са баща и син,
които съжителстват в общо домакинство, като Теодор е непълнолетен и
родителските права над него се упражняват от бащата. По отношение на акта на
извършено насилие от страна на бащата
следва да се отбележи, че той сам споделя пред районния съдия за
нанесения по главата на сина му удар с твърд предмет на посочената дата.
От
представените по делото медицински документи се установява, че вследствие на
удара е предизвикана открита рана и мозъчно сътресение, свързано със
световъртеж, отпадналост, главоболие, гадене и повръщане. Състоянието на детето
след травмата се потвърждава и от неговата майка, свидетелката Магдалена Петрова, посетила го в сградата на „Спешна помощ“ след инцидента,
от чиито показания става ясно, че Теодор повръщал и говорел завалено.
Според
показанията на св. Бирджан Сали преди инцидента ответникът се опитал да го
изгони от улицата, където той чакал Теодор, като го ругаел, псувал и заплашвал
с бухалка, а след появата на сина му той започнал да се кара и с него и да го
заплашва с брадва. Тъй като двамата приятели се разбрали да се срещнат по –
късно в центъра на селото, свидетелят се
оттеглил, но след 15 – 20 минути видял как Теодор се приближава целият в кръв с
наранявания по главата и тялото и по конкретно по ръката и ребрата. Малко преди
това св. Сали забелязал през центъра да преминава и бащата на Теодор, предвижвайки се със своя
велосипед и носейки със себе си бухалката, с която по – рано се заканвал на
двамата младежи.
Според
разпитаната по искане на ответника свидетелка Любка Иванова, негова съседка, на
датата на инцидента Г.П. многократно приканил св. Сали да се махне от улицата
пред дома му, но същата не установява грубо отношение към свидетеля, нито
ползването на обидни думи и заплахи.
След като св. Сали се оттеглил, тя чула шум от къщата на съседите си, а малко
по - късно Теодор излязъл на улицата с окървавена глава. Ответникът тръгнал
след него с велосипеда си с думите: „Докато съм жив няма да се дам!“, а след
като забелязал свидетелката, ѝ разказал как синът му го е ударил два –
три пъти, и отново потеглил с велосипеда. Свидетелката е категорична, че към
този момент ответникът се намирал в трезво състояние, както и че не носил със
себе си каквито и да е вещи и предмети и още по – малко бухалката, с която св.
Б. Сали твърди, че го забелязал малко по – късно в центъра на селото.
При
така установените в съответствие с доказателствата по делото факти от СРС,
съдът правилно е стигнал до извода за извършен на 14.07.2020 г. акт на насилие
на ответника над сина му.
Настоящата
инстанция се солидаризира и с извода на първоинстанционния съд, че липсват
достатъчно доказателства в подкрепа на версията на ответника, че упражненото
насилие има характер на самозащита, тъй като не са налице данни, че именно
пострадалият е инициирал конфликта между страните и че той пръв е проявил
агресивно отношение към своя родител, като му е нанесъл удари и го е съборил с
ритници на земята. СРС задълбочено е анализирал показанията на свидетелите в
тази насока, както и другите косвени доказателства, съпоставени с тях.
СОС
не възприема довода на процесуалния представител на жалбоподателя във
въззивната жалба, че Г., който е възрастен мъж, непритежаващ спортно-бойни
умения, физически не е в състояние да упражни насилие над 17-годишно момче в
разцвета на силите си, ученик в спортно училище с профил „джудо“, какъвто е
пострадалият.
Предвид
всичко изложеното до тук въззивната инстанция счита, че СРС е постановил
правилен съдебен акт, приемайки че молбата за защита се явява основателна и
като такава я е уважил. Правилно е съобразил, че извършването на домашно
насилие изисква предприемането на мерки по ЗЗДН, поради което съгласно
направеното в молбата за защита искане е задължил ответника да се въздържа от
извършване на такова в бъдеще, забранил му е да приближава сина си на
разстояние по – малко от 100 м., както и да приближава на същото разстояние
жилището, в което той живее, находящо се в с. Калипетрово, общ. Силистра, ул.
„Нов живот“ № 76а, спортно училище „Дръстър“ и Дунавската градина на гр.
Силистра – последните за срок от 9 месеца, достатъчен за успокояване на
напрежението между страните.
Спрямо
П. правилно е наложил да се предприеме и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН –
задължаване да посещава специализирани програми, предназначена да способства за
премахване на причините за проявената от него агресия.
Съобразявайки
недоброто финансово положение на ответника, СРС справедливо е определил глобата
по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, която се налага във всички случаи, в минималния размер от
200 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № №
260485 от 18.09.2020г., постановено по гр. д. № 761/2020г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
РЕШЕНИЕТО
да се впише с два подписа, тъй като с – я Маладжиков е в отпуск.
Съдия
Теодора Василева:………………