Определение по дело №199/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 367
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20213100500199
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 367
гр. Варна , 27.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. С. С. срещу Решение № 261512 от
03.12.2020г. по гр.д. № 15936/2019г. по описа на ВРС, ХХIV-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с
които:
- на основание чл. 242 вр. чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ЧЕРНОКОЖЕВИ ТРАНСПОРТ” ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна искове за заплащане на сумата от 1360 лева, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м. септември до м. ноември
2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 114.36 лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от
деня, следващ падежа на всяко месечно задължение до 02.10.2019г., както следва: за м.
септември 2018г. сумата от 340 лв. и обезщетение за забава за периода от 26.10.2018г. до
02.10.2019г. от 32.30 лв.; за м. октомври 2018г. сумата от 510 лв. и обезщетение за забава,
възлизащо на 44.06 лв. за времето от 26.11.2018г. до 02.10.2019г.; за м. ноември 2018г.
сумата от 510 лв. и обезщетение за забава от 39.81 лв. за времето от 26.12.2018г. до
02.10.2019г.;
- на основание чл. 224 от КТ за заплащане на сумата от 88.69 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението и
- на основание чл. 215 от КТ за заплащане на сумата от 324 евро, представляваща
неизплатено обезщетение за командировка в чужбина под формата на командировъчни
1
пари, както следва: от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България
– Германия – България и от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по маршрут
България – Германия – България, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено при необоснован анализ на доказателствата
по делото и съществено нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че
необосновано съдът е приел, че плащания направени от физически лица към „Натурал
грийн“ ЕООД са доказателство, че сумите представляващи дължими трудови
възнаграждения, командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск са платени на ищеца. По делото е установено, че в счетоводството на работодателя е
осчетоводена единствено сумата от 500 лв., с която е заверена сметката на „Натурал Грийн“
ЕООД на 02.11.2020г. по сметка 421 „Персонал“ и сметка 503 „Разплащателна сметка“.
Останалите плащания направени от физически лица не са отразени като разход в
счетоводството на „Чернокожеви транспорт“ ЕООД. Необосновано съдът е приел, че
преводни нареждания от Д.Ч и М.Ф в размер на 4910 лв., представляват платени дължими
суми към работника Славчев при липса на данни за внесен данък върху общия доход и
осигурителни вноски за работника. От всички 8 броя преводни нареждания с основание
„захранване“, единствено заплатената сума от 500 лв. е осчетоводена в счетоводството на
ответника на 02.11.2018г. със записване Dt сметка 421 „Персонал“ – 500 лв. – Kt сметка 503
„разпл. Сметка“ по банково извлечение № 6 с основание „заплата“. Останалите плащания са
извършени от физическите лица Д.Ч и М.Ф и не са отразени със счетоводни записи в
счетоводството на ответника. Съгласно заключението на вещото лице и счетоводните
записвания на ответника, след отразяване на платените 500 лв., остатъка от задължението за
работна заплата е в размер на 405.41 лв. В тежест на работодателя е да докаже, че е
изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал.
3 от КТ. По делото не е доказано, че ищецът е получил дължимото трудово възнаграждение
от работодателя. Неясно е на какво основание съдът е приел, че плащането от трето лице,
чрез извършен превод с основание „захранване на сметка“, неосчетоводено при ответника, е
доказателство за изпълнение на задължението на работодателя да плати дължимото
възнаграждение на работника и за кой месец е относимо. Не е доказано и плащане на
обезщетението за неизползван ПГО, доколкото трудовото правоотношение между страните е
прекратено на 30.11.2020г. и към/след този момент липсва установено осчетоводяване на
плащане в счетоводството на ответника /последното е от 02.11.2018г./. Преведените суми на
„Натурал грийн“ ЕООД от физическите лица не може да се приеме, че представлява
погасяване на задължението на работодателя да изплати командировъчни средства на
работника. Ответникът разполага с възможност да предяви иск срещу „Натурал грийн“ за
връщане на недължимо платеното. Плащане по банков път не е уговорено нито в трудовия
договор, нито е налице писмено искане на работника за плащане по този ред. Отправил
2
искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което да се отмени
обжалваното решение в посочените части и вместо него се постанови друго, с което
исковете бъдат уважени.

В отговор на жалбата „Чернокожеви транспорт“ ЕООД оспорва доводите в нея.
Заявил, че всички задължения произтичащи от ТПО между страните са заплатени по банкова
сметка на „Натурал грийн“ ЕООД с едноличен собственик Светослав Славчев по негова
молба. Отправил искане в тази връзка за оставяне без уважение на въззивната жалба като
неоснователна.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 15.02.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3