ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29348
гр. София, 09.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110130857 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от М. С. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен
адрес: ***, чрез адв. Л. К. Б. срещу „С.К. О, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Н.П.П., за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея
иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2025 г.
от 10.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на М.С.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. Л. К. Б. срещу „С.К. О, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.П.П.
-да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 1204346
от 10.12.2024 г., сключен между М. С. М. и „С.К. О,
-да бъде осъден ответника да заплати на ишеца сумата в размер на 1 114 лева,
представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за
потребителски кредит 1204346 от 10.12.2024 , ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба/12.03.2025 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 10.12.2024 г. е сключил Договор за потребителски кредит
№ 1204346, по силата на който С.К. О му е предоставило в заем сумата от 1 600 лв. при
фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65.94 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 23
вноски на всеки две седмици в размер на 118 лв., като сумата включвала главница, лихва и
1
неустойка за непредставяне на обезпечение.
Излагат се доводи, че лихвения процент – 50 % надвишава три пъти размера на
законната лихва което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД
Сочи се, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена
дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора. Тъврди се, че
неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението
на неизправна страна по правна сделка да престара определена парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Кумулирането на неустойката към погасителните
вноски води до "скрито” оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР.
Поддържа се, че според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Иска се на основание 190 от ГПК съдът да задължи отвтеното дружество да
ппредстави цялото кредитно досие на ищеца, включително договора за потребителски
кредит, всички прилежащи към този договор приложения и анекси, общите условия за
отпускането на този потребителски кредит, погасителния план по него, както и извлечение
за всички платени от него суми.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
- счетоводител, след като се запознае с приложените към делото писмени доказателства и
договорът, който молим съдът да изиска от ответника, да отговори на въпросите: a.Какъв е
размерът на Годишния процент на разходите (ГПР), като се вземе предвид и дължимата
неустойка по договора?; b. Какъв е размерът на Годишния лихвен процент (ГЛП) по
договора и какъв е основния лихвен процент на БНБ относим към договора?; c.Каква сума е
платена по кредита по пера?
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.
Излагат се доводи, че са образувани : гр. д. № 30857/2025 г. и гр. д. № 30853/2025
г. във връзка с различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва
една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение
по кредита. Иска се съдът да съедини делата в едно общо производство.
Излагат се доводи, че не е налице недействителност на договора по смисъла на
2
ЗПК. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри –
главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са
покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 ЗПК.
Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално
уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече, ясно изразеният размер на
лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер
на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора. Твърди се, че
възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният
размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 65.2%.
Твърди се, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като
клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора
и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Сочи се,
че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват
от факта, че в периода 2024 г. – 2025 г. ищецът е сключил с ответното дружество общо пет
договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита.
Поддържа се, че потребителят е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключваните 14 договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.
143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП
Оспорва се размера на осъдителния иск като неоснователен по размер.
По искането по чл. 213 ГПК: СЪДЪТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
съединяване на гр. д. № 30857/2025 г. и гр. д. № 30853/2025 г.. Не се констатира злоупотреба
с право на иск. При служебна справка се установява, че гр. д. № 30853/2025 г. е образувано
по обективно съединени искови претенции за прогласяване нищожността и връщане на
недължимо платеното по друг договор между страните. Няма необходимост от разглеждане
на претенциите в едно производство, като исквоете не са обусловени и не изискват еднакво
разрешаване. Евентуалното натрупване на разноски във вреда на недобросъвестен търговец
при наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори не представлява
злоупотреба с право, а полезен механизъм за постигането на дългосрочната цел, предвидена
в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за постигане на
възпиращия ефект върху продавачите и доставчиците да не прилагат такива неравноправни
клаузи спрямо потребителя. В случай, че съдът не констатира неравноправни клаузи
разноските биха били възложени върху страната неоснователно предизвикала правния спор,
което няма как да навреди на търговеца.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във
вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ и чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи заплащане на сумата от 1 114 лева.
-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидна клауза
неустоечна клауза за заплащане при непредоставяне на обезпечение. Ответникът при
условията на пълно и главно доказване следва да установи, че имущественото разместване е
3
с валидно възникнало правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева,
платимо oт бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Д.П., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, , като същите
не са необходими за изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4