Решение по дело №387/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началник сектор Първо РУ към ОДМВР - Русе, против решение № 172/10.04.2025 г., постановено по АНД № 2198/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено НП № 24-1882-000720/26.11.2024 г., издадено от началник сектор Първо РУ към ОДМВР – Русе, а касаторът е осъден да заплати на А. С. Т. разноски в размер на 300 лева. С наказателното постановление, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предложение първо от същия закон на ответника по касация са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за всяка инстанция.

Ответникът по касационната жалба – А. С. Т., чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 18.09.2024 г., около 11:25 часа, в гр. Русе, А. Т. бил установен от служители на РУ 01 при ОДМВР Русе като водач на лек автомобил „Ауди А4 АВАНТ“ с рег. № [рег. номер], собственост на баща му – С. И. Т. въз основа на договор за покупко-продажба, нотариално заверен. В хода на полицейска проверка се установило, че управляваното превозно средство е с прекратена регистрация от 25.05.2024 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП - поради факта, че не било пререгистрирано в двумесечен срок, считано от датата на придобиване. Относно прекратяването на регистрацията собственикът не бил надлежно уведомен. Няма данни за уведомяване и на водача А. Т.. След извършена прокурорска проверка по случая, с постановление от 12.11.2024 г. прокурор от РП-Русе отказал да образува досъдебно наказателно производство за деяние по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, като приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Със същото постановление прокурорът изпратил преписката на ОДМВР-Русе, за преценка относно реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето.

С оглед на установените фактически констатации, районният съд приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото административно нарушение. Съдът е посочил, че санкционирането на жалбоподателят конкретно е на база на предположение за знание за обективните елементи на нарушението и субективното отношение на наказаното лице, доколкото по делото няма доказателства нито той, нито неговият баща като собственик на автомобила, да са били надлежно уведомени, че конкретното МПС е дерегистрирано, както и, че в процесния случай водачът няма задължения като купувач за регистрация на придобитата вещ. На тези основания районният съд отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Регламентацията от чл. 140 ЗДвП и приложимата в случая Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/00 г.), издадена по законовата делегация от чл. 140, ал. 2 и чл. 142 ЗДвП, е недвусмислена, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само регистрирани МПС, имащи табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба I-45/2000 г. нормира едномесечен срок, в който следва да бъде извършена регламентираната регистрация. В периметъра на тази нормативна рамка се установява известна колизия, доколкото и с чл. 145, ал. 2 ЗДвП е вменено задължение за приобретателя на регистрирано ППС, в срок до един месец, да го регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Последното се различава от регламентираните материални предпоставки, свързани с последицата от чл. 143, ал. 15 ЗДвП - два месеца от придобиване на МПС. Съгласно дефиницията от § 2, т. 4 ДР Наредба №I-45/2000 г., "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификация на МПС и издаването на табели с регистрационен номер.

В процесния случай, предвид безспорните факти - водачът, установен да управлява МПС с прекратена служебно регистрация, не е собственик на МПС и като такъв не е имал задължение да го регистрира нито в едномесечния срок по чл. 145, ал. 2 ЗДвП, нито в двумесечния по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Същият не е разполагал с обективна възможност да извърши проверка за това дали автомобилът е с прекратена регистрация, още повече, че видно от изложеното в Постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство №6334 от 12.11.2024 г. на прокурор от РП - Русе на л.л. 5-6 от въззивното дело, автомобилът е бил с поставени регистрационни табели на определените за това места и с налично СРМПС – част II.

Налице е оневиняващото обстоятелство по чл. 14, ал. 1, съгласно който, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението (нарушението), изключва умисъла. Според ал. 2 на същия чл. 14 НК, разпоредбата се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. Това незнание в случая се явява резултат: първо от факта, че водачът не е собственик на автомобила; второ - за него не е съществувало задължение да регистрира МПС; трето, няма как да е убеден, че собственикът не е изпълнил задължението си за неговата регистрация; четвърто, автомобилът е бил с редовно поставени регистрационни табели, което по-скоро свидетелства, че е надлежно регистриран, а не обратното; пето, не е налице публично достъпен регистър, в който да може да бъде извършена справка за служебно прекратена регистрация на МПС, вкл. от несобственик. От изложеното следва, че в поведението на ответника по касация е липсвала каквато и да е форма на вина (субективно отношение към извършеното) - както умисъл, така и небрежност, защото незнанието на фактическото обстоятелство, не се дължи на непредпазливост.

Въпросите за вината, са свързани с приложението на материалния закон, за което настоящият съд следи и служебно, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, като с оглед на горния анализ, намира за законосъобразен извода на РРС за липса на субективния елемент от фактическия състав на възведеното административно нарушение.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Русе, с което наказателното постановление е отменено, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, неоснователно е искането на касатора за съдебни разноски, а такива от ответника не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172/10.04.2025 г., постановено по АНД № 2198/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.