№
90
Силистра, 06.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА В.
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря
………………..и в присъствието на прокурора………………
като разгледа докладваното от съдия Стоева
ч.гр. д. № 53 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ГПК във вр. с чл. 247 ГПК.
С разпореждане №
388/08.02.19г., постановено по гр.д. № 563/17г. по описа на СРС, съдът е уважил
молбата на Й.Ж.В. от 5.02.19г. за издаване на изпълнителен лист срещу Н.Й.Г. и
Д.Б.Г. и е постановил да се издаде изпълнителен лист срещу тях.
Недоволeн от това
разпореждане, е останал Н.Й.Г.,
който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок,
депозирайки на 13.06.19г.
частна жалба пред СОС.
С определение от 26.11.2019г., постановено по гр. д. №
313/19г. по описа на СОС, съдът
прекратява производството по делото и връща на СРС частната жалба на Н.Г. за комплектоването й с гр.д. № 563/17г. по
описа на СРС, след което отново да се препрати на СОС за произнасяне.
Междувременно, с разпореждане
№ 2461 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 563/17г. по описа на СРС, съдът е допуснал
поправка на ЯФГ на издадения по разпореждане № 388/08.02.19г. изпълнителен лист
и с определение № 3144/20.09.19г., постановено по същото дело, е отхвърлил
искането на Н.Й.Г. за допълване на разпореждане № 2461 от 26.06.2019 г. чрез
присъждане на направените за молба за поправка на явна фактическа грешка от 13.06.2019 г. съдебни
разноски.
На 10.10.19г. Н.Й.Г.,
депозира частна жалба против определение № 3144/20.09.19г., излагайки доводи за
неговата неправилност. Претендира разноски.
С писмо изх. №
163/17.02.20г. тази частна жалба е изпратена от СРС на СОС и същата е предмет
на произнасяне в настоящото производство.
Съдът, след като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба против определение № 3144/20.09.19г., постановено по по гр.д.
№ 563/17г. по описа на СРС, е неоснователна.
С разпореждане №
388/08.02.19г., постановено по гр.д. № 563/17г. по описа на СРС, съдът е постановил
да се издаде изпълнителен лист в полза на Й.В. срещу Н.Й.Г. и Д.Б.Г. за
заплащане на сумата от 590 лв., формирано на база стойността на унищожени 100
бр. бали люцерна сено и 50 бр. бали слама, сумата от 3817,68 лв.,
представляваща обезщетение, формирано на база заплатените от нея разходи за
поправката на покривната конструкция на жилищната сграда и стопанските
постройки в имота и сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, както и законна лихва върху посочените суми
от датата на увреждането - 01.11.2012 г. до окончателното им плащане, които
суми се претендират поради обстоятелството, че Д.Б.Г. е собственик на ел.
инсталация в имота й, довела до пожара, а ответникът Н.Й.Г. - лице, упражняващо
надзор над нея на основание чл. 50 и чл. 86 ЗЗД.
Недоволeн от това разпореждане, е останал Н.Й.Г.,
който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок,
депозирайки пред СОС частна жалба на 13.06.19г., в която развива доводи за
неправилност на същото, тъй като действително ответниците по делото, сред които
и жалбоподателят, са осъдени да заплатят сумите по издадения изпълнителен лист,
но съгласно диспозитива на решението Н.Г. и Д.Г. са осъдени да заплатят тези
суми СОЛИДАРНО, която солидарност на дълга обаче неправилно не е отразена в
издадения изпълнителен лист.
С
определение от от 26.11.2019г., постановено по гр. д. №
313/19г. по описа на СОС, съдът
прекратява производството по делото и връща на СРС частната жалба на Н.Г. против разпореждане № 388/08.02.19г за
комплектоването й с гр.д. № 563/17г. по описа на СРС, след което отново да се
препрати на СОС за произнасяне.
Междувременно, с разпореждане № 2461 от
26.06.2019 г. по гр.д. № 563/17г. по описа на СРС, съдът е допуснал поправка на
ЯФГ на издадения по разпореждане № 388/08.02.19г. изпълнителен лист, приемайки
че частната жалба на Г. против разпореждане № 388/08.02.19г. има характер на
молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
На 19.07.19г. Н.Г. депозира пред СРС молба за допълване на
разпореждане № 2461 от 26.06.2019г. в частта му за разноските. С определение №
3144/20.09.19г., постановено по същото дело, СРС се произнася по тази молба, отхвърляйки
искането на Н.Й.Г. за допълване на разпореждане № 2461 от 26.06.2019 г. чрез
присъждане на направените за молба за поправка на явна фактическа грешка от 13.06.2019 г. съдебни
разноски.
На 10.10.19г. Н.Й.Г., депозира частна жалба
против определение № 3144/20.09.19г., излагайки доводи за неговата
неправилност.
СРС правилно е приел, че в производството по
чл. 247 ГПК не се присъждат разноски и е оставил без уважение молбата на Н.Г..
Настоящата инстанция се солидаризира с довода
на районния съд, че на основание чл. 78 ГПК разноските по делото се разпределят
между страните в зависимост от произнасянето по техните претенции, като е
логично правната помощ по молбите за поправка на явни фактически грешки да се
предоставя в рамките на основния адвокатски хонорар, разноските за който са
разпределени с постановените по делото съдебни актове.
Правилно СРС е посочил, че дори да е заплатен
допълнителен хонорар за изготвянето на такава молба, същият не следва да се
възлага в тежест на насрещната страна, тъй като
процесуалното ѝ поведение не е причина за допускането на
подлежащата на поправка фактическа
грешка.
Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по
разноските с акта, с който делото приключва в съответната инстанция. Производството
по чл. 247 ГПК е продължение на делото по повод поправка на допусната от съда
очевидна фактическа грешка на постановен
акт по това дело, за която инстанция вече са присъдени разноски. То не е
самостоятелно производство и затова за него не се дължат разноски на страните.
Договорът за правна защита и съдействие за производството по делото включва и
защитата по повод допусната очевидна фактическа грешка в постановените актове
на съда, затова и в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения няма предвидени възнаграждения за подаване на отговор на молба
по чл. 247 ГПК. В контекста на изложеното няма основание да се приеме, че на страната,
инициирала производство по чл. 247 ГПК, следва да й се присъдят допълнителни
разноски, направени за това производство, за сметка на другата страна. Не следва да се допуска комулиране на нови задължения
за разноски на страните за адвокат в „процеса относно поправка на очевидна
фактическа грешка на вече постановен акт”, за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на
уредбата на института по чл. 78 ГПК.
Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.8 от НМРАВ № 1
от 9.07.2004г., която се цитира в частната жалба, визира минимално
възнаграждение от 200 лв. за образуване и защита в производство по поправка на
очевидна фактическа грешка и тя касае вътрешните отношения между
страната-клиент и адвоката. В отношенията
между тях важи принципът за свободно определяне на адвокатското възнаграждение,
но уговореното между тях възнаграждение рефлектира и върху трето за тези
отношения лице – загубилата делото страна. Именно поради тази причина фактът,
че молителят е удостоверил извършването на разноски за адвокатска защита в
производството по допълнение, изменение или поправка на очевидна фактическа
грешка на съдебния акт не променя характера на тези производства като
продължение на делото в инстанцията (за която вече е сключен договор за правна
защита и съдействие) и не е причина за присъждането им само поради
представянето на доказателства за направено плащане в съответствие с НМРАВ № 1/9.07.2004г.
Довод в тази насока е и обстоятелството, че
съгласно чл. 247, ал.1 ГПК не само по молба на страните, но и по своя
инициатива съдът може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. При последната хипотеза, съобразно доводите на жалбоподателя, открит
остава въпросът: „на коя страна биха се възложили разноските?“.
Следва да се има предвид и обстоятелството,
че съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК при предявяване на искане за процесуална защита
или съдействие се събира държавната такса /ДТ/, предвидена в Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Основното правило, залегнало в Тарифата при
определяне на таксите в съдебното производство е, че се дължи ДТ за всяко
самостоятелно действие по защита. За разглеждането на молбата по чл. 247 ГПК не
е предвидено заплащането на ДТ по Тарифата, което само по себе си води до
извода, че производството за поправка на явна фактическа грешка /ЯФГ/ не е
самостоятелно производство, а продължение
на делото по повод допусната от съда фактическа грешка във вече постановен от
него акт.
Настоящата инстанция счита за необходимо да
отбележи също така, че в случая неправилно молбата за поправка на ЯФГ е била
оформена като частна жалба против разпореждане № 388/08.02.19г., адресирана до
СОС, за изготвянето, подписването и внасянето в Окръжен съд на която Н.Г.,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 5.06.19г., е следвало да
заплати на адвокатско дружество „А. и Узунова“ 240 лв. с ДДС, както и ДТ по
сметка на СОС в размер на 15 лв.
От всичко изложено до тук следва, че постановеното
от СРС определение № 3144/20.09.19г., с което е отхвърлено искането на Н.Й.Г.
за допълване на разпореждане № 2461 от 26.06.2019 г. чрез присъждане на
направените за молба за поправка на явна
фактическа грешка от 13.06.2019 г. съдебни разноски, е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
СОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 3144/20.09.19г., постановено по гр.д. № 563/17г. по описа но СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: