№ 11699
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110115447 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Ц. М. К. и Д. И. К. дължат на
Т.С. ЕАД разделно всеки по ½ част следните суми: сумата от 3738,78лв. - главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, аб.№ *** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 10.11.2021 г. в размер на 579,51лв., сумата от 47,10лв. цена за услугата
дялово разпределение за периода 01.10.2018г.- 30.04.2020г., мораторна лихва в размер на
10,05лв. за периода от 01.12.2018г. до 10.11.2011г. дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за посочения период
топлинна енергия, като потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок от датата на
публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата
цена, поради което е изпаднал в забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. К. депозира писмен отговор, в който дава
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява, че между
страните не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, доколкото не е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. М. К. депозира писмен отговор, в който дава
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява, че между
страните не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, доколкото не е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане. Претендира
разноски.
1
Третото лице помагач „Б.Б.”ООД не дава становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на
чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т.С.”ЕАД претендира издаването на
заповед за изпълнение против Ц. М. К. и Д. И. К. дължат на Т.С. ЕАД разделно всеки по ½
част следните суми: сумата от 3738,78лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ *** за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г., мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.11.2021 г. в размер на
579,51лв., сумата от 47,10лв. цена за услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018г.-
30.04.2020г., мораторна лихва в размер на 10,05лв. за периода от 01.12.2018г. до 10.11.2011г.
дължима върху цената на услугата за дялово разпределение.Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 66994/2021 г. по описа на СРС, 179
състав.
Приет като писмено доказателство по делото е Договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на държавните имоти от 01.08.1991г.
видно от който ответниците Д. К. и Ц. К. са придобили право на собственост върху
процесния топлоснабден имот.
Според договор № 513/27.09.2001г. етажните собственици в ***, като възложители, и
„Б.Б.”ООД,като изпълнител, са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приел да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата, а възложителите приели да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание
на етажните собственици.
Приети са по делото общи условия на „Т.С.”ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
От приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, чепартида с аб- №*** е на
името на Д. И. К.. Отразено е в експертизата, че ответниците са ползвали топлинна енергия
за отопление на имота и такава им е била начислявана от ищеца, начислявана им е и ТЕ за
сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. Посочва се че в жилището им има 5
отоплителни тела с 5 броя топлинни разпределителя и 5 броя термостатични винтили-
Посочва се в експертизата, че за процесния период потреблението на топла вода е на база
„служебен отчет“ поради липса на два броя технически изправи и сертифицирани водомери
за топла вода. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение е извършвано съобразно
действащата нормативна уредба- Редовно и на конкретна дата са изготвяни изравнителни
сметки, като за процесния период за доплащане е сумата от 591,89лв.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза към няма данни за
извършени плащания за процесния период. Отразено е, че по данни от счетоводството на
ищеца дължимите суми за процесния период по фактури са за БГВ 3738,78лв. и 47,10 лв. за
отчитане на уреди за БГВ. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера
на задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице
по нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и
доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 3738,78лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр. чл.415 от ГПК е законодателно уреден
като положителен установителен иск, с който се цели да бъде установено дали съществува
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за
2
изпълнение е постъпило възражение в срока по чл.414 от ГПК. Касае се за специален
положителен установителен иск,с който се цели да бъде установено дали съществува
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение. Предвид това, че искът е
регламентиран като положителен установителен иск, както и при съобразяване правилото
на чл.154 от ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване за наличието на
предпоставки за уважаване на исковата претенция. Законът регламентира фикция, че искът
се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението за възражението,което означава,че в конкретния
случай искът следва да се счита предявен на 24.11.2021г.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Установява се от приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот от военно-жилищен фонд по реда на държавните имоти от 01.08.1991г., че ответниците
притежават право на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период, доколкото по делото е установено, че същият е бил собственик на
процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
3
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „Бруната Блгария”ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Посочено
е, че фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота. Посочено е, че
отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки, като сумите за ТЕ за имота на
ответника са начислявани в съответствие с действащата за процесния период нормативна
уредба.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки
отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. е в размер на 3738,78 лв. за процесния период. Предвид
установената по делото отговорност на ответниците съдът приема, че всеки от тях дължи по
½ от претендираното взмене.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 24.11.2021 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
4
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че
вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. са погасени по давност. Непогасените
по давност вземания обхващат периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. Същите са в размер на
3266,51 лева, изчислени от съда по реда на чл.162 ГПК. видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. Поради това се налага извод, че предявените искове са
основателни за следните суми: по отношение на Ц. М. К. искът е основателен за сумата от
1633,26 лв. В същия размер следва да бъде уважен и искът спрямо Д. И. К., като исковете
подлежат на отхвърляне за разликата над посочените суми до претендираните такива.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 47,10 лева, която сума не се явява и погасена по
давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Доколкото с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, акцесорната претенцията за
обезщетение за забава върху погасената по давност главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена или мораторна лихва не се дължи върху
претендираната сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г.
до м.10.2018 г. включително. Дължимата се мораторна лихва за 15.09.2019 г. – 10.11.2021 г.
ще е в общ размер на 489,76 лв.., за която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата
над нея – следва да се отхвърли. Последното налага исковете да се уважат както следва:
срещу Ц. К. искът следва да се уважи за сумата от 244,88 лв., и в същия размер за Д. К.., а
за разликата над тези суми, исковете следва да се отхвърлят.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на 687,51лв. от
които: 87,51 лева държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 250 лева за депозит по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза, 250 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза.
Съразмерно на уважената част от исковете ответниците дължат сумата от 597,62лв., като
всеки от тях дължи 298,81лева.
Ищецът претендира и сумата от 137,51лв. разноски за заповедното производство –
87,51лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на
уважената част от исковете ответниците дължат сумата от 119,53лв. или всеки по 59,77лв.
5
Ответницата Ц. К. и ответникът Д. К. са представлявани от адвокати осъществили
безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА. Претендираната от адвокат И. Н. и адвокат
С. К. възнараждения за заповедното производство са в размер на 300лв. и 400лв. за исковото
производство. При релевираното още с исковата молба възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар съдът счита, че следва този за заповедното производство да бъде
намален на сумата от 50лв. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно
производство представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на
процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както
и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Следва
да се изясни, че обемът на заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови
фактическа, нито правна сложност на последното, а още по-малко може да обуслови
полагането на действителен труд за който да се дължи адвокатското възнаграждение.
Единственото процесуално действие, което е извършил длъжникът-ответник е подаването
на възражение. При това положение, да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в претендирания размер на практика би нарушило основния за българското гражданско
право принцип на забраната за неоснователно обогатяване. Съразмерно на отхвърлената
част на исковете ищецът дължи на адвокат Н. и адвокат К. по 3,27лв адвокатски хонорар за
заповедното производство и 26,15лв. – адвокатски хонорар за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Ц. М. К. с ЕГН:
********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата
1633,26 лв. за доставена в периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, сумата 244,88 лв. - лихва за забава върху главното
вземане за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2021 г., сумата от 23,55 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението –
24.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 66994/2021 г. по описа на СРС, 179 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за установено, че Ц. М.
К. дължи сумата над 1633,26лв. до предявения размер от 1869,39 лв. и за периода м.05.2016
г. до м.10.2018 г. ; сумата над 244,88 лв. до предявения размер от 289,76 лв. - лихва за забава
върху дължимата главница; и иска за сумата от 5,02 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Д. И. К. с ЕГН:
********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата
1633,26 лв. за доставена в периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, сумата 244,88 лв. - лихва за забава върху главното
вземане за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2021 г., сумата от 23,55 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението –
24.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 66994/2021 г. по описа на СРС, 179 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за установено, че Д. И.
К. дължи сумата над 1633,26лв. до предявения размер от 1869,39 лв. и за периода м.05.2016
г. до м.10.2018 г. ; сумата над 244,88 лв. до предявения размер от 289,76 лв. - лихва за забава
върху дължимата главница; и иска за сумата от 5,02 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г.
6
ОСЪЖДА Ц. М. К. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 298,81 лв. –
разноски за исковото производство и сумата от 59,77 разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. И. К. с ЕГН: **********да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 298,81 лв. –
разноски за исковото производство и сумата от 59,77 разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат С. К. К., с адрес: *** сумата от 26,51лв. адвокатски хонорар на основание чл.38
ЗА за исковото производство и сумата от 3,27лв. – адвокатски хонорар за заповедното
производство на основание чл.38 ЗА съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат И. А. Н., с адрес: *** сумата от 26,51лв. адвокатски хонорар на основание чл.38
ЗА за исковото производство и сумата от 3,27лв. – адвокатски хонорар за заповедното
производство на основание чл.38 ЗА съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.Б.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7