НОХД №19/2017г.
Мотиви:
Обвинението е против подсъдимия С.А.П.
за това, че на 03 септември 2016 година, в с.Исперихово ,ул."38-ма" ,
е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Мазда Премаци" с ДК№ РВ 55 93 РТ, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно- 2,04 промила,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв №1004А/28.09.2016г. на СХЛ при
„МБАЛ-Пловдив"АД- гр.Пловдив - престъпление
по чл.343б ал.І от НК.
Подсъдимият П. не се явява и не
дава обяснения.
Защитникът адв.Л. пледира за
оправдателна присъда по съображения, изложени в хода на съдебните прения.
Районна прокуратура Пещера
поддържа обвинението, както е предявено.
Районният
съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 НПК,чл.14 и 18 НПК , , от
фактическа страна прие за установено следното:
На
03.09.2016г. свидетелите К. и М.,***, по време на работа в с.Исперихово, на
ул."38- ма",в около 23.36ч. спрели за проверка л.а. „Мазда
Премаци" с ДК№ ***, управляван от подсъдимия П..При
проверката, водачът П. първоначално спрял автомобила, след това отново потеглил
и спрял повторно след около 20 метра.Полицейските служители се придвижили със
служебния си автомобил до автомобила на подсъдимия П.. Последният излязъл от
управлявания от него автомобила ,държейки се за същия,във видимо нетрезво
състояние – говорел заваляно и лъхал на алкохол.
На подсъдимия П. била извършената проверка с техническо
средство „ДРЕГЕР" с фабр.№0083 , като индикацията била положителна-1,99 промила. За
това нарушение на П. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 439 426584/03.09.2016г.,подписан от него без възражения. Бил
издаден и талон за медицинско изследване №0410359,като подсъдимия П. бил
доведен лично във ФСМП гр.Пещера , за вземане на кръвна проба за медицинско
изследване.
Подсъдимият П. дал кръв на 04.09.2016г.,
в 00.05ч., в присъствието на д-р Гузгунджиева, като бил съставен и съответния
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество.Същият ден в 17.45ч. дадената от подсъдимия П. кръвна проба била
предадена от д- Тодорова на дежурен РКЦ – мед . сестра Манева.Последната
предала кръвната проба на св.К.Т. – шофьор при Транспортен екип при ФСМП
Пазарджик, на 07.09.2016г. в 10.00ч. Същият ден – на 07.09.2016г. , в 10.45ч.
пробата била предадена от св.Т. в СХЛ Пловдив, на лицето Хр.Атанасова.
На 07.09.2016г. ,в 12.30ч. , вещото лице П.В. извършил химическо изследване на дадената от
подсъдимия П. кръвна проба, резултатът от който е отразен в Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв №
1004/07.09.2016г. на CXJI при „МБАЛ-Пловдив"АД-
гр.Пловдив, като е доказано наличие на
2,09 промила
алкохол.
По искане на подсъдимия П. бил от
в.л. П.В. бил извьршен повторен анализ на
кръвната проба, като видно от Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв № 1004А/28.09.2016г. на CXJI при „МБАЛ-Пловдив"АД гр.Пловдив, при повторното изследване било установено наличие
на
2,04 промила алкохол.
Със Заповед №150 от 03.09.2016г.
за задържане на лице, подсъдимият П. бил задържан за срок от 24 часа, на
осн.чл.72 от ЗМВР.
Такава фактическа обстановка
Съдът възприе при съвкупна преценка показанията
на свидетелите К., М. и Т., заключенията на вещите лица В. и Д., както и релевантните
писмени доказателствени средства.
Относно възприетата фактическа
обстановка следва да се отбележи, че защитата по принцип не оспорва фактически
обстоятелства по обвинението, в частност и резултати на химическите
експертизи.Защитата счита, че резултатите са опорочени, поради допуснати
нарушения в процедурите по съхранение кръвната проба и извършване на анализ на
последната, регламентирани в Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС/ отм.
29.09.2017г/.
По конкретно са наведени от
защитата доводи за нарушение на чл.17 -
изследването не е извършено от химик или
лекар със съотв. специалност; нарушение на
чл.9 – относно реквизитите на амбулаторния журнал; на чл.11 и 13 – не е
отразено количеството кръв и в какъв разтвор е съхранено;на последно място
защитата настоява, че е нарушена императивната разпоредба на чл.15ал.І от
Наредбата, където е визиран преклузивен 72 часов срок за изпращане на пробите.
От фактическа страна Съдът на първо
място отбелязва, че намира за категорично установени фактите по извършената
полицейска проверка и резултатът от техническото средство – показанията на
свидетелите К. и М. са непротиворечиви и категорични, че именно подсъдимият П.
е управлявал процесния лек автомобил и е слязъл
от него видимо пиян.Резултатът от проверката, извършена чрез техническото средство „ДРЕГЕР" с
фабр.№0083 се намира на л.11 ДП – 1.99 промила. Техническото средство „ДРЕГЕР"
с фабр.№0083 е надлежно калибровано към момента на проверката, видно от
Протокол на средствата за измерване, преминали последваща проверка – л.10 ДП.
Съдът, преди да обсъди
фактическите обстоятелства, относими към доводите на защитата за нарушени
правила по Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС/ отм. 29.09.2017г/.,
отбелязва , че не възприема аргументтите
на защитата в смисъл,че всяко формално нарушение
опорочава резултата от изследването.
В този аспект Съдът споделя и
намира за удачно да цитира становището на ВКС ,по Решение №376/27.11.2013г. на
ВКС по н.д.№1373/2013г. , ІІ н.о.То е в смисъл, че нарушенията на изискванията
на наредбата нямат абсолютно значение, а следва да бъде преценявано отражението
им върху качествения и количествен състав на кръвната проба и нейния произход .
Следва да се прецени доколко пробата е надлежно иззета и
съхранявана, от кое лице изхожда и има ли вероятност да е била манипулирана,
извършена ли е експертизата от компетентно лице.
За последното обстоятелство се
установи относно вещото лице П. В., че
същият има придобита образователно – квалификационна степен „магистър“ по
специалност „ медицинска химия“ и бакалавър по специалност „компютърна химия“ –
л.49 – 52 ДП.Ето защо доводът на защитата за нарушение на чл.17 от Наредба
№30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС/ отм. 29.09.2017г/ е неоснователен.
В съдебно заседание в.л. В.
отбеляза, че ако кръвта не е доставена по изискванията на Наредбата , пробата
не се приема и не се изготвя експертизата.
По делото беше разпитан свидетеля
К.Т., който е транспортирал и доставил кръвната проба на подсъдимия П. ***.Посочи
св. Т., че никога не е имал случай да отваря хладилната чанта с кръвта.Заяви
още, че пътува с пробата от гр.Пазарджик за Пловдив за около 35 -40 минути, в
зависимост от трафика.
Последното обстоятелство кореспондира
с относимите данни от писмо изх.№РД-12-2072/10.08.2017г. на ЦСМП Пазарджик /
л.57-58 на делото от съдебната фаза/ .По т.5 от писмото е отбелязано , че К.Т.
, шофьор при Транспортен екип при ФСМП Пазарджик, на 07.09.2016г. в 10.00ч.
е взел кръвната проба от ФСМП Пазарджик
и я е доставил в 10.45ч. в СХЛ Пловдив,
на лицето Хр.Атанасова.Т.е пътувал е около 45 минути.
Към писмо
изх.№РД-12-2072/10.08.2017г. на ЦСМП Пазарджик са приложени извлечения от книга
за амбулаторни прегледи, от тетрадки за предаване и приемане на кръвни проби
във ФСМП Пещера и ЦСМП Пазарджик, рапортна книга, становище от д-р Тодорова –
завеждащ ФСМП Пещера и обяснение от д-р Гузгунджиева.Отбелязано е в писмото, че
кръвната проба на подсъдимия П. е съхранявана при температура +4 градуса в
хладилник, в заключена метална каса, а по време на транспорта е съхранявана в
хладилна чанта.В становището на д-р Тодорова/ л.60 -62 / е отбелязано, че е
взета 10мл. кръв, поставена в предварително измито с вода и сапун шишенце,изплракнато
и изсушено, с предварително поставена 0.5гр. субстнанция натриев флуорид.
Съдът не намира установени нарушения на чл.9 от Наредба №30/27.06.2001г.,
както и такива на чл.11 и чл.13, както и други, които биха компрометирали
кръвната проба на подсъдимия П.. Няма никави съмнения по делото за това, че
кръвната проба, предмет на изследване, не е от подсъдимия П..Няма никакви
конкретни доказателства и основания де се счита, че пробата е иззета и
съхранявана по начин, по който могат да бъде(ат опорочени данните на
химическата експертиза.
Съдът не споделя становището на
защитата и за това, че разпоредбата на чл.15ал.І от Наредбата, където е визиран
72 часов срок за изпращане на пробите е императивна, а срокът от 72 часа –
преклузивен.
Напротив, срокът е инструктивен и
изтичането на 72 часа от вземането на пробата е по-скоро в интерес на
проверяваното лице, стига да не са нарушени условията на съхранение.
В тази насока изрично беше
назначена по делото и се прие експертиза, извършена от в.л.Й.Д. . Тази
експертиза констатира обективното обстоятелство, че кръвната проба на
подсъдимия П. е доставена в СХЛ при МБАЛ Пловдив извън 72 часовия срок по
чл.15ал.І от наредбата, със закъснение от 10ч. и 40 минути.При положение, че е
съхранявана и транспортирана по надлежния ред, не може да се опорочи получения
резултат.
Отделно от заключението на в.л. Д.,
настоящият съдебен състав намира, че изречение последно на цитираната норма
на чл.15ал.І от наредбата регламентира
срока на изпращане, но никъде не повелява, че това е и срокът на извършване на
експертиза на кръвната проба.Т.е. самата експертиза може да се извърши и след
този срок.
В случая, първата експертиза на
в.л.В. е извършена 12ч. и 25мин. след изтичане на 72 часовия инструктивен срок
по 15ал.І от Наредбата.Но дори и извършената много по-късно втора експертиза –
по Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръв № 1004А/28.09.2016г. на CXJI при „МБАЛ-Пловдив"АД гр.Пловдив,
е отчетено наличие на 2.04 промила алкохол,
за каквото количество е повдигнато и обвинението.
При така установената фактическа
обстановка се доказа по безспорен начин,че подсъдимият С.А.П. на 03
септември 2016 година, в
с.Исперихово ,ул."38-ма" , е управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил „Мазда Премаци" с ДК№
***, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно- 2,04 промила, установено по надлежния ред с
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
№1004А/28.09.2016г. на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив"АД- гр.Пловдив - престъпление по чл.343б,ал.1 от .
От субективна страна подсъдимият П.
е действал с пряк умисъл, какъвто извод се налага от възприетата фактическа
обстановка.
При определяне вида и размера на наказанието за деянието по чл.343бал.І НК,на основание чл.54 НК се отчете превес
на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът възприе следните смекчаващи вината
обстоятелства: подсъдимият П. е неосъждан , видно от Справката му за съдимост;
баща е на три деца, две от които –
непълнолетни;реализира единствено трудови доходи , в размер към МРЗ за страната
и не притежава значимо имущество, видно от Декларация за семейно и материално
положение. Подсъдимият П. е позитивно характеризиран в Характеристика на кметство
Ново село.
Отегчаващо вината на първо място е обстоятелството, че подсъдимият П. е санкциониран
през периода 2005г. – 2013г. с 5бр. наказателни постановления за нарушения по
ЗДвП, както и с 4бр. фишове.На второ място, установената концентрация от 2.04
промила е значително над границата от 1.2 промила по чл.343бал.І НК.
При съвкупна преценка на горепосочените обстоятелства
и на основание чл.54 НК Съдът, съобразявайки
разпоредбите на чл.36ал.І и ІІ НК счете,
че за постигане целите на личната и генерална превенция следва да се наложи на
подсъдимия П. наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година. Изпълнението на това наказание беше отложено за срок от 4години, тъй като Съдът
прецени, че са налице предпоставките на чл.66ал.І НК. Наложи се и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на
300лв. , ориентиран към минимума от 200лв. по чл.343бал.І НК.
Съобразно чл.59ал.ІІ НК се приспадна при евентуално
изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“ времето от едно денонощие, през което спрямо подсъдимия П. е било наложено полицейско задържане за
срок от 24 часа със Заповед №.№150/03.09.2017г. на РУП Пещера.
Съобразно чл.343г НК, подсъдимият
П. беше лишен от правото да управлява МПС за срок от 1г. и 6 месеца, като се
приспадна времето, през което е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 03.09.2016г.
По аргумент от чл.189ал.ІІІ НПК, в тежест на подсъдимия П. се възложиха сторените разноски в съдебната
фаза, общо в размер на 71.10лв.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: