Р Е Ш Е Н И Е
№ - 1873
гр. Пловдив, 08 октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с
участието на секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело
№ 234 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската
собственост/ЗОС/.
Образувано е по жалба от П.М.Ф., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез адв. А.Й., с адрес ***,
офис 10 срещу Заповед №
18ОА2777/23.11.2018г. издадена от кмет на Община Пловдив, с която е разпоредено
да се изземе недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в град
Пловдив, улица „Димитър Цончев“ №11, представляващ етаж 2 от сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр.Пловдив.
В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, поради
липса на компетентност на издателя, както и че е издадена в противоречие на
материалния закон. Според жалбоподателя не са настъпили правопораждащи
юридически факти, въз основа на които да се приеме, че в патримониума на Община
Пловдив е възникнало право на собственост върху процесната сграда. В тази
връзка в жалбата е изложено, че в съставения АОС № 1751/29.06.2016г. на Община
Пловдив процесната сграда не фигурира, а едва след образуване на
административното производство и след депозиране на възражението от
жалбоподателя, за сграда № 6 е съставен АОС № 1852 от 31.05.2018г. На следващо
място е посочено, че са налице писмени доказателства относно наличието на
правно основание, въз основа на което Ф. владее и ползва процесния недвижим
имот. В тази насока са изложени подробни съображения. Иска се прогласяване на
нищожност на заповедта, евентуално отмяната й като незаконосъобразна.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът - КМЕТ на
ОБЩИНА ПЛОВДИВ, се представлява от юриск. Д. и М. С.–
Директор на Дирекция „Общинска собственост“ при Община Пловдив. В съдебно заседание и в подробно
писмено становище посочват, че издадената заповед е правилна и законосъобразна.
В с.з. се поддържа, че сградата е посочена в акта за общинска собственост и е
описана в раздел „Забележки“, именно във връзка със статута и че в
производството пред административния съд не може да се обсъжда собствеността на
сградата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, като обсъди
събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на
обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице легитимирано да оспорва издадения
административен акт. В този смисъл е допустима.
На първо
място за яснота, следва да се отбележи, че „Роза Д.“ е старото име на ДДЮ „Рада
Киркович“, а ул.“Пенчо Савов“ е старото име на
ул.“Димитър Цончев“ в гр.Пловдив.
На
05.02.1992г. между ДДЮ „Рада Киркович“ (наемодател) и
ЕТ „ФУР -30“ (наемател) е сключен договор за наем, съгласно който наемодателят
предоставя на наемателя под наем 50 кв.м. от дворно място намиращо се в
югоизточната част на двора на Дома, която е в съседство с имота на ул.П. Савов
9 за построяване на магазин. Съгласно чл.3 на договора, същият е сключен за
срок от 10 години, считано от пускането в действие на обект – магазин, а съгл.
чл.4 наемният срок може да се продължи автоматично и договора да се
трансформира в безсрочен, ако най-малко 3 месеца преди изтичането му някоя от
страните не заяви писмено пред другите, че не желае да продължи действието на
договора (лист 22-23).
Писмо с №
94-01-П-15/11.03.1992г. до IV-то кметство (лист 25), П.Ф., представител на……
(не се чете), моли да им бъде разрешено да построят магазин за хранителни стоки
в двора на ДДЮ „Роза Д.“.
Видно от
Протокол №19/07.04.1992г. на Съвет по териториално-селищно устройство и
архитектура при община Пловдив (лист 21) е приет представения проект за ситуиране на временна сграда с имот 512, кв.25/нов/, 176
/стар/, п.II – дом „Роза Д.“. На лист 26 по делото е приложена скица - виза
№301/20.05.1992г.
В писмо с №
1219/12.08.1993г. от Министерство на образованието, науката и културата, Национален
институт за паметниците на културата (лист 32) е посочено, че НИПК съгласува
архитектурния проект за временна сграда в п.II- 512, кв.25 – гр.Пловдив, „като
напомня на Четвърто кметство, че проблема за взаимоотношенията на училището и
въпросната постройка са в компетенциите на Общината – следва да се извърши
обявяване на процедърата.“
По делото са
приложени: Одобрен проект от 01.09.1993г.; Разрешение за строеж №
84/30.09.1993г. (лист 31) издадено на ДДЮ „Рада Попович“ (не се чете)………;
Протокол № 48/16.11.1993г., Община Пловдив - IV-то Кметство, служба „ТСУ и
С" за определяне на строителна линия (лист 33);
С договор от
16.01.1995г. (лист 53-57) ДДЮ „Рада Киркович“ от една
страна и от друга страна - ЕТ „ФУР -30- М.Ф.“ е създадено „гражданско дружество“
по чл.357-364 от ЗЗД за осъществяване на съвместна дейност при експлоатация на
магазин за промишлени стоки на адрес ул.“Димитър Цончев“ 11, като в чл.2.1 от
договора е посочено, че дружеството се учредява за срок от 10 години от датата
на подписване на договора и има възможност да се продължи и след изтичане на
срока, а в чл.5.1 е посочено, че договорът се прекратява след изтичане на
посочения срок. Съгласно чл.5.4. имуществото внесено за общо ползване от всяка
една от страните, за извършване на съвместна дейност остава на ЕТ „ФУР – 30“ и
ДДЮ „Рада Киркович“, а общото имущество се поделя
между страните. В чл.3.2.1 е посочено, че ЕТ „ФУР -30- М.Ф.“ поема задължението
да построи постройка – магазин за промишлени стоки на терен предоставен от ДДЮ
„Рада Киркович“ по одобрени строителни книжа и необходимите разрешения. За пълнота следва
да се отбележи, че видно от протокол от 20.06.1997г. (лист 98) ЕТ „ФУР -30- М.Ф.“,
представляван от М.Ф., прехвърля на сина си, чрез неговото търговско
предприятие ЕТ „М. – В.М.“ – гр.София правоприемството
на правата и задълженията по договора за гражданско дружество с ДДЮ „Рада Киркович“ – гр.Пловдив, като е посочено, че встъпването на
правата се счита от момента на подписване на протокола, като се приемат всички
активи и пасиви по посочения договор за гражданско дружество. В тази връзка с
анекс от 04.07.1997г. (лист 59), договорът за гражданско дружество е
видоизменен като договор за наем и ползване с наемодател ДДЮ „Рада Киркович“ и наемател ЕТ „М. – В.М.“ – гр.София.
Разрешение
за ползуване от 13.05.1996г. (лист 58) на строеж: частна аптека за готови
лекарствени средства – първи етап на адрес гр.Пловдив, ул.“Димитър Цончев“ 11,
парцел II – дом -512, кв.25/нов/, 176 /стар/, собственост на ДДЮ „Рада Киркович“
С писмо с
вх.№ 92-00-18/20.08.1998г. до IV-то Кметство – Пловдив (лист 34), ДДЮ „Роза Д." – Пловдив моли да бъдат
одобрени проектите и издаденото строително разрешение за магазин за промишлени
стоки в двора на ДДЮ „Роза Д." – Пловдив.
На 01.01.2002г., между ДДЮ „Рада Киркович"
и ЕТ „М." - В.Ф. е сключен договор за наем (лист 61-63), съгласно чл.1 на
който наемодателят (ДДЮ „Рада Киркович") се
задължава да представи на наемателя (ЕТ
„М." - В.Ф.) за временно и възмездно ползване земя 60 кв.м. за
построяването на сграда /временна постройка/ находяща се на адрес гр.Пловдив,
ул.“Димитър Цончев“ 11, а наемателят се задължава да заплаща договорената между
страните цена във вид на лекарства. Уговорен е срок, за който се предоставя
обектът – 3 години от подписването на договора, а в чл.7 изр.2 е посочено, че
ако наемателят продължи да ползва обекта и след изтичане на срока и наемателя
не се противопостави на това, то се счита, че договорът се продължава с
тригодишен срок.
На лист 87 –
88 по делото е приложена Заповед № 43 от 18.04.2006г. на Директора на ДОВДЛРГ
„Рада Киркович“, с която е наредено на 22.05.2006г.
да се проведе търг с тайно наддаване за определяне на наемател на обект – част
от дворно място находящо се ул.“Димитър Цончев“ 11 с площ 70 кв.м., като няма
данни дали е проведен такъв търг и за резултатите от него.
С молба в
община Пловдив с вх.№ *********/19.02.2008г. от В.Ф. е посочил, че срокът на
цитирания договор е изтекъл на 01.01.2005г., но ползуването е продължило от негова страна и е липсвало
противопоставяне от наемодателя, т.е. договорът е продължил до 01.01.2008г.Изложил е, че към момента на подаване на молбата
срокът е изтекъл и тъй като не е получил уведомление за освобождаване на имота,
счита че срокът е отново продължен с три години до 01.01.2011г.
Във връзка с
докладна вх. № 2500-6134 от 20.02.2008г. (лист 93-94) на директора на ДДЛРГ
„Рада Киркович“, относно придобитото право на
временно ползване на земя, находяща се в двора на ДДЛРГ „Рада Киркович“ – Пловдив, ул.“Димитър Цончев“ № 11 от ЕТ „М. – В.М.“
– гр.София, с писмо от 19.06.2008г. (лист 89 и сл.) юрисконсулт при Община
Пловдив е дал становище до зам.кмет по СПДЕВ при Община Пловдив, относно
ползването на терен в двора на ДДЛРГ „Рада Киркович“,
гр.Пловдив, ул.“Димитър Цончев“ № 11. В писмото е анализирана цялата
документация по преписката и е направен извод, че сключеният договор за
дружество в частта включваща терена общинска собственост е недействителен,
поради липса на санкция от страна на Общински съвет Пловдив, с позоваване на
чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА с редакция към разглеждания момент. Посочено е, че
договорите за наем са нищожни поради забрана да се отдава под наем публична
общинска собственост и неспазване разпоредбите на ЗОС (чл.12 ал.3) и НРПУРОС
(чл.73). Направен е извод, че претенциите на наемателя за наличието на нов
тригодишен договор на наем поради сработване на автоматична клауза за удължаване
на срока са неоснователни, като противоречащи на ЗОС (чл.14 ал.3) и ЗЗД.
С Решение №
291, взето с протокол № 12/01.08.201Зг. (лист 13) Общински съвет – Пловдив е
възложил на Кмета на Община Пловдив: по т.1.1 от решението: да предложи на Изп.директор на Агенция социално подпомагане (АСП) към
Министерство на труда и социалната политика (МТСП), чрез директора на РДСП –
Пловдив, със заповед да разреши закриване на социалната услуга ДДЛРГ „Рада Киркович“ с адрес гр.Пловдив, ул.“Димитър Цончев“ №21;
както и по т.1.3 от решението: да предложи на Изп.директор
на АСП, чрез директора на РДСП – Пловдив, със заповед да разреши откриването на
Център за социална рехабилитация и интеграция на възрастни правонарушители и
лица със статут на бежанци с адрес гр.Пловдив, ул.“Димитър Цончев“ №11. С
решение № 388, взето с протокол № 17/17.10.2013г.
(лист 14) на Общински съвет - Пловдив е изменена т.1.1 от Решение № 291, взето
с протокол № 12/01.08.201Зг. в частта относно адреса, като става ул.“Димитър
Цончев“ №11.
Със заповед
№ РД01-182/11.02.2014г. на изп. директор на АСП (лист
100) е разрешено закриването на ДДЛРГ
„Рада Киркович“.
Въз основа
на решение № 388, взето с протокол № 17/17.10.2013г.
на Общински съвет – Пловдив и заповед № РД01-182/11.02.2014г. на изп. директор на АСП, кметът на Община Пловдив издал
заповед № 140А366/17.02.2014г. (лист 15), с която определил комисия, която да
приеме цялата налична счетоводна, правна, деловодна документация, както и
специализираната документация по предоставяне на услугите от ДДЛРГ „Рада Киркович" от създаването му до 28.02.2014г., и е
разпоредено на в.и.д. директор на ДДЛРГ „Рада Киркович"
- Пловдив предприемане на действия за закриване на учреждението като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в срок до 28.02.2014г. В изпълнение
на последната е извършено приемо-предаване (лист 18)
на наличната документация на сградите и имотите, ползвани от ДДЛРГ „Рада Киркович", като съгласно опис от 27.02.2014г. същите
са предадени на дирекция „Общинска собственост" при община Пловдив.
За поземлен
имот с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със заповеди № РД-18-48/03.06.2009
на изп. директор на АГКК на гр. Пловдив, находящ се в
гр. Пловдив, ул. „Димитър Цончев" №11, номер по предходен план 512, кв.
176, парцел I - образование и здравеопазване, с площ 5693 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, за който ПИ е отреден УПИ I - 518.457, за
образование и здравеопазване, кв. 176 по плана на Втора градска част - Пловдив,
одобрен със заповеди № ОА-1381/16.07.1993г. и № 150А-2158/11.08.2015г. е
съставен Акт за публична общинска собственост № 1751/29.06.2016г. (лист 84-85)
на район „Централен", община Пловдив. Сграда с идентификатор *** по КК и
КР на гр. Пловдив и нейният статут са описани подробно в Графа 11 на акта за
общинска собственост.
С решение
288 взето с Протокол 16 от 14.09.2017г. (лист 86) Общински съвет трансформира
недвижим имот с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със заповеди №
РД-18-48/03.06.2009 на изп. директор на АГКК на гр.
Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Димитър Цончев" №11, ведно с
построените в него сгради от публична в частна общинска собственост.
Съгласно
писмо с вх. № 17РЦ785(5)/06.12.2017г. (лист 37) в община Пловдив от гл.архитект
на район „Централен", сграда с идентификатор *** не е елемент на
застрояването по ЗРП на Втора градска част, одобрен със заповед №
1381/16.07.1993г., няма постоянен градоустройствен статут и не попада в приложното
поле на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ, тъй като търпими строежи
са тези, за които липсват строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби, съгласно ЗУТ.
В протокол и
констатация от извършена на 12.01.2018г. проверка (лист 46), служители на
община Пловдив, констатирали, че на ет. 1 от сграда с идентификатор ***, се
помещава „ДАБЪЛ - ЕНТРИ - 2014" ЕООД, ЕИК ********* с управител П. П.
(присъствал на проверката) и има договор за наем с П. В. Ф.. Отразено е, че е с
площ 40 кв.м. и се ползва като счетоводна кантора.
Видно от
приложения на лист 47 по делото констативен акт № 3 от 25.01.2018г., съставен
по реда на чл. 80, ал. 2 от НРПУРОИ, имот - общинска собственост, находящ се в
гр. Пловдив, ул.„Димитър Цончев" № 11, представляващ етаж 2 от сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, се държи без правно основание от П.М.Ф..
Констативният акт е подписан от П.Ф. на 25.01.2018г. В графа забележки е
посочено, че сградата е на „М.“ София, като в момента собственикът на фирмата
отсъства от страната и не са във възможност да предоставят документи.
С писмо с
изх. № 18 П 2033/31.01.2018г. (лист 48), П.М.Ф. е уведомен за започване на
административно производство по реда на чл. 65 от ЗОС. Видно от приложеното по
делото известие за доставяне (лист 49) писмото е получено на 01.02.2018г.
На
08.03.2018г. в община Пловдив е постъпило възражение с вх. № 18 П 2033/1 (лист
50) от П.М.Ф. против констативен акт № 3 от 25.01.2018г., в което са изложени
доводи, че ползването на сграда с идентификатор *** по КК и КР е на валидно
правно основание. След справка в деловодната система на община Пловдив, е
установено, че не са представени доказателства към постъпилото възражение,
поради което с писмо с изх. № 18 П 2033/29.03.2018г. (лист 52) от зам.-кмет
ОСУТСИ П.М.Ф. е уведомен, че следва да отстрани нередовностите по възражението
си като представи в община Пловдив, съответните доказателства към него (предвид
отбелязване към същото „Приложение: съгласно текста").
Със
заявление с вх.№ 18 П 2033(2)/17.05.2018г.(лист 53) П.М.Ф. е представил
следните приложения към възражението си: 1/ договор за гражданско дружество от
16.01.1995г., сключен между ДЦЮ „Рада Киркович"
и ЕТ „ФУР - 30 - М.Ф." - Пловдив; 2/ Разрешение за ползване № 30, издадено
от район ,Централен", община Пловдив на 13.06.1996г.; 3/ анекс от
04.07.1997г. към договор за гражданско дружество от 16.01.1995г., между ДДЮ
„Рада Киркович" и ЕТ „М. - В.М." - гр.
София; 4/ договор за наем от 01.01.2002г., между ДДЮ
„Рада Киркович" и ЕТ „М." - В.Ф.;***1365/19.02.2008г.
от В.Ф.; 6/ договор за заем за послужване от 01.09.2016г. между В.М.Ф. и П.М.Ф.
(лист 54 и сл.).
За поземлен
имот с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със заповеди № РД-18-48/03.06.2009
на изп. директор на АГКК , находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Димитър Цончев" №11, номер по предходен план 512,
кв. 176, парцел I - образование и здравеопазване, с площ 5693 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, за който ПИ е отреден УПИ I - 518.457, за
образование и здравеопазване, кв. 176 по плана на Втора градска част - Пловдив,
одобрен със заповеди № ОА-1381/16.07.1993г. и № 150А-2158/11.08.2015г. е
съставен Акт за частна общинска собственост № 1852/31.05.2018г. (лист 38-40) на
район. „Централен", община Пловдив. Сграда с идентификатор *** по КК и КР
на гр. Пловдив и нейният статут са описани подробно в Графа 11 на акта за
общинска собственост.
На
23.11.2018г. ЗА кмет на Община Пловдив издал процесната
заповед № 18ОА2777/23.11.2018г., с която е разпоредено
да се изземе недвижим имот – частна общинска собственост, находящ
се в град Пловдив, улица „Димитър Цончев“ №11, представляващ етаж 2 от сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр.Пловдив от П.М.Ф.. В оспорения
административен акт е посочено, че представените към възражението от г-н Ф.
документи не доказват същият да е държател на правно основание на общински
имот. На първо място е посочено, че липсват доказателства за правната връзка
между П.М.Ф., ЕТ „ФУР-30 М.Ф.", ЕТ „М. - В.М.". Изложено е, че
договорните правоотношения между ЕТ „М. - В.Ф." и ДДЮ Рада Киркович" и между П.М.Ф. и ЕТ „М. - В.Ф." не са
сключени при спазване на нормите на влезлия в сила на 01.06.1996г. ЗОС, предвид
което сключените съглашения между страните, с предмет недвижим имот - публична
общинска собственост, се явяват нищожни, поради законовата забрана да се отдава
под наем недвижими имоти - публична общинска собственост. Относно статута на
сграда с идентификатор *** по КК и КР е посочено, че към датата на сключване на
договор за гражданско дружество от 16.01.1995г. е действал ЗТСУ (отм.) и
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, която алинея е отменена в ДВ бр.6/1998г. По отношение
сключването на договора за гражданско дружество от 16.01.1995г. е направен
извод, че собственикът на терена не е дал съгласие за изграждането на временна
постройка. В заповедта е посочено още, че видно от справка в Търговския
регистър към Агенция по вписванията П.М.Ф. не представлява упоменатите в
постъпилото от негово име възражение еднолични търговци и търговски дружества.
Като правно
основание за издаване на заповедта са посочени: чл. 65, ал. 1 от Закона за
общинската собственост, във връзка с чл. 80 от НРПУРОИ, приета с Решение № 172,
взето с протокол № 15/27.05.2010г., последно изм. и доп. с Решение № 450, взето
с протокол № 22/18.12.2017г. на Общински съвет - Пловдив и чл. 59 от АПК,
По делото са
приложени още: Заповед № 18XI-з-18 от 19.11.2018г. (лист 101 – 102) на Общински
съвет Пловдив за командироване на Кмета на Община Пловдив - Иван Тотев в
Холандия за периода 22-25 ноември 2018г.; Заповед № 18А2019/21.11.2018г.(лист
11), Доклад на Кмета на Община Пловдив във връзка
с командировката (лист 111); самолетни билети и бордни карти, както и билети за
ж.п. транспорт в Холандия (лист 112-116).
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж.Я.Р.. По
първи въпрос експертът посочва, че сграда с идентификатор *** е изпълнена като
временен строеж, допуснат по реда на чл.48 и чл.120 ал.4 от ППЗТСУ /отм./.
Според експерта при проверка в архива на Община Пловдив, както и в архива на
Район „Централен“ служителите не намерили одобрения проект за изменение на ЗП и
няма данни за наличие на административен акт за одобряване.В заключението е
посочено, че от съвета по ТСУСА при Община Пловдив е одобрено изменение на ЗРП
в застроителната част, прието с Протокол
19/07.04.1992г. за ситуиране на временна сграда в
имот 512, кв.25-нов/176-стар/, п.II-дом „Роза Д.“, по което е издадена
скица с виза за проектиране от Главния архитект на Четвърто кметство. При
разглеждането на това изменение на ЗП към 07.04.1992г. действащ ПУП е бил ЗРП,
одобрен със Заповед 1155/29.11.1982г. за Централна градска част – Пловдив. В
приложение 2 и 3 към експертизата вещото лице е дало извлечение съответно от
регулационния план от тази заповед и от застроителния
план. Според експерта и на двете извлечения е ситуирана
процесната сграда така, както е отразена в
кадастралната карта към момента. Нанесен е и поземленият имот по КК, в който се
намира сградата. Според експертизата от извлеченията се установява, че по
действалия ЗРП на мястото на сградата не е предвидено застрояване. Според
експерта очевидно предвиждането й е по одобреното изменение на ЗРП в застроителната част, прието с Протокол 19/07.04.1992г. на
съвета по ТСУСА при Община Пловдив, което не се намира в архива на Община
Пловдив и на Район „Централен“. А от текста на издадената виза за проектиране
на 20.05.1992г. е видно, че сградата е с временен статут. В заключението е
посочено, че действащ регулационен план към момента е ПУП-ПР, одобрен със
заповед 15-ОА-2158/11.08.2015г., а действащ застроителен
план е одобреният със Заповед ОА-1381/16.07.1993г. ЗРП на Втора градска част.
Изложено е, че на мястото на процесната сграда няма
предвидено основно или допълващо застрояване по действащия застроителен
план.
По втори
въпрос експертът е посочил, че сградата е разрешена като едноетажна с височина
4,35м. и застроена площ 52,64 кв.м. съгласно одобрените за нея проекти и
издадено разрешение за строеж 84/30.09.1993г., в което е посочено, че са
одобрени архитектурен и конструктивен проект, но при проверка на експертизата в
архива на район Централен е установено наличието само на одобрен архитектурен
проект, не и на конструктивен такъв. Според вещото лице от архитектурния проект
е видно, че е разрешена монолитна сграда със стоманобетонова
носеща конструкция, като покривното покритие е със стоманобетонова
плоча. На място огледът е показал, че сградата е на два етажа, като достъпа до
втория етаж става по външна стълба пред северната фасада, а втория етаж е с
покрив от стоманена конструкция, а като застроена площ повтаря площта на първия
етаж. Според вещото лице с тези си характеристики процесната
сграда представлява строеж по смисъла на т.38 от § 5 на ДР на ЗУТ.
По трети
въпрос вещото лице е посочило, че сградата е разрешена като временен строеж по
реда на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ /отм./, като този ред е определен както в
одобреното за нея изменение на ЗП с Протокол 19/07.04.1992г. на Съвета по ТСУСА
при Община Пловдив, наличието на което не се установило в архивите на Община
Пловдив и на Район Централен, но за което са налице Протокола и издадените
скица с виза и разрешение за строеж.
По искане на
жалбоподателя, на вещото лице бе поставена допълнителна задача във връзка с
наличието на техническите предпоставки за изпълняване на § 17 ал.1 от ЗУТ.
Според експерта за процесния обект не са налични
обстоятелства по чл.195 от ЗУТ и не са прилагани процедурите, предвидени в
чл.196 от ЗУТ, което би го определило като обект извън приложимостта на
допустимите за разглеждане строежи по §17 ал.1 от ЗУТ. Отново подчертава, че
сграда с идентификатор *** е изпълнена като временен строеж, допуснат по реда
на чл.48 и чл.120 ал.4 от ППЗТСУ /отм./. Вещото лице излага, че в Община
Пловдив няма подадено такова заявление от възложителя с искане за запазване на
построената сграда до реализиране на строежа предвиден в имота с действащия
ПУП. В допълнителното заключение е посочено, че по прилагането на § 17 ал.1 от
ЗУТ, Общински съвет Пловдив е взимал многократно решения с които се допуска
оставането на обекти до реализиране на застрояването по ПУП, като са цитирани
решенията за обектите на територията на Район Централен, но според вещото лице процесният обект не е включен в нито един от списъците към
тези решения за запазване на обектите по реда на § 17 ал.1 от ЗУТ.
Съдът
намира, че с основното и допълнително заключение на вещото лице се дава отговор
на въпроси, които не са от значение за правния спор.
При тези фактически установености
съдът направи следните правни изводи.
Производството, развило се
пред административния орган, е производство по реда на чл. 65 от ЗОС, според
който „общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината“.
По отношение на
компетентността на органа издал оспорената заповед, следва да се отбележи, че процесната заповед е издадена от заместник кмета на Община
Пловдив, като по делото е представена Заповед № 18А2019/21.11.2018г. за
заместване на кмета на Община Пловдив, издадена във връзка със Заповед № 18XI-з-18
от 19.11.2018г. на Общински съвет Пловдив за командироване на Кмета на Община
Пловдив - Иван Тотев в Холандия за периода 22-25 ноември 2018г. При това
положение възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган, поради което е нищожна, е неоснователно.
Заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Съдът не констатира при издаване на
обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
По отношение на
съответствието на оспорения административен акт с материалния закон съдът
счита, следното:
Както бе посочено по-горе,
съгласно разпоредбата на чл.65, ал. 1 от ЗОС: „Общински имот, който се владее
или държи без основание, не се използува по
предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината“. С цитираната разпоредба законодателят е
предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост,
чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание.
Правилото, възведено в чл.
65, ал.1, от ЗОС, по правната си характеристика представлява особен, специфичен
начин на защита правото на собственост, уреден в отклонение от общоустановените в действащото гражданско законодателство вещноправни способи за защита на същото това вещно право.
Отчитайки особения характер
и предназначение на общинската собственост, законодателят е уредил бърз и
ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за административния
орган, с едностранно властническо волеизявление, изпълнимо по административен
ред, да възстанови собственическите права на общината, накърнени от противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо
се в безоснователно владеене или държане на общински имот.
Посочената материалноправна разпоредба изисква наличие на две
кумулативни предпоставки, за да се пристъпи към изземване по административен
ред: първата - предмет на изземване
да е имот - общинска собственост, и
втората - същият да се владее или държи без основание, да се ползва не по
предназначение или нуждата от него да е отпаднала.
По отношение наличието на
първата предпоставка, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 2 от ЗОС
сочи, кои имоти са общински. В настоящия случай няма категорични доказателства,
че имота (находящ се в град Пловдив, улица „Димитър
Цончев“ №11, представляващ етаж 2 от сграда с идентификатор *** по КК и КР на
гр.Пловдив) предмет на изземване с процесната заповед
е безспорно частна общинска собственост, така както сочи ответникът. От така
приложения по делото Акт за частна общинска собственост № 1852/31.05.2018г. не
може да се направи извод, че етаж 2 от сграда с идентификатор *** по КК и КР на
гр.Пловдив е частна общинска собственост. В действителност в графа 11
„Забележки“ е споменат имотът, като само е посочено, че сграда с идентификатор ***
по КК и КР на гр.Пловдив не е елемент на застрояването по ЗРП на Втора градска
част, одобрен със Заповед 1381/16.07.1993г., няма постоянен градоустройствен
статут и не попада в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към
ЗИДЗУТ.
Наличието или не на тези материалноправни
предпоставки за принадлежността на правото на собственост, не могат да бъдат
обсъждани в административното производство и в съдебно-административния процес,
а следва да се разрешат по общия исков ред. Поради недопустимостта за подлагане
на преценка на правото на собственост в рамките на административното
производство е приложима разпоредбата на чл. 5 ЗОС, като съгласно ал.1,
Общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост, Не би било
излишно да се посочи, че съставеният акт за общинска собственост за процесния имот няма правопораждащо
действие, а само констативно такова.
Отделно от това, прави
впечатление, че в Акт за частна общинска собственост № 1852/31.05.2018г. по
отношение на сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Пловдив е посочено, че
на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС, във връзка с чл.92 от ЗС, същата е общинска
собственост. Съгласно чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС общинска собственост са имотите и
вещите, предоставени в собственост на общината със закон. А предоставянето на
имоти в собственост на общината по силата на правна норма е факт, чието реално
проявление в обективната действителност не е предмет на изследване в настоящото
съдебно производство. Тези обстоятелства могат да бъдат установен само в общия
исков процес.
Поради изложеното,
настоящият състав намира, че липсва първата от кумулативните предпоставки за
прилагане на особения режим по чл. 65 от ЗОС – а именно изземването да е в
защита на права върху имот, за който се доказва да е общинска собственост.
Липсата на посочената предпоставка представлява самостоятелно основание за
отмяна на заповедта.
На следващо място, по
отношение наличието на втората предпоставка по чл.65 ал.1 от ЗОС, че имотът да
се владее или държи без основание в заповедта е направен извод, че договорните
правоотношения между ЕТ „М. - В.Ф." и ДДЮ Рада Киркович"
и между П.М.Ф. и ЕТ „М. - В.Ф." са нищожни, тъй като не са сключени при
спазване на нормите на влезлия в сила на 01.06.1996г. ЗОС и поради законовата
забрана да се отдава под наем недвижими имоти - публична общинска собственост.
Ответният административен орган се е позовал на нищожността на договорните
правоотношения, без такава да е обявена по надлежния ред. Следователно не се
доказва и наличието на втората предпоставка по чл.65 ал.1 от ЗОС.
По изложените съображения,
съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да бъде уважена, а
оспорената заповед, като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и
съобразявайки разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски, които се установиха в общ размер на 1010лв., от които
10 лв. - заплатена държавна такса, 400 лв. - депозит за вещо лице и 600лв. - възнаграждение за адвокат.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пловдив,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.М.Ф., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, Заповед № 18ОА2777/23.11.2018г. издадена от кмет на
Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
на П.М.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата в размер на 1010 /
хиляда и десет/ лева разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/