Р Е Ш Е Н И Е № 46

гр. Сливен, 06.04.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на девети март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:   ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                      Галя Георгиева                                                  и с участието на прокурора       Красимир Маринов                                                           като разгледа докладваното от                       председателя                                КАНД № 53    по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 119/15.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200466/2021 г. по описа на СлРС е потвърдено като законосъобразно НП № 21-0804-000344/02.03.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на Б.Д.А., на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Горното решение е обжалвано от Б.Д.А.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, тъй като е незаконосъобразно. Счита, че неправилно е квалифицирано извършеното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.

В съдебно заседание, чрез п. си адв. М.К. поддържа жалбата. Заявява, че съгласно Наредбата № Н-32 за техническата изправност, техническа неизправност в осветлението не попада в графата „значителни технически“, а „незначителни“. Също така, при изгаряне на една от жичките на крушката на автомобила, това не водило до невидимост на автомобила, тъй като оставала да свети тази, която е на габаритния фар. Било недопустимо за невключени светлини глобата да е 20 лв., а за изгоряла крушка санкцията да е 200 лв. Счита, че така, както е постановено решението, противоречи на закона, а именно: изгоряла крушка не е значителна, а е незначителна техническа неизправност. Автомобилът, тъй като му светят всички други останали светлини бил видим за останалите и не представлявал опасност за другите участници в движението. Не претендира разноски в касационната инстанция.

Ответникът по касацията в писмен отговор, счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, а оспорването направено с касационната жалба да се отхвърли.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.01.2021 г. около 21:45 часа в г.С. на у. „Г. С." – п. РУ С. Б.Д.А. е управлявал МПС, лек автомобил - БМВ 530 Д c peг. № ********. В хода на проверката било установено, че горепосоченото МПС е с. на лицето С. К. С. ЕГН **********, както и че автомобила е с неработеща през тъмната част на денонощието къса светлина на предния ляв фар.

Въз основа на установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН и издадено НП, затова, че се движи със значителна техническа неизправност на ППС, поради което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на административно нарушение, като при налагането на административните наказания не са допуснати съществени процесуални нарушения. При установяване на фактите по делото въззивния съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото полицейски служители като безпротиворечиви и взаимно допълващи се. При тези мотиви районният съд  потвърдил издаденото НП като законосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.139 ал.1 т.1  от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл.101 ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 или Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.). Според чл.37 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности. Съгласно чл.37 ал.3 изр.първо от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. В същия смисъл е и легалната дефиниция посочена в §6 т.72 от ДР на ЗДвП. Според чл.37 ал.3 изр.второ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. при констатиране на значителни неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението.

Според Приложение № 5 на Наредба № Н-32/16.12.2011 г., в част 4. "Светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване, т. 4. 1. "Фарове", са посочени възможните неизправности, по отношение фаровете на МПС. Същите са групирани според причините за неизправностите, обособени в колона 3, а към всяка неизправност е приложена съответна оценка, която според характера на неизправността може да бъде незначителна, значителна или опасна. По отношение на фаровете в подт. 4.1.1, като неизправност в б. "а" е посочена "дефектна или липсваща светлина/светлинен източник. Тази неизправност е диференцирана по два начина: 1. Неизправност, представляваща дефектна или липсваща светлина/светлинен източник, при ППС, снабдено с множество светлини/светлинни източници, или представляваща нефункциониращи до 1/3 светодиоди (LED) при ППС, снабдено със светодиоди (LED). Неизправността е класифицирана като незначителна; 2. Неизправност, представляваща дефектна или липсваща светлина при единична светлина/светлинен източник на ППС, а при светодиоди, водеща до сериозно засегната видимост. Неизправността в този случай е класифицирана като значителна.

В конкретния случай е установен неизправен преден ляв фар с неработеща къса светлина. Не е установено обаче дали се касае за несветеща или липсваща къса светлина при множество светлинни източници, доколкото за процесното МПС не е установено дали е с един фар, както и не е установено дали не светят и дълги или дневни светлини. В този смисъл не е установено по безспорен начин дали неизправността не е незначителна по смисъла на  подт. 4.1.1 от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства - Приложение № 5 на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Допуснато е нарушение на чл.13 от НПК за предприемане на мерки за разкриване на обективната истина.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, МПС и тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя повредите или неизправностите, изброени изчерпателно в т. 1 до т. 12. Съгласно т. 12, б. "в" на цитираната норма технически неизправно МПС е това, което има неизправност по осветителната уредба, състояща се в несветещи дълги, къси, габаритни светлини или стоп-светлини. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗДвП при възникването по време на движение на изчерпателно изброени технически неизправности по смисъла на чл. 10, ал. 1, измежду които и тази, по чл. 10, ал. 1, т. 12, б. "в" - несветещи дълги, къси, габаритни светлини или стоп-светлини, през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре МПС до отстраняване на неизправността. В тази хипотеза, на несветещи светлини през нощта или при намалена видимост, водачът, дори когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, няма право да придвижи ППС на собствен ход до гараж или сервиз (арг. от чл. 11, ал. 2 от ППЗДвП).

В случая безспорно е установено, че повредата относно късата светлина на левия преден фар на управлявания от касатора автомобил не е настъпила по време на движение, непосредствено преди установяването на нарушението, а му е била известна преди това, но въпреки това същият е предприел движение на ППС с известната му повреда и то през тъмната част на денонощието.

При положение, че се приеме, че тази неизправност е незначителна, независимо от посочените по-горе утежняващи вината обстоятелства, не би могло да се приеме, че установената неизправност може да се квалифицира като значителна по смисъла на § 6 т.72 от ДР на ЗДвП. Както бе посочено по-горе съгласно чл.101 ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Доколкото не се касае за неизправности, попадащи в повече от една от групите неизправности по чл.37 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.  или за няколко неизправности в рамките на един и същ елемент, подлежащ на проверка съгласно приложение № 5, то процесната неизправност не може да се класифицира в следващата по сериозност група неизправности. (чл.37 ал.6 и ал.7 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.)

Независимо, дали техническата неизправност е квалифицирана от АНО като значителна или незначителна, движението с ППС с неизправност противоречи на разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Класификацията на таза неизправност обаче има отношение към определянето на наказанието, тъй като за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на ППС с незначителна неизправност, съгласно чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер на 50 лв. В случая е наложено наказанието на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП за значителна неизправност, като съществува основателно предположение, че АНО неправилно е приложил материалния закон.  Като е потвърдил това НП без да събере необходимите доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото, въззивния съд е постановил неправилен съдебен акт. В случай, че констатира неправилна квалификация от АНО, СлРС е следвало да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съгласно чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.337 ал.1 т.2 от НПК.

  По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Районният съд не е изпълнил задължението си да събере възможните доказателства, за да установи класификацията на процесната неизправност и съобразно нея да определи дали правилно е приложен материалния закон при определянето на наказанието. Този порок на съдебното решение не може, да бъде отстранен от касационния съд, тъй като налага събиране на допълнителни доказателства.

По изложените съображения административния съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Ето защо същото следва да бъде отменено, като неправилно и върнато за ново разглеждане от друг състав на СлРС. При новото разглеждане съдът следва да се съобрази с указанията изложени в мотивите.

При това развитие на делото съдът не следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като по тях следва да се произнесе въззивния съд съгласно чл.226 ал.3 от АПК.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя Решение № 119/15.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200466/2021 г. на РС - Сливен, като неправилно.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския районен съд, които да съобрази указанията дадени в решението.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.