Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.05.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 3607 по описа за 2020 година,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на М.В.Н., длъжник по изп.д. № 20198440402666 по
описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, срещу разпореждане на помощник – ЧСИ от
15.01.2020г. в частта, с която е отказано намаляване на размера на приетото по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. Жалбоподателят
поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското
възнаграждение в размер на 2 000 лв., което било прекомерно предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото. Действията на процесуалния представител
на взискателя до момента се свеждали единствено до подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство с посочване на способи за
принудително изпълнение. Поради това моли съда да отмени разпореждането в
атакуваната част и да намали възнаграждението до размера, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – Б.Б..Х(навършила
пълнолетие в хода на изпълнителното дело, на 20.01.2020г.), чрез процесуален
представител адв. И.И.от САК е депозирала писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ С.Я., с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20198440402666 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, е образувано по молба от 22.11.2019г. на Б.Б.Х.,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка П.Г.К., чрез
пълномощник адв. И.И.от САК, въз основа на изпълнителен
лист от 27.06.2017г., издаден по гр.д. № 4101/2005г. на СРС, съгласно който М.В.Н.
е осъден да предаде на взискателя на основание чл. 108 ЗС владението на
недвижим имот, подробно описан в изпълнителния лист, както и въз основа на
изпълнителен лист от 27.04.2017г., издаден по същото дело, съгласно който
В.С.Х., Л.В.С.и М.В.Н. са осъдени да заплатят на взискателя сумата
2 540.89 лв. – разноски по делото. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е извършено възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ относно
събирането на разноските по изпълнителния лист. Не е претендирано адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 22.11.2019г., с което взискателят, с
попечителското съдействие на майка си, упълномощил адв. И.И.и адв. Ц.К.да го
представляват пред съдилищата в Република България, както и да образуват
изпълнителни производства и да го представляват по същите до приключването им;
Представено е и бланково пълномощно от 22.11.2019г. за упълномощаване на адв. И.И.да
представлява взискателя по изпълнителното дело. Договорът за правна защита и
съдействие на гърба на пълномощното, с № 761094, не е попълнен.
На 02.12.2019г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника М.Н. и същата е получена на 11.12.2019г. Длъжникът е
поканен в двуседмичен срок да предаде владението на имота, да заплати сумата
2 540.89 лв. – разноски по делото, както и разноски по изпълнителното
дело, в т.ч. 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение, 268.20 лв. –
обикновена такса, и 459.93 лв. – пропорционална такса към 02.12.2019г., както и
264.00 лв.
Видно от приложения препис от изпълнителното дело, по
наложените от ЧСИ запори сумата по изпълнителния лист за съдебни разноски,
както и за разноски по изпълнителното дело, е събрана от длъжника Н..
С възражение от 18.12.2019г., подадено в едноседмичен
срок от получаване на поканата, длъжникът чрез пълномощник адв. С. поискал от
ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 2 000 лв. на
минималния размер по Наредба № 1/2004г.
С т. 1 от обжалваното разпореждане от 15.01.2020г. помощник
- ЧСИ при ЧСИ С.Я. оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение по мотиви, че евентуално бъдещо доброволно
предаване на владението на имота не е основание за намаляване на възнаграждението,
както и че размерът е съобразен с Наредба № 1/2004г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по
изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв.; за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. -
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес; за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на
недвижим имот - 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на
база стойността на имота;
В случая по изпълнителното дело не са представени
доказателства за уговорено и заплатено от взискателя на пълномощника му
адвокатско възнаграждение, с оглед на което незаконосъобразно ЧСИ е приел
такова да се дължи от длъжника към 15.01.2020г. Доколкото обаче с жалбата се
признава дължимостта на възнаграждение до размера от 200 лв. по Наредба №
1/2004г., и съобразно диспозитивното начало, възнаграждението следва да бъде
намалено до признатия размер от 200 лв. Следва да се посочи, че предвид липсата
на доброволно изпълнение от длъжника на задължението му за предаване на
владението на имота, при извършен въвод от ЧСИ, на пълномощника на взискателя
ще се дължи възнаграждение и по чл. 10, т. 3 от Наредба № 1/2004г., стига
такова да е уговорено, заплатено и претендирано от взискателя.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.Н. разпореждане
от 15.01.2020г. на помощник – ЧСИ при ЧСИ С.Я. в частта му по т. 1, с която е отказано намаляване на размера на приетото
адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. на пълномощника на взискателя по
изп.д. № 20198440402666 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото към 15.01.2020г. от длъжника М.В.Н. на взискателя Б.Б..Хадвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20198440402666 по описа на ЧСИ С.Я., рег. №
844 на КЧСИ, както следва: от 2 000 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.