№ 405
гр. Перник, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, в качеството му на цесионер по договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 05.07.2021 г. и приложение № 1 към него /от
05.07.2021 г./ – сключен между ищеца и дружеството „Сити кеш“ ООД,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. ЦВ.П., срещу В. И. Д., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2077.21 лева, от които 1423,26
лева – главница по договор за паричен заем № 462444/24.10.2020 г., сключен
между ответника и „Сити кеш“ ООД, 95.79 лева – договорна лихва за
периода от 16.11.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл. /падеж на последна погасителна
вноска/ и 558.16 лева – обезщетение за забава за периода от 17.11.2020 г. до
27.05.2022 г./дата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3161/2022 г. на РС Перник –
31.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответника и дружеството „Сити
кеш“ ООД бил сключен договор за паричен заем № 462444/24.10.2020 г. Въз
основа на същия на ответника била отпусната сумата от 1500 лева – чиста
стойност на кредита – като усвояването на кредита се удостоверявало с
подписа на заемополучателя в договора т.е. договорът има силата на разписка
и реалното предаване на сумата е в деня на сключването му.
Твърди се, че лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на
1
договора като уговорената лихва била в размер на общо 138.60 лева. Така
общото задължение по договора – главница и лихва – възлизало на сумата от
1638.60 лева, която следвало да бъде върната от заемополучателя на 28 равни
седмични вноски – всяка по 58.52 лева – при падеж на първата вноска
02.11.2020 г. и падеж на последната вноска 10.05.2021 г.
По делото се твърди, че първоначално ответницата заплащала
дължимите суми, но впоследствие преустановила плащанията. Поради това й
било начислено обезщетение за забава в размер на 558.16 лева – обезщетение
за забава за периода от 17.11.2020 г. до 31.05.2022 г.
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени
на дружеството ищец чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от
05.07.2021 г. и приложение № 1 към него от 05.07.2021 г. – сключен между
ищеца и дружеството „Сити кеш“ ООД. Уточнява се, че са направени опити
длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са
се връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане
длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба.
Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател
не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не
намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
паричен заем № 462444/24.10.2020 г. с погасителен план и общи условия към
него, искане за сключване на договор за паричен заем, стандартен европейски
формуляр, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.07.2021 г. и
приложение № 1 към него от 05.07.2021 г., потвърждение за извършена цесия,
пълномощно за уведомяване за цесия, уведомително писмо и разписка.
Препис от исковата молба е връчена на ответника – чрез лице от
домашните /съпруг/. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна
на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
Ответницата длъжник обаче е депозирала възражение по ч.гр.д. №
3161/2022 г. на РС Перник, в което твърди, че не дължи процесните суми.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно
счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 20.03.2023 г., ищецът не се явява и
не изпраща представител. Изразява писмено становище за уважване на
исковете.
Ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител
и не изразява допълнително становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2019/06.06.2022 г. по
ч.гр.д. № 3161/2022 г. по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на
длъжника В. И. Д. лично.
От представен по делото договор за паричен заем № 0546126/24.10.2020
г. се установява, че на 24.10.2020 г. между дружеството „Сити кеш“ ООД като
заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен
заем при следните параметри: сума на кредита: 1500 лева, срок на кредита 28
седмици и 28 вноски– с падеж на първа вноска 02.11.2020 г. и с падеж на
последна вноска – 10.05.2021 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 34.42 %
и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 30 % годишно. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 1638.60 лева при
първи две погасителни вноски в размер на 8.75 лева, а останалите 26 вноски –
в размер на 62.35 лева.. Съгласно чл. 4, т. 1 от договора същият има силата на
разписка за установяване отпускането на заемната сума.
Същевременно на заемополучателя е начислена неустойка за
неизпълнение на задължението му по чл. 6 от договора, а именно
задължението му да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключване на
договора – чрез безусловна банкова гаранция и поръчителство на едно или
две ФЛ. Посочената неустойка съгласно чл. 8 от договора възлиза на 741.40
лева, като също е разсрочена на 28 вноски – първите две вноски по 76.25 лева
всяка, а останалите 26 вноски – по 22.65 лева всяка. Така седмичната вноска
по кредита възлиза на 85 лева. Всяка вноска погасява част от задължението за
главница, лихва и неустойка – подробно описани като съответен размер в
погасителния план, с изключение на първите две вноски – които погасяват
само неустойка и договорна лихва. Договорът, погасителният план и общите
условия на дружеството заемодател са подписани на всяка страница от
ответницата, като подписът й не е оспорен.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчетЕ/,
от която се установява, че сумата от 1500 лева е усвоена като е предадена на
заемополучателя в брой, а с полагането на подписа си под договора същият
удостоверява, че я е получил. По така отпуснатия му заем ответникът е
направил плащания в размер на 340 лева – при последно плащане с дата
21.12.2020 г. С посочената сума в счетоводството на заемодателя са погасени:
220.45 лева – неустойка, 42.81 лева – договорна лихва и 76.74 лева –
главница.
В тази връзка от заключението по експертизата се установява, че по
договора за паричен заем дължими са сумите от 1423.26 лева – главница,
95.79 лева – договорна лихва за периода от 16.11.2020 г. до 10.05.2021 г. и
520.95 лева – неустойка по чл. 8 от договора. Освен това от експертизата се
установява, че обезщетението за забава за периода от 17.11.2020 г. до
27.05.2022 г. върху главница от 1423.26 лева е в размер на 180.47 лева.
Съгласно данните на вещото лице по кредита няма обявявана, нито
3
осчетоводявана предсрочна изискуемост.
На последно място от експертизата се установява, че ако не се вземе
предвид вземането в размер на 741.40 лева неустойка, то след извършване на
плащането от 340 лева по договора остават дължими следните суми: 1225.28
лева – главница, 73.32 лева – неплатена договорна лихва за периода от
22.12.2020 г. до 10.05.2021 г. и 151.22 лева – обезщетение за забава за
периода от 22.12.2020 г. до 27.05.2022 г. /върху главницата от 1225.28 лева/
или вземания на обща стойност от 1449.82 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото.
При използване на калкулатор за изчисляване на законна лихва, въз
основа на която се определя обезщетението за забава се установява, че
обезщетението за забава за периода от 11.05.2021 г. /денят след падежа на
последната вноска/ до 27.05.2022 г. /денят на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ върху сумата от 1225.28 лева е в размер
на 130.02 лева.
На следващо място от представен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 05.07.2021 г. и приложение № 1 към него от
същата дата, се установява, че „Сити кеш“ ООД като цедент е прехвърлило на
ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********
всички вземания към В. И. Д., произтичащи от кредит № 0546126.
По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „Сити
кеш“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички
действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия.
Видно от уведомително писмо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството си на пълномощник на „Сити кеш“ ООД е отправило уведомление
до ответника за извършената цесия. Уведомлението е изпратено по пощата,
но видно от приложените разписки към него, същото не е получено от
ответника Д.. Исковата молба и приложенията към нея в това число
уведомление за цесията, са връчени на ответника по реда на чл. 131 от ГПК
чрез лице от домашните.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за паричен заем № 0546126/24.10.2020 г., за които е
издадена заповед № 2019/06.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3161/2022 г. на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като
4
същият е депозирал възлажение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение да влезе в сила след установяване
съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са
изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между
страните е налице валидно облигационно отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (28 седмици), падежите на всяка
вноска (посочен е ден на всяка вноска), брой на вноските (28 – при първа
вноска – 02.11.2020 г.), сумата на кредита (1500 лева), ГЛП (30 %), ГПР (34,42
%) и общата сума дължима от потребителя (1638,60 лева – сбор от сумата по
кредита и възнаградителна лихва), поради което същият отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 62.35 лева, като само
първите две вноски са по 8.75 лева, а броят и падежът на вноските също са
посочени: 28 броя, всяка платима на съответен изрично посочен ден от
месеца, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В
общите условия към договора се съдържа разяснение за правото на
потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
20 от ЗПК /чл. 7 от договора/.
Освен това в погасителния план е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Договорът,
погасителният план и общите условия са подписани от ответницата на всяка
страница – чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
5
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че последната падежна дата е с дата 10.05.2022 г. /преди
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3161/2022 г. на РС Перник – от
27.05.2022 г./. В тази връзка следва да се отбележи, че по аргумент от
Тълкувателно решение № 8/2017 ОСГТК предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдебната
практика е еднозначна, че разрешенията възприети в посоченото ТР следва да
намират приложение и при небанкови финансови институции, които
осъществяват дейност по кредитиране. В тази връзка следва да се отбележи,
че в настоящия случай всички вноски по кредита са падежирали преди
подаване на исковата молба, а и на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
На следващо място съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В тази връзка като съобрази извършените плащания в общ размер от 340
лева съдът намира, че исковите претенции са основателни за следните суми и
периоди: 1225.28 лева – главница, 73.32 лева – неплатена договорна лихва
за периода от 22.12.2020 г. до 10.05.2021 г. и 130.02 лева – обезщетение за
забава за периода от 11.05.2021 г. до 27.05.2022 г. или вземания на обща
стойност от 1428.62 лева. За разликата до пълния претендиран размер на
сумите исковете следва да бъдат отхвърлени като съображенията за това са
следните:
На ищеца не се дължи сумата от 741.40 лева – неустойка по чл. 8, вр. с
чл. 6 от договора. Основанието, на което е начислена тази сума е
неизпълнение от страна на длъжника, в качеството му на заемополучател по
процесния договор за паричен заем, на задължението му по същия за
представяне на обезпечение чрез поръчителство/банкова гаранция – в 3-
дневен срок от подписване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма
определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените
вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е
предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и
специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с
преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния
длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и
наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от
причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си
отражение в чл. 9 от ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да
уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение.
6
Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните
за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била
нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и
включването ѝ в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение №
1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради
неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за представяне
на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди, които не са
преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че
вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки конкретния
размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки
за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото
неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното
задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и
нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като
противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и като израз
на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. В
допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, какъвто
характер няма процесната неустойка. На това основание и с постъпилите
плащания не следва да се погасява посочената сума.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение №
636/23.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 472/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Перник и др.
На последно място съдът намира, че обезщетението за забава е дължимо
от деня, следващ последната погасителна вноска по кредита, а именно
11.05.2021 г. Посоченият извод следва от обстоятелството, че за остатъка от
периода се претендира и договорна лихва. В тази връзка, доколкото лихвата
представлява цена за ползване на заемната сума, то съдът намира, че за един и
същи период и едно и също вземане не може да се претендира едновременно
и договорна лихва и обезщетение за забава. Доколкото не се твърди обявяване
на предсрочна изискуемост, то до настъпване падежа на последната вноска
следва да се присъди претендираната договорна лихва. Размерът на
последната не е прекомерен, доколкото същият, а в тази връзка и ГПР
съответстват на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По делото се установи, че между „СИТИ кеш“ ООД и ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* е сключен договор за цесия по
смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са
прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит. В този смисъл
цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението
със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до длъжника
може да бъде извършено и от лице по възлагане на цедента – в това число
цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 /
7
2015 г. на ВКС, III г. о.). В тази връзка и възражението на ответника в
обратния смикъл е неоснователно, доколкото по делото има пълномощно за
извършване на уведомяването. В настоящия случай уведомление за цесията е
връчено на ответника длъжник заедно с исковата молба като приложение към
същата. Това налага извод, че обсъжданото уведомление е получено от
ответната страна, с което й е съобщена извършената цесия /по арг. от
Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен
това по делото не са налице данни или твърдения за заплащане от страна на
ответника на суми по кредита след цесията в полза на стария кредитор /в този
смисъл последното плащане видно от експертизата е на 21.12.2020 г., а
цесията е на 05.07.2021 г./, поради което и така съобщената цесия следва да се
приеме, че обвързва същия.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 1225.28 лева – главница, 73.32 лева – неплатена договорна
лихва за периода от 22.12.2020 г. до 10.05.2021 г. и 130.02 лева – обезщетение
за забава за периода от 11.05.2021 г. до 27.05.2022 г. или вземания на обща
стойност от 1428.62 лева. Следва да бъде отхвърлено вземането за главница
за сумата от 197.98 лева /разликата до 1423.26 лева/, вземането за договорна
лихва за сумата от 22.47 лева /разликата до 95.79 лева/ за периода от
16.11.2020 г. до 21.12.2020 г. и вземането за обезщетение за забава за сумата
от 428.14 лева /разликата до 558.16 лева/ за периода от 17.11.2020 г. до
27.05.2022 г.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 3161/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество /заявител/ претендира
разноски в размер на общо 91.54 лева, от които 41.54 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно
уважената част от претенциите от тези разноски /91.54 лева/ следва да му
бъде присъдена сумата от 62.96 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 5593/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 671.55 лева, от които 41.55 лева държавна такса, 350 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 280 лева – разноски за експертиза, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния
8
размер от 100 лева. От посочените разноски обаче сумата от 100 лева –
допълнително възнаграждение за вещо лице съгласно справка декларация на
същото и протоколно определение от 20.03.2023 г. НЕ Е ВНЕСЕНА от ищеца.
Поради това ищецът следва да бъде осъден да внеса посочената сума.
От така посочените суми /общо 321.55 лева/с оглед изхода на делото на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 221.15 лева съобразно
уважената част от исковете.
За останалите 100 лева за експертиза, дължими от ищеца следва да се
издаде в полза на ищеца изпълнителен лист срещу ответника едва след
внасянето им по сметка на съда – като на ищеца ответникът ще дължи
съразмерно уважената част от исковете още 68.78 лева.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. И. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ****, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, в качеството му на цесионер
по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.07.2021 г. и
приложение № 1 към него /от 05.07.2021 г./ – сключен между ищеца и
дружеството „Сити кеш“ ООД, сумата от обшо 1428.62 лева, от които
1225.28 лева – представляват неплатена главница по договор за паричен заем
№ 462444/24.10.2020 г., сключен между ответника В. И. Д. и цедента „Сити
кеш“ ООД, сумата от 73.32 лева – възнаградителна лихва по посочения
договор за кредит за периода от 22.12.2020 г. до 10.05.2021 г. и сумата в
размер на 130,02 лева– обезщетение за забава за периода от 11.05.2021 г. до
27.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3161/2022 г. по описа на Пернишкия РС – 27.05.2022 г. до окончателното
плащане на сумата, които вземания са прехвърлени на цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по договор за продажба и прехвърляне на
вземания и приложение към него от 05.07.2021 г., сключен между цесионера
и „Сити кеш“ ООД, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3161/2022 г. по описа на
Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от общо
648.59 лева, от които: 197.98 лева разликата до пълния претендиран размер
на главницата от 1423.26 лева, 22.47 лева – разликата до пълния претендиран
размер на договорната лихва от 95.79 лева, както и претенцията за същата за
периода от 16.11.2020 г. до 21.12.2020 г. и 428.14 лева – разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 558.16 лева, като и
претенцията за същото за периода от 17.11.2020 г. до 27.05.2022 г., като
неоснователни.
9
ОСЪЖДА В. И. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, сумата
от общо 62.96 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
3161/2022 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 221.15 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
5593/2022 г. на Пернишкия РС – съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Перник сумата от 100 лева – допълнително възнаграждение за вещо лице по
допусната съдебно счетоводна експертиза.
УКАЗВА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
********* да внесе посочената сума от 100 лева в едноседмичен срок от
влизане на решението в сила по сметка на съда и да представи доказателства
за това КАТО ГИ ПРЕДУПРЕЖДАВА , че в противен случай съдът няма да
им издаде изпълнителен лист за останалите присъдени в тяхна полза суми и
ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си.
ОСЪЖДА В. И. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, сумата
от още общо 68.78 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 5593/2022 г. на Пернишкия РС /съобразно уважената
част от исковите претенции / - за експертиза, при условие, че ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* внесе посочените
суми по сметка на съда и представи доказателства за това.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 3161 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10