РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18577 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от В.Б.И. срещу С.Т.И. осъдителен иск с правно
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 894 лв.,
представляваща платени от ищеца в качеството му на поръчител вноски по Договор
за кредит от 17.08.2005 г., сключен от ответницата с „*, включващи главница и лихви за периода от 17.08.2005 г. до 01.03.2017
г. и от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Твърди се
в исковата молба, че страните сключили граждански брак на 11.10.1977 г. и
заживели в наследствения на ищеца имот на ул. *. На 17.08.2005 г. ответницата сключила процесния
договор за кредит за сумата от 25 000 лв., като от тази сума 3572,99 лв.
били внесени за погасяване на потребителски заем към „* и 1402,83 лв. били внесени със същата цел в „*. Ищецът твърди, че останалата сума била получена от ответницата при
подписването на договора и не му е известно за какво била похарчена. Сочи, че
впоследствие били сключени анекси към основния договор през 2009 г. и 2010 г.
за удължаване срока на погасяването на кредита. Поддържа, че тъй като
ответницата нямала никакви доходи, защото не работила през целия период, той в
качеството си на поръчител започнал да внася дължимите месечни вноски за
главница и лихви до м. 03.2017 г., когато ответницата постъпила на работа и
поела изплащането им. Това продължило до м. 02.2018 г., когато тя преустановила
плащанията по кредита, напуснала семейното жилище и подала иск за развод, за
което било образувано гр.д. № */2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 с-в. Излага, че претендираната от него сума се формира след приспадане на
сумите, употребени за погасяване на предишните потребителски заеми, като
твърди, че не е получил нищо от отпуснатия кредит. За обезпечение на кредита
бил сключен договор за ипотека върху наследствения на ищеца имот – жилищна
сграда от 85 кв.м., построена в държавен имот в гр*, съставляващ ПИ № *. В този смисъл моли за уважаване на предявения иск.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата С.Т.И., в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че след 42 години брак по нейна молба с правно
основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК е прекратен сключеният между страните граждански
брак. Признава се обстоятелството, че на 17.08.2005 г. ответницата е сключила
договор за банков кредит в размер на 25 000 лв. с посочена в чл. 2 от
същия конкретна цел. Твърди, че с Анекс от 08.12.2009 г. ищецът станал
поръчител по договора за кредит, а за обезпечение на кредита в полза на банката
била учредена договорна ипотека върху жилище от 85 кв.м., находящо
се в гр. *, което съгласно НА № ** г. е придобито по давност и е СИО.
Ответницата оспорва и твърдението на ищеца, че като поръчител по този договор
до настоящия момент е внесъл претендиранта сума от
16 894 лв., тъй като за периода от 10.02.2014 г. до момента, в който
напуснала жилището им на 21.05.2018 г., ответницата плащала месечните вноски.
Поддържа, че искането на ищеца за присъждане на претендиранта
сума е неоснователно и защото в този период са живеели заедно, били са
семейство и заедно са използвали тази сума за ежедневни битови и други
необходими месечни нужди, като счита твърденията му в обратния смисъл за
голословни. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Възникването
на претендираното от ищеца спорно право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валидно сключен договор за кредит по време на брака между
страните, по силата на който на ответницата е отпуснат кредит от „*в размер на 25 000 лв.; 2) ответницата да е
получила сумата по кредита и да е изразходвана за нейни лични нужди (а не за
семейни); 3) ищецът да се е задължил пред кредитора в качеството си на
поръчител да отговаря за изпълнение на задълженията на ответницата по договора
за кредит, както и 4) ищецът да е заплатил вноските по кредита в заявените в
исковата молба периоди и размер. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
процесуалното задължение (доказателствената тежест)
да установи наличието на тези обстоятелства принадлежи на ищеца.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № */15.04.2019 г., в което е обективиран проект
на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 10.05.2019 г., че по
време на техния брак на 17.08.2005 г. е сключен договор за банков кредит между
ответницата и „*, по силата на който е отпусната сума в размер
на 25 000 лв. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства – Удостоверение за граждански брак от 11.10.1977 г.,
Договор за банков кредит от * г., Анекс № *
от 08.12.2009 г. и Анекс № * от 29.11.2010 г. към същия договор. В чл. 2 от
договора за кредит е посочено, че кредитът ще бъде използван от
кредитополучателя за рефинансиране на съществуващ потребителски кредит в * с дължими суми за предсрочно погасяване в размер на 3572,99 лв. и
съществуващ потребителски кредит в „*)“ АД с дължими суми за предсрочно погасяване в
размер на 1402,83 лв., като остатъкът от кредита ще бъде използван от
кредитополучателя за потребителки нужди.
Не се спори между страните и относно обстоятелството, че ищецът се е
задължил пред „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в качеството си на поръчител да
отговаря за изпълнение на задълженията на ответницата по договора за кредит,
като този факт изрично се признава от ответницата в отговора на исковата молба.
Съгласно правилото на чл. 141, ал. 1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник,
като в случай че поръчителят е изпълнил задължението има право на иск срещу
длъжника за главницата, лихвите и разноските, които е направил –
арг. чл. 143, ал. 1 ЗЗД.
Според практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 177/2011 г., IV г.о., когато единият от съпрузите поеме
задължение за задоволяване на нуждите на семейството, съгласно чл. 36, ал. 2 СК се предполага, че съпрузите - солидарни
длъжници са се облагодетелствали в равна степен. При
оборването на презумпцията за равна задълженост важно
доказателствено значение имат изявленията на
страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания
за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства
по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи,
дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е
разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените
разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако
оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или
обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че
сумата е разходвана за семейни нужди.
В настоящия случай ответницата заявява, че получената по кредита сума е
използвана за ежедневни битови и други необходими месечни нужди. От друга
страна, ищецът е посочил в исковата молба, че не е получил нищо от сумата и е
похарчена неизвестно за какво. След това обаче той променя становището си в
хода на производството по делото, като в писмено становище, представено в о. с.
з. на 10.05.2019 г., заявява, че средствата по кредита са били предоставени от
ответницата на нейния баща за ремонт на закупена от него къща и в съдебно
заседание твърди, че за това е бил изтеглен кредита. Доказателства, от които да
бъде установено по категоричен начин обстоятелството, че именно за тази цел е
разходвана сумата по кредита, не са представени. Такъв извод не може да бъде
направен от представеното удостоверение от 17.09.2004 г., издадено от служба
„Архив“ при Районен съд – *, доколкото същото касае решение, с което се
отхвърлят искове за делба на имот на ул. „*,
нито от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 07.11.2012 г., с който ответницата, заедно с *,
са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, в
качеството им на продавачи, относно недвижим имот в с. * *. Преценявайки изложените обстоятелства,
представените доказателства и процесуалното поведение на ищеца, съдът,
съобразявайки гореизложените правни доводи, приема, че сумата по процесния
договор за кредит е разходвана от страните за семейни нужди. Следователно, в
отношенията на съпрузите с кредитора всеки от тях дължи всичко по договора за
кредит, докато във вътрешните им отношения те дължат по равно.
Изяснява се от приложените по делото вносни бележки (л. 163-171 от
делото), че в заявения от ищеца исков период (от 17.08.2005 г. до 01.03.2017 г.
и от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г.) същият е заплатил вноски по кредита в общ
размер от 3140 лв. Други годни доказателствени средства за доказване на
твърдението на ищеца, че е заплатил по кредита сумата от 16 894 лв. не са
представени по делото. Следва да се отбележи, че в представеното в о. с. з. на
10.05.2019 г. писмено становище се съдържа доказателствено
искане за ангажиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели, които да установят, че той е внасял сумите по кредита, но освен че
това доказателствено искане не се поддържа от ищеца в
съдебно заседание, същото се явява и недопустимо, предвид разпоредбата на чл.
164, ал. 1, т. 4 ГПК, въвеждаща забраната за допускане на свидетелски показания
за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, каквито
представляват месечните вноски по договора за банков кредит. Представените
данъчни декларации и годишни отчети, свързани с доходите на ищеца по време на
брака му с ответницата, не водят до извод, че единствено той е заплащал всички
дължими вноски по кредита за посочения от него период. Напротив, ответницата е
ангажирала писмени доказателства – извлечения от банковата й сметка за периода
от 10.02.2014 г. до 21.05.2018 г., от които е видно, че от средствата по
банковата й сметка е събрана сума в общ размер от 13 346,48 лв. за
погасяване на задълженията по процесния договор за
банков кредит. Установява се от приложния по делото погасителен план към
договора за кредит, че за целия исков период общото задължение по кредита се
равнява на 35 681,88 лв. При това положение, отговаряйки солидарно за
заплащането на дълга, съпрузите дължат заплащането на цялата сума на кредитора
за процесния период, но във вътрешните си отношения
един спрямо друг те дължат по равно, т. е. по 17 840,94 лв.
Предвид констатираните обстоятелства и изложените правни съображения,
настоящият съдебен състав счита, че ищецът не установи чрез пълно и главно
доказване, че е заплатил сума над припадащата му се част от общия дълг, а
единствено представи доказателства за сумата от 3140 лв. В този смисъл предявеният
иск се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски, но такива не са
поискани нито с отговора на исковата молба, нито до приключване на устните
състезания по делото, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Б.И., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу С.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 894 лв.,
представляваща платени от В.Б.И. в качеството му на поръчител вноски по Договор
за кредит от * г., сключен от С.Т.И. с „*, включващи главница и лихви за периода от
17.08.2005 г. до 01.03.2017 г. и от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: