№ 334
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900006 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. М. Е., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Д. М. С., против „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 89 Б.
Твърди се, че на 22.08.2021 г., около 15:00 часа, на път II – 64, км. 36 –
ти, кръстовище с път III – 642 км. 30 + 900, настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което водачът на лек автомобил с марка „Мазда“, модел
„ЦХ 5“ с ДК № ***XP М. Т. Г., не пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК №
***ТC, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила, при който
пострадала ищцата, пътуваща в автомобила с марка „Фолксваген“. За
произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2021 – 1024 – 1448 от 22.08.2021 г. и било образувано досъдебно
производство.
Непосредствено след инцидента ищцата била приета по спешност в
отделение за интензивно лечение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив, където били установени следните увреждания: коса диафизарна
фрактура на лява бедрена кост, коса диафизарна фрактура на дясна бедрена
кост; травматичен шок – състояние, застрашаващо живота; загнояване
(супурация) на оперативна рана на дясно бедро; цикатрикс (белези) на
оперативни рани на десен и ляв крак; травми по главата и тялото. За лечение
1
на фрактурите на всеки крак била извършена операция за открито наместване
с вътрешна фиксация чрез поставяне на дистална бедрена плака и
киршнерови спици. Й. била поставена на екстензии с окачени тежести за
избягване на скъсвания на бедрените кости. На 04.09.2021 г. пострадалата
била изписана с указания за спазване на леглови режим и за ежедневна смяна
на превръзките. След изписването настъпили усложнения, изразяващи се в
загнояване на оперативните рани на дясното бедро, в резултат на което била
предписана допълнителна антибиотична терапия. За медицински консумативи
и медикаменти ищцата извършила разходи, както следва: 2820 лв. за 2 бр.
дистални бедрени плаки (органичен контакт) и 6 бр. киршнерови спици,
съгласно Фактура № ********** от 26.08.2021 г.; 58 лв. за потребителска
такса, съгласно Фактура № ********** от 04.09.2021 г.; 201.88 лв. за
санитарни материали и лекарства по 9 бр. касови бонове; 35.40 лв. – такса за
снабдяване с медицински документи, изискани от застрахователя.
Вследствие на получените травматични увреждания ищцата претърпяла
силни болки и страдания в един продължителен период от време, като се
твърди, че и към настоящия момент същата не се е възстановила. Напълно
неспособна е да се самообслужва, като се нуждае от денонощни грижи,
поради което се налага да извършва разходи за възнаграждение за
болногледач. Инцидентът е оказал тежко въздействие върху нейното
емоционално и психическо състояние. Споменът за него я преследва в
ежедневието й. Й. е потисната, емоционално нестабилна, преследвана е от
кошмари. Чувства се безпомощна и в тежест на своите близки.
Твърди се, че към датата на ПТП увреждащият автомобил с марка
„Мазда“, модел „ЦХ 5“ с ДК № ***XP e имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество – по
полица № BG/06/120003019297 с покритие от 28.10.2020 г. до 27.10.2021 г.
Поради това на 04.10.2021 г. ищцата предявила претенция за заплащане на
обезщетение до застрахователното дружество, по която била образувана щета
№ 43072952100221. Ищцата предоставила допълнителна медицинска
документация по електронен път, изискана от застрахователя с писмо от
02.11.2021 г. и от 10.11.2021 г., но въпреки това към настоящия момент
претенцията й не била удовлетворена.
С оглед на изложените твърдения моли „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД
да бъде осъдено да й заплати следните суми: 120 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент; 3 115.28 лв. – за
направените от нея разходи във връзка с лечението й, ведно със законна лихва
върху всяка една от сумите от датата на процесното ПТП до датата на
окончателно изплащане на обезщетението. Претендират се разноски.
В законовия срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Изразява становище, че исковете са изцяло неоснователни и недоказани.
Признава съществуването на застрахователно правоотношение по отношение
на лекия автомобил, описан в исковата молба. Оспорва твърдението, че
2
сблъсъкът е настъпил поради виновно и противоправно поведение на неговия
водач М. Т. Г.. Навежда, че автомобилът, в който е пътувала ищцата, се е
движел със скорост, несъобразена с пътната обстановка и над разрешената за
съответния участък. При евентуална доказаност на исковата претенция,
възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която в нарушение на чл. 137 от ЗДвП е пътувала без поставен
обезопасителен колан, с което не е спазила правилата за безопасност при
пътуване и сама се е поставила в състояние на опасност. Оспорва, че в
резултат на ПТП за ищцата възникнали описаните в исковата молба вреди
като вид, характер и продължителност. Твърди се, че забавянето на
оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцата на дадените
лекарски предписания. Счита исковете за прекомерно завишени по размер и
противоречащи на принципа за справедливост. Доколкото оспорва
основателността на главната претенция, то счита за неоснователна и
акцесорната такава. При условията на евентуалност, в случай че съдът
прецени главния иск за основателен, моли след намаляне на търсеното
обезщетение със съответния процент съпричиняване, съобразно разпоредбата
на чл. 497, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 496, ал. 1, чл. 496, ал. 4, вр. с чл. 108, ал.
3 от КЗ законната лихва да бъде начислявана след изтичане на три месеца от
датата на уведомяването му за настъпило събитие – в конкретния случай от
04.01.2022 г., доколкото уведомяването и първата претенция са заявени на
дата 04.10.2021 г. Претендира разноски.
С депозирана допълнителна искова молба ищцата оспорва всички
възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани.
Твърди, че на застрахователното дружеството е представено пълно
медицинско досие, установяващо получените увреждания, както и съставения
по повод на инцидента констативен протокол, свидетелстващ за механизма на
ПТП. Застрахователят не се е възползвал от предоставеното му с чл. 107, ал. 1
от КЗ право да изиска документи и информация от компетентните органи, а
се е задоволил да изпрати бланкетни писма до увреденото лице, искайки вече
представени документи или такива, с които пострадалата е посочила, че не
разполага. Счита за неоснователни изложените от ответника твърдения,
касаещи механизма на ПТП, като посочва, че по делото са представени
необходимите доказателства за установяване на обстоятелствата за
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорва наведеното
възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като твърди, че същото е съобразено със съдебната
практика по сходни случаи. Счита за неоснователно възражението по
отношение на дължимостта на законната лихва – че в случая същата се дължи
след изтичане на три месеца от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие. Излага, че спрямо договорите за
застраховка за гражданска отговорност са предвидени специални правила,
съобразно които застрахователят се задължава на основание чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ да покрие в границите на определената в застрахователния договор
3
застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на
негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Следователно отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахователя, включително по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички направени от него възражения.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но по застрахователната претенция не е изплатено обезщетение. При
това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила
без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432
КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:
Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите
твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищцата
следва да докаже соченото в исковата молба застрахователно събитие
/описаното ПТП/, твърдяното противоправно поведение на водача М. Т. Г.,
причинната връзка между събитието и телесните увреждания, описани в
исковата молба, самите увреждания, както и претендираните имуществени и
неимуществени вреди. В тежест на ответното дружество е да установи
направените от него правоизключващи възражения за позитивни факти, в т.ч.
4
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
признато съществуването на валидно възникнало и породило правното си
действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет
автомобила, с който е причинено произшествието. Като цяло не се оспорва и
фактът на настъпването му и участниците в него, което се установява и от
приобщения по делото констативен протокол, като спорен остава механизмът
на осъществяването му и по – конкретно материалноправните предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина.
Няма спор между страните, че по случая е било образувано наказателно
производство, което все още се намира на досъдебна фаза.
Противоправното поведение и вината на водача, която се предполага, се
установяват категорично от свидетелските показания и заключението на
КСМАТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално
изготвено, а и неоспорено от страните. От него – в автотехническата му част,
се установява следният механизъм на произшествието:
Водачката Х.М.К. е управлявала л.а. „Фолксваген Поло“ по платното за
движение на пътя гр. Пловдив - гр. Карлово в посока от юг на север. През
това време водачката М. Т. Г. е управлявала л.а. „Мазда СХ-5“ по платното за
движение на пътя с. Калояново - с. Дълго Поле в посока от запад на изток,
като при достигане до кръстовището е намалила скоростта си почти до
спиране. Когато л.а. „Фолксваген Поло“ е бил на около 46 - 47 м, водачът на
л.а. „Мазда СХ- 5“ е потеглил и с ускорително движение е навлязъл в
кръстовището. Около 0,5 s след това за водачката на л.а. „Фолксваген Поло“
се е открила видимост към л.а. „Мазда СХ-5“ покрай друг черен автомобил,
който е извършвал десен завой в кръстовището. Водачката на л.а.
„Фолксваген Поло“ не е реагирала преди да настъпи удара с намаляване на
скоростта или спиране, като ударът е настъпил около 1,8 s след откриване на
видимостта, като е настъпил в предната част на л.а. „Фолксваген Поло“ и в
предната дясна страна на л.а. „Мазда СХ-5“. След удара автомобилите са се
установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачката на л.а.
„Мазда СХ-5“ - М. Т. Г., е предприела ускоряване и е навлязла в
кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без
да пропусне приближаващия л.а. „Фолксваген Поло“. В анализираната пътна
ситуация, водачът на л.а. „Мазда СХ-5“ е имал техническа възможност да
избегне произшествието, като отложи потеглянето си и навлизането в
кръстовището, за да пропусне приближаващия към него л.а. „Фолксваген
Поло“. Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Поло“ в момента на удара
е била около 74 km/h. През последните 60 - 61 m преди мястото на удара л.а.
5
„Фолксваген Поло“ се движел с постоянна скорост от около 74 km/h и в
момента на удара скоростта е била същата, т.е. водачът на л.а. „Фолксваген
Поло“ не е реагирал преди да настъпи удара с намаляване на скоростта или
спиране. Скоростта на движение на л.а. „Мазда СХ-5“ в момента на удара е
била около 29 km/h, като преди това автомобилът е ускорявал. В
анализираната пътна ситуация, от момента в който за водача на л.а.
„Фолксваген Поло“ се е открила видимост към л.а. „Мазда СХ-5“, който е
започнал да ускорява и навлиза в кръстовището, водачът на л.а. „Фолксваген
Поло“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е
движел със скорост по - малка от 52 km/h. В анализираната пътна ситуация,
водачът на л.а. „Мазда СХ-5“ е имал техническа възможност да избегне
произшествието, като отложи потеглянето си и навлизането в кръстовището,
за да пропусне приближаващия към него л.а. „Фолксваген Поло“. Ударът е
настъпил в предната част на л.а. „Фолксваген Поло“ и в предната дясна
страна на л.а. „Мазда СХ-5“.
Изводите на автоексперта са основани и на събраните гласни
доказателствени средства, които са били обект на професионален анализ като
източник на изведените фактически изводи, поради което отделното им
обсъждане – в частта относно механизма на инцидента, доколкото са
безпротиворечиви /вътрешно, помежду си и спрямо заключението на вещото
лице/, не е необходимо за изхода на спора. Още повече, че констатациите на
експерта се основават и на анализ на видеозапис от охранителна камера,
заснел събитието на произшествието, който най – пълно и достоверно – ведно
с професионалното му обследване, дава яснота относно действителната
фактическа обстановка.
Относно вида и интензитета на причинените на ищцата телесни
увреждания по делото е изслушана КСМАТЕ – в медицинската й част и
свидетелски показания.
Изводите на съдебния медик, които съдът възприема като компетентно и
обективно формирани, са следните:
В резултат на инцидента на ищцата е причинено закрито счупване на
долните краища на двете бедрени кости, като причинно – следствената връзка
е пряка. Непосредствено след инцидента е търпяла от умерени на моменти до
значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода
на оздравителния процес постепенно за стихвали до степен епизодичност - да
се появяват само при определени движения на долните крайници. Като се има
предвид възрастта на пострадалата, състоянието през м. април, а именно
липсата на калус около местата на счупвания и вида на травматичните
увреждания, то най-вероятно същата не би се възстановила напълно от тях до
степен каквато е била преди процесното ПТП. Тя ще може да се придвижва с
6
помощта на проходилка и в най-добрия случай с помощта на патерици или
бастуни, но няма да може да се движи самостоятелно без помощни средства.
Пострадалата е била на контролни прегледи при специалист ортопед -
травматолог, който е проследявал състоянието й. Настоящето й състояние се
дължи на факта, че най-вероятно има остеопороза и не може да натрупа колос
в местата на счупване и да сраснат счупените костни фрагменти. Дадени са
препоръки за физиотерапия, като липсва медицинска документация такава да
е провеждана. От така приложените фактури за закупуването на
стабилизиращи елементи, които не се поемат от здравната каса и
потребителската такса, същите са били задължителни. Другите фискални
бонове са за закупуването на санитарни материали и лекарства, които са били
необходими по време на пролежаването в болницата и след това, за да се
подържа добра хигиена на пострадалата поради факта, че същата не е можела
да става и да ходи до тоалетна по нужда. Лекарствата са били необходими
след болницата с разреждане на кръвта да не се образуват тромби и след това
за антибиотик за борба с настъпилата инфекция в едната рана на дясното
бедро. Настъпилото усложнение се дължи на навлизане на инфекция в
оперативната рана на дясното бедро и нейното възпаляване. Няма точни
данни колко е продължил този процес. Вещото лице приема,
възстановяването да е траело 10-15 дни поради факта, че липсват данни за
настъпило някакво усложнение в него. Всички направени имуществени
разходи са в пряка причинно-следствена връзка с травмите от инцидента.
При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице – медик допълва,
че на 27.08.2021 г. е правено наместване на фрактурата с фиксация. Правени
са остеосинтезиращи операции и са стабилизирани двете бедрени кости.
Безспорно ищцата е преживяла и шокова реакция, което е преходно
състояние.
Свидетелят К. /внучка на ищцата/ споделя следните подробности от
състоянието й след инцидента: „ Баба мина няколко рентгена и я оставиха на
една носилка около 4-5 часа. По едно време започна да се влошава, да
трепери, каза, че й е много лошо, че й се повръща, само с вода съм и мокрила
устата. Виждах как пребледнява и започва да трепери, при което извиках
анестезиолога, той се обади на каридолозите, от там я вкараха в
операционната. След като я изкараха от операционната, й бяха сложили
някакви тежести на краката и я вкараха в реанимация. Три дни седя в
реанимация и аз нямах никакъв достъп, ходих само за информация. След
това я преместиха от реанимация в една стая, като аз бях при нея. Два дни
по-късно я оперираха, като операцията продължи към 6 часа. След това я
преместиха в стаята, върнаха я, но тя беше много зле – беше отпаднала,
цялата пребледняла, няколко вечери викаше от болка, не можеше да спи.
Даваха й някакви обезболяващи, вдигаше температура и така две седмици
седя в болницата. След това с линейка я транспортираха до дома ни, прибра
се вкъщи, като ние живеем заедно - аз, баба, брат ми, вуйчо, за баба се
грижи приятелката на брат ми, той също полага грижи за нея, майка ми –
7
изобщо всички, цялото семейство полагаме грижи за нея, тъй като тя не
може да остане сама. Вече четири месеца не е ставала от леглото и до ден
днешен е на легло и не може да става. До ден днешен се полагат грижи за
нея. В началото в продължение на 20 дни й биехме инжекции „Клексан“ за
разреждане на кръвта, като в болницата ми бяха показали как да ги бия.
Пиеше и антибиотици, но изобщо не можеше да става от леглото. И сега
баба ми не може да става, но успява да седне, преди не можеше да сяда
изобщо. Всички нужди – битови, лични и хигиенни, се извършват на леглото.
Постоянно трябва да има човек при нея, тя не може да стане и вода да си
вземе дори. С памперси е също така, като това продължава и до днес - още
е с памперси. Имаше и усложнения - едно възпаление на краката, на
бедрото, което мисля, че се получи два месеца, след като се прибра вкъщи.
Ортопедът я прегледа и й предписа антибиотик. Тя пиеше антибиотик
около един месец и горе-долу след месец и половина това възпаление премина.
То представляваше нещо като гнойна торбичка, беше отворена рана с много
набрана гной на десния крак. Към момента на всеки два месеца водим баба
на рентгенова снимка, като го правим с помощта на брат ми и вуйчо ми. Те
я качват на инвалидна количка, понеже не може сама, от там я качват на
колата и я водим. Първите няколко месеца за баба вкъщи идваше да се
грижи медицинска сестра. Промиваше раните, правеше й превръзки,
конците й махаше - за всичко това се грижеше медицинска сестра. През
първия месец баба приемаше обезболяващи постоянно, и сега също взема, но
не постоянно, а от време на време. През първия месец беше много тежко
състоянието й, сега също е много депресирана. Много й е мъчно, тежко,
чувства се в тежест, не може никъде да ходи, идват, посещават я
приятелки вкъщи. Преди излизаше постоянно, всеки ден навън и се събираше
с приятели… Баба ми не е започнала все още рехабилитация, тъй като
ортопедът каза, че още не е калцирало и тя няма възможност да стане още.
До този момент са ни казали единствено какво може да прави, и тя прави
упражнения на легло. Прави упражненията на легло постоянно, но не е
калцирала и не може да стъпва и да се изправя. Може само да седне и да
стои в седнало положение“.
Сходни са и показанията на св. Е. – син на ищцата: „ Състоянието на
майка ми, след като я изписаха от болницата, не беше добро – много я
боляха и двата крака, като единият набираше и течеше гной от него.
Племенницата й слагаше обезболяващи ампули в стомаха. През това време
майка ми беше на легло, като и сега още е на легло. Вече 10 месеца майка ми
е на легло. Сега започна да става, за да сяда, но не може да става и да ходи,
за да се придвижва. Та само седи в леглото, не се предвижва. Имаме
инвалидна количка и я качваме двама човека в нея, ако трябва да отиде до
болницата. Водим я само на рентген. До тоалетна не ходи, обслужва се в
леглото, като ходенето до тоалетна става с памперси и подлога. Това го
прави племенницата, като помагаме и аз, и племенникът, и сестра ми, и
нейният приятел. Когато се налага да отиде на лекар, я повдигаме
8
доколкото можем, слагаме я на количката, от там в колата и я караме на
рентген. След пътно-транспортното произшествие майка ми е отчаяна, не
вярва, че ще й оздравеят краката. Приказва разни глупости, че трябвало по-
добре да си замине и такива работи“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които цени поради
близката им родствена връзка с ищцата при условията на чл. 172 ГПК,
доколкото споделеното е в рамките на експертните изводи, не противоречи на
останалите доказателства, а и обективира непосредствено възприети факти от
реалността.
В случая не се установява принос на ищцата за настъпване на
произшествието поради неправилно поставяне на предпазен колан. Първо, по
делото няма категорични данни пострадалата да е нарушила това свое
задължение. Експертните изводи са, че л.а. „Фолксваген Поло“ следва да е
имал предпазни колани на всички места в автомобила, като няма данни за
състоянието на предпазните колани на задната седалка. По тялото на
пострадалата не са описани характерни и специфични травматични
увреждания, оставени от предпазен колан, който би ограничил движението й
в предна посока от кръстта на горе. От тези изводи не може да се изведе
категорично заключение, че пострадалата е пътувала без правилно поставен
предпазен колан. Това е така, защото, за да бъде намалено обезщетението за
вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като
приносът трябва да бъде конкретен, т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или бездействия от увреденото лице, които не трябва да
са в сферата на предположенията, а да бъдат установени – при условията на
пълно и главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в
тяхното осъществяване. Дори да се приеме нещо друго обаче, само по себе
фактът на нарушението не води до автоматичен извод за принос. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос. По делото няма нито конкретни
твърдения, нито данни в подобна насока.
Следва да се посочи също, че поведението на другия водач в случая е
ирелевантно, тъй като изводът за наличие на съпричиняване следва да основе
на приноса на пострадалия и неговото поведение, а не на поведението на
други участници в произшествието. Действително, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговорят солидарно /чл. 53 ЗЗД/, но в този
случай и съобразно субективните предели на настоящия процес, ответникът
би имал единствено регресни права спрямо евентуалния съпричинител, но
това няма да го освободи от отговорността му спрямо настоящия ищец, за
9
която е от значение единствено личния принос на увредения. Само за
пълнота ще се посочи, че не се установява принос и от страна на другия
водач. Действително автомобилът се е движил с превишена скорост /72 км/ч
вместо 60 км/ч, колкото е ограничението за съответния участък/, но липсва
причинно – следствена връзка между превишението и ПТП. Ударът е бил
предотвратим при скорост 52 км/ч и при реакция от страна на водача, т.е. и
при съобразена скорост от около и малко под 60, ударът пак би настъпил,
като само по себе си превишението на скоростта не е допринесло за
настъпване на инцидента.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При опреД.е размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия.
Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали
увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата,
интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е;
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при опреД.е на паричното обезщетение
за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране
за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в
съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска
размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване
за пострадалия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установени
описаните в исковата молба физически и психически болки и страдания,
които се характеризират със сериозен интензитет и продължителност предвид
конкретното физическо увреждане и свързаните с него болеви усещания,
съпътствани с оперативна интервенция, затруднено до степен на невъзможно
придвижване и обслужване с необходимост от чужда помощ, водеща до
ежедневен битов дискомфорт, настъпилото усложнение и най – вече
неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване – и до момента ищцата е
преобладаващо на легло, когато е необходимо, придвижването се
осъществява с инвалидна количка, като според вещото лице най-вероятно тя
10
не би се възстановила напълно от уврежданията в състоянието, в което е била
преди инцидента. Ще може да се придвижва с помощта на проходилка и в
най-добрия случай с помощта на патерици или бастуни, но няма да може да се
движи самостоятелно без помощни средства. Напълно логични и житейски
обосновани при това положение са и психо – емоционалните страдания,
съпътстващи подобна негативна промяна, компрометираща пълноценното
качество на живот за неясен период от време, а възможно и завинаги. Следва
да се съобрази обаче и обстоятелството, че това тежко и не напълно
възстановимо състояние не е в пряка и непосредствена причинно – следствена
връзка само и единствено с инцидента - същата е опосредена от друга
обективна причина, за която не може и не следва да отговаря застрахователят,
а именно завареното при ПТП здравословно състояние на пострадалата, в
резултат на което тя не може да натрупа колос в местата на счупване и да
сраснат счупените костни фрагменти. Т.е. при нормален физиологичен статус
уврежданията от инцидента биха отшумели постепенно без трайни и
невъзвратими последици. Същевременно отговорността за вреди обхваща
само тези, които са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с
деянието, която не е прекъсната или опосредена от други фактори, които не
могат да се вменят във вина на деликвента, респ. застрахователя му, какъвто
е процесният случай.
Поради това и съобразно всички останали обстоятелства, при отчитане и
на стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези,
съдът намира, че сумата от 80 000 лв е справедлив паричен еквивалент на
причинените от инцидента неимуществени вреди, до който размер
претенцията е основателна, а до пълния й предявен размер от 120 000 лв
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Изцяло основателна е и претенцията за имуществени вреди за разходи
за лечение, за които се установява пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с инцидента, в какъвто смисъл са и категоричните изводи
на вещото лице – медик, и които вреди подлежат на репариране в
претендирания им размер.
Основателно е възражението на ответника, че законна лихва се дължи не
от датата на деликта, както се претендира, а от сочения от него по – късен
момент, съобразен със специалните законови разпоредби на КЗ.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
11
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая застрахователната претенция е заведена при ответника на
04.10.21г, като между страните е водена кореспонденция по повод
представяне на допълнителни доказателства, които включително са били
изискани от застрахователя служебно от съответните компетентни органи.
При това положение релевантна е датата, в която е следвало най – късно да
има произнасяне от застрахователя – 04.01.22г., поради което именно тази
дата следва да се счита за начална за дължимостта на лихва за забава
плащането на двете главници, като акцесорната претенция ще се отхвърли за
претендирания по – ранен период от 22.08.2021г до 03.01.2022г вкл.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на страните се дължат разноски по
съразмерност, като в случая ищцата е била представлявана от пълномощник
при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Неоснователно е
възражението на ответника, че на адвоката не се следва възнаграждение по
този процесуален ред, тъй като не са изпълнени условията за това. Съгласно
чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие
на изчерпателно посочени категории лица и да получи възнаграждение в
определен от съда размер, когато насрещната страна бъде осъдена за
разноски. Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, за което е
необходимо да бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое
право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание конкретно посочена хипотеза по
чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. В случая ищецът представя
пълномощно, в което изрично е посочено подобно обстоятелство, с което на
практика условието за представяне на документ, обективиращ волята на
страните, е спазено – пълномощното носи подписи и на упълномощител, и на
упълномощен, поради което в тази част то има характер на двустранна сделка
с недвусмислено изразена воля за предоставяне на безплатна процесуална
защита.
Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на адв. Д. С. с адрес на кантората: ***, адвокатско
възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство
на ищцата в размер на 3023.46 лв без ДДС или 3628.46 лв с ДДС, определено
12
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията.
На ищцата – съобразно уважения размер на претенцията, се следва сумата
от 561 лв за платен депозит за вещо лице съобразно списък на разноските на
л. 296 и доказателствата за действително направен разход в този размер
/825лв х 0,68/.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска или сумата от 1753 лв /5 476.60 лв х
0,32/. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
платения хонорар, който изцяло съответства на нормативния минимум от
4791.60 лв с ДДС, изчислен съобразно цената на иска – 123115.38 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по смета на
ПОС, сумата от 3325 лв за държавна такса, съобразно уважения размер на
претенцията.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от
дължимата държавна такса съобразно отхвърления размер на претенцията
остава за сметка на бюджета на съда.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б да заплати
на Й. М. Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 80 000 лв,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска
отговорност», сключена с полица № BG/06/120003019297, за претърпените по
вина на водача на лек автомобил с марка „Мазда“, модел „ЦХ 5“ с ДК №
***XP М. Т. Г., неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й
увреждания в резултат на състояло се на 22.08.2021 г., около 15:00 часа, на
път II – 64, км. 36 – ти, кръстовище с път III – 642 км. 30 + 900 ПТП, както и
сумата от 3 115.28 лв - имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 04.01.22г до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди до пълния й предявен размер от
120 000 лв., както и за присъждане на лихва за предходен период: от
22.08.2021г до 03.01.2022г вкл.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 да заплати на
адв. Д. С. с адрес на кантората: ***, адвокатско възнаграждение за
предоставеното безплатно процесуално представителство на ищцата в размер
13
3628.46 лв с ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважения
размер на претенцията.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 да заплати на
Й. М. Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 561 лв – разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА Й. М. Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 сумата от 1753 лв – разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС,
сумата от 3325 лв. - за държавна такса съобразно уважения размер на
претенцията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14