П Р О Т
О К О Л
Година 2014 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно
отделение
На втори април Година две хиляди и четиринадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: И.И.
К.М.
Секретар
К.А.
Прокурор
СВЕТЛАНА ДАНЕВА
Сложи
за разглеждане докладваното от председателя
НОХД № 1532 по описа за 2013 г.
На именното повикване в 09:30 часа се
явиха:
Подс. М.Б.А.
- редовно призован, явява се лично и с адв. Ч. – от преди.
Подс. Н.Д.Н.
- редовно призован, явява се лично и с адв. Ж. – от преди.
Подс. П.Г.К. - редовно призован, явява се лично и с
адв. Д. Д. – от преди
Подс. П.Х.К.
- редовно призован, явява се лично и с адв. Ю. Г. – от преди.
Подс. А.И.Г.
- редовно призована, явява се лично и с адв. И.А. – от преди.
Пострадалите
С.Д.Д. и Р.Д.Д. - редовно призовани, явяват се лично и с адв. Д. - от преди.
Представител
за МБАЛ „Св. А.” се явява адв. Я..
Представител
за МБАЛ „Св. Марина” се явява адв.Табаков.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
АДВ.Ч.:
Моля да не се
дава ход на делото считам, че същото следва да се прекрати и да бъде върнато на
ДП, тъй като в мотивите на решението на АС се съдържат данни, обстоятелства
изискващи допълнително разследване с оглед изясняване фактическата обстановка за
изясняване на настъпилия резултат. Настоящото производство ако продължи в този
вид, дефакто първоинстанционния съд в предходното производство обстойно е
разпитал и изследвал събраните по делото док-ва,
които не са отхвърлени от въззивния съд, но същия
намира, че така проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно, поради
което считам, че делото следва да бъде прекратено и върнато на ДП.
АДВ. Ж.: Правя същото искане, като моля
производството по делото да бъде прекратено и върнато на ВОП поради допуснати съществени
процесуални нарушения, които са визирани в решението на АС и след връщане делото
на прокуратурата, не казвам, че това са указания, които следва да се изпълнят,
но тези съществени процесуални нарушения не са отстранени. Теса много, аз ще се
спра само на някой, това е абсолютното противоречие между обстоятелствената част
на ОА и диспозитива на същия, касателно не само за
моя подз., но и за другите подсъдими. В
обстоятелствената част на обв. акт, на лист 6-ти,
прокуратурата е описала в какво се изразяват действията или бездействията на
моя подз., като форма на изпълнително деяние и точно
е описала, че „поведението му” и обяснява „да не се яви на място, да не се
запознае лично, да се задоволи с телефонен разговор, диаметрално не съответства
на медицинския стандарт по хирургия действащ към момента и на Правилника за устройството,
дейността на вътрешния ред на клиниката по Хирургия към МБАЛ „Св.А.”. Но в диспозитива
на обвинението, спрямо моя подз., нормата на чл.123 е
бланкетна и това е ноторно
известно на всички колеги. Спрямо моя подз. се
визират нарушения чрез бездействие на ЗЗ - чл.81 ал.1 и 2 т.1 от ЗЗ. Същото нарушение е
примерно визирано като пълнеж на бланкетната норма на
чл.123 НК и на д-р К. и на останалите подсъдими, без да се индивидуализира с
кое свое бездействие моя подз. е нарушил този текст. Абсолютно
противоречие, което съществено накърнява правото му на защита. Визират му се
нарушения на Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ, визират се
конкретни нарушения на Кодекса на професионалната етика на българските хирурзи.
И при нито ред кое негово бездействие е довело до тези нарушения, това абсолютно
процесуално нарушение, което накърнява правото на защита, не само за д-р Н., но
и за останалите подс., и указанията на АС
са точно в този смисъл. Прокуратурата да индивидуализира чрез действие или
бездействие е нарушена конкретна норма, за да се запълни бланкетния
състав на чл123. Не може да се вменява нарушение на чл.120 ал.2, където субект на
това нарушение може да бъде лечебно заведение, а не с бездействие моя подз. да осъществи такова нарушение. Не може да му се вменява
на него нарушение на чл.35 т.4 от Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на МБАЛ „Св.А.” при осъществяване на самата дейност от болницата.
Д-р Н. не е болницата за да бъде субект на такова нарушение, и аз как да осъществя
правота на защита, и той как да си осъществи правото на защита, когато нарушението
на този конкретен текст, който трябва да запълни чл.123, е вменено не на физическо
лице, не на лекаря, а на болницата. Тези нарушения водят до абсолютно накърняване
на правото на защита. Съществени са нарушенията, произнесъл се е АС, прокуратурата
не ги е отстранила. АС е върнал делото във фазата на досъдебното производство и
аз няма да споря и да излагам пред Вас аргументи, кога приключва ДП, но прокуратурата
се е задоволила да счете, че действията на прокурора след приключване на разследването
да достатъчни да се изправят тези недостатъци визирани от апелативната
инстанция. Считам, че не са достатъчни, изправени сме отново пред абсолютно процесуално
нарушение и да завъртим още един процес с разпити, вещи лица, експертизи, при реалната
юридическа възможност, отново АС да констатира същите процесуални нарушения,
меко казано е юридически несъстоятелно.
Моля да
прекратите производството по делото, да го върнете на ВОП с указания да се
отстранят тези допуснати съществени процесуални нарушения. Аз мога да изброя
много такива, но мисля, че съда ме разбра какво имам предвид, за да може всеки
един от подсъдимите да осъществи с процесуалните възможности, правото си на
защита.
АДВ.Д.: Аз се солидализирам
със становището на колегите. В основата на претенцията на прокуратурата
практически, аз поставям текста на чл.81 ал.1 и 2 т.1 от ЗЗ, касаещ правото на
достъпна медицинска помощ и начина по който е обяснено в този текст, що е то
достъпна мед.помощ. От текста на обстоятелствената част на ОА може да се направи
извод, че това е претенцията недостатъчност, не своевременност, за липса на
достатъчно качество на медицинската помощ. В това се състои и претенцията на АС,
когато е ревизирал първата присъда и е обяснил какво иска да се направи. По
отношение на моя доверител, би следвало и аз като негов защитник, и той като
подсъдим, държим да узнаем в хода на ДП, за да имаме възможност да организираме
защитата си, какво е следвало да направи, а не го е направил. Какво е следвало
да направи в определен момент, а не го е направил точно в този момент. Какво
качество в някой от решенията си и манипулациите, които е извършил, е следвал
да достави, но не го е доставил. Указание за това могат да се получат по два
начина, единият е чрез конкретни норми в определени нормативни актове, или пък чрез една оценка на това доколко той е
съобразявал своето поведение с добрата медицинска практика. Второто обаче не е проблем
на прокурора, това е проблем на експертите. Така, че или трябва да се посочи,
за да се конкретизира според претенциите и указанията на АС, конкретна нормативна
уредба, нормативен текст в който са се казва поведение, или трябва да се позове
обвинението на становище на експерти, които да компрометират с това становище
поведението на моя доверител и на всеки един от останалите подсъдими. За това,
че той не се е ръководил изцяло и в частност от своите действия, по описа на правилата
на добрата медицинска практика и затова АС, така разбирам определението аз, че
трябва в хода на ДП тези неща да се изчистят, да се легализират, да се излезе
извън бланкетните норми, които се цитират в обстоятелствената
част и диспозитива на ОА, за да се изпълнят изискванията на закона и да се даде
възможност защитата да бъде организирана още на фазата на ДП адекватно. Само
факта, че практически диспозитива на този ОА преповтаря дословно диспозитива на първия, който е бламиран
с определението на АС по въззивното дело, е адекватен
според мен да се твърди, че нещо не е наред, че нещо не е изпълнено. В обстоятелствената
част на обв. акт тук, там има вмъкнати разсъждения,
но те ми звучат като вметки, като обяснения на един обиден човек от това, че по
този начин от АС е оценена работата му по делото.
АДВ. Г.: Също моля да не давате ход на делото и да
го върнете за доразследване, като ние твърдим, че такова до настоящия момент,
след връщането му от АС не е извършено. Разбира се действията на прокурора са
част от действията, които се извършват на ДП, но не са установявани нови факти
и обстоятелства и не е дадена възможност на защитата при предявяване на делото
да направи допълнителни възражения, защото от страна на д-р Кокински,
ние твърдим обстоятелства които са от съществено значение за уточняване на това,
нарушил ли е той писани правила и неговите действия били ли са в съответствие с
изискванията на тези писани правила. Защото примерно за рентгеновото изследване,
което е извършено сутринта в 07:51 часа имаме твърдение, че това не е еднозначно
диагностициращо и доказва хирургична патология и в тази насока имаме заключение
на в-л проф. Бранков, който говори за продължаващо динамично
наблюдение, което се изисква. В самия ОА на стр. 9-та има обстоятелства, които
не се подкрепят от никакви док-ва по делото свързани
с консилиума, който е свикан по отношение на това дете в ДОИЛНН на МБАЛ „Св. Марина”.
Кога е взето решението за оперативно лечение е от съществено значение и защо то
не е могло да започне своевременно от д-р К.. Обстоятелства, които са от изключително
съществено значение за това какво е извършил и кога го е извършил д-р К.. От съществено
значение е и тази повторна реография, която е
направена, защо е направена и с какво тя е допринесла за лечението и защо е
била важна за опериращия екип, който е оперирал детето и заради това, аз считам,
че небрежността като отношение от страна на д-р К. не е формулирана ясно в ОА и
твърдя, че това ограничава неговото право на защита, което е гарантирано от НПК
и с оглед на това, аз Ви моля да върнете делото на ОП за да могат да се изпълнят
указанията на АС, които са еднозначни, те са категорични за това, че следва да
се прецизира защо прокуратурата приема, че има извършено нарушение на писаните
правила и на кои точно. В този аспект моля за Вашето произнасяне, като заявявам,
че действително в списъка на лицата има хора, които нямат отношение към случилото
се с приемането на детенцето и последвалото лечение, така че има основание за приложението
на чл.371 т.1 НПК според нас.
АДВ. А.: Присъединявам се към становището на
колегите. По отношение на моята подз. Също считам, че
са налице пороци които следва да бъдат изправени при едно евентуално връщане на
делото на прокуратурата. Преди всичко по тези пороци ние сме изразявали
становище при всички фази на делото и считаме, че е необходимо изрично да бъде
посочено в диспозитива на обвинението документа, който се претендира, че е съставен
от моята подз., пред кого, защо, на какво основание и
по какъв начин би послужил за да удостовери каквито и да е обстоятелства. Документа
в частта в която се инкриминира считаме, че представяла частен документ, а не
официален и би представлявал такъв само и ако изрично е удостоверено от длъжностното
лице - д-р Г. това изявление, а не е посочено, че е изявление на самата майка и
цялата тази съвкупност според нас следва да бъде преформулирана с оглед адекватната
ни защита, да можем да преценим дали този документ наистина е имал предназначението
да се ползва по какъвто и да било начин някъде, и ако се ползва, неговото
наличие било ли е от някакво значение за продължаване на някакви медицински,
финансови или други процедури. Поради тази непълнота на ОА по отношение на
моята подз. Считам, че делото следва да се върне на
прокуратурата с оглед отстраняване на тези недостатъците.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че исканията на защитниците на
подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата
са неоснователни.
На
първо място, с оглед изявлението на първия защитник никъде в решението на АС по
ВНОХД № 431/11 г., не се говори за връщане на делото за доразследване.
Възраженията на останалите двама защитници бяха свързани с липсата на конкретизация
на действията и бездействията на всеки един от техните подзащитници.
Във въззивното решение е посочено основното нарушение,
което е било допуснато от прокуратурата при първото внасяне на делото в съда, а
именно: в мотивите на ОА не са посочени кога и с какви действия или бездействия
всеки един от подсъдимите е нарушил виновно разпоредбите на посочените по горе
нормативни актове – лист 18-ти. По нататък въззивния
съд подробно се е спрял, като е разгледал за всеки един от подсъдимите липсата
на отразяване на конкретните действия и бездействия, но отново се говори за мотивите
на ОА- лист 19-ти. Това е и сторено в обстоятелствената част в мотивите на обв. акт и считам, че са описани действията и бездействията
на всеки един от подс. Нещо повече, даден е и отговор на един от въпросите
поставени от въззивния съд, а именно защо не е
отразено становището на прокуратурата, защо
към наказателна отговорност са привлечени само подсъдимите, а не и други лица,
на лист 10-ти в ОА.
По
отношение на диспозитива на обв. Г., аз не виждам
колко по ясен би могъл да е един диспозитив за документни престъпления. Посочен
е вида на документа - ИЗ с № и дата, издател, изписано е че същия е официален
според становището на прокуратурата, изписано е какво е невярното
удостоверяване така, че според мен диспозитива по отношение на подс. д-р Г. не
страда от някакъв порок, а нейните действия включително и с експертизата, са отразени
в обстоятелствената част на ОА.
В този
смисъл доколкото въззивният съд е посочил липса на
съображения в мотивите на ОА, считам че тези указания са изпълнени, обстоятелствената
част на обв. акт е допълнена с фактите, които би
следвало според въззивния съд да бъдат посочени.
АДВ Ж.: АС по отношение на моя подз. е изложил, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което накърнява правото му на защита и е визирал в същото, че в диспозитива
на обвинението е посочено, че неговото виновно поведение касае датите 19 и 20
април 2010 г. И нито ред в тези мотиви, с какво виновно поведение на 19-ти, с кое
бездействие на д-р Н. на 19-ти, никакви обстоятелства какво е правил д-р Н. на
19-ти, действал или бездействал и е нарушил тези правила. Това е конкретиката
на решението на АС, това казва АС и дори задава въпрос как с едно телефонно
обаждане на 19-ти той виновно е нарушил всички тези разпоредби. Ние не знаем как
и няма мотиви в ОА, няма изложени в обстоятелствената част нито ред, с кое свое
бездействие, и аз как да го защита на 19-ти какво е правил този човек, действал
или бездействал. Дори това прокуратурата не е направила, а е посочила, че в 00:20
часа на 20-ти е имало телефонно обаждане. Ами на 19-ти за какво ни е
обвинението?
АДВ. Ч.: Държавното обвинение посочи, че е дало
отговори и на становището на АС на лист 19-ти, в което е казано защо не е даден
отговор по отношение на другите участници в този процес и следвало ли е да
носят отговорност. Обвинението заяви, че на лист 10-ти се дава подробно
обяснение, но считам, че с подробно обяснение не би могло да се даде отговор. В
хода на съдебното дирене бяха разпитани множество свидетели, в това число
майката на пострадалото лице, личната лекарка – д-р Светлана Вороневска, където са констатирани множество противоречия съдържащи
данни на наличие на медицинска документация предхождаща този случай. Нищо не е
събирано в тази насока и установяване на първопричината и дали от този момент
не е започнала забавата за своевременна и адекватна медицинска помощ по
отношение на това дете. И няма да се спирам само на тези обстоятелства, а множество
обстоятелства, които би могло и би следвало прокуратурата да изследва всички
тези събрани в хода на съдебното дирене гласни и писмени док-ва, и да анализира и да извърши допълнително разследване, с
оглед изясняване на тези обстоятелства, за да се тръгне до хронологично
установяване първопричината, и както казаха колегите последователно за всеки
един от подсъдимите в какво е нарушил нормите на закона.
Съдът, след тайно съвещание като взе предвид материалите по делото
и изразените от страните становища, намира възраженията на защитата за
основателни по следните съображения:
Съгласно
решението на ВАпС, прокурора е следвало в обстоятелствената
част на обв. акт да посочи какво е било дължимото
поведение на всеки един от подсъдимите, в кой момент това поведение е било
дължимо, и на каква част от това дължимо поведение всеки един от подсъдимите е
допуснал неизпълнение, както и съгласно кои правни норми това поведение се
дължи, респ. кои от тях са били нарушени с оглед бланкетния
характер на нормата на чл.123 от НК. Като не е сторил това прокурорът е
допуснал отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на всеки един от подсъдимите.
Отделно
от това следва да бъде отбелязано, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт действително липсва описание на каквото и да е поведение - действие или бездействие
на подс. Н. на дата 19.04.2010 г., а в заключителната на същия подсъдим е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.123 от НК, извършено на
19/20.04.2010 г., поради което е налице и противоречие между заключителната и
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Други
противоречия между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт,
които съдът установи са следните:
За
подс. А.: докато в обстоятелствената част на ОА липсва каквото и да е описание
на допуснати от него нарушения на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, чл.5 от Наредба №
25/1999 г. и чл.57 и чл.35 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ Св.А., то в
заключителната част му е повдигнато такова обвинение.
За подс.Н.: в обстоятелствената част на ОА липсва каквото и да
е описание на допуснати от него нарушения на чл.81, чл.99 и чл.100 от ЗЗ, чл.3,
чл.4 и чл.5 от Наредба № 25/1999 г., чл.57 и чл.35 от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред
на МБАЛ Св.А. АД, т.6 от Медицинския стандарт по хирургия и чл.11 от Правилника
за устройството, дейността и вътрешния
ред на Клиника по детска хирургия при МБАЛ Св.А. АД, то в заключителната част
на ОА му е повдигнато такова обвинение.
За
подс. К.: в обстоятелствената част на ОА липсва каквото и да е описание на
допуснати от него нарушения на чл.99 и чл.100 от ЗЗ, чл.4 от Наредба № 25/1999
г. и чл.37 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ Св.Марина ЕАД, то в
заключителната част му е повдигнато такова обвинение.
За подс.К.: докато в обстоятелствената част на ОА липсва
каквото и да е описание на допуснати от него нарушения на чл.81, чл.99 и чл.100
от ЗЗ, чл.3, чл.4 и чл.5 от Наредба № 25/1999 г., чл.37 от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред
на МБАЛ Св.Марина ЕАД и т.6 от
Медицинския стандарт по хирургия, то в заключителната част на ОА му е
повдигнато такова обвинение.
Съгласно
ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обв.
акт прокурора е длъжен да очертае рамките на обвинението и да
конкретизира престъпното деяние като посочи всички фактически обстоятелства,
свързани с неговите съставомерни признаци. В своята обстоятелствена част обв. акт следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно
описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, съобразно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК. Индивидуализацията
от обективна и субективна страна на престъплението и неговия автор, обаче не е
възможна, ако в обв. акт не е описано деянието, в
което се е изразило това престъпление. Претендираната
спрямо подсъдимия отговорност е такава за негово конкретно деяние и липсата на
посочване на всички тези обстоятелства или пък противоречието между
обстоятелствената част на акта и заключителната му част съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване
правата на подсъдимия в съдебното производство.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да прекрати съдебното производство по делото
като върне същото на ВОП за отстраняване на цитираните в решението на ВАпС и настоящото определение процесуални нарушения.
Водим
от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРЯТАВА съдебното производство по НОХД №
1532/2013 г по описа на ВОС.
ВРЪЩА делото на ВОП за отстраняване на цитираните в решението на ВАпС
процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съд.заседание, което
приключи в 11:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
СЕКРЕТАР: